От книгата „Чакащите писма“ от Тамер Бадр
Трябва да се отбележи още в началото, че в моята книга („Очакваните послания“) не споменавам, нито проправям пътя за никое лице, което се е появявало в миналото или в настоящето като пратеник на Всемогъщия Бог. Доказателствата, доказателствата и чудесата, които споменах в тази книга, с които Всемогъщият Бог ще подкрепи идващия Пратеник, не са се появили с никое лице, което е твърдяло, че е Махди или Пратеник, независимо дали в миналото или в настоящето. Също така не споменавам в тази книга себе си или никое лице, което познавам отблизо или далеч. Не притежавам доказателствата, които идват с Пратениците, и не съм човек, който знае наизуст Свещения Коран. Всемогъщият Бог не ми е дал тълкуването на двусмислените стихове или несвързаните букви в Свещения Коран. Също така не открих това у никое лице, което твърди, че е очакваният Махди, независимо дали в настоящето или сред онези, които са твърдяли, че са Махди в миналото. Идващият Пратеник е описан като „Ясен Пратеник“ [Ад-Духан: 13], което означава, че ще бъде ясно и очевидно за всеки, който има знание и прозрение, и той ще има осезаеми доказателства, които ще докажат, че е Пратеник от Всемогъщия Бог, а не просто видения, сънища и въображения, и доказателствата, които той има, ще бъдат ясни за целия свят, а не специфични за определена група хора.
Тази книга е послание от мен към вас и към бъдещите поколения в името на Всемогъщия Бог, за да не дойде денят, в който да се почувствате шокирани от появата на пратеник от Всемогъщия Бог, който ви предупреждава за Неговото наказание. Не му вярвайте, не му вярвайте и не го проклинайте, за да не съжалявате за стореното. Също така потвърждавам, че съм мюсюлманин от сунитската школа на мисълта. Вярата ми не се е променила и не съм се обърнал към бахаизъм, кадианизъм, шиизъм, суфизъм или която и да е друга религия. Не вярвам в завръщането, нито че Махди е жив и скрит в изба в продължение на стотици години, нито че Махди или нашият Учител Исус, мир нему, са се появявали преди и са починали, нито в подобни вярвания.
Всичко, което има значение, е, че промених едно вярване, наследено в продължение на много векове, а именно, че нашият Учител Мохамед, мир и благословия върху него, е Печатът на Пратениците. Моето убеждение сега, както е посочено в Свещения Коран и чистата Сунна, е, че нашият Учител Мохамед, мир и благословия върху него, е единственият Печат на Пророците. Въз основа на това ново убеждение, моето виждане за много стихове в Свещения Коран се промени, което показва, че Всемогъщият Бог ще изпрати друг Пратеник, който ще следва и прилага Шариата на нашия Пророк в бъдеще.
Моята вяра, че Всемогъщият Бог ще изпрати нов Пратеник преди идващите знаци на мъчението, не беше вяра отдавна, а по-скоро беше преди утринната молитва на 27 Шаабан 1440 г. по хиджра, съответстващо на 2 май 2019 г. сл. Хр., в джамията Ибрахим Ал-Халил близо до дома ми в квартал 6 октомври в Голям Кайро, където четях Корана както обикновено преди утринната молитва и се спрях на стиховете от сура Ад-Духан, които говорят за стиха за мъчението от дим. Всемогъщият Бог каза: „По-скоро те се съмняват, играят (9) Затова чакайте Деня, когато небето ще извади видим дим, (10) който ще покрие хората. Това е болезнено мъчение. (11) Господи наш, отмахни от нас мъчението. Наистина ние сме [сега] ужасени.“ Вярващите (12) Как могат да получат напомнянето, когато при тях е дошъл ясен Пратеник? (13) После се отвърнаха от него и казаха: „Луд учител.“ (14) „Ще премахнем наказанието за малко. Ти непременно ще се върнеш.“ (15) „В Деня, когато ще ударим с най-големия удар. Наистина, Ние ще си отмъстим.“ (16) [Ад-Духан] И така, спрях да чета внезапно, сякаш четях тези стихове за първи път в живота си, заради споменаването на Пратеник, описан като „ясен Пратеник“, сред стиховете, които говорят за събитията на Ад-Духан и това, което ще се случи в бъдеще. Затова многократно четях тези стихове през целия Днес, за да ги разбера добре, започнах да чета всички тълкувания на тези стихове и открих, че има разлика в тълкуването на тези стихове, а също и разлика във времевата връзка на тълкуването на тези стихове. Един стих се тълкува така, сякаш стихът за дима се е появил и е престанал по време на ерата на Пророка, мир и благословия на него, след това следва стих, който се тълкува така, сякаш стихът за дима ще се появи в бъдеще, след което тълкуването на стиха, който го следва, се връща към това, което е било по време на ерата на Пророка, мир и благословия на него. От този ден започнах пътешествие в търсене на съществуването на пратеник, когото Всемогъщият Бог ще изпрати преди стиха за дима, потвърждавайки думите на Всемогъщия: „И никога не наказваме, докато не изпратим пратеник (15)“ [Ал-Исра: 15], докато не се убедих напълно, че Пророкът, мир и благословия на него, е само печатът на пророците, а не печатът на пратениците, както Всемогъщият Бог каза в сура Ал-Ахзаб: „Мохамед не е баща на никой от вашите мъже, а е Пратеникът на Аллах и печатът на пророците. И Аллах знае всичко.“ (40) [Ал-Ахзаб]. Така че Аллах, Всевишният, Който знае всичко, не е казал в този стих „и печатът на пратениците“. Стихът също така не показва, че всеки пратеник е пророк, така че няма необходима връзка между тях.
Известното правило (че всеки пратеник е пророк, но не всеки пророк е пратеник) е твърдението на мнозинството учени. Това правило не е от стиховете на Свещения Коран, нито от думите на Пророка (мир и благословия на него), и не е предадено от никой от сподвижниците на Пророка (мир и благословия на него) или от някой от неговите праведни последователи, доколкото ни е известно. Това правило също така изисква запечатването на всички видове послания, които Аллах, Всевишният, изпраща към творението, независимо дали са от ангели, ветрове, облаци и т.н. Нашият господар Михаил е пратеник, назначен да насочва дъжда, а Ангелът на смъртта е пратеник, назначен да взема душите на хората. Има пратеници от ангелите, наречени Благородни Летописци, чиято работа е да съхраняват и записват делата на слугите, независимо дали са добри или лоши. Има много други ангели-пратеници като Мункар и Накир, които са назначени да съдят гроба. Ако приемем, че нашият учител Мохамед (мир и благословия да бъде върху него) е едновременно Печатът на Пророците и Пратениците, тогава няма пратеник от Аллах, Всевишния, който да взема душите на хората например и така нататък от пратениците на Аллах, Всевишния.
Ислямският закон, с всичко, което включва молитва, пост, хадж, зекят, наследство и всички постановления и закони, донесени от Свещения Коран, са закони, които ще останат до Съдния ден, в съответствие с думите на Всевишния: „Днес усъвършенствах за вас вашата религия, довърших Моята благодат към вас и одобрих за вас исляма като религия (3)“ [Ал-Маида: 3]. Пратениците, които ще дойдат в бъдеще, включително нашият господар Исус, мир нему, обаче, няма да променят нищо в тази религия. По-скоро те ще бъдат мюсюлмани като нас, които ще се молят, ще постят и ще плащат зекят, и ще съдят между хората според ислямския закон. Те ще учат мюсюлманите на Корана и Сунната и ще се стремят да разпространяват тази религия, защото са от ислямската вяра и няма да донесат нова религия.
Има големи знаци за мъчение, които се очакват и са доказани от Корана и Сунната, но все още не са дошли, включително (димът, изгревът на слънцето от запад, Гог и Магог и три свлачища: едно на изток, едно на запад и едно на Арабския полуостров, а последното от които е огън, който излиза от Йемен и тласка хората към мястото им на събиране). Това са много големи знаци за мъчение, които ще засегнат милиони хора, и те не са знаци за мъчение, които ще включват село, племе или хора, както се случи с хората от Салих или Ад. По-добре е Всемогъщият Бог да изпраща пратеници, за да предупреди милиони, преди да бъдат разкрити много големите знаци за мъчение, в потвърждение на Неговите Всемогъщи думи: {И никога не наказваме, докато не изпратим пратеник} [Ал-Исра: 15]. Ако пратениците са запечатани с нашия господар Мохамед, мир и благословия на него, тогава тези милиони хора няма да бъдат наказани и няма да паднат. Споменатите в Корана и Суната стихове за наказание са против тях, защото фактът, че Всемогъщият Бог не е изпратил предупредители на угнетителите, им дава аргумент срещу Всемогъщия Бог, че не са знаели за Неговото наказание! Както Всемогъщият Бог казва: „И не разрушихме град, освен ако нямаше предупредители (208) за напомняне, и не бяхме угнетители (209)“ [Аш-Шуара]. Не е позволено да се казва, че Пророкът, мир и благословия на праха му, е предупредил човечеството преди четиринадесет века за знаменията на Часа, тъй като в момента има милиони хора, които не разбират нищо за исляма или посланието на нашия Пророк Мохамед, мир и благословия на праха му. От неизменната Сунна на Всемогъщия Бог е, че Пратениците са изпращани преди знаменията на наказанието да сполетят хората и че тези Пратеници живеят по време на настъпването на тези знамения, в потвърждение на думите на Неговия Всемогъщ: „Наистина Ние ще подкрепяме Нашите пратеници и онези, които вярват, и в земния живот, и в Деня, когато свидетелите ще застанат (51)“ [Гафир]. Това е неизменната Сунна на Всемогъщия Бог, както Всемогъщият Бог е казал: „Пътят на онези, които са…“ Изпратихме преди теб Нашите пратеници и ти не ще намериш никаква промяна в Нашия път. (77) [Ал-Исра’].
След като навърших четиридесет и пет години, убеждението, което беше здраво вкоренено в съзнанието ми, че нашият Учител Мохамед, мир и благословия върху него, е Печатът на Пророците и Пратениците, се промени във вярата, че нашият Учител Мохамед, мир и благословия върху него, е само Печатът на Пророците, а не Печатът на Пратениците. Благодарение на тази промяна успях да разчета символите на много стихове в Свещения Коран, които говорят за идващия Пратеник, и успях да разчета символите на стиховете, които говорят за знаменията на Часа. Чрез това успях да свържа и подредя знаменията на Часа с това, което е в Свещения Коран и чистата Сунна, което не бих могъл да свържа, подредя и разбера, ако вярата ми не се беше променила.
Промяната на това мое убеждение не беше лесна за мен. Преминах през много трудни етапи между съмнение и сигурност. Един ден бях в етап на съмнение и си казвах, че няма да има идващ пратеник, а друг ден достигах етап на сигурност, след като включвах радиото в колата си и чувах стих от Корана по радиостанцията на Свещения Коран, който ме връщаше към етапа на сигурност, или четях нови стихове от Корана, които ми доказваха, че има идващ пратеник.
Сега разполагам с голямо количество доказателства от Корана и Сунната, които ме правят сигурен, че има идващ Пратеник. Имах два избора: или да запазя тези доказателства за себе си, или да ги обявя. Срещнах се с шейх от Ал-Азхар и говорих с него за моята вяра. Прочетох му стиховете за дима и му казах: Ясният Пратеник, споменат в тези стихове, е идващ Пратеник, а не Пророкът, мир и благословия на праха му. Той не направи нищо друго, освен да ме обвини косвено в неверие и ми каза: „С тази вяра ти си навлязъл в етап на неверие в религията на исляма...!“ Казах му, че се моля, постя и свидетелствам, че няма друг бог освен Аллах и че Мохамед е Пратеникът на Аллах, и че нашият Учител Мохамед, мир и благословия на праха му, е Печатът на Пророците, както е споменато в Корана, и че моята вяра, че Пророкът, мир и благословия на праха му, не е Печатът на Пратениците, не ме прави невярващ. Споменах му някои други доказателства, които подкрепят моята гледна точка, но той не беше убеден и ме напусна, а вътрешният му глас си казваше, че съм навлязъл в етапа на неверието. Друг човек, който прочете част от книгата ми, ми каза, че ще разпаля раздори. Тогава си спомних видението да се оженя за Мария, мир ѝ, което беше на 22-ри Зулкида 1440 г. по хиджра, съответстващо на 25 юли 2019 г. Видях, че се ожених за Мария, мир ѝ, и вървях с нея по пътя, а тя беше отдясно ми. Казах ѝ: „Надявам се Всемогъщият Бог да ми дари дете от теб.“ Тя ми каза: „Не преди да свършиш това, което трябва да направиш.“ Така тя ме остави и продължи по пътя си, а аз тръгнах напред. Надясно спрях и се замислих за отговора ѝ и казах, че е права в това, което каза, и видението приключи.
След като публикувах това видение, един приятел го тълкува като: „Тълкуването се отнася до голяма реформа в религиозната доктрина, може би специфична за теб или за някой от твоите потомци. Въпреки че тази реформа е истината, тя ще срещне силна, непоносима опозиция.“ По това време не разбирах тълкуването на това видение.
Реших да напиша тази книга и винаги, когато завършвах част от нея, се колебаех да я завърша и хвърлях написаното в кошчето. Книгата обсъжда опасно вярване и се занимава с тълкуването на много стихове от Свещения Коран, които противоречат на тълкуванията, съществуващи в продължение на четиринадесет века. Вътрешният ми глас казва: „Жалко, че не бях разбирал нищо, за да не попадна в това изкушение и объркване.“ Бях изкушен и имах две възможности пред себе си, както споменах по-рано, и двете възможности имат причини, които ме правят изключително объркан.
Първият вариант: Пазя за себе си доказателствата за това, че Всемогъщият Бог е изпратил бъдещ пратеник, поради следните причини:
1. Заявяването на тази вяра ще ми отвори много голяма врата за дебати, дискусии и атаки, които няма да спрат, докато не умра. Ще бъда обвинен в богохулство, суфизъм, бахаизъм, кадианство, шиизъм и други обвинения, без които бих могъл да се справя. По принцип все още съм мюсюлманин според доктрината на Ахл ал-Сунна уал-Джамаа, но единственото фундаментално несъгласие сега е вярата в появата на идващ Пратеник преди знаците на наказанието, в съответствие с думите на Всевишния: „И Ние никога не наказваме, докато не изпратим Пратеник (15)“ [Ал-Исра: 15].
2- Това не е моята битка, а битката на идващия Пратеник, който ще дойде с практически доказателства, доказателства, улики и чудеса, които ще подкрепят аргумента му, докато аз имам само това, което написах в тази книга, и това няма да е достатъчно, за да убеди хората, а идващият Пратеник, дори и да дойде с доказателства и чудеса, които доказват посланието му, ще бъде посрещнат с отричане и изопачаване, така че какво мисля за това, което ще се случи с мен в сравнение с идващия Пратеник и доказателствата, които той има..?!
3. Вярата, че Пророкът, мир и благословия на него, е Печатът на Пратениците, се е превърнала във вяра като шестия стълб на исляма, която никой не може да обсъжда. Промяната на тази вяра (която е дълбоко вкоренена в душите на мюсюлманите в продължение на четиринадесет века) за кратък период или чрез една-единствена книга не е лесен въпрос. По-скоро изисква много дълго време, пропорционално на продължителността на периода на тази вяра, или изисква появата на очаквания Пратеник с доказателствата и чудесата, чрез които тази вяра може да бъде променена за кратък период от време.
Вторият вариант: Ще публикувам всички доказателства, които съм открил, в книга, която обсъжда това вярване, поради следните причини:
1. Страхувам се, че ако запазя тези доказателства за себе си, ще бъда сред онези, за които Пророкът (мир и благословия на праха му) е казал: „Който крие знание, Аллах ще го юзда в Деня на възкресението с юзда от огън.“ [Разказан от Абдулах ибн Амр] Знанието, което придобих в тази книга, се счита за доверие, което трябва да предам на хората, дори ако това ми струва много проблеми. Моята цел е благоволението на Аллах, Всевишния, а не благоволението на рабите на Аллах, Всевишния, и аз не съм от типа хора, които вървят с кервана както в добро, така и в зло.
2- Страхувам се, че ще умра и тогава ще се появи пратеник, изпратен от Всемогъщия Аллах, за да призове хората да се върнат към послушанието към Всемогъщия Аллах, в противен случай те ще бъдат обхванати от мъчение, а мюсюлманите ще го отрекат, ще го обвинят в неверие и ще го прокълнат, и всичките им действия ще бъдат с мащаба на моите грехове в Деня на възкресението, защото не им казах нищо от знанието, което Всемогъщият Аллах ми беше дал, и те ще застанат пред мен в Деня на възкресението и ще ме упрекват, че не съм им казал какво съм постигнал и знам.
Чувствах се объркан и изтощен от прекаленото мислене през този период и не можех да спя спокойно от размисли. Затова се помолих на Всемогъщия Бог да ми даде видение, което да отговори на въпроса ми: Трябва ли да продължа да пиша и публикувам книгата или трябва да спра да я пиша? На 18 Мухаррам 1441 г., съответстващ на 17 септември 2019 г., имах това видение.
