Описание

Въведение към книгата „Ислямът и войната“

Войната е универсален закон и божествена повеля, от която няма време или място. Истината и лъжата са в постоянна, древна и продължаваща борба. В навечерието на зората на исляма войните в доислямското общество са били в разгара си. Всъщност войната е била постоянен източник на доходи за арабите.

Предислямските войни са избухвали просто от желание за плячкосване и грабеж, или за унижаване на другите, или по тривиални причини. Басусската война, която е продължила десетилетия, е избухнала заради камила, която е счупила яйце, а войната между дахите и габрата, която е опустошила всичко, е била причинена от състезание между два коня.

Поради тези и подобни причини, в предислямската епоха избухна война. Ислямът промени хода на това общество, увеличи проблема с кръвопролитията в него и направи войната мразена от него. Ислямът не дойде, за да се противопостави на космическите закони. Съществува несправедливост, съществува справедливост, съществува лъжа и съществува истина. Противоположностите не могат да съществуват, без да се бият помежду си. Всемогъщият Аллах каза: „И ако Аллах не възпираше едни хора чрез други, манастирите, църквите, синагогите и джамиите, в които името на Аллах се споменава често, щяха да бъдат разрушени.“ [Ал-Хадж: 40]

Войната, на език и терминология, означава отклонение от първоначалния принцип, който е мир, спокойствие, стабилност, сигурност и безопасност за душата, себе си, духа, тялото, богатството, децата и всичко, което съществува в живота, за да изпълнява функцията, за която е създадено за себе си или в полза на другите сред Божиите творения. По този начин, войната включва нападение срещу непогрешимия аз без право, независимо дали чрез убийство или по друг начин, по начин, който негативно влияе върху непогрешимостта на атакувания и тероризира неговата материална сигурност и психологически мир, независимо от степента на това нападение, ако е агресия и несправедливост. Ако е първоначално от други, тогава може да се представи със себе си и себе си срещу себе си, от човека, извършващ действия и грехове, които го карат да попадне в кръга на покварата и разрушението, независимо дали това е пълно или частично и дали е по положителен или отрицателен начин.

Важно е тук да обясним ислямския възглед за войната и да обобщим тази концепция в няколко основни точки:

Първо: Мирът е целта и задачата. Войната е едно от средствата за постигане на мир. Свещеният Коран казва за това:

- „О, вие, които вярвате, приемете исляма напълно!“ [Ал-Бакара: 208]

- „Ако пък са склонни към мир, склонете се към него и се уповавайте на Аллах. Той е Всечуващият, Всезнаещият.“ [Ал-Анфал: 61]

- „И се сражавайте по пътя на Аллах с онези, които се сражават с вас, но не престъпват. Аллах не обича престъпниците.“

[Ал-Бакара: 190].

- ﴿Но ако се отдръпнат от вас и не се бият с вас, и не ви предложат мир, тогава Аллах не ви е дал никакъв начин срещу тях.

[Жени: 90].

Второ: В исляма има два вида война:

1- Защитна: за защита на земята на мюсюлманите и тяхната вяра. Коранът казва за това:

- „И така, който прегреши спрямо вас, прегрешете и вие спрямо него, колкото е прегрешил той спрямо вас.“ [Ал-Бакара: 194]

2- Офанзива: Целта ѝ не е да нахлува, колонизира, подчинява народи или да принуждава народите да приемат религията, а по-скоро да освободи тяхната воля и свобода, за да могат да изберат истинската религия... без принуда от страна на владетели или нашественици. В тази връзка Всемогъщият Бог казва:

- „В религията няма принуда. Правилният път се различава от грешния.“ [Ал-Бакара: 256]

- „И ако Аллах не възпираше едни хора чрез други, земята щеше да се развали.“ [Ал-Бакара: 251]

Трето: Интензивността в битката не означава жестокост, бруталност или несправедливост.

1. На мюсюлманите е било наредено да бъдат упорити в битка, което означава да бъдат решителни, твърди и да не отстъпват. Всемогъщият Бог е казал:

- „О, вие, които вярвате, когато срещнете неверниците, които настъпват [в битка], не им обръщайте гръб.“ [Ал-Анфал: 15]

- И когато срещнете онези, които не вярват [в битка], удряйте [им] вратовете, докато, след като ги изклатете, [им] ги закрепите с окови.

[Мохамед: 47].

- „О, Пророче, сражавай се срещу неверниците и лицемерите и бъди суров към тях.“ [Ат-Тауба: 73]

2. В същото време им беше заповядано да бъдат милостиви, справедливи и добри след победата. Всемогъщият Бог каза:

- „И дават храна, въпреки любовта си към нея, на бедните, на сираците и на пленниците.“ [Ал-Инсан: 8]

- „След това или услуга, или откуп, докато войната приключи с бремето си.“ [Мохамед: 47]

Това беше идеологическият аспект и говорихме за него много накратко. Остава другият аспект, който е практическият аспект на ислямските военни действия.

Когато заповедта на Аллах за водене на джихад беше разкрита на мюсюлманите, Той не ги остави сами с вярата им, нито беше доволен от високия им морал. Вместо това, Той им каза: „И пригответе срещу тях каквато сила можете да имате и бойни коне, с които да ужасите врага на Аллах и вашия враг.“ [Ал-Анфал: 60] Заповедта за подготовка тук не се ограничава само до оръжия. По-скоро тя включва всеобхватна, непрекъсната организация на войната, както материална, така и морална, започвайки от преподаване на дисциплина, организация и ред, до непрекъснато обучение с всички оръжия, изучаване на военни планове, познаване на географията на регионите и местата. След това, желанието за придобиване на съвременни и усъвършенствани оръжия и обучение с тях. От първия момент, в който беше разкрита заповедта за водене на джихад, Пратеникът, мир и благословия на праха му, започна да обучава своите последователи и да ги подготвя за голямото начало за разпространение на религията до най-отдалечените краища на земята. Наистина, неговите учения, мир и благословия на праха му, бяха като училище за завършващи лидери. Кости през вековете и поколенията.

В тази книга ще разгледаме теорията за войната в исляма във всичките ѝ аспекти. Надявам се, че написаното от мен ще послужи като модел за това, към което се стремя аз и учените, когато изучават събитията от нашата военна история.

Нямам нужда от коментар, който би запълнил празнина, част от човешката природа. Предварително благодаря на всички, които са дали полезен коментар или не са ме пощадили с искрена молитва задочно. Нека Бог подобри положението на мюсюлманите и ги защити от зло и изпитания. Нека Божиите молитви и мир бъдат над нашия учител Мохамед, нека Бог го благослови и му дари с мир.

Накрая, моля Всемогъщия Бог да напише делото ми искрено заради Него и да ме възнагради за всяка написана от мен дума, да я постави в везните на добрите ми дела и да възнагради братята ми, които ми помогнаха с всичко, с което разполагаха, за да завърша тази книга.

„Слава на Теб, о, Боже, и хвала на Теб. Свидетелствам, че няма друг бог освен Теб. Търся Тебната прошка и се покайвам пред Теб. И последната ни молба е: Цялата хвала принадлежи на Аллах, Господаря на световете.“

Бедният, който се нуждае от прошката и прошката на своя Господ

Тамер Бадр

8 Рамадан 1440 г. по хиджра

13 май 2019 г.