Какво е ислям?
Тук сме, за да отворим честен, спокоен и уважителен прозорец към исляма.
В този раздел не се стремим да оказваме натиск или да убеждаваме, а по-скоро да изясним и обединим.
Вярваме, че всеки човек има право да знае истината от нейния източник, спокойно и безпристрастно.
Защо създадохме този раздел?
Защото знаем, че много хора по света чуват за исляма,
Но те нямаха възможност да чуят самите мюсюлмани, на техния език, просто.
Тук ще намерите:
• Какво е ислям? Какво означава да си мюсюлманин?
• Кой е пророкът Мохамед? Какво е неговото послание?
• Какво казва ислямът за мира, жените, човечеството и другия?
• Отговори на много въпроси, които постоянно се задават… с цялото уважение и яснота.
Кои сме ние?
Ние сме група мюсюлмани, които обичат да споделят красотата на вярата и милосърдието, които са научили в тази религия.
Ние не сме официална организация, нито сме учени. Просто искаме да ви говорим така, както говорят хората, използвайки езика на сърцето и ума.
Мога ли да попитам?
Да. Ако имате въпроси, любопитство или дори възражение, с уважение Ви приветстваме.
Няма „неподходящи“ въпроси или предубеждения. Тук сме, за да слушаме и да говорим любезно.
Съдържание
Ислямът в няколко реда
Думата ислям на арабски означава „подчинение“ и „послушание“. Ислямът означава пълно и искрено предаване на Всемогъщия Бог, за да може човек да живее в мир и спокойствие. Мирът (салам на арабски, шалом на иврит) се постига чрез истинско предаване на Божието откровение за справедливост и мир.
Думата „ислям“ има универсално значение и следователно ислямът не се приписва на племе или на отделен човек, както е в случая с юдаизма, който е кръстен на племето на Юда, християнството на Христос и будизма на Буда. Това име му е дадено от Всемогъщия Бог, а не от хората.
Ислямът е универсална вяра, която не се ограничава само до страните от Изтока или Запада. Това е цялостен начин на живот в пълно послушание към Всемогъщия Бог. Всеки, който доброволно се подчини на Бог, се нарича мюсюлманин. В този смисъл Мохамед (мир и благословия на праха му) не е първият мюсюлманин, но Адам (мир и благословия на праха му) е първият, който въвежда исляма на човечеството. След това всеки пророк и пратеник идвал в своето време, за да подтиква хората и да им обяснява Божията воля с ясно изявление, докато Бог не избрал Печата на пророците, Мохамед (мир и благословия на праха му), за да донесе последния завет, който е Свещеният Коран.
Думите, изписани с удебелен шрифт в текста, се отнасят до стих от Корана или до едно от имената и качествата на Бог.
Някои мюсюлмани намират за неприемливо да наричат исляма „религия“, защото той не е институционализирано вярване. На арабски език ислямът се нарича „дин“, което означава „начин на живот“. Това е същият подход, възприет от ранните християни, които са наричали религията си „пътят“.
Думата „доброволно“ в този контекст не означава „без принуда“, тъй като думата ислям означава искреност и пълно подчинение на Бог без резерви или скрити мотиви.
Ислямът е последната религия, с която Бог е запечатал всички религии, и Той не приема никоя друга религия, както казва Той, Всемогъщият: „А който желае друга религия освен исляма, никога няма да му бъде приета и той в отвъдния живот ще бъде сред губещите.“ [Али Имран: 85] Това е всеобхватна и цялостна религия, подходяща за всички места и всички времена. Тя е универсална религия за всички хора и нации. Тя е религията на монотеизма, единството, справедливостта, милостта и равенството и гарантира щастие в този свят и спасение в отвъдния живот за онези, които я изповядват.