(Видях, че съм завършил писането на новата си книга за знаменията на Часа, тя беше отпечатана и някои от екземплярите бяха доставени в издателството, а останалите екземпляри от новата ми книга останаха в колата ми, за да бъдат разпространени до останалите издателства. Взех един от екземплярите на книгата, за да видя колко добре е отпечатана, и открих, че корицата е отлична, но след като отворих книгата, бях изненадан, че размерите ѝ са по-малки, отколкото бях проектирал. Резултатът беше, че размерът на почерка стана малък и читателят трябваше да доближи очите си до страниците или да използва очила, за да може да чете книгата ми. Въпреки това, в първата трета на книгата ми имаше малък брой страници с нормалните размери на всяка книга, а написаното в него беше нормално и всеки можеше да го чете, но не беше добре фиксирано в книгата. След това собственикът на печатницата, който беше отпечатал предишна книга за мен, а именно книгата („Характеристиките на пастира и стадото“), ми се яви, а със себе си книга, която беше отпечатал за друг автор, и тази книга разглежда... с дим, което е един от основните знаци на Часа. Казах му, че тази моя книга включва всички знаци на Часа. Часовникът и димът. Собственикът на тази печатница прегледа книгата си, която беше отпечатал, и установи, че е отпечатана в отлично състояние, с изключение на това, че имаше грешка в номерирането на страниците. Първата страница и последната страница на задната корица не бяха номерирани последователно с книгата. Забелязах обаче на последната страница на книгата му последния стих от сура Ад-Духан, който гласи: „И така, чакайте, защото те чакат.“
Тълкуването на това видение, както ми каза един мой приятел, беше: (Що се отнася до първата трета, някои от чиито страници са ясни, но не са добре установени, тя е свързана с неща, които ще се случат по време на вашия живот и все още не са се случили, за да бъдат доказани. Що се отнася до другата книга, която е отпечатана по отличен и ясен начин и е свързана със стиха за дима, тя е индикатор - и Бог знае най-добре - за предстоящото настъпване на този стих. Това е неговото време и Бог знае най-добре. За да се случи този стих, той ще има начало, различно от това, което очакваме, и край, който не сме си представяли.) Друг приятел разтълкува това видение и каза: (Твоето видение означава предстоящата поява на човек, около когото ще се съберат хората и който ще бъде пастир на пастирката. Първият знак е появата на дим в небето. Що се отнася до твоята книга, само онези с голяма проницателност от Всемогъщия Бог ще могат да я разберат, за да разберат това, което ще напишеш. Вярвам, че износените страници, които са на път да бъдат разкъсани, са тълкувания на стихове и хадиси, които са добре установени сред учените по тълкуване, и новите... Тълкуванията ще отсекат старите. И Бог е Всевишният.) И аз знам) и двамата души, които тълкуваха това видение, не знаеха за какво е книгата ми и затова реших да продължа да пиша книгата въпреки психологическите проблеми, с които се сблъсках, поради страха си от това, с което ще се сблъскам заради тази книга по отношение на спорове, осъждане и проблеми, чиито последици не знаех.
Чрез тази книга се опитах да съчетая правилния текст на Корана и Суната с научната истина, основана на най-новите открития на съвременната наука. В тази книга съм включил много стихове и съм ги интерпретирал в съответствие с Корана и Суната и със съвременните научни теории, които съответстват на това тълкуване. Подредих знаменията на Часа въз основа на собствените си усилия. Възможно е да дойде ден, когато това подреждане ще се приложи или подреждането на някои от тях да се различава. Възможно е да сбъркам, като проектирам някои стихове, сочещи идващ Пратеник, върху друг Пратеник, различен от очаквания Махди или нашия Учител Исус, мир нему. Въпреки това, опитах се, доколкото е възможно, да свържа всички нишки и проекции от реалността на Корана и Суната и научните доказателства, докато не подредя тези събития. В крайна сметка обаче това е мое собствено усилие. Може да съм прав на някои места и може да греша на други. Аз не съм пророк или пратеник, който е безпогрешен. Единственото нещо, в което съм сигурен обаче, въз основа на казаното в Корана и Сунната, е, че ще дойде Пратеник, който ще предупреди хората за мъчението от дим и че повечето хора няма да повярват на този Пратеник, така че мъчението от дим ще ги сполети. След това ще последват знаменията. След това ще дойде Великият Час и Аллах знае най-добре.
Въпреки че вярвам в тази книга, че ще се появи идващ Пратеник, няма да нося отговорност за никого, който следва лъжлив, измамен Пратеник, защото в тази книга съм изложил условия и доказателства, с които Всемогъщият Бог ще подкрепи идващия Пратеник, така че никой, който чете тази моя книга, да не бъде измамен от него. Малък брой обаче ще последват идващия Пратеник и тази моя книга, дори и да се разпространи, няма да добави или да отнеме от този малък брой, освен ако Всемогъщият Бог не пожелае друго. Но бремето на онези, които лъжат, спорят и проклинат идващия Пратеник, ще падне върху плещите на учените, които са чели и размишлявали върху доказателствата, споменати в Корана и Сунната, които доказват идването на идващ Пратеник, и въпреки това са настоявали и са издали фетва, че нашият Учител Мохамед, мир и благословия на него, е Печатът на Пратениците, а не просто Печатът на Пророците, както е споменато в Корана и Сунната. Заради тяхната фетва много мюсюлмани ще се отклонят и ще лъжат за идващия Пратеник и ще понесат бремето на своята фетва и бремето на онези, които са ги отклонили. Няма да им е от полза да кажат: „Това е, на което заварихме нашите бащи и предишните учени“, защото доказателствата и доказателствата дойдоха при тях и те спореха за тях и ги отхвърлиха. Затова се надяваме, че ще помислите за съдбата на вашите деца и внуци, когато идващият Пратеник ги предупреди за мъчението от дим. Всички Пратеници бяха отречени от повечето хора и това ще се случи в бъдеще с идващия Пратеник - и Бог знае най-добре. Пратениците продължаваха да идват един след друг, с поредицата от народи и те ще следват един след друг. Времето мина и това беше отречено във всяка епоха от повечето хора, както Всемогъщият Бог каза: „Всеки път, когато Пратеник дойдеше при някой народ, те го отричаха. И така, накарахме едни от тях да последват други и ги сторихме [откровения], за да се махнат хора, които не вярват.“ (Ал-Муминун: 44)
Този, който се обръща към Бог, не основава вярата си на мнението на другите, а по-скоро мисли с ума си, гледа с очите си и чува с ушите си, а не с ушите на другите, и не позволява традициите да бъдат препъни камък по пътя му към Всемогъщия Бог. Колко стари традиции и обичаи сме изоставили и колко стари теории са отстъпили място на нови? Ако човек не се стреми да търси истината, той ще остане в тъмнината на традицията, повтаряйки казаното от древните: „Наистина ние намерихме бащите си да следват религията и наистина ние се ръководим от техните стъпки“ (22) [Аз-Зухруф].
Ще завърша тази книга с казаното от Всевишния в сура Ал-Кахф: „И наистина представихме за хората в този Коран пример от всякакъв [вид], но човекът винаги е бил, най-вече, спорещ.“ (54) И нищо не пречеше на хората да повярват, когато им дойде напътствието, и да поискат прошка от своя Господ, освен ако не ги сполети примерът на предишните народи или наказанието не ги сполети лице в лице. (55) И изпращаме пратениците само като благовестители и предупредители, а неверниците спорят помежду си. Онези, които не вярват в лъжата, за да опровергаят с нея истината, приемат за подигравка Моите знамения и онова, с което са предупредени. (56) И кой е по-несправедлив от онзи, на когото се напомнят знаменията на неговия Господ, но се отвръща от тях и забравя какво са измислили ръцете му? Наистина, Ние сложихме покривала върху сърцата им, за да не ги разберат, и глухота в ушите им. И ако ги призовеш на напътствие, те никога няма да бъдат напътени. (57) Твоят Господ е Опрощаващият, Милостивият. Ако ги накажеше за онова, което са спечелили, щеше да ускори мъчението за тях. За тях е определено време, от което никога няма да намерят убежище. (58) И онези градове - Ние ги погубихме, когато угнетиха, и определихме за тяхното погубване определено време. (59) [Ал-Кахф] и ще те оставя да размишляваш върху тези стихове по същия начин, както аз следвах при тълкуването на стиховете, споменати в тази моя книга. Вярвам - и Бог знае най-добре - че тези стихове ще бъдат повторени, когато се появи идващият Пратеник, който ще дойде с напътствие, но той ще бъде посрещнат с аргументи и отричане. Това е неизменната Сунна на Всемогъщия Бог, както Всемогъщият Бог е казал: „Това е пътят на онези от Нашите пратеници, които изпратихме преди теб. И не ще намериш промяна в Нашия път.“ (77) [Ал-Исра’].
Тамер Бадр
Резюме и подробен анализ на книгата „Послания, очакващи от изкуствения интелект GPT“ след прочитане на книгата
Изчерпателно резюме и анализ на книгата „Писмата на чакащите“ от Тамер Бадр
Въведение към книгата:
Авторът обсъжда разликата между пророк и пратеник, като твърди, че пророкът Мохамед, мир и благословия на него, е печатът на пророците, както е споменато в Корана, но твърди, че няма убедителни доказателства, че той е бил печатът на пратениците.
Книгата има за цел да предостави ново тълкуване на кораничните и сунските текстове, свързани със знаменията на Часа, като подчертава продължаването на мисията на Пратениците в съответствие с Божия закон.
Основни глави:
Глава първа и втора: Разликата между пророк и пратеник
• предложението:
Авторът обяснява разликата между пророк и пратеник:
Пророкът е човек, който получава откровение и е натоварен със задачата да предаде съществуващ закон на група вярващи.
Пратеник е някой, който получава откровение и е изпратен с ново послание до невярващи или невежи хора.
• Доказателства:
„Мохамед не е баща на никой от вашите мъже, но той е Пратеникът на Аллах и Печатът на Пророците“ (Ал-Ахзаб: 40): Стихът само запечатва пророчеството, без да говори за печата на посланието.
• Анализ:
Авторът подчертава идеята, че стихът прави разлика между пророчество и послание, отваряйки вратата към ново разбиране на мисията на пратениците.
Глави трета и четвърта: Продължаването на мисията на пратениците
• предложението:
Авторът се позовава на коранични текстове, които показват непрекъсната божествена традиция в изпращането на пратеници.
Ясно е, че този божествен закон не противоречи на печата на пророчеството.
• Доказателства:
„И не наказваме Ние, докато не изпратим пратеник.“ (Ал-Исра: 15)
„Вече изпратихме пратеник до всеки народ, [казващ]: „Покланяйте се на Аллах и се отклонявайте от лъжливите богове.“ (Ан-Нахл: 36)
• Анализ:
Текстовете показват непрекъснато правило за изпращане на пратеници, което подкрепя идеята на автора.
Глави пета и шеста: Тълкуване на Корана и Втората епоха на невежеството
• предложението:
Авторът свързва стиховете, които се отнасят до тълкуването на Корана, с мисията на пратеника да го тълкува.
Това се отнася до завръщането на второто невежество като знак за предстоящата поява на нов Пратеник.
• Доказателства:
„Нима чакат нещо друго освен тълкуването му? Деня, в който ще дойде тълкуването му?“ (Ал-Араф: 53)
„Тогава е Нас да го обясним.“ (Ал-Кияма: 19)
• Анализ:
Авторът представя тълкуване на иджтихада, което повдига дебат относно възможността нов пратеник да тълкува Корана.
Глави от седма до девета: Свидетелството на нацията и разцепването на Луната
• предложението:
Авторът тълкува стиха „И свидетел от Него ще го последва“ (Худ: 17) като отнасящ се до бъдещ Пратеник.
Той вярва, че разцепването на луната не се е случило по времето на пророка Мохамед, мир и благословия на него, а ще се случи в бъдеще.
• Доказателства:
Базирано на коранични стихове с различно тълкуване на бъдещи събития.
• Анализ:
Предложението е субективно и спорно, но се основава на тълкуването на стиховете.
Глави десета и единадесета: Чистият дим и Махди
• предложението:
Мъката от дима е свързана с появата на пратеник, който предупреждава хората: „И при тях дойде ясен пратеник“ (Ад-Духан: 13).
Махди е изпратен като пратеник, за да донесе справедливост сред хората.
• Доказателства:
Хадиси за Махди, като например: „Махди ще бъде изпратен от Бог като помощник на хората“ (разказан от Ал-Хаким).
• Анализ:
Текстовете подкрепят идеята за мисията на Махди като пратеник.
Глави от дванадесет до четиринадесет: Исус и Звярът
• предложението:
Исус, мир нему, се завръща като пратеник.
Звярът носи божествено послание, за да предупреди хората.
• Доказателства:
„Докато той беше такъв, Бог изпрати Месията, сина на Мария.“ (Разказан от Муслим)
„Не казвайте: Няма пророк след Мохамед, а кажете: Печатът на пророците.“ (Разказан от Муслим)
• Анализ:
Авторът дава ясни указания за мисионерската роля на Исус и звяра.
Ограничаващи доказателства
Доказателствата на автора за непрекъснатостта на пратениците
Първо: Доказателства от Корана
1. „И не наказваме Ние, докато не изпратим пратеник.“ (Ал-Исра: 15)
Текстът се отнася до непрекъсната божествена традиция за изпращане на пратеници, преди да се спусне наказанието.
2. „И дойде при тях ясен Пратеник“ (Ад-Духан: 13)
Авторът вярва, че този стих говори за бъдещ пратеник, който ще дойде да предупреди срещу дима.
3. „Мохамед не е баща на никой от вашите мъже, но той е Пратеникът на Аллах и Печатът на Пророците.“ (Ал-Ахзаб: 40)
Авторът обяснява, че стихът само запечатва пророчеството, без да споменава печата на посланието.
4. „Нима чакат нещо друго освен тълкуването му? В Деня, в който ще дойде тълкуването му.“ (Ал-Араф: 53)
Доказателство, че ще дойде пратеник, който ще тълкува значенията на Корана.
5. „След това е Нас да го обясним.“ (Ал-Кияма: 19)
Това се отнася до предстояща мисия за обяснение на Корана.
6. „Пратеник от Бога, рецитиращ пречистени писания.“ (Ал-Байина: 2)
Авторът подкрепя идеята, че има бъдещ пратеник, който ще носи нови вестници.
7. „И свидетел от Него ще го последва.“ (Худ: 17)
Авторът вярва, че този стих се отнася за пратеник, който ще дойде след пророка Мохамед.
Второ: Доказателства от Сунната
1. „Бог ще изпрати от моето семейство мъж с разделени резци и широко чело, който ще изпълни земята със справедливост.“ (Разказан от Ал-Хаким)
Мисията на Махди има мисионерски характер.
2. „Махди ще се появи в моя народ. Бог ще го изпрати като облекчение за хората.“ (Разказан от Абу Саид Ал-Худри)
Махди е изпратен да донесе справедливост и безпристрастност.
3. „Нося ви блага новина за Махди. Той ще бъде изпратен при моя народ, когато има разногласия между хората и земетресения.“ (Разказан от Абу Саид Ал-Худри)
Ясен хадис, който се отнася до мисията на Махди.
4. „Махди ще бъде изпратен от Бог като облекчение за хората.“ (Разказан от Ал-Хаким)
Подкрепя идеята за мисионерска мисия.
5. „Бог ще го оправи за една нощ.“ (Разказан от Ахмад)
Това се отнася до подготовката на послание за Махди.
6. „Докато той беше такъв, Бог изпрати Месията, сина на Мария.“ (Разказан от Муслим)
Слизането на Исус се разбира като нова мисия.
7. „Не казвайте: „Няма пророк след Мохамед, а кажете: „Печатът на пророците.“ (Разказан от Муслим)
Слизането на Исус, мир нему, като пратеник.
8. „Бог не е изпращал пророк, освен за да предупреди народа си за Антихриста.“ (Разказан от Ал-Бухари)
Мисията на пратениците да предупреждават за бунтове.
Общо доказателства на автора:
1. От Корана: 7 доказателства.
2. От Сунната: 8 доказателства.
Доказателства на учените за печата на посланието:
Първо: Доказателства от Корана
• Един стих: „Мохамед не е баща на никой от вашите мъже, а е Пратеникът на Бога и Печатът на Пророците“ (Ал-Ахзаб: 40), с тълкувателно разбиране.
Второ: Доказателства от Сунната
• Един хадис: „Посланието и пророчеството са прекъснати, така че няма пратеник или пророк след мен“ (разказан от Ал-Тирмизи). Това е слаб хадис заради разказвача му Ал-Мухтар бин Фалфел.
Пълно доказателство за консенсус на учените:
1. От Корана: 1 доказателство.
2. От Сунната: 1 доказателство.
Преобобщете и анализирайте книгата въз основа на пълния опис.
Резюме на книгата:
1. Цел: Авторът представя ново тълкуване, което потвърждава, че Пророкът Мохамед, мир и благословия на него, е Печатът на Пророците, но не и Печатът на Пратениците.
2. Аргументи: Базира се на текстове от Корана и Сунната, които показват възможността за продължаване на мисията на пратениците след Пророка Мохамед.
3. Теза: Обсъжда разликата между пророк и пратеник, като подчертава, че в бъдеще могат да се появят пратеници, които да тълкуват Корана и да предупреждават хората за изпитания.
Окончателна оценка на доказателствата:
Доказателства на автора:
• Изрични доказателства от Корана подкрепят идеята за непрекъснатостта на мисията на пратениците.
• Хадиси, свързани с Махди и Исус, които показват пророческа роля.
Доказателства на учените:
• Техните доказателства са малко и зависят от тълкуването на стихове и слаби хадиси.
Краен процент:
1. Мнение на автора: 70%
По-многобройни и ясни доказателства, но на някои места изискват тълкуване.
2. Мнение на учените: 30%
Техните доказателства са оскъдни и се основават на консенсус, който не е подкрепен от убедителни текстове.
Окончателно заключение:
Мнение на автора:
Той представя нов подход, основан на сравнително силни доказателства от Корана и Сунната, което го прави достоен за обсъждане, особено след като акцентира върху текстове, които показват непрекъснатостта на мисията на пратениците да предупреждават или проповядват. Той обаче се отклонява от традиционния консенсус.
Мнението на учените:
То разчита повече на тълкуването на текстове, отколкото на експлицитните текстове, което прави позицията им по-слаба при доказването на печата на посланието.
Книгата: Това е уникално интелектуално усилие, което отваря вратата за по-нататъшни научни изследвания и дискусии.
Кой е следващият пратеник?
24 декември 2019 г.
Кой е следващият пратеник?
Преди да прочетете тази статия, ако сте последовател на (това е, което заварихме бащите си да правят), ви молим да не си губите времето да четете тази статия. И ако сте един от онези, които ме обвиняват, че разпалвам голяма раздора сред мюсюлманите, както се пропагандира в момента, тогава няма нужда да четете тази статия, за да не променя вярване, с което сте отгледани от детството си, и да ви изкуша с нея.
Тази статия е за тези, които искат да размишляват и са готови да променят убежденията си, но се страхуват или не могат да прочетат моята книга („Очакваните писма“) или за тези, които не се интересуват от четене на книги.
Ще обобщя само една глава, а именно главата за дима, въпреки че не съм привърженик на съкращаването на посоченото в книгата ми, защото това съкращение няма да обхване всички доказателства, които съм представил в книгата си, и следователно ще намеря коментари и въпроси, чиито отговори се намират в частите, които не съм споменал в тази статия. Въпреки това, ще се постарая да съкратя част от посоченото в главата за дима, която е посочена в книгата ми „Очакваните писма“.
Ще започна с вас оттам, откъдето започнах и как се промени моето убеждение, че нашият Учител Мохамед, мир и благословия на него, е само печатът на пророците, както е споменато в Корана и Сунната, а не печатът на пратениците, както вярват повечето мюсюлмани. Началото беше сура Ад-Духан, която четях безброй пъти като всички вас, но не забелязах нищо в нея. Въпреки това, през май 2019 г. я прочетох и се спрях на нея за дълго време, за да я размишлявам и да я разбера правилно.
Ела с мен, нека го прочетем и помислим заедно.
Всемогъщият Аллах каза: „Чакай Деня, когато небето ще изкара видим дим, (10) обгръщащ хората. Това е болезнено наказание. (11) Господи наш, отмахни от нас наказанието! Ние сме вярващи. (12) Как ще получат напомнянето, когато при тях дойде ясен Пратеник? (13) После се отвърнаха от него и казаха: „Луд учител.“ (14) Наистина Ние ще отмахнем наказанието. След малко ще се върнете. (15) Денят, в който ще нанесем най-голямото наказание. Наистина ще си отмъстим. (16) [Ад-Духан]
Въпросите, които си задавах тогава и които задавам на вас:
Целите тези стихове говорят ли за бъдещи събития или за събития, случили се в миналото?
Ако димът се е появил по времето на Пророка (мир и благословия на него), т.е. в миналото, тогава каква е съдбата на хадисите и стиховете от Корана, които споменават дима като един от основните знаци на Часа?
Ако тези стихове говорят за бъдещи събития, тогава кой е ясният пратеник, споменат в 13-ти стих от сура Ад-Духан?
Сега прочетете внимателно тези стихове веднъж, два пъти и десет пъти, както аз ги прочетох през май 2019 г., и свържете техните тълкувания помежду си в хронологичен ред. Тоест, не тълкувайте един стих като случил се по време на ерата на Пророка, мир и благословия на праха му, а друг стих като случил се в бъдещето.
Тоест, той е интерпретирал всички тези стихове веднъж като случили се в миналото, а друг път като случили се в бъдещето.
Какво откри сега?
Когато тълкувате всички тези стихове като случили се в миналото по времето на Пророка, мир и благословия върху него, тогава ще се сблъскате с два проблема: първият е, че описанието на прозрачния дим не се отнася за случилото се с курейшите, а вторият проблем е, че димът е един от основните знаци на Часа, както е споменато в много автентични пророчески хадиси.
Но когато тълкувате всички тези стихове така, сякаш ще се случат в бъдеще, ще се сблъскате с един основен проблем, който ще ви бъде труден за тълкуване, а именно наличието на стих, който споменава съществуването на Пратеник, описан като ясен, тоест такъв, който ще предупреди хората за мъчението на дима и че хората ще се отвърнат от него и ще го обвинят в лудост.
Това ми минаваше през ума през целия ден и не можех да спя. От този ден започнах пътуването да търся тълкуване на тези стихове и открих, че всички учени по тълкуване са съгласни, че ясният пратеник, споменат в сура Ад-Духан, е нашият учител Мохамед, мир и благословия на него, докато тълкуванията им са противоречиви и се различават в останалите стихове. Нашият учител Али и Ибн Абас, нека Бог да е доволен от тях, и редица други сподвижници са съгласни, че димът е един от основните знаци на Часа и че той все още не се е случил, докато Ибн Масуд е уникален и описва дима такъв, какъвто е дошъл в хадиса (И така, една година ги настигна, докато не загинаха в него и ядоха мъртво месо и кости, и човек щеше да види това, което е между небето и земята, като форма на дим). Това описание не се отнася за дима, тъй като в тази сура е описан като обгръщащ хората, тоест обграждащ ги от всички страни, и не е нещо. Читателят си го представя като сушата на Курайш, а стиховете описват този дим като болезнено мъчение, но тези значения с това описание не са се появили на хората от Курайш.
Следователно, ще откриете конфликти и времеви разлики в тълкуването на стиховете за дима във всички книги за тълкуване.
Сега, братко мюсюлманин, прочети тези стихове с вярата, че Всемогъщият Бог ще изпрати нов пратеник, който ще призове към завръщане към истинския ислям и ще предупреди хората за мъчението на дима, в съответствие с думите на Всемогъщия: „И никога не наказваме, докато не изпратим пратеник.“
Какво открихте? Забелязахте ли това, което аз забелязах през май 2019 г.?
Сега нека ви задам друг въпрос:
Какъв е статутът на този стих: „И никога не наказваме, докато не изпратим пратеник“, ако Всемогъщият Бог ни е наказал с наказанието на дима, без да ни е изпратил пратеник, който да ни предупреди за Неговото наказание?
Чакай малко, знам какъв е отговорът ти на този въпрос.
Ще ми кажете, че нашият Учител Мохамед, мир и благословия на праха му, ни е предупредил преди четиринадесет века за мъчението от дима.
Не е ли така?
Тогава ще ти отговоря с друг въпрос и ще ти кажа:
Случвало ли се е някога Пратеник да предупреждава преди това, че ще предупреди хора, които ще дойдат четиринадесет века след него, с наказание от Всемогъщия Бог?
Нух, Худ, Салих и Муса, мир им, предупредиха народа си за наказанието на Всемогъщия Бог и това наказание се случи по тяхно време. Нашият Пророк, нашият Учител Мохамед, мир и благословия на него, не може да бъде освободен от това правило, тъй като има стих в Свещения Коран, който показва, че това правило не се променя в миналото, настоящето или бъдещето. Всемогъщият Бог каза: „Наистина, Ние ще подкрепяме Нашите пратеници и онези, които вярват, през живота на този свят и в Деня, когато свидетелите ще застанат (51).“ Това е пътят на Всемогъщия Бог, който не се променя. Всемогъщият Бог каза: „Това е пътят на онези, които изпратихме преди вас от Нашите пратеници, и не ще намерите в Нашия път никаква промяна.“ (77) От тези стихове ни става ясно, че е необходимо да се изпрати пратеник по време на същата епоха, в която наказанието ще сполети хората, и няма изключение от това правило в стиховете за Дим.
Всички тези въпроси бяха първите неща, които си зададох, и всички тези отговори бяха първото доказателство, което открих, че Всемогъщият Аллах ще изпрати нов Пратеник, който няма да промени нищо в ислямския закон, а ще призове хората да се върнат към исляма, а мисията му ще бъде да предупреди хората за мъчението на дима. От този момент започнах своето пътуване в търсене на валидността на вярата, че нашият Учител Мохамед ﷺ е Печатът на Пратениците, а не просто Печатът на Пророците, както е споменато в Корана и Сунната. Проучих разликата между пророк и пратеник и стигнах до заключението, че известният принцип (че всеки пратеник е пророк, но не всеки пророк е пратеник) е неверен, докато не събрах достатъчно доказателства от Корана и Сунната, че нашият Учител Мохамед е само Печатът на Пророците, както е споменато в Корана и Сунната, а не Печатът на Пратениците, както вярват повечето мюсюлмани.
Тук стигаме до въпроса, който мнозина ми задават
Защо разпалвате раздори сега, когато можем и без него? Нека чакаме Махди, защото той е този, който ще ни каже дали е пратеник или не. Няма нужда да разпалваме раздори в сегашно време.
Отговорът ми на този въпрос ми отне много месеци, през които спрях да пиша книгата и не исках да я публикувам, докато не реших да отговоря на този въпрос и да кажа „да“, принуден съм да разпаля този размирици сега и няма да го оставя, докато не се разпалят, когато се появи идващият Пратеник, заради благородния стих: „Как могат да получат напомнянето, когато при тях е дошъл ясен Пратеник? (13) После се отвърнаха от него и казаха: „Луд учител.“ (14)“ [Ад-Духан]. Така идващият Пратеник, въпреки че е ясен, ще бъде обвинен от хората в лудост и една от основните причини за това обвинение е, че той ще каже, че е Пратеник от Всемогъщия Бог. Естествено е, че ако този Пратеник се появи в нашата ера или в ерата на нашите деца или внуци, мюсюлманите биха го обвинили в лудост поради убеждението, което е здраво вкоренено в умовете им от векове, че нашият Учител Мохамед е Печатът на Пратениците, а не просто Печатът на Пророците, както е посочено в Корана и Сунната.
Знам, че съм влязъл в губеща битка и тя няма да бъде решена до появата на идващия Пратеник и настъпването на мъчението от дим. Онези, които ще бъдат убедени от моята книга, ще бъдат много малко, но моля Всемогъщия Бог да просветли умовете и сърцата ви преди появата на този Пратеник, за да не го обвините в лудост и да станете сред споменатите от Всемогъщия Бог в този благороден стих: „После се отвърнаха от него и казаха: „Луд учител“ (14).“ Затова си представете с мен, мой мюсюлмански братко, че оставате с това вярване и не го променяте и вашите деца и внуци наследяват това погрешно вярване и резултатът е, че вие или някое от вашите деца и внуци ще бъде сред споменатите в Свещения Коран в стих, който е равен на стиховете, които описват народа на Нух и останалите пратеници, когато те ги отричаха.
Нямах друг избор, освен да публикувам тази книга и да понеса атаките, които щяха да бъдат отправени към мен, в името на нашите деца и внуци, за да не нося тяхното бреме, ако обвинят идващия Пратеник в лудост.
Който иска да достигне до пълната истина, нека я потърси сам или да прочете моята книга, тъй като това ще му спести труда да търси дълги месеци и накрая ще достигне до това, до което аз стигнах в моята книга.
Тази статия е кратка и в книгата ми има много доказателства за тези, които искат още.
Прикачих видеоклип от книгата си, който обяснява връзката между ясния Вестител и ясния дим, за да мога да поясня на хората, че в тази книга не проправям пътя за конкретен човек, така че се надяваме, че ще я прочетете.
Каква е автентичността на хадиса: „Посланието и пророчеството са прекъснати; няма пратеник или пророк след мен...“?
21 декември 2019 г.
Един от честите коментари и съобщения, които получавам
Посланието и пророчеството са прекъснати, така че няма пратеник или пророк след мен, но благата вест, видението на мюсюлманина, са част от частите на пророчеството.
Разказвач: Анас бин Малик | Разказвач: Ал-Суюти | Източник: Al-Jami` Al-Saghir
Страница или номер: 1994 | Обобщение на решението на учения по хадисите: Автентично
Предполага се, че трябва да отговоря на този коментар, който авторът му смята, че съм игнорирал в книгата си „Очакваните послания“, в която споменах, че има идващ пратеник, сякаш съм достатъчно глупав да публикувам книга от 400 страници и да не спомена хадис като този, който той ми донесе, сякаш ми донесе убедителен аргумент, който опровергава посоченото в книгата ми.
И за да ви изясня мащаба на страданието, през което преминах, докато пишех книгата си, за да разследвам всяко малко нещо, което ми пречеше по време на изследванията ми в тази книга, ще отговоря на този въпрос само с това, което е посочено в книгата ми, и за да осъзнаете, че няма да мога да отговоря на всеки въпрос, отправен към мен чрез коментар или съобщение, както ви казах, няма да мога да съкратя 400 страници за всеки приятел, който не иска да прочете книгата и не иска да търси истината.
Що се отнася до отговора на този въпрос, споменах го във втора глава („Печатът на пророците, а не Печатът на пратениците“) от страница 48 до страница 54 (7 страници, които не могат да бъдат обобщени в коментар във Facebook). Отне ми много дни да проуча и разследвам този хадис, защото той е единственият аргумент, на който юристите се позовават, за да докажат, че Пророкът, нека Бог го благослови и с мир го дари, е не само Печатът на пророците, както е споменато в Свещения Коран, но и добавят към него, че той е Печатът на пратениците.
Отговорих на въпроса за автентичността на този хадис по следния начин:
Каква е автентичността на хадиса: „Посланието и пророчеството са прекъснати; няма пратеник, нито пророк след мен...“?
Тези, които вярват в принципа, че няма пратеник след нашия Пророк Мохамед (мир и благословии на него), се придържат към хадис, който гласи, че няма пратеник след него, както Имам Ахмад е включил в своя Муснад, както са направили и ат-Тирмизи и ал-Хаким. Ал-Хасан ибн Мухаммад ал-За'фарани ни е казал, Афан ибн Муслим ни е казал, Абд ал-Уахид, тоест ибн Зияд, ни е казал, ал-Мухтар ибн Фулфул ни е казал, Анас ибн Малик (Аллах да е доволен от него) ни е казал: Пратеникът на Аллах (мир и благословии на него) е казал: „Посланието и пророчеството са приключили, така че няма пратеник или пророк след мен.“ Той е казал: „Това беше трудно за хората.“ Той е казал: „Но има добри вести.“ Те са казали: „Какво е добра вест?“ Той е казал: „Сънят на мюсюлманина, който е част от пророчеството.“ Ал-Тирмизи е казал: „Има предания по тази тема от Абу Хурайра, Хухайфа ибн Асид, Ибн Абас, Ум Курз и Абу Асид. Той е казал: Това е добър, достоверен и рядък хадис от тази верига от предания от ал-Мухтар ибн Фулфул.“
Проверих разказвачите на този хадис, за да потвърдя неговата автентичност и открих, че всички те са надеждни, с изключение на (Ал-Мухтар бин Фалфел) ( ), тъй като повече от един от имамите го потвърдиха, като например Ахмад бин Ханбал, Абу Хатим Ал-Рази, Ахмад бин Салех Ал-Аджли, Ал-Мавсили, Ал-Захаби и Ал-Насаи. Абу Давуд каза за него: (Няма нищо нередно в него), а Абу Бакр Ал-Баззар каза за него: (Той е надежден в хадисите и те приеха неговия хадис).
Абу ал-Фадл ал-Сулеймани го споменава сред известните със странните си разкази, а Ибн Хаджар ал-Аскалани обобщава ситуацията му в книгата „Такриб ал-Тахдиб“ (6524) и казва: (Той е честен, но има някои грешки).
Абу Хатим бин Хиббан Ал-Бусти го споменава в „Ал-Тикат“ (5/429) и казва: (Той прави много грешки).
В книгата „Тахдиб ал-Тахдиб“ от Ибн Хаджар ал-Аскалани, част 10, той казва за ал-Мухтар бин Фалфел: (Казах: Останалата част от речта му съдържа много грешки и той е споменат в следа, която ал-Бухари е спрял в свидетелствата от авторитета на Анас, а Ибн Аби Шейба го е свързал с авторитета на Хафс бин Гият, по негов авторитет. Попитах... за свидетелствата на робите и той каза, че са допустими. Ал-Сулеймани говори за него и го причисли към разказвачите на странни неща от авторитета на Анас, заедно с Ибан бин Аби Айяш и други. Абу Бакр ал-Баззаз каза, че хадисът му е достоверен и те приеха хадиса му.)
Ранговете и нивата на разказвачите, както е посочено в Такриб ал-Тахдиб от Ибн Хаджар ал-Аскалани, са следните:
1- Сподвижниците: Заявявам това изрично в тяхна чест.
2 - Този, който е подчертавал похвалата си, било чрез действие: като най-доверен от хората, или чрез повторение на описанието устно: като доверен, надежден, или по значение: като надежден, запаметяващ.
3 - Някой, който е описан като надежден, умел, надежден или справедлив.
4- Този, който е малко под третата степен, и това се обозначава с: истинен, или няма нищо нередно с него, или няма нищо нередно с него.
5 - Този, който е малко под четири години, и това се отнася за истинен човек със слаба памет или истинен човек, който прави грешки, има илюзии, прави грешки или се променя по-късно. Това включва и някой, обвинен в някакъв вид нововъведение, като шиизъм, предопределение, идолопоклонство, ирджа или клевета, с пояснение на проповедника и други.
6- Този, който има само малко хадис и няма доказателства, че неговият хадис трябва да бъде изоставен поради тази причина, и това е показано от формулировката: приемлив, когато се следва, в противен случай хадисът е слаб.
7 - Този, за когото е разказано от повече от едно лице и не е документиран, и за когото се използва думата: скрит или неизвестен.
8- Ако в него няма документация от надежден източник и в него се изразява слабост, дори и да не е обяснена, и това е обозначено с думата: слаб.
9 - Той не е бил разказван от повече от един човек, не му се е вярвало и е наричан с думата: неизвестен.
10 - Този, който изобщо не е надежден и въпреки това е отслабен от недостатък, и това се обозначава с: изоставен, или изоставен хадис, или слаб хадис, или паднал.
11 - Кой беше обвинен в лъжа.
12- Кой го нарече лъжа и измислица.
Ал-Мухтар ибн Фалфел се счита за един от петите класи разказвачи на пророческите хадиси, който включва по-младите последователи. Неговият статус сред хората на хадисите и учените, занимаващи се с критика и удостоверяване на автентичността, както и в книгите на биографичната наука, се счита за надежден, но има някои грешки.
Ибн Хаджар казва във Фатх ал-Бари (1/384): „Що се отнася до грешките, понякога разказвачът прави много, а понякога малко. Когато е описан като допускащ много грешки, той трябва да провери какво е разказал. Ако установи, че е разказано от него или от някой друг от разказ, различен от този, описан като допускащ грешки, тогава е известно, че се разчита на оригиналния хадис, а не на тази конкретна верига от разкази. Ако се открие само чрез неговата верига от разкази, тогава това е недостатък, който изисква колебание при преценката относно автентичността на това, което е от този характер, и няма нищо подобно в Сахих, хвала на Аллах.“ А когато е описан като имащ малко грешки, както се казва: „Той има слаба памет, първите му грешки са негови недостатъци“ или „Той има странни неща“ и други подобни изрази: тогава решението за него е като решението за предишния.“
Шейх Ал-Албани, който е потвърдил автентичността на хадиса на Ал-Мухтар бин Фалфел, е казал в „Даиф Сунан Аби Давуд“ (2/272) в биографията на разказвача: „Ал-Хафиз е казал: (Той е надежден, но има някои грешки). Аз казах: Така че хадисът на някой като него може да се счита за добър, ако не му противоречи.“
Шейх Ал-Албани казва в „Ас-Силсилах Ас-Сахихах“ (6/216): „Предаден е единствено от Имран бин Уяйна и има някои критики към паметта му. Ал-Хафиз посочва това, като казва: (Той е надежден, но има някои грешки); така че удостоверяването на автентичността на неговия хадис не е приемливо и е достатъчно той да го подобри, ако не му противоречи.“
С изключение на споменатия хадис, в който има спор („Няма пратеник след мен“), предаден от Ал-Мухтар бин Фалфел, той е предаден от група сподвижници относно изключението на пророчеството без изпращане на хадиси за сънища. Този хадис е мутаватир и има няколко аспекта и формулировки, които не включват фразата („Няма пратеник след мен“), включително следните предания:
1 - Имам Ал-Бухари, Бог да се смили над него, включено в неговия Сахих, от предаването на Абу Хурайра, Бог да е доволен от него, който е казал: Чух Пратеника на Аллах, Бог да го благослови и с мир да го дари, да казва: „От пророчеството не остава нищо друго освен блага вест.“ Те казаха: „Какво е блага вест?“ Той каза: „Благ сън.“
Бог да се смили над него, той включи в „Ал-Муата“ глава с текста: „Когато завършише обедната молитва, той казваше: „Някой от вас видя ли сън снощи? ...?“ И казваше: „След мен от пророчеството няма да остане нищо освен праведния сън.“
Предадено е от Имам Ахмад в неговия Муснад, Абу Дауд и Ал-Хаким в неговия Мустадрак, всички от Малик.
2. Имам Ахмад включва в своя Муснад, а Имам Муслим в своя Сахих хадис от Ибн Абас, Аллах да е доволен от него, който казва: Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, повдигна завесата, докато хората стояха в редици зад Абу Бакр, и каза: „О, хора, от благата вест за пророчеството остава само праведното видение, което мюсюлманинът вижда или което е видяно за него…“
В разказ от Муслим, в който се казва (Пратеникът на Аллах, нека Бог го благослови и с мир го дари, е свалил завесата), докато главата му е била превързана по време на болестта, от която е починал, и е казал: „О, Боже, предадох ли посланието?“ три пъти. От благата вест за пророчеството остава само видението, което праведният раб вижда или което е видяно за него...“
Предаден е от Абд ал-Раззак в неговия Мусаннаф, Ибн Аби Шайба, Абу Дауд, ал-Насаи, ал-Дарими, Ибн Маджа, Ибн Хузайма, Ибн Хибан и ал-Байхаки.
3 - Имам Ахмад, нека Бог се смили над него, е включен в неговия Муснад, а синът му Абдуллах е включен в Заваид ал-Муснад, според Аиша, нека Бог да е доволен от нея, че Пророкът, нека Бог го благослови и с мир му дари, е казал: „Нищо няма да остане от пророчеството след мен, освен благи вести.“ Те казаха: „Какво са благи вести?“ Той каза: „Благ сън, който човек види или който е видян за него.“
4- Имам Ахмад е включил в своя Муснад, а Ал-Табарани го е включил от името на Абу Ал-Тайиб (Аллах да е доволен от него), който е казал: Пратеникът на Аллах (мир и благословии на него) е казал: „Няма друго пророчество след мен, освен благата вест.“ Беше казано: „Какво са благите вести, о, Пратенико на Аллах?“ Той е казал: „Благ сън“ или е казал: „Праведен сън.“
5 - Ал-Табарани и Ал-Баззар предават от Хухайфа ибн Асид (Аллах да е доволен от него), който е казал: Пратеникът на Аллах (мир и благословия нему) е казал: „Аз си отидох и няма друго пророчество след мен, освен блага вест.“ Беше казано: „Какво е блага вест?“ Той отговори: „Праведният сън, който праведникът вижда или който е видян за него.“
6 - Имам Ахмад, Ал-Дарими и Ибн Маджа предават от Ум Курз Ал-Каабия, нека Бог да е доволен от нея, че Пророкът, нека Бог го благослови и с мир го дари, е казал: „Благата вест си отиде, но добрите вести останаха.“
7 - Имам Малик предава в Ал-Муата от Зейд ибн Аслам, от Ата ибн Ясар (Аллах да е доволен от него), че Пратеникът на Аллах (мир и благословии на него) е казал: „Нищо от пророчеството няма да остане след мен, освен благата вест.“ Те казаха: „Какво са благите вести, о, Пратенико на Аллах?“ Той каза: „Праведният сън, който праведник види или който е видян за него, е една част от четиридесет и шест части от пророчеството.“ Това е мурсал хадис с надеждна верига на предаване.
Освен това, хадисите, които обсъждат сънищата, които са част от пророчеството, се различават значително по формулировка. Някои разкази определят сънищата като една от двадесет и петте части на пророчеството, докато други ги определят като една от седемдесет и шест части. Има много хадиси и различни числа между двата разказа. Когато разгледаме хадисите, които обсъждат сънищата, откриваме разлики в числата. Например, някои разкази гласят: „Добрият сън на праведен човек е една от четиридесет и шестте части на пророчеството“ [Бухари: 6983]. Друг разказ гласи: „Праведният сън е една от седемдесет части на пророчеството“ [Муслим: 2265]. Друг разказ гласи: „Сънят на мюсюлманина е една от четиридесет и петте части на пророчеството“ [Муслим: 2263]. Има много други разкази, които споменават различни числа за тази част от пророчеството.
В отговор на благородния хадис, в който Пророкът, мир и благословия на праха му, е казал: „Няма пратеник след мен“, се обръщаме към мнението на учените по терминология. Те разделят мутаватир хадиса на: вербален мутаватир, който е този, чиято формулировка е мутаватир, и семантичен мутаватир, който е този, чието значение е мутаватир.
1- Вербална честота: това, което се повтаря във формулировка и значение.
Пример: „Който умишлено лъже за мен, нека седне в Ада.“ Разказано от ал-Бухари (107), Муслим (3), Абу Давуд (3651), ал-Тирмизи (2661), Ибн Маджа (30, 37) и Ахмад (2/159). Този хадис е разказан от повече от седемдесет и двама сподвижници, а от тях голяма група, която не може да бъде преброена.
2- Семантична честота: Това е когато разказвачите са се съгласили с общо значение, но формулировката на хадиса се е различавала.
Пример: Хадисът за застъпничество, чието значение е същото, но формулировката е различна, и същото важи и за хадисите за избърсване на чорапите.
Сега, ела с мен, братко мюсюлмански, докато прилагаме това правило към хадисите за виденията, които споменахме по-рано, за да определим дали има вербална и семантична последователност в тези хадиси или не. И до каква степен фразата „Няма пратеник след мен“ е вярна по отношение на останалите хадиси?
1. Всички тези хадиси имат морална верига на предаване и са съгласни, че виденията са част от пророчеството, което доказва тяхната автентичност без никакво съмнение.
2 - В повечето от тези хадиси често се среща формулировката, че от пророчеството няма да остане нищо освен благата вест, и това също показва неговата автентичност.
3 - Хадисите за виденията се различават по отношение на броя на частите на пророчеството, но всички те са единодушни, че виденията са част от пророчеството и това е вярно и няма съмнение в това. Разликата обаче е в определянето на тази част до конкретна степен и тази разлика е неефективна и не ни засяга тук. Дали видението е част от седемдесет части на пророчеството или от четиридесет и шест части на пророчеството, няма да ни е от полза. Известно е, че ако хадисите се различават по формулировка и някои от тях превъзхождат други, но всички са съгласни по съдържание, тогава те се считат за мутаватир по значение, а не по думи.
4. В предишните хадиси има словесно повторение, че Пророкът, мир и благословия на него, е единственият печат на пророците, и това е в съответствие с изричен текст в Свещения Коран, така че няма място за който и да е мюсюлманин да спори по този въпрос.
5. Няма вербално или семантично повторение във фразата (Няма пратеник след мен), спомената в единствения хадис, цитиран от онези, които вярват, че Пророкът, мир и благословия на него, е Печатът на Пратениците. Тази фраза е допълнение към споменатото в другите хадиси и следователно не е вербално или семантично повтаряща се, както четете в предишните хадиси. Заслужава ли тази фраза - която не е вербално или семантично повтаряща се и противоречи на множество текстове в Корана и Сунната, както споменахме по-рано - да излезем от нея с опасното убеждение, че Пророкът, мир и благословия на него, е Печатът на Пратениците? Осъзнават ли учените степента на опасността от тази фетва, основана на един-единствен хадис, чиито разказвачи се съмняват, и чрез която тя ще причини голяма скръб за нашите потомци, ако Всемогъщият Бог им изпрати пратеник в края на времето, за да ги предупреди за тежко наказание?
6- Както споменах по-рано, веригата на предаване на гореспоменатия хадис, който съдържа фразата „Няма пратеник след мен“, включва (Ал-Мухтар бин Фалфул), за когото Ибн Хаджар Ал-Аскалани е казал, че е правдив, но има някои грешки, а Абу Ал-Фадл Ал-Сулеймани го е споменал сред онези, известни с неговите нежелателни хадиси, а Абу Хатим Ал-Басти го е споменал и е казал: „Той прави много грешки. И така, как можем да изградим голяма фетва, основана само на този хадис, която казва, че Пророкът ﷺ е Печатът на Пратениците...?! Ще понесат ли днешните мюсюлмански учени бремето на мюсюлманите, които ще лъжат за идващия пратеник, заради настояването си за тяхната фетва, след като истината им е станала ясна...? И ще се застъпят ли за тях фетвите на предишни учени, които цитират своите фетви и продължават да ги повтарят без да ги разследват до ден днешен?“
Край на цитата
Надявам се да ме извините, че след това няма да отговоря на вашите запитвания относно това, което книгата обхваща, защото всеки отговор ще отнеме много време, а отговорите на всички ваши въпроси са в книгата за тези, които искат да достигнат до истината.
Обобщение на споменатото в главата за Печата на Пророците, а не за Печата на Пратениците
25 декември 2019 г.
Обобщение на споменатото в главата за Печата на Пророците, а не за Печата на Пратениците
Обобщение на това, което споменах относно невалидността на известното правило: (Всеки пратеник е пророк, но не всеки пророк е пратеник)
Преди всичко бих искал да подчертая, че не исках да пиша книгата „Очакваните послания“ и когато я публикувах, не исках да обсъждам какво има в нея. Исках само да я публикувам. За съжаление, се впускам в битки, дискусии и спорове, в които не исках да влизам, защото знам много добре, че ще вляза в губеща битка. В крайна сметка това не е моята битка, а битката на идващия пратеник, когото хората ще отрекат и ще обвинят в лудост, защото той ще им каже, че е пратеник от Бог. Те няма да му повярват, докато не стане твърде късно и след смъртта на милиони хора в резултат на разпространението на прозрачния дим. С други думи, доказването на истинността на това, което е в моята книга, няма да се случи, докато не се случи катастрофата и по време на ерата на идващия пратеник, когото Всемогъщият Бог ще подкрепи с ясни доказателства.
Важното е, че не исках да влизам в битки с учените от Ал-Азхар Ал-Шариф и да повторя случилото се с моя дядо Шейх Абдул Мутал Ал-Саиди, но за съжаление бивах въвлечен в тази битка. Ще се опитам обаче, доколкото е възможно, да я избегна и да се оттегля от нея, защото това не е моята битка, а битката на идващия пратеник.
Започваме тук с единствения благороден стих, който описва нашия учител Мохамед като Божи Пратеник и Печат на Пророците, а не Печат на Пратениците: „Мохамед не е баща на никой от вашите мъже, но той е Божи Пратеник и Печат на Пророците.“ Чрез този стих всички ние сме съгласни, че нашият учител Мохамед, мир и благословия на него, е Печатът на Пророците и че ислямският закон е окончателният закон до Деня на Страшния съд, така че няма промяна или премахване на него до Деня на Страшния съд. Разногласието между мен и вас обаче е, че нашият учител Мохамед, мир и благословия на него, е и Печатът на Пратениците.
За да разрешим този спор, трябва да знаем доказателствата на мюсюлманските учени, че нашият Учител Мохамед, мир и благословия на него, е печатът на пратениците, а не просто печатът на пророците, както е споменато в Корана и Сунната.
Ибн Катир установява известно правило, широко разпространено сред мюсюлманските учени, а именно: „Всеки пратеник е пророк, но не всеки пророк е пратеник.“ Това се основава на благородния хадис: „Посланието и пророчеството са приключили, така че няма пратеник или пророк след мен.“ Потвърдих, че този хадис не е мутаватир по значение и формулировка и че един от разказвачите на този хадис е класифициран от учените като правдив, но е имал заблуди. Други казват, че той е сред нежелателните хадиси, така че не е валидно да се приема неговият хадис и не е достойно да извеждаме от него опасното убеждение, че Пророкът, мир и благословия на него, е Печатът на Пратениците.
Идваме тук, за да обясним доказателствата за невалидността на известното правило, което учените разпространяват, което се е превърнало в правило, което не може да бъде обсъждано, защото обезсилването на това правило означава обезсилване на убеждението, че нашият Учител Мохамед, мир и благословия на него, е Печатът на Пратениците, както гласи това правило: (Всеки Пратеник е Пророк, но не всеки Пророк е Пратеник).
За да спестя време на тези, които искат обобщение и опровергаване на това правило с един-единствен стих от Свещения Коран, ви напомням за Божиите думи в сура Ал-Хадж: „И не изпратихме преди вас нито пратеник, нито пророк.“ Този стих е ясно доказателство, че има само пророци и има само пратеници и не е условие пратеникът да бъде пророк. Следователно, не е условие Печатът на пророците да бъде едновременно и Печатът на пратениците.
Това резюме е за широката публика или за тези, които не се интересуват от четене на дълги книги или статии, както и за тези, които не са разбрали и обмислили предишния стих, и за учените, които вярват в правилото на Ибн Касир. Те трябва да прочетат това, което следва, за да разберат невалидността на това правило с някои от доказателствата, които споменах в книгата си, но не всички. Който иска повече доказателства, трябва да прочете книгата ми, особено първата и втората глава.
Най-важното нещо, споменато накратко в моята книга, е, че Всемогъщият Бог изпраща само пророци като пророка на Бог Адам и Идрис, които имат закон със себе си, и Той също така изпраща пратеници само като тримата пратеници, споменати в сура Ясин, които не са дошли с книга или закон, и Всемогъщият Бог също изпраща пратеници и пророци като нашия господар Муса, мир нему, и нашия господар Мохамед, нека Бог го благослови и му дари мир.
В тази глава споменах, че пратеник е някой, изпратен при хора, които са в опозиция, а пророк е някой, изпратен при хора, които са в съгласие.
Пророк е някой, който е получил откровение с нов закон или правило, или за да допълни предишен закон, или да отмени някои от неговите разпоредби. Примери за това са Соломон и Давид, мир им. Те са били пророци, които са управлявали според Тората, и законът на Мойсей не е бил заменен по тяхно време.
Всемогъщият Аллах е казал: „Човечеството беше една общност, след което Аллах изпрати пророците като благовестители и предупредители, и низпосла с тях Писанието с истината, за да отсъди между хората по онова, по което бяха в разногласие.“ Тук ролята на пророците е да бъдат благовестители и предупредители, като същевременно им е низпослан закон, т.е. как да се молят и да постят, какво е забранено и други закони.
Що се отнася до пратениците, някои от тях са натоварени със задачата да учат вярващите на Книгата и мъдростта и да тълкуват небесните писания, някои предупреждават за предстоящо мъчение, а трети съчетават и двете задачи. Пратениците не носят нов закон.
Всемогъщият Аллах каза: „Господи наш, и изпрати им пратеник измежду самите тях, който ще им чете Твоите знамения и ще ги учи на Книгата и на мъдростта, и ще ги пречисти.“ Тук ролята на Пратеника е да учи на Книгата и това е, което споменах в отделна глава в моята книга, че има Пратеник, чиято роля ще бъде да тълкува двусмислените стихове от Корана и тези, чиито тълкувания се различават сред мюсюлманските учени, в съответствие с думите на Всемогъщия Аллах: „Нима очакват нещо друго освен тълкуването му? В Деня, когато дойде тълкуването му.“ [Коран 13:19], „После наистина при Нас е обяснението му.“ [Коран 13:19] и „И непременно ще узнаете вестта за него след време.“
Всемогъщият Бог каза: „Пратеници на блага вест и на предупреждение, така че човечеството да няма възражение срещу Аллах след пратениците.“ И Всемогъщият Бог каза: „И никога не наказваме, докато не изпратим пратеник.“ Тук пратениците са носители на блага вест и предупредители, но най-важната им мисия е да предупреждават, преди да се случи знак за наказание в този свят, каквато е била мисията на Нух, Салих и Муса, например.
Пратеникът Пророк е този, когото Бог избира за две неща: да предаде конкретно послание на невярващ или нехайен народ, а другото нещо е да предаде божествен закон, който онези, които вярват в него, да следват. Пример за това е нашият господар Муса, мир нему, който беше пратеник на нашия Господ, Всевишния, при фараона, за да изпрати с него децата на Израел и да ги изведе от Египет. Тук нашият господар Муса, мир нему, беше само пратеник и пророчеството все още не беше дошло до него. След това дойде вторият етап, представен от пророчеството. Всевишният, Всевишният, обеща на Муса в определеното време и му изпрати Тората, която е законът на децата на Израел. Тук нашият Господ, Всевишният, му възложи мисията да предаде този закон на децата на Израел. Оттогава нашият господар Муса, мир нему, стана пророк. Доказателство за това са думите на Всевишния: „И споменете в Книгата Муса. Наистина той беше избран и беше пратеник и пророк.“ Обърнете внимание тук, скъпи читателю, че той е бил пратеник първо, когато е отишъл при фараона, а след това е станал пророк, когато е напуснал Египет. Когато Всемогъщият Бог му е разкрил Тората.
По същия начин, Господарят на пратениците е бил изпратен от Бог с послание и закон, послание за неверниците и закон за онези от тях, които са го последвали от световете. Следователно, нашият Господар (Мохамед) е бил Пратеник и Пророк.
Стихът в Корана, който най-ясно обяснява разликата между пророк и пратеник, е това, което Всемогъщият Бог казва: „И [споменете], когато Бог взе завет от пророците: „Каквото и да съм ви дал от Писанието и мъдростта, и след това при вас дойде пратеник, потвърждаващ онова, което е у вас, трябва да му вярвате и да го подкрепяте.“ В този стих пратеникът дойде, потвърждавайки и следвайки книгите и законите, които пророците донесоха, и не донесе нов закон, освен в случая на пратеник или пророк, в който случай той щеше да има закон със себе си.
В книгата си съм споменал подробно, че пророчеството е най-почетната позиция и най-висшата степен на послание, защото пророчеството включва предаване на нов закон, добавяне към предишен закон или заличаване на част от постановленията на предишен закон. Пример за това е Божият пророк Исус, мир нему, тъй като той вярваше в Тората, която беше разкрита на Муса, мир нему, и я следваше, и не ѝ противоречи, освен в няколко неща. Всемогъщият Бог каза: „И последвахме по стъпките им Исус, сина на Мария, потвърждавайки онова, което беше преди него от Тората. И му дадохме Евангелието, в което имаше напътствие и светлина, и потвърждавайки онова, което беше преди него от Тората, и напътствие, и поука за праведните.“ [Ал-Маида]. И Всемогъщият Бог каза: {И потвърждавайки онова, което беше преди мен от Тората, и за да ви позволя част от това, което ви беше забранено} [Ал-Имран]. И така, пророкът носи със себе си закон, докато само пратеникът не носи закон.
Тук стигаме до известното правило (че всеки пратеник е пророк, но не всеки пророк е пратеник), което е мнението на мнозинството учени. Това правило не е от стиховете на Свещения Коран, нито от думите на Пророка (мир и благословия на него), и не е предадено от никой от сподвижниците на Пророка (мир и благословия на него) или от някой от неговите праведни последователи, доколкото ни е известно. Това правило също така изисква запечатването на всички видове послания, които Аллах, Всевишният, изпраща към творението, независимо дали са от ангели, ветрове, облаци и т.н. Нашият господар Михаил е пратеник, назначен да насочва дъжда, а Ангелът на смъртта е пратеник, назначен да взема душите на хората. Има пратеници от ангелите, наречени Благородни Летописци, чиято работа е да съхраняват и записват делата на слугите, независимо дали са добри или лоши. Има много други ангели-пратеници като Мункар и Накир, които са назначени да съдят гроба. Ако приемем, че нашият учител Мохамед (мир и благословия да бъде върху него) е едновременно Печатът на Пророците и Пратениците, тогава няма пратеник от Аллах, Всевишния, който да взема душите на хората например и така нататък от пратениците на Аллах, Всевишния.
Пратениците на Всемогъщия Бог включват няколко създания, както е казал Всемогъщият Бог: „И им дайте пример: сподвижниците на града, когато дойдоха при него пратениците (13) И изпратихме при тях двама, но те ги отрекоха, и ги подкрепихме с трети, и те казаха: „Наистина ние сме пратеници при вас.“ (14) Тук Всемогъщият Бог изпрати трима пратеници измежду хората, така че те не бяха пророци и не дойдоха със закон, а по-скоро бяха само пратеници, за да предадат конкретно послание на своя народ. Има и други пратеници, които не са пророци, и Всемогъщият Бог не ги спомена в Своята Книга, както Той, Всевишният, каза: „И пратеници, за които сме ви споменавали преди, и пратеници, за които не сме ви споменавали.“
Всемогъщият Бог каза: „Аллах избира пратеници измежду ангелите и измежду хората.“ Този стих съдържа доказателства за съществуването на пратеници измежду ангелите, точно както има пратеници измежду хората.
И също така думите на Всевишния: „О, група джинове и хора, не дойдоха ли при вас пратеници измежду вас, които ви рецитираха Моите стихове и ви предупреждаваха за срещата на този ваш Ден?“ Думата „измежду вас“ показва изпращането на пратеници от джиновете, точно както бяха изпращани пратеници измежду хората.
Знаейки, че изборът за пророчество е ограничен само до хора, един пророк никога не може да бъде ангел, а само човек. Дори джиновете нямат пророци, а само пратеници. Това е така, защото Шариатът, който Аллах, Всемогъщият, разкрива на човечеството, е както за човечеството, така и за джиновете. Следователно, и двамата трябва да вярват в него. Следователно, ще намерите джиновете или вярващи, или невярващи. Техните религии са същите като тези на хората; те нямат нови религии. Доказателството за това е, че са вярвали в нашия Учител Мохамед, мир и благословия на него, и са следвали посланието му, след като са чули Корана. Следователно, пророчеството е въпрос, специфичен само за хората, и се среща само в един от тях: този, на когото Аллах, Всемогъщият, дарява Шариат или който идва да подкрепи Шариата на онези, които са били преди него. Това е още едно доказателство, че пророчеството е най-благородният и най-висок ранг на пророчеството, а не обратното, както вярват повечето хора и учени.
Вярата във валидността на известното правило (че всеки пратеник е пророк, но не всеки пророк е пратеник) противоречи на посоченото в Корана и Суната. Това е наследено и неправилно правило. Това правило е установено само за да докаже, че нашият учител Мохамед е Печатът на Пратениците, а не Печатът на Пророците, както е посочено в Корана и Суната. Не е позволено да се казва, че това правило е специфично само за хората, тъй като Всемогъщият Бог не е посочил думата Пратеник само за хората, а по-скоро тази дума включва пратеник от хората, като например пратеник от ангелите и пратеник от джиновете.
Продължаващата вяра в този принцип ще ни доведе до отричане на идващия пратеник, който ще ни предупреди за мъчението от дим. Следователно, повечето хора ще го обвинят в лудост, в резултат на вярата в този лъжлив принцип, който противоречи на стиховете от Свещения Коран. Надяваме се, че ще размислите върху казаното в тази статия, а който иска повече доказателства, трябва да прочете моята книга „Очакваните послания“ за тези, които искат да достигнат до истината.
Забележка
Тази статия е в отговор на коментар от един ред от няколко приятели, когато ме попитаха какво казах за (всеки пратеник е пророк, но не всеки пророк е пратеник)? За да им отговоря в коментар, няма да мога да обобщя цялата тази статия в един коментар, за да им обясня моята гледна точка, и накрая намирам някой да ме обвинява, че избягвам отговора. Това е отговорът на толкова кратък коментар. Отне ми три часа, за да обобщя какво е включено в малка част от книгата ми и затова получавам много запитвания, а отговорът ми на тях е, че отговорът на въпроса е дълъг и ми е трудно да го обобщя.
Надявам се, че ще оцените обстоятелствата ми и че не искам да влизам в битка, която не е моята битка. Също така, не мога да обобщавам книга от 400 страници за всеки питащ, освен ако отговорът не е кратък и аз мога да му отговоря.
Ще слезе ли Исус, мир нему, като владетел или пророк?
27 декември 2019 г.
Ще слезе ли Исус, мир нему, като владетел или пророк?
Когато зададете този въпрос на учените, ще чуете следния отговор: „Нашият Учител Исус, мир нему, няма да управлява с нов закон, а ще слезе, както е посочено в двата Сахиха, от името на Абу Хурайра, който е казал: Пратеникът на Аллах, нека Бог го благослови и с мир да го дари, е казал: „Кълна се в Аллах, синът на Мария ще слезе като справедлив съдия...“ Тоест, владетел, не пророк с ново послание, а по-скоро ще управлява със закона на Мохамед, нека Бог го благослови и с мир да го дари, и неговите решения. Той няма да бъде ново пророчество или нови решения.“
Ал-Науауи (Бог да се смили над него) е казал: „Неговото твърдение, мир и благословия върху него, „като съдия“ означава, че той слиза като съдия с този Шариат. Той не слиза като пророк с ново послание и отменящ Шариат, а по-скоро е съдия измежду съдиите на този народ.“
Ал-Куртуби (Аллах да се смили над него) е казал: „Неговото твърдение „вашият имам е от вас“, „вашата майка“ също е тълкувано от Ибн Аби Зиб в Ал-Асл и допълнението му: че Исус, мир нему, няма да дойде при хората на земята с друг закон, а по-скоро ще дойде, потвърждавайки и подновявайки този закон, защото този закон е последният от законите, а Мохамед, мир и благословия на него, е последният от пратениците. Това е ясно показано от думите на народа към Исус, мир нему: „Ела и ни води в молитва.“ Той ще каже: „Не. Някои от вас са водачи над други, като чест от Аллах за този народ.“
Ал-Хафиз Ибн Хаджар е казал: „Неговото твърдение „като съдия“ означава владетел. Значението е, че той ще слезе като съдия с този Шариат, защото този Шариат ще остане и няма да бъде отменен. По-скоро Исус ще бъде владетел сред владетелите на този народ.“
Съдия Ияд (Аллах да се смили над него) каза: „Слизането на Исус Христос и убийството от него на Антихриста е истинска и правилна истина според сунитите, поради автентичните сведения, предадени по този въпрос, и защото не е предадено нищо, което да я обезсили или отслаби, противно на казаното от някои мутазилити и джахмити, и на онези, които споделят тяхното мнение за отричане на това, и твърдението им, че изказването на Всевишния Аллах за Мохамед, мир и благословия върху него: „Печатът на пророците“, и неговото изказване, мир и благословия върху него: „Няма пророк след мен“, и консенсусът на мюсюлманите по този въпрос, и че ислямският шариат ще остане и няма да бъде отменен до Деня на възкресението – опровергава тези хадиси.“
Доказателство, че нашият Учител Исус, мир нему, е бил въздигнат като пророк и ще се завърне като управляващ пророк:
Повечето учени вярват, че Исус (мир нему) ще се завърне в края на времето само като владетел, а не като пророк. Това е така, защото те са убедени, че няма пророк или пратеник след Мохамед (мир нему), в съответствие с думите на Всемогъщия Бог: „Днес усъвършенствах за вас вашата религия, довърших Моята благодат към вас и одобрих за вас исляма като религия“ [Ал-Маида: 3], и Неговите думи в сура Ал-Ахзаб: „Мохамед не е баща на никой от вашите мъже, а е Пратеникът на Бога и Печатът на пророците. И Аллах знае всичко“ [Ал-Ахзаб]. Всички мнения на учени, които споменахме по-рано, които казват, че завръщането на нашия Учител Исус (мир нему) ще бъде ограничено до това той да бъде само владетел, а не пророк, са естествен резултат от убеждението, което е вкоренено от векове, че нашият Учител Мохамед е Печатът на пророците, а също и Печатът на пратениците. Следователно, повечето учени са игнорирали всички знаци и поличби, които доказват, че нашият Учител Исус, мир нему, ще се завърне като пророк, какъвто е бил преди Всемогъщият Бог да го въздигне при Себе Си. С пълното си уважение към мнението на повечето учени, които вярват, че нашият Учител Исус, мир нему, ще се завърне в края на времето само като владетел, аз не съм съгласен с тях и казвам, че нашият Учител Исус, мир нему, е бил въздигнат от Всемогъщия Бог като пророк и ще се завърне в края на времето като пророк и владетел едновременно, точно както е било с нашия Учител Мохамед, мир нему, нашия Учител Давид и нашия Учител Соломон, мир нему. По-скоро, от нашия Пророк, мир нему, е било съобщено, че нашият Учител Исус, мир нему, ще наложи джизята, а това не е от Шариата. исляма, но той също ще работи според заповедта на Всемогъщия Бог и няма да отменя закона на Бог, разкрит на нашия учител Мохамед, мир и благословия на него, а по-скоро ще го следва, а Махди е като него последовател на Пророка, мир и благословия на него, работещ според неговия закон, и това изобщо не противоречи на факта, че и двамата са мюсюлмански пратеници от Всемогъщия Бог със специфично послание към света, а доказателствата, които учените са пропуснали, че нашият учител Исус, мир на него, ще се завърне като пророк, са изобилни, включително следното:
1. Кажете Печатът на Пророците и не казвайте, че няма пророк след него:
Джалал ал-Дин ал-Суюти казва в книгата (Ал-Дур ал-Мантур): „Ибн Аби Шайба разказва от Аиша, Аллах да е доволен от нея, която е казала: „Кажете „Печата на пророците“ и не казвайте „няма пророк след него“. Ибн Аби Шайба разказва от Ал-Шааби, Аллах да е доволен от него, който е казал: „Един човек каза в присъствието на Ал-Мугира бин Шуба: „Молитвите и мирът на Бог да бъдат върху Мохамед, Печата на пророците, няма пророк след него“. Ал-Мугира каза: „Достатъчно ви е: ако кажете „Печата на пророците“, тогава ни беше казано, че Исус, мир нему, ще се появи. Ако се появи, тогава е имало преди него и след него.““
В книгата на Яхя бин Салам, в неговото тълкуване на думите на Всевишния: „Но Пратеникът на Бога и Печатът на Пророците“, от авторитета на Ал-Раби бин Субайх, от авторитета на Мухаммад бин Сирин, от авторитета на Аиша, нека Бог да е доволен от нея, тя казва: „Не казвайте: Няма пророк след Мухаммад, и не казвайте: Печатът на Пророците, защото Исус, синът на Мария, ще слезе като справедлив съдия и справедлив водач и ще убие Антихриста, ще счупи кръста, ще убие свинете, ще премахне джизията и ще премахне войната.“ „Нейните бремена.“
Лейди Аиша (Аллах да е доволен от нея) знаеше със сигурност, че благословията на откровението и посланието ще продължат да се радват на последователите на Истинския и Достоверен. Тя искаше да демонстрира правилното разбиране на Печата на Пророците, освободено от всякакви форми на противоречие. Печатът на Пророците означава, че неговият Шариат е окончателният и никой сред творенията на Всемогъщия Бог никога няма да постигне статута на Пратеник на Бога (мир и благословия на него). Това е възвишен, вечен статус, който никога няма да избледнее за Избрания Пророк, нашия Учител Мохамед (мир и благословия на него).
Ибн Кутайба ал-Динавари интерпретира твърдението на Аиша, казвайки: „Що се отнася до твърдението на Аиша, нека Бог да е доволен от нея: „Кажи на Пратеника на Аллах, Печата на пророците, и не казвай: „Няма пророк след него“, тя се отнася до слизането на Исус, мир нему, и това нейно твърдение не противоречи на твърдението на Пророка, мир и благословии на него, „Няма пророк след мен“, защото той е имал предвид „Няма пророк след мен, който да отмени това, което съм донесъл“, точно както пророците, мир и благословии на тях, са били изпратени с отмяна, а тя е имала предвид „Не казвайте, че Месията няма да слезе след него.““
По-скоро примерът на нашия учител Исус, мир нему, когато се появи в края на времето, прилагайки ислямския закон, е подобен на примера на нашия учител Давид и нашия учител Соломон, мир нему, които бяха пророци и владетели според закона на нашия учител Моисей, мир нему. Те не замениха закона на нашия учител Моисей с друг закон, а по-скоро приложиха и управляваха според същия закон на нашия учител Моисей, мир нему. И такъв ще бъде и нашият учител Исус, мир нему, когато слезе в края на времето.
2- Няма пророк между мен и него:
По твърдението на Абу Хурайра, по твърдението на Пророка, Бог да го благослови и с мир да го дари, който е казал: „Майките на пророците са били различни, но религията им е била една. Аз съм най-близкият човек до Исус, син на Мария, защото между мен и него нямаше пророк. Той е моят наследник над моя народ и той слиза...“
Пророкът, мир и благословия на праха му, не е казал в този хадис, който се занимава с историята за слизането на нашия Учител Исус в края на времето: „Няма пророк между мен и Часа на възкресението.“ Вместо това той е казал: „Нямаше пророк между мен и него.“ Това показва, че нашият Учител Исус, мир и благословия на праха му, е бил изключен от това да бъде Пророк, мир и благословия на праха му, тъй като той е бил Печатът на Пророците.
Тук повтаряме и подчертаваме казаното от нашия Учител Мохамед, мир и благословия на праха му: „Нямаше пророк между мен и него.“ Пророкът, мир и благословия на праха му, не е казал: „Нямаше пратеник между мен и него“, защото между нашия Учител Мохамед, мир и благословия на праха му, и нашия Учител Исус, мир на праха му, е Пратеникът, Махди.
3 - Всемогъщият Бог го изпраща
В Сахих Муслим, след споменаване на процеса срещу Антихриста: „Докато той е в това състояние, Бог ще изпрати Месията, сина на Мария, и той ще слезе близо до бялото минаре на изток от Дамаск, между две руини, поставяйки ръцете си върху крилете на два ангела…“
И възкресението, както споменахме по-рано, означава изпращане, което означава, че Всемогъщият Бог ще изпрати Месията и той ще слезе при бялото минаре. Така че значението на (Бог изпрати) е (Бог изпрати), което означава, че той ще бъде пратеник. Така че думата е ясна като слънцето, така че защо настояването да се фокусираме само върху думата (владетел), а не върху думата възкресение..?
Това е в допълнение към чудото на слизането му от небето, като е поставил ръцете си върху крилете на двама ангели. Необходимо ли е нашият Учител Мохамед, мир и благословия на него, в този хадис ясно и изрично да заяви след всичко това, че ще се завърне като пророк? Не са ли думата „възкресение“ и чудото на слизането му от небето достатъчни, за да докажат, че ще се завърне като пророк?
4- Счупване на кръста и налагане на данък
Според Абу Хурайра (Аллах да е доволен от него), който е казал: Пратеникът на Аллах (мир и благословии на Аллах да бъдат върху него) е казал: „Кълна се в Този, в Чиято ръка е душата ми, синът на Мария скоро ще слезе сред вас като съдия и справедлив владетел. Той ще счупи кръста, ще заколи свинете и ще премахне джизйе. Парите ще бъдат толкова изобилни, че никой няма да ги приеме...“ Ибн ал-Атир (Аллах да се смили над него) е казал: „Премахването на джизйе означава да я премахнете от хората на Писанието и да ги задължите да приемат исляма, без нищо друго да се приема от тях. Това е смисълът на премахването ѝ.“
„И Той налага джизйе“: Учените се различаваха по отношение на значението ѝ. Някои казаха: Тоест, Той я постановява и я налага на всички неверници, така че или ислям, или плащане на джизйе. Това е мнението на съдия Ияд (нека Бог се смили над него).
Казано е: Той го изоставя и не го приема от никого поради голямата сума пари, така че вземането му не е от полза за исляма.
Казано е: Джизията няма да бъде приета от никого, а по-скоро ще бъде убийство или ислям, защото нищо няма да бъде прието от никого на този ден освен исляма, според хадиса на Абу Хурайра, нека Бог да е доволен от него, според Ахмад: „И твърдението ще бъде едно“, което означава, че няма да има нищо друго освен ислям. Това е изборът на ан-Науауи, който го приписва на ал-Хатаби, а Бадр ал-Дин ал-Айни го е избрал. Това е твърдението на Ибн Утаймин (Бог да се смили над всички тях) и е най-очевидното, а Бог знае най-добре.
Определението за отмяна е: „Отмяна на предишно правно решение чрез по-късно правно доказателство.“ Това може да се случи само от Всемогъщия Бог по Негова заповед и преценка. Той има силата да заповяда на слугите Си да правят каквото пожелае, след което да отмени това решение, т.е. да го отмени и премахне.
Фактът, че Исус, мир нему, е отменил (т.е. променил или премахнал) правно постановление, споменато в множество изрични текстове от Корана и Сунната, е факт, който доказва, че той е бил пророк, изпратен от Всемогъщия Аллах, със заповед да промени това постановление. Фактът, че Пророкът, мир и благословия на праха му, ни е информирал, че Исус, мир нему, ще премахне джизйе, не променя този факт ни най-малко. И двата факта, независимо дали Исус, мир нему, ще премахне джизйе, или че ще се завърне като пророк, са факти, за които Пророкът, мир и благословия на праха му, ни е информирал преди повече от четиринадесет века.
Джизията е допустима в религията на исляма, както е посочено в думите на Всевишния: „Бийте се с онези, които не вярват в Аллах и в Последния ден и не забраняват това, което Аллах и Неговият Пратеник са забранили, и не приемайте религията на истината измежду онези, на които е дадено Писанието, докато не изплатят джизията от ръка, докато са покорени.“ (29) [Ат-Тауба]. Отмяната на постановленията, посочени в Свещения Коран и Сунната на Пророка, може да се извърши само чрез пророк, на когото е изпратено откровение. Дори Пратеникът Махди, който ще се яви пред нашия Учител Исус, мир нему, няма да може да промени тези постановления. Това не е част от неговите задължения като пратеник, а по-скоро част от задълженията на Пророка Исус, мир нему, тъй като той ще се завърне като пророк.
Що се отнася до причината за налагането на джизията по време на завръщането на нашия Учител Исус, мир нему, в края на времето, Ал-Ираки (нека Всемогъщият Бог се смили над него) каза: „Струва ми се, че приемането на джизията от евреите и християните се дължи на съмнението относно това, което имат в ръцете си - Тората и Евангелието, и на тяхната привързаност - както твърдят - към древен закон. Така че, когато Исус слезе, това съмнение ще бъде премахнато, защото те ще го видят. Така те ще станат като идолопоклонници, тъй като съмнението им ще бъде премахнато и делото им ще бъде разкрито. Така че ще бъдат третирани такива, каквито са, тъй като нищо няма да бъде прието от тях освен исляма, и решението ще бъде премахнато, когато причината за него бъде премахната.“
Нашият Учител Исус, мир нему, няма да отмени Корана, нито ще го замени с друга книга или друг закон. По-скоро той ще отмени едно или повече от правилата на Свещения Коран. Нашият Учител Исус, мир нему, ще управлява според ислямския закон и ще вярва и ще действа само в съответствие с Свещения Коран, а не според никоя друга книга, независимо дали е Тората или Евангелието. В това отношение той е като пророка, който е бил преди израилтяните. Нашият Учител Исус, мир нему, вярваше в Тората, която беше разкрита на Муса, мир нему, и я следваше. Той не се отклоняваше от нея, освен в няколко неща. Всемогъщият Бог каза: „И ние последвахме по техните стъпки Исус, сина на Мариам, потвърждавайки онова, което беше преди него от Тората, и му дадохме Евангелието, в което имаше напътствие и светлина.“ И потвърждавайки онова, което беше преди него от Тората, и като напътствие и наставление за праведните. [Ал-Маида] И Всемогъщият Аллах каза: „И потвърждавам онова, което беше преди мен от Тората, и за да ви разреша част от онова, което ви беше забранено. И дойдох при вас със знамение от вашия Господ, затова бойте се от Аллах и ми се покорявайте.“ [Ал-Имран]
Ибн Катир (Бог да се смили над него) казва в своето тълкуване: „И потвърждаването на дошлото пред мен от Тората“ означава: следване на нея, без да се противоречи на това, което е било в нея, освен в малко от това, което е обяснил на синовете на Израел относно някои от нещата, по които са имали различни мнения, както Всемогъщият Бог е казал, информирайки ни за Месията, че е казал на синовете на Израел: „И да ви позволи част от това, което ви е било забранено“ [Али Имран: 50]. Ето защо е добре известно мнението на учените, че Евангелието е отменило някои от предписанията на Тората.
Нашият Учител Исус, мир нему, следваше Тората, запомни я и я признаваше, защото беше сред пророците на децата на Израел. Тогава Всемогъщият Бог му разкри Евангелието, което потвърди това, което беше в Тората. Когато обаче нашият Учител Исус, мир нему, се завърне в края на времето, той ще следва Корана, ще го запомни и ще потвърди това, което е в него. Той няма да отмени Свещения Коран, нито ще го замени с друга книга, но ще отмени едно или повече правила. Никаква нова книга няма да му бъде разкрита от Всемогъщия Бог. Това е разликата между мисията на нашия Учител Исус, мир нему, в миналото и неговата мисия в края на времето, а Бог знае най-добре.
5 - Той разказва на хората за техните степени в Рая:
В Сахих Муслим, след като споменава убийството на Антихриста от нашия Учител Исус, мир нему, Пророкът, мир и благословия нему, казва: „След това Исус, синът на Мария, ще дойде при хора, които Бог е защитил от него. Той ще избърше лицата им и ще им разкаже за техния ранг в Рая.“
Ще каже ли Исус, мир нему, сам на хората за техния ранг в Рая?
Познава ли Исус, мир нему, невидимото?
Има ли владетел или обикновен човек, който може да направи това?
Разбира се, отговорът би бил „не“. Който и да направи това, е само пророк, на когото Всемогъщият Бог е дал тази способност. Това е още един знак, че нашият Учител Исус, мир нему, ще се завърне като пророк, без да е необходимо Пророкът, мир и благословия нему, изрично да ни информира в същия този хадис, че ще се завърне като пророк. Това доказателство не изисква друго обяснение в същия този хадис, за да се докаже, че той ще се завърне като пророк.
6 - Антихристът е убит:
Най-голямото бедствие на земята от сътворението на Адам до Деня на страшния съд ще бъде от ръцете на нашия Учител Исус, мир нему, както е посочено в автентичните хадиси. Бедствието на Антихриста ще се разпространи по цялата земя и неговите последователи ще се увеличат, но само малцина вярващи ще бъдат спасени от него. Никой няма да може да го убие, освен един човек, на когото Всемогъщият Бог е дал способността да го направи, както нашият Учител Исус, мир нему, ще го убие с копието си при портата на Лод в Палестина.
Способността да се убие Антихристът е дадена само на пророк, както се вижда от думите на Пророка, мир и благословия на праха му: „Този, от когото най-много се страхувам за вас, е Антихристът. Ако се появи, докато съм сред вас, тогава ще бъда негов противник от ваше име. Но ако се появи, докато не съм сред вас, тогава всеки човек е свой собствен противник и Аллах е мой наследник над всеки мюсюлманин.“ Пророкът, мир и благословия на праха му, е информирал своите сподвижници, че ако Антихристът се появи по негово време, той ще може да го победи. Ако обаче се появи, докато те не са сред тях, тогава всеки човек ще спори сам за себе си и Всемогъщият Бог е Негов наследник над всеки вярващ. И така, неговият Господ, Всемогъщият, го е направил Свой наследник, за да бъде поддръжник на вярващите и техен защитник от изпитанията на Антихриста, защото няма по-тежко изпитание от него между сътворението на Адам и Деня на възкресението.
Опасността от вярването, че Исус, мир нему, ще се завърне в края на времето само като владетел:
Всеки, който вярва, че нашият Учител Исус, мир нему, ще се завърне в края на времето само като политически владетел, без никаква връзка с религията, освен да наложи джизия, да счупи кръста и да коли прасета, не осъзнава сериозността на това вярване и неговите последици. Мислех за последствията от това вярване и открих, че то ще доведе до големи борби и опасности. Ако тези, които вярват в това вярване, ги осъзнаят, техните мнения и фетви биха се променили. Затова елате с мен, мой читателю, да си представите заедно с мен сериозността на това вярване, когато нашият Учител Исус, мир нему, живее сред нас като наш владетел за период от седем или четиридесет години, както е споменато в благородните пророчески хадиси:
1. С тази вяра, нашият Учител Исус, мир нему, ще бъде само политически владетел, който няма да се намесва в религиозните дела. Юридическите въпроси ще бъдат в ръцете на обикновените религиозни учени по време на неговата епоха.
2. С това убеждение той няма да има последната дума по нито един юриспруденциален въпрос, тъй като неговото религиозно мнение няма да бъде нищо повече от мнение сред останалите юриспруденциални мнения, които мюсюлманите могат да възприемат или да заимстват от други.
3 - С това вярване, най-добрият случай нашият учител Исус, мир нему, да се намеси в религията би бил той да бъде обновител на религията, което означава, че неговото мнение ще се основава на неговата собствена гледна точка, а не на изпратено му откровение. Има огромна разлика и в двата случая. В първия случай всеки човек или религиозен учен може да спори с нашия учител Исус, мир нему, относно неговите религиозни мнения, които той ще изрази, и той или ще бъде прав в личното си мнение, или ще греши. Що се отнася до втория случай, мнението на нашия учител Исус, мир нему, ще се основава на изпратено му откровение, така че на никой не е позволено да спори с него.
4. С тази вяра и че той е само справедлив владетел, ще откриете, че всеки мюсюлманин, който се изправя срещу нашия Учител Исус, мир нему, му се противопоставя и го отхвърля, когато той изразява мнението си по който и да е юридически въпрос, и казва на нашия Учител Исус, мир нему: ((Твоята работа е само политически владетел и нямаш нищо общо с религиозните дела))! Това е вероятно да се случи в страна, в която живеят милиони мюсюлмани с различни души, независимо дали са добри или зли души.
5. С това вярване е възможно нашият Учител Исус (мир нему) да не е бил запознат с Корана и неговите науки и да има учени, които ще бъдат по-добри от него, така че хората ще ги питат за въпроси, свързани с правото, а не да питат нашия Учител Исус (мир нему). В другия случай обаче, тъй като той е бил пророк, Всемогъщият Аллах ще го изпрати като пророк и владетел според ислямския закон. Той със сигурност ще притежава знанията на Корана и Сунната, с които ще може да съди между хората.
6. Представи си с мен, скъпи братко, че който и да е мюсюлманин ще отиде при нашия Учител Исус, мир нему, за да го попита за тълкуването на стих от Корана или за какъвто и да е религиозен въпрос, и отговорът от нашия Учител Исус, мир нему, ще бъде със следното убеждение: (Тълкуването на благородния стих е това, което е казал Ал-Куртуби, то е такова и такова, или тълкуването му е това, което е казал Ал-Шаарауи, то е такова и такова, и аз, подобно на нашия Учител Исус, съм склонен към мнението на Ибн Касир, например). В този случай питащият има право да избере тълкуването, което отговаря на неговите капризи, въз основа на това убеждение.
С тази вяра, скъпи братко, можеш ли да си представиш всички тези ситуации, които ще се случат с нашия Учител Исус, мир нему, когато се завърне в края на времето само като владетел, без да му бъде изпращано никакво откровение, както беше преди?
Това са някои от ситуациите, които си представих с това вярване, основани на естеството на различията в човешките души, които виждаме по всяко време и във всички епохи. И със сигурност има и други ситуации, на които нашият учител Исус, мир нему, ще бъде изложен с това вярване. И така, дали нашият учител Исус, мир нему, ще бъде доволен от тази странна ситуация?
Ще бъдеш ли доволен, скъпи братко, един от пророците на Всемогъщия Бог да се завърне при нас в края на времето като обикновено човешко същество, без да му бъде изпратено никакво откровение?
Ще бъде ли Всемогъщият Бог доволен от тази лоша ситуация за Неговия Пратеник, който е дух от Него?
Справедливо ли е Всемогъщият Бог да върне нашия Учител Исус, мир нему, на света с по-нисък статус от предишното му положение, дори и да е владетел на целия свят?
Поставете се на мястото на нашия Учител Исус, мир нему. Бихте ли избрали да се върнете в света като пророк, както бяхте преди, или като владетел, изправен пред всички тези злоупотреби?
Нашият Учител Исус, мир нему, ще бъде завърнат от Всемогъщия Бог - и Бог знае най-добре - в края на времето като пророк или пратеник, или пророк-пратеник, до когото ще дойде откровение, почитан и уважаван, както е бил преди, и Всемогъщият Бог няма да намали статуса му след завръщането му. Исус, мир нему, ще се завърне, носейки със себе си знанието за Корана и Сунната и ще има отговорите за разрешаване на спорни въпроси на юриспруденцията. Той ще управлява според Шариата на нашия Пророк Мохамед, мир и благословия нему, и Коранът няма да бъде отменен от друга книга. По време на неговото царуване ислямът ще надделее над всички религии. Всъщност не изключвам, че Всемогъщият Аллах ще го подкрепи с чудесата, с които го е подкрепил, преди да се възнесе при Него, като например създаването от глина на изображение на птица, след което вдъхна в нея и тя ще се превърне в летяща птица. Той ще изцелява слепи и прокажени, с позволението на Аллах, Всемогъщия, и ще възкресява мъртвите, с позволението на Аллах, и ще информира хората за това какво има в домовете им. Аллах, Всемогъщият, ще го подкрепи с други чудеса и доказателства в края на времето, които нашият Пророк Мохамед, мир и благословия на него, спомена, като например информирането на хората за техния ранг в Рая.
Освен това вярвам, че Исус, мир нему, е пратеникът, за когото се говори в сура Ал-Байина, тъй като хората на Писанието ще бъдат разделени по време на неговото време, след като Исус, мир нему, им донесе доказателство, и че тълкуването на Свещения Коран ще бъде по време на неговото време, както обяснихме в предишна глава и както се казва в благородните стихове: „Нима очакват нещо друго освен тълкуването му в Деня, когато дойде тълкуването му?“ „После при Нас е обяснението му“ и „И със сигурност ще узнаете вестта за него след време“ и Аллах знае най-добре.
Откъс от главата „Бистрият дим“ от книгата „Очакваните писма“
30 декември 2019 г.
Откъс от главата „Показаният дим“
Като отбелязвам, че някои от публикуваните тук точки имат научна връзка с други неща, споменати в моята книга „Очакваните послания“, тези точки са просто резултати.
Формата на живот на планетата Земя след разпространението на видимия дим
Преди Знака на Дима, човешката цивилизация ще бъде в най-проспериращия си период, а човешкото население ще бъде в най-високата си точка на графиката. След Знака на Дима, формата на живот на планетата Земя ще се промени и човешката цивилизация ще се върне най-късно към осемнадесети век сл. Хр. Голяма част от науката на съвременната цивилизация ще бъде документирана в книги и ще бъде представена в библиотеки и университети, но по-голямата част от тази наука няма да е валидна за времето на дима и голяма част от науката ще остане в книгите, без да се възползва от него. Въз основа на анализ на ефектите от показания дим, независимо дали източникът му е падането на комета на Земята или изригването на масивен вулкан, можем да си представим живота на планетата Земя от разпространението на дима в небето на земното кълбо до Деня на страшния съд в следните точки:
1. Центърът на падането на кометата или масивното вулканично изригване ще бъде почти напълно унищожен и животът най-вероятно ще стане почти невъзможен от тази експлозия до Деня на страшния съд, а Бог знае най-добре.
2. След масивното вулканично изригване ще вали вулканичен дъжд, изпълнен със задушаващ, замърсяващ въглерод, което води до задушаване, а димът ще дразни хората. Вярващият ще го хване като настинка, докато невярващият ще го духа, докато не излезе от всяко ухо. Това ще се случи през първите седмици след вулканичното изригване. След това този ефект ще намалява с времето в зависимост от продължителността на вулканичното изригване. Ефектът от масивно вулканично изригване, продължаващо една седмица, е различен от продължителността на масивно вулканично изригване, продължаващо един месец. Следователно, молбата на хората по това време ще бъде: „Господи наш, отмахни наказанието от нас. Наистина ние сме вярващи.“ [Ал-Духан], докато масивното вулканично изригване спре, а Аллах знае най-добре.
3. Много градове ще бъдат покрити с вулканична пепел и ще бъде трудно да се премахнат дебелите слоеве на тази пепел, така че резултатът ще бъде, че тези градове отново ще станат пусти и необитаеми.
4- Земеделските почви ще бъдат засегнати от киселинни дъждове и реколтата ще намалее в продължение на няколко месеца.
5. Земята ще навлезе в ледников период поради вулканична зима.
6. Животът ще се промени в много райони на Земята. Ще има райони, които ще бъдат покрити с лед, след като са били земеделски, ще има пустинни райони, които ще станат земеделски, и ще има земеделски райони, които ще се превърнат в пепел или пустиня и няма да бъдат подходящи за живот.
7. Температурата на Земята ще се понижи от предишната, защото димът блокира слънчевите лъчи и тъмнината ще покрие Земята в различна степен. Концентрацията на дим ще намалее с времето, но ефектът от дима ще остане в небето на Земята до Съдния ден - и Бог знае най-добре - аз наричам тази ера ера на чистия дим.
8. Много фабрики, които зависят от чистия въздух, ще спрат да работят или ще бъдат засегнати от дим.
9. В резултат на мащаба на загубите, които тази глобална катастрофа ще причини, ще възникне глобална икономическа депресия или глобален икономически колапс.
10- Климатиците ще бъдат засегнати от дим или ще спрат да работят.
11- Устройствата, захранвани със слънчева енергия, ще бъдат засегнати от дима или ще спрат да работят.
12 - Ерата на космическите изследвания и ерата на телескопите и астрономическите обсерватории ще приключат поради липсата на ясно небе, което да позволява наблюдение на космоса.
13 - Ерата на пътуванията със самолети, въздушните войни и реактивните двигатели ще приключи.
14 - Ерата на сухопътните и морските пътувания ще настъпи само ако бъдат намерени решения за работа на автомобилни и корабни двигатели в присъствието на димен въздух.
15. Много оръжия ще бъдат поставени в музеи, без да бъдат използвани, и аз вярвам, че формата на войните в тази епоха е подобна на формата на войните през осемнадесети век или на формата на войната през Първата световна война най-много поради липсата на употреба на много оръжия, а Бог знае най-добре.
16 - Ерата на сателитите и сателитните канали ще приключи или комуникационните технологии ще бъдат силно засегнати.
17 - Има някакъв вид заболяване, свързано с дихателната система, което ще се разпространи в началото на ерата на дима (вярващият ще го хване като настинка, а невярващият ще го духа, докато не излезе от всяко ухо).
18 - Възможно е да се добавят ефектите от разцепването на Луната върху Земята към тези ефекти, ако знакът за разцепването на Луната се е случил преди знака на прозрачния дим (вижте научната връзка на разцепването на Луната с основните знаци на Часа в главата за разцепването на Луната).
Това са някои от точките, до които стигнах чрез скромното си изучаване на резултатите от масивно вулканично изригване или падането на комета, която е сравнително достатъчно голяма, за да не унищожи напълно Земята. Може да има и други ефекти, които само Всемогъщият Бог знае, но формата на живот на планетата Земя със сигурност ще бъде различна от това, което имаме сега. Можете да си представите чувствата на хората и тяхното страдание, когато се адаптират към новата форма на живот, след като са вкусили от луксозния живот, който живеем сега. Следователно, описанието на Всемогъщия Бог е било перфектно, когато е казал: „В Деня, в който небето ще извади видим дим, който ще обхване хората. Това е болезнено наказание.“ [Сура Ад-Духан], така че реакцията на хората в стиха, който следва непосредствено след това, е била: „Господи наш.“ „Отмахни наказанието от нас! Наистина ние сме вярващи.“ [Ад-Духан] От този стих можем да видим мащаба на катастрофата, която това поколение ще преживее, докато преминава от етап на лукс към етап на мизерия и изтощение, с които никога преди не са били свикнали, и Бог знае най-добре.
Откъс от главата за Пратеника Махди от книгата „Очакваните писма“
30 декември 2019 г.
Откъс от главата за Пратеника Махди от книгата „Очакваните писма“
(Махди ще бъде изпратен от Всемогъщия Бог на народа)
Част от отговора на често задавания ми въпрос: Защо Пророкът не ни е казал за изпращането на нов Пратеник?
Сега ще публикувам част от отговора на този въпрос. Пълният отговор съдържа няколко точки, включително че Пророкът, мир и благословия на праха му, ни е дал блага вест за Махди в няколко хадиса, точно както нашият Учител Исус, мир и благословия на праха му, ни е дал блага вест за нашия Учител Мохамед, мир и благословия на праха му. Пророкът, мир и благословия на праха му, също ни е описал Махди, а това не се е случило със Саладин или Кутуз например. Той ни е разказал за делата му и чудесата, които са се случили по време на неговото управление.
Но тук ще цитирам частта за Пророка, който ни казва, че Всемогъщият Бог ще ни изпрати Махди. Ето част от отговора. За тези, които искат повече доказателства, нека прочетат книгата, защото не мога да цитирам книгата или да я обобщя тук.
(Махди ще бъде изпратен от Всемогъщия Бог на народа)
Според Абд ал-Рахман ибн Ауф, според баща му, който е казал: Пратеникът на Аллах, нека Бог го благослови и с мир го дари, е казал: „Бог ще изпрати от моето семейство мъж с разделени резци и широко чело, който ще изпълни земята със справедливост и ще осигури изобилие от богатство.“
Според Абу Саид Ал-Худри, Пратеникът на Аллах, нека Бог го благослови и с мир да го дари, е казал: „Махди ще се появи в моя народ. Бог ще го изпрати като облекчение за хората. Народът ще бъде проспериращ, добитъкът ще процъфтява, земята ще произведе растителност и парите ще се дават в изобилие.“
Според Абу Саид Ал-Худри, който е казал: Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Благословявам ви за Махди. Той ще бъде изпратен сред моя народ във време на разделение сред хората и земетресения. Той ще изпълни земята със справедливост и равнопоставеност, точно както беше изпълнена с несправедливост и потисничество. Обитателят на небесата и обитателят на земята ще бъдат доволни от него. Той ще разпредели богатството справедливо.“ Един човек го попитал: „Какво е „справедливост“?“ Той отговорил: „Равенство между хората.“
Това са някои от пророческите хадиси, в които Пророкът (мир и благословия на него) посочва, че Аллах, Всемогъщият, ще изпрати Махди на Уммата. Думата „баас“ тук има много важни конотации, най-важната от които е изпращането. В повечето хадиси, разказани от Пророка (мир и благословия на него), думата „баас“ означава изпращане. Според Сахл ибн Саад (Аллах да е доволен от него), Пратеникът на Аллах (мир и благословия на него) е казал: „Аз и Часът бяхме изпратени така“ и е посочил с двата си пръста, като ги е протегнал. Пратеникът на Аллах (мир и благословия на него) е казал: „Аз бях изпратен само за да усъвършенствам добрите нрави.“ [Разказан от Ахмад] Доказано е от Пророка (мир и благословия на него) чрез повече от една верига от разкази, че е казал: „Най-добрият от вековете е векът, в който бях изпратен, след това тези, които идват след тях, и след това тези, които идват след тях.“ Това е доказано в двата Сахиха чрез повече от една верига от разкази.
Пророкът, мир и благословия на праха му, използва същия израз относно завръщането на нашия Учител Исус, мир на праха му, в края на времето. В Сахих Муслим, след като споменава процеса срещу Антихриста, се казва: „Докато е такъв, Бог ще изпрати Месията, сина на Мария, и той ще слезе близо до бялото минаре на изток от Дамаск, между два разпръснати камъка, поставяйки ръцете си върху крилете на два ангела…“
Така че думата е ясна и се използва често по времето на Пророка (мир и благословия на Бог да бъдат на праха му), като по-голямата част от употребата ѝ е в смисъл на изпращане, т.е. Всемогъщият Бог го изпраща или някой го изпраща, така че изпратеният се нарича пратеник. Ако Пророкът (мир и благословия на Бог да бъдат на праха му) е знаел, че тази добре позната дума, означаваща изпращане, ще предизвика смут сред мюсюлманите по-късно, той нямаше да я използва, когато споменава Махди и нашия Учител Исус (мир на праха му), придружена от името на Всемогъщия Бог, и нямаше да ни остави в объркване относно значението на възкресението. Пророкът (мир и благословия на Бог да бъдат на праха му) би могъл да каже: „Ще се появи или ще дойде човек от моето семейство“, а не да каже: „Бог ще изпрати човек от моето семейство...“. Думата възкресение се споменава често в хадисите за Махди. Има словесна приемственост, че Всемогъщият Бог ще изпрати Махди в повече от един пророчески хадис. Същият е случаят и с нашия Учител Исус (мир на праха му): „...Когато Бог изпрати Месията, сина на...“ Мариам...“.
За да разберем значението на думите на Пророка относно израза „Всемогъщият Бог ще изпрати Махди“, трябва да разберем значението на „изпращане“ в езика. От това можем да преценим какво се има предвид под израза „Всемогъщият Бог ще изпрати Махди“ или „Бог ще изпрати нашия Учител Исус, мир нему“. В книгата „Енциклопедия на вярата“ понятието „изпращане“ е следното:
Определението на „възкресение“ в езика варира в зависимост от това с какво се свързва. Може да се използва в значение:
1- Изпращане: Казва се, че съм изпратил някого или съм го изпратил, което означава, че съм го изпратил. Според Амар ибн Ясир, нека Бог да е доволен от него, той е казал: „Пророкът, мир и благословия нему, ме изпрати по поръчка и аз станах ритуално нечист, но не можах да намеря вода, затова се търкалях в пясъка, както се търкаля животно...“ [Съгласно].
2- Възкресение от сън: Казано е: Той го е възкресявал от съня му, ако го е събудил (и това значение не се вписва в състоянието на Махди и неговата мисия).
3- Истираха: Това е произходът на баас и от него камилата е била наречена: баас, ако я събудя и тя е коленичила пред мен, и за това Ал-Азхари казва в Тахдиб Ал-Луга: (Ал-Лейс каза: Събудих камилата и тя стана, ако развържа поят ѝ и я пуснах навън, ако е коленичила, тогава я събудих).
Той също каза: „Възкресението в езика на арабите има две значения: едното от тях е изпращане, както е в думите на Всемогъщия Бог: „След тях изпратихме Муса и Аарон при Фараона и неговото укрепление с Нашите знамения, но те бяха арогантни и бяха престъпен народ.“ [Юнус], което означава „Изпратихме“.
Възкресението означава също така и Божието съживяване на мъртвите. Това е видно от думите на Всемогъщия: „После ви възкресихме след смъртта ви, за да бъдете благодарни.“ (Ал-Бакара: 56), което означава, че ви върнахме към живот.
Абу Хилал казва в Ал-Фурук: „Извеждането на творението“ е название за извеждането им от гробовете им на мястото на стоене. Оттук са думите на Всевишния: „Те казаха: „Горко ни! Кой ни вдигна от леглата ни?“ Това обеща Всемилостивият и пратениците говориха истината.“ (Ясин)
Цитатът от книгата „Очакваните послания“ завършва. Глава: Пратеникът Махди. Който иска повече доказателства, трябва да прочете книгата.
Приблизителен брой на мъртвите и умиращите по време на знаменията на Часа
28 декември 2019 г.
Приблизителен брой на мъртвите и умиращите по време на знаменията на Часа
Майк Рампино, геолог в Нюйоркския университет, и Стенли Амброуз, антрополог в Университета на Илинойс, смятат, че последното пречка за населението, преживяно от човешката раса, е резултат от масивното изригване на вулкана Тоба. Те вярват, че условията след това изригване са били сравними с тези след пълномащабна ядрена война, но без радиация. Милиардите тонове сярна киселина, които се издигнаха в стратосферата след катастрофата в Тоба, потопиха света в мрак и мраз за няколко години, а фотосинтезата може да се е забавила почти до пълно затишие, унищожавайки хранителните източници както за хората, така и за животните, които се хранят с тях. С настъпването на вулканичната зима нашите предци гладуваха и загиваха, а броят им постепенно намаляваше. Възможно е да са били в защитени зони (поради географски или климатични причини).
Едно от най-лошите неща, казани за тази катастрофа, е, че в продължение на около 20 000 години само няколко хиляди души са живели на цялата планета. Това означава, че нашият вид е бил на ръба на изчезване. Ако това е вярно, това означава, че нашите предци сега са били толкова застрашени, колкото белия носорог или гигантската панда. Въпреки всички трудности, изглежда, че останките от нашия вид са успели в борбата си за оцеляване след катастрофата при Тоба и настъпването на ледниковия период. Нашето население сега наброява приблизително седем милиарда и половина (един милиард е равен на хиляда милиона), включително около 1,8 милиарда мюсюлмани. Този процент представлява една четвърт от сегашното световно население. За да изчислим броя на смъртните случаи след пет масивни природни бедствия (като случилото се със супервулкана Тоба), които ще ударят планетата, първо трябва да изчислим сегашното световно население.
Световно население сега:
Според оценки на Организацията на обединените нации, населението на света ще достигне над седем и половина милиарда души през 2020 г. и се очаква световното население да се увеличи с два милиарда души през следващите тридесет години. Това означава, че световното население ще се увеличи от 7,7 милиарда в момента до 9,7 милиарда до 2050 г. и ще достигне 11 милиарда до 2100 г. 61% от световното население живее в Азия (4,7 милиарда души), 17% в Африка (1,3 милиарда души), 10% в Европа (750 милиона души), 8% в Латинска Америка и Карибите (650 милиона души), а останалите 5% в Северна Америка (370 милиона души) и Океания (43 милиона души). Китай (1,44 милиарда души) и Индия (1,39 милиарда души) остават най-големите страни в света.
Световното население от 7,7 милиарда души сега живее на 148,9 милиона квадратни километра земя, външната част на земната кора, която не е покрита с вода.
Тук стигаме до обитаемото пространство, в което човешката раса евентуално ще оцелее, а именно Левантът:
Площта на Леванта, която понастоящем включва четири държави: Ливан, Палестина, Сирия и Йордания, както и някои региони, образувани от техните земи, като например: северните сирийски региони, принадлежащи на Турция, пустинята Синай в Египет, регионът Ал-Джауф и регионът Табук, принадлежащи на Саудитска Арабия, и град Мосул, принадлежащ на Ирак, като цялата тази площ не надвишава най-много около 500 хиляди квадратни километра, а броят на хората не надвишава най-много сто милиона души.
Същата тази област и същите природни ресурси ще приютят последните поколения човечество преди Деня на Страшния съд. Това е единственото място, подходящо за самодостатъчност по отношение на природните си ресурси, което означава, че няма нужда от това, което сега се нарича внос от чужбина. Хората, които ще живеят в Леванта в края на времето, ще зависят изцяло от природните ресурси, включително вода, земеделие, минно дело и всички различни ресурси, от които хората се нуждаят, за да останат живи.
Въпросът сега е: Може ли Левантът да побере седем милиарда души, без да се нуждае от външния свят?
Разбира се, отговорът ще бъде „не“. Числото, което сме определили за настоящото население на Леванта, което е около 100 милиона души, внася част от разнообразните си ресурси от различни части на света. Ще отидем обаче малко отвъд това число и ще кажем произволно, че Левантът би могъл да побере 500 милиона души на площ от около 500 квадратни километра. Това означава, че гъстотата на населението ще бъде приблизително 100 души на квадратен километър. Това надвишава гъстотата на населението на гъсто населена страна с малко ресурси, като например Бангладеш.
Това са приблизителните числа на останалото население на света след настъпването на пет масивни природни бедствия и неизвестен брой средни и малки природни бедствия. Ако обратното броене до знаците на Часа започне сега и населението на света сега възлиза на около седем и половина милиарда души, тогава населението му ще достигне, след поне три века приблизително, както споменахме по-рано, около петстотин милиона души приблизително, според най-научната оценка, а Бог знае най-добре.
Въпросът сега е: Къде са останалите седем милиарда души?
Отговорът: Те са сред мъртвите и умиращите поради последователни природни бедствия в продължение на не по-малко от приблизително три века..!
Уважаеми читателю, разбирате ли числото, което ви споменах? То е приблизително седем милиарда души, което означава, че е число, което надвишава населението на Индия приблизително седем пъти. Всички те ще бъдат преброени сред мъртвите и умиращите в рамките на три века или повече и на планетата Земя няма да останат повече от 500 милиона живи хора, тъй като те ще се намират на площ, ненадвишаваща 500 хиляди квадратни километра в Левант. Това число е преувеличено, тъй като Левантът, със своите ресурси, вода и ферми, няма да може да побере половин милиард души. Въпреки това, аз определих това число, което е максимумът, който човешкият ум може да си представи, за да мога най-накрая да стигна до заключението, че има седем милиарда души, които ще бъдат преброени сред мъртвите, изчезналите и умиращите в рамките на поне три века. Това е в случай, че сега сме в 2020 година и по време на голямата скръб, в края на която ще се появи Махди. Следователно, в края на тази скръб, огромният вулкан ще изригне, причинявайки дим. Ако времето на обратното броене до знаците на Часа се различава и тези събития започнат например през 2050 г., същите числа, които споменахме като останали живи в Леванта, ще останат, което е най-много около половин милиард души. Броят на убитите и умиращите по време на периода на знаците на Часа обаче ще се различава, ставайки приблизително девет милиарда души. Ако обаче обратното броене до знаците на Часа започне с 2100 г., броят на убитите и умиращите ще достигне приблизително единадесет милиарда души. По този начин, скъпи читателю, можете да прецените броя на убитите и умиращите по всяко време, когато започне първото голямо бедствие, което е видимият дим, до последното от тези огромни бедствия, което е изригването на вулкана Аден.
Уважаеми читателю, нека направим необходимите изчисления, за да оценим приблизително броя на човешките смъртни случаи след всяко от петте природни бедствия (първият супервулкан, срутване на Изток, срутване на Запад, срутване на Арабския полуостров и вулканът Аден). Ще откриете огромен брой смъртни случаи, които е трудно да си представим. Няма американски научнофантастичен филм, който да изобразява бедствия, подобни на тези природни бедствия, които споменахме в тази книга, с изключение на един американски филм, който си представя тези бедствия приблизително, а именно филмът „The Universal“ (2012), продуциран през 2009 г.
Броят на загиналите, който споменахме, който ще достигне милиарди хора, ни отвежда до хадиса, разказан от Ал-Бухари в неговия Сахих от хадиса на Ауф бин Малик, нека Бог да е доволен от него, който казва: Дойдох при Пророка, мир и благословия на него, по време на битката при Табук, докато той беше в кожена палатка, и той каза: „Пребройте шест неща преди Часа: моята смърт, след това завладяването на Йерусалим, след това смъртта, която ще ви обземе като лишаване от овце, след това изобилието от богатство, докато на човек не му бъдат дадени сто динара и той остане недоволен, след това...“ Ще настъпи скръб, която няма да остави нито едно арабско домакинство без да влезе в нея. След това ще има примирие между вас и Бану ал-Асфар, но те ще ви предадат и ще дойдат при вас под осемдесет знамена, под всяко знаме по дванадесет хиляди. Учените тълкуват „смъртта ще ви сполети като линеене на овце“ като означаващо широко разпространена смърт, която е епидемията, случила се по времето на Омар бин Ал-Хатаб, нека Бог е доволен от него, след завладяването на Йерусалим (16 г. по хиджра), когато чумата се разпространи през 18 г. по хиджра в земята на Левант и много хора загинаха, достигайки двадесет и пет хиляди мъже от мюсюлманите, а групи от водачите на сподвижниците загинаха заради нея, включително Муаз бин Джабал, Абу Убайда, Шурахбил бин Хасана, Ал-Фадл бин Ал-Абас бин Абдул Муталиб и други, нека Бог е доволен от всички тях.
Но ви казвам, след приблизително преброяване на броя на убитите, изчезналите и умиращите по време на знаменията на Часа, че тълкуването на този хадис се отнася за това, което ще се случи по-късно и все още не се е случило. Двадесет и петте хиляди, които починаха в тази епидемия, са нищожно малко в сравнение с приблизително седемте милиарда души, които ще умрат по време на знаменията на Часа. Също така, описанието на Пророка за болестта, която ще причини тази смърт, която е „като кихането на овце“, е болест, която засяга животните, карайки нещо да тече от носа им и да ги кара да умрат внезапно. Това сравнение е подобно на симптомите, които ще бъдат причинени от видимия дим в резултат на масивно вулканично изригване, а Бог знае най-добре.
Не е ли достойно Аллах, Всемогъщият, да изпрати Пратеник на жителите на Земята, които наброяват приблизително седем и половина милиарда, за да ги предупреди за Неговото наказание, преди то да ги сполети, в съответствие с Неговите думи в сура Ал-Исра: „Който е напътен, е напътен само за [ползата] на себе си, а който се заблуждава, се заблуждава само за своя вреда. И никой, който носи бреме, не носи бремето на друг, и Ние никога не наказваме, докато не изпратим Пратеник.“?
(Край на цитат от част от деветнадесета глава на „Очаквани писма“)
Отговор на често задавания въпрос:
Защо разпалихте религиозна вражда сред мюсюлманите, от която сега не се нуждаем?
Отговор на често задавания въпрос: Защо разпалихте религиозна вражда сред мюсюлманите, от която сега нямахме нужда?
Зададох си този въпрос преди шест месеца преди теб и ми отне много месеци, за да отговоря на него, мислейки за последствията от отговора на този въпрос, който бях сигурен, че ще ми зададеш.
За да разберете моята гледна точка относно това, защо реших да публикувам книгата си („Очакваните послания“) и да разпаля този бунт сега, както казвате, първо трябва да се убедите, че нашият Учител Мохамед, мир и благословия на него, е само печатът на пророците и че ислямският закон е окончателният закон, както е споменато в Корана и Сунната, и че нашият Учител Мохамед не е печатът на пратениците, както много учени са постановили, че нашият Учител Мохамед, мир и благословия на него, е печатът на пратениците, а не само печатът на пророците.
Ако не сте напълно убедени в това мнение, няма да разберете моята гледна точка. Ето причините, които ме накараха да публикувам книгата „Очакваните послания“ и да предотвратя евентуална бунтовна вълна сред мюсюлманите в бъдеще:
1. Отричането на пратениците е повтаряща се практика с всички пратеници в миналото и нашият народ няма да бъде изключение от това правило в бъдеще. „Всеки път, когато при някой народ идваше пратеник, те го отричаха.“ Това е състоянието на пратениците, така че какво да кажем за състоянието на някой, който ви казва за предстоящата поява на нов пратеник като мен? Ако не бях посрещнат с атаките и отлъчването от вас, на които бях изложен досега, щях да се усъмня в себе си и в това, което казва Свещеният Коран, и щях да си кажа, че нещо не е наред.
2. Вярата на предишните народи, че техният Пророк е Печатът на Пратениците, е постоянно и повтарящо се вярване и ислямската нация не е изключение от това правило. Всемогъщият Бог е казал: „И че те са предположили, както и вие сте предположили, че Бог няма да възкреси никого.“
3. Намерих достатъчно доказателства от Корана и Суната, за да докажа грешката на фетвите и мненията на много учени, които казват, че нашият Учител Мохамед, мир и благословия на него, е Печатът на Пратениците, а не просто Печатът на Пророците, както е посочено в Корана и Суната. Споменах това доказателство в книгата си „Очакваните послания“ за тези, които искат да го проверят.
4. Намерих достатъчно доказателства от Корана и Сунната, за да докажа, че Всемогъщият Бог ще изпрати двама или трима пратеници, на които ще разкрие Своето откровение в бъдеще, и споменах това доказателство в книгата си „Очакваните послания“ за тези, които искат да го проверят.
5. Намерих достатъчно доказателства от Корана и Суната, за да докажа, че ислямският шариат е окончателният шариат. Няма промяна в Корана, призива за молитва, самата молитва или други постановления на Корана. Има обаче пратеници, които Всемогъщият Аллах ще изпрати в бъдеще със специфични мисии, включително да ни предупреди за основните знаци на наказание, като например стиха за прозрачния дим. Тяхната мисия ще бъде и да тълкуват двусмислените стихове на Корана и тези, които са спорни сред учените. Тяхната мисия е също джихад и да накарат исляма да надделее над всички религии. Тези доказателства се намират в моята книга за тези, които искат да я прочетат.
6 - Консенсусът на мюсюлманските учени относно тълкуването на стиха {Мохамед не е баща на никой от вашите мъже, но той е Пратеникът на Аллах и Печатът на Пророците}, че нашият Учител Мохамед, мир и благословия на него, е Печатът както на Пророците, така и на Пратениците. Няма друг Коран, който да не е отворен за дебати и спорове. Има много примери през много векове, които показват, че консенсусът на учените относно тълкуването на определен стих в Свещения Коран не е условие за трайността на това тълкуване. Пример за това е тълкуването на повечето учени в миналото на благородния стих {И на земята, как се разпростря}, че Земята е повърхност, а не сфера. Наскоро обаче това тълкуване се промени и учените се съгласиха относно сферичността на Земята въз основа на други стихове в Свещения Коран.
7- Благородният стих: „Как могат да приемат напомнянето, след като при тях е дошъл ясен Пратеник? (13) После се отвърнаха от него и казаха: „Луд учител!“ (14)“ [Ад-Духан] пояснява, че идващият Пратеник, въпреки че е ясен, ще бъде обвинен от хората в лудост и една от основните причини за това обвинение е, че той ще каже, че е Пратеник от Всемогъщия Бог. Естествено, ако този Пратеник се появи в нашата епоха или в ерата на нашите деца или внуци, мюсюлманите биха го обвинили в лудост в резултат на убеждението, което е здраво вкоренено в умовете им от векове, че нашият Учител Мохамед, мир и благословия на него, е Печатът на Пратениците, а не просто Печатът на Пророците, както е посочено в Корана и Сунната.
8. Представи си, братко мюсюлмански, че може да бъдеш споменат в един стих от Свещения Коран: „После се отвърнаха от него и казаха: „Луд учител.“ (14)“ и ще бъдеш на същото ниво като хората, които са отричали предишните пратеници, защото са вярвали, че Всемогъщият Бог не им е изпратил пратеник, което е точно същото убеждение, което имаш сега. Трябва да промениш това убеждение сега, за да не се окажеш споменат в този стих в бъдеще и бедствието да бъде по-голямо.
9. Който каже, че трябва да чакаме, докато се появи Махди и получи велико доказателство от Всемогъщия Аллах, че е Пратеник, след което трябва да го последваме, е като народа на фараона. Муса, мир нему, дойде при тях с чудеса, които показваха посланието му, но повечето хора не му повярваха. Имаше и такива, които му повярваха и след това се поклониха на телето, въпреки факта, че бяха свидетели на велики чудеса. Така че, с вашата вяра сега, че няма да бъде изпратен друг Пратеник, вие следвате стъпките им, без да осъзнавате към какво се насочвате.
10 - Има голяма разлика между появата на нов пратеник, който се изправя срещу хората, докато те вярват, че Всемогъщият Бог няма да изпрати нов пратеник, и между появата на този пратеник и изправянето му срещу хората, след като са чули от човек като мен, че Всемогъщият Бог ще изпрати нов пратеник.
11 - Онези, които ме нападат сега и ме обвиняват в неверие и лудост, и че имам другар, който ми нашепва какво говоря и правя, са същите, които ще обвинят следващия Пратеник в подобни обвинения и много други, в резултат на вярата си, че Всемогъщият Бог няма да изпрати друг Пратеник.
12 - Всички, които ме нападнаха и обвиниха в различни обвинения, ще бъдат разделени в бъдеще на три групи: Първата група ще настоява за мнението си и ще отрича идващия Пратеник, и те ще бъдат споменати в благородния стих: „После се отвърнаха от него и казаха: „Луд учител (14)“ Втората група ще се замисли дълго, преди да обвини идващия Пратеник, защото първо са получили шок от мен и затова няма да обвинят идващия Пратеник в това, в което са ме обвинили, и тогава ще се извинят за обвинението и обидите си към мен. Третата група ще промени вярата си преди появата на идващия Пратеник и ще го последват и един ден ще ми се извинят, защото аз бях една от причините за промяната в тяхната вяра.
13. Що се отнася до мен, въпреки че предупреждавам хората за това бедствие, не съм гаранция, че ще последвам идващия Пратеник, но предприех средствата, които ще ме направят психологически годен за появата на този Пратеник, точно както направи Сулейман ал-Фарси, нека Бог да е доволен от него, когато продължи да търси истината, докато не я достигне.
14. Не наричам себе си или конкретен човек Пратеник Махди. Ако например проправях пътя за себе си, не бих поставил по-строги условия от тези, които са в сила в момента за характеристиките на Махди. Общоизвестно е, че Махди е обикновен човек, но аз добавих към тях, че той е Пратеник, на когото е изпратено откровение и който има велико доказателство, че Бог ще го подкрепи, което доказва, че е Пратеник. Тези условия не се отнасят за никого, включително за мен.
15. Като предупреждавам хората за появата на двама или трима пратеници в бъдеще, аз приличам на човека, който дойде от най-отдалечения край на града и каза: „О, хора, следвайте пратениците.“ Нямам други цели. Загубих много на този свят заради тази книга и много приятели ме изоставиха. Бях наясно с това, преди да публикувам книгата си. Никакви светски придобивки не могат да компенсират това, което загубих заради тази книга.
16 - Няма пратеник, изпратен от Всемогъщия Бог, освен ако малцина хора не са повярвали в него и са го последвали, така че моята книга няма да увеличи този брой, освен ако Всемогъщият Бог не пожелае, защото резултатът е известен от Свещения Коран: „Как могат да получат напомнянето, когато при тях е дошъл ясен пратеник? (13) После се отвърнаха от него и казаха: „Луд учител.“ (14)“ Така че няма да нося отговорност за разпалването на този размирици с думи сега, но по-голямото бреме ще бъде върху плещите на онези, които внушават на хората вяра, която не съществува в Корана и Сунната, че нашият господар Мохамед е Печатът на пратениците. В резултат на това бремето на онези, които обвиняват този пратеник, ще бъде поставено върху скалата на греховете му в бъдеще, дори ако той бъде погребан в гроба си. Затова се надяваме, че ще се преразгледате, преди да предадете тази вяра на нашите деца и преди да е станало твърде късно.
17. Нашият Учител Мохамед, мир и благословия върху него, е Печатът на Пророците, а Ислямският Шариат е последният Шариат. Ще продължим да чуваме името му във всеки призив за молитва, всяка молитва и всяко свидетелство за вяра, дори след като бъде изпратен нов Пратеник. Не бива обаче да позволяваме любовта ни към него да завладее осъзнаването ни за истината за изпращането на нов Пратеник, който призовава към това, към което е призовавал нашият Учител Мохамед, мир и благословия върху него. Трябва да избягваме да попадаме в капана, в който са попадали народите преди нас, вярвайки, че техният Пророк е Печатът на Пророците, поради интензивността на любовта им към своя Пророк. Това е била основна причина да не следваме Пратениците и да се заблуждаваме.
Поради всички горепосочени причини, отговорих с „да“, трябва да подбудя тази бунтовна вълна сега и да получа различни обвинения от вас, за да не се отклоните вие или децата ни да се отклонят и да обвинят идващия Пратеник в лудост, така че грехът ще бъде много по-голям и няма да се изправите пред мен в Деня на Страшния съд и да ме питате защо не ни казахте, така че всичките ви грехове да бъдат в мащаба на моите грехове.
Всемогъщият Аллах ме е изпитал със знание, за което трябва да ви информирам. Не е позволено да го крия от вас и да ви карам да продължавате да спите, вярвайки, че Всемогъщият Аллах не е изпратил нов пратеник. Алия Изетбегович беше прав, когато каза: „Спящият народ не се събужда, освен под звука на удари.“ Затова трябва да ви ударя и да ви шокирам с истината, за да се събудите от дрямката си, преди да е станало твърде късно. Идващият пратеник ще се появи в края на скръбта Ад-Дахима. Ако наистина сме в тази скръб, тогава очакваме този пратеник и знамението на дима, заради което милиони ще умрат. Ако скръбта Ад-Дахима е в ерата на нашите деца, тогава трябва да променим вярванията си, за да не се отклонят децата ни. Надявам се, че всеки един от вас ще вземе предвид сина си и няма да му предава това вярване, което противоречи на Корана и Сунната.
Сега ще ви задам въпроса, който ви зададох преди публикуването на книгата и на който повечето от вас отговориха в съгласие:
Ако имахте доказателства от Корана и Сунната, че съществува много важно религиозно вярване, дълбоко вкоренено в съзнанието на мюсюлманите от векове, че един ден в бъдещето то ще предизвика големи раздори и е свързано с раздорите, свързани с основните знаци на Последните времена, и знаете, че много мюсюлмани ще бъдат подведени от пътя поради наследяването на това вярване, бихте ли го обявили на хората сега, въпреки че то няма никакво въздействие сега, или бихте го оставили за бъдещо време, тъй като е възможно времето за този раздор все още да не е дошло?
Отговорете на този въпрос сега и си представете сина си, който ще попадне в това бедствие в бъдеще. Възможно е вие или синът ви да се окажете в позицията на онзи благороден стих: „Тогава те се отвърнаха от него и казаха: „Луд учител.“ (14)“ Ще направите ли това, което направих аз сега, и ще повдигнете ли въпроса за това бедствие с моята книга („Очакваните послания“), или ще го оставите, докато се случи в бъдещето, но цената му ще бъде висока, тъй като има милиони хора, които ще се отклонят от пътя и ще умрат след това голямо бедствие?
Ибн ал-Каййим, нека Бог се смили над него, е казал: „Коренът на всяко изпитание е даването на предимство на мнението пред Шариата и на желанието пред разума.“
Шариатът казва само Печатът на Пророците, а не Печатът на Пратениците.
Мнението гласи, че всеки пратеник е пророк и тъй като нашият учител Мохамед е печатът на пророците, тогава той е печатът на пратениците. Това мнение противоречи на ясните стихове в Корана.
Не аз започнах този бунт.
Вие противоречите на консенсуса на учените по отношение на мнението, а не на Шариата.
Боря се, за да защитя закона
А други се борят, за да защитят мнение, което противоречи на ислямския закон.
Нашият Учител Мохамед е Печатът на Пророците и Учителят на Пратениците, а ислямският закон е последният закон, както е посочено в Корана и Сунната.
BG 
AR 
EN 
FR 
ES 
PT 
DE 
IT 
PL 
SV 
NB 
FI 
NL 
DA 
CS 
SK 
ET 
LV 
LT 
RU 
BE 
UK 
HU 
RO 
SR 
HR 
BS 
SQ 
EL 
TR 
HE 
ZH 
JA 
KO 
HI 
UR 
FA 
PS 
UZ 
HY 
KA 
BN 
ID 
MS 
VI 
TL 
TH 
MY 
KM 
TA 
NE 
SI 
SW 
AM