Тя се основава на пет стълба, споменати от Пророка (мир и благословия на праха му) в хадиса на Ибн Умар, предаден от ал-Бухари и Муслим. Той (мир и благословия на праха му) е казал: „Ислямът е изграден върху пет стълба: свидетелството, че няма друг бог освен Аллах и че Мохамед е Пратеникът на Аллах, извършването на молитва, плащането на зекят, постенето през Рамадан и извършването на поклонение до Дома за тези, които могат да си позволят пътуването.“ Това са стълбовете на исляма. Що се отнася до вярата, тя има шест стълба, споменати от Пророка (мир и благословия на праха му) в хадиса на Умар ибн ал-Хаттаб (нека Аллах е доволен от него) в двата Сахиха. Той е казал: „Вярата е да вярваш в Аллах, Неговите ангели, Неговите книги, Неговите пратеници, Последния ден и да вярваш в съдбата, както в доброто, така и в лошото ѝ.“
Ако слугата достигне ниво на спазване и страхопочитание към Бога, такова, че когато се покланя на Бога, Му се покланя, сякаш Го вижда, тогава това ниво се нарича ихсан и е посочено в хадиса на Омар, споменат по-горе, и в края му Пророкът, нека Бог го благослови и с мир му дари, е казал: „Ихсан е да се покланяш на Бога, сякаш Го виждаш, а ако не Го виждаш, тогава Той те вижда.“
Ислямът се грижи за всички аспекти на живота, от делата и здравето на индивида до семейните дела и неговите правила, като брак, развод, другарство и осъществяване на правата на съпругата, децата и родителите, както и правилата за наследство. Той се грижи и за делата, свързани със сделките, като покупко-продажба, наемане и други подобни. Грижи се за правата на другите, като правата на съседите и приятелите, и насърчава посещението на болните, поддържането на семейни връзки и доброто отношение към всички хора. Всемогъщият Бог казва: „Наистина, Аллах повелява справедливост, вършене на добро и щедрост към роднините и забранява безнравствеността, лошото поведение и потисничеството. Той ви напътства, за да се напомните.“ [Ан-Нахл: 90] Той също така призовава своите последователи да се украсяват с благородни нрави, като истинност, надеждност, търпение, търпение и смелост, и им забранява най-низките и най-лоши нрави, като предателство, лъжа и измама.
Монотеизъм
Концепцията за Таухид (както се нарича на арабски) се счита за най-важната концепция в исляма, тъй като се отнася до първата от Десетте заповеди - Единството на Бог - върху която се основава религията ислям, призовавайки цялото човечество да се покланя на Единствения Истински Бог, без никакво друго творение. Няма стойност или смисъл в който и да е вид поклонение, ако концепцията за Таухид е нарушена по някакъв начин.
Предвид тази важност, монотеизмът (господство и божественост) трябва да се разбира правилно и напълно. За да се улесни този подход, монотеизмът може да бъде разделен на следните три части:
Монотеизъм на господството
Монотеизъм
Унифициране на имена и атрибути
Това разделение не е единственият начин да се разбере монотеизмът, а по-скоро начин за улесняване на анализа и дискусията за него. (Концепцията за монотеизъм е ключова за разбирането на религията ислям и е препоръчително да се прочете за нея.)
Монотеизъм на господството
Това означава, че Аллах е Единственият Създател и има абсолютен суверенитет над вселената. Нищо не се случва във вселената, освен с Неговото позволение. Той е Даващият Всемогъщи, Определящият живота на Своите слуги, Силният, Способният, Възвишеният над всички недостатъци и несъвършенства. Никой не оспорва Неговата власт или заповед. Той ни е създал от една-единствена душа, докато не сме станали това, което сме сега. Той е създал повече от сто милиарда галактики с техните електрони, неутрони и кварки. Той е Този, който наблюдава цялото Си творение и се управлява от законите на природата по съвършен начин. Нито един лист не пада, освен с Неговото позволение. Всичко това е в Запазена Книга.
Ние не Го обхващаме със знание, но Той е толкова могъщ, че лесно може да каже на нещо: „Бъди!“ и то да стане. Той е Създателят на времето и пространството и Познаващият невидимото и видимото, но е отделен от Своето творение. Повечето религии свидетелстват, че Той е Създателят на тази вселена сам, без съдружник, и че не е част от Своето творение.
Проявление на политеизъм е човек да вярва, че някой оспорва авторитета на Всемогъщия Бог, като например погрешното убеждение, че гадателите или астролозите могат да предсказват бъдещето, което е единствено под Негов контрол. Само Той, Всемогъщият, има право да разкрие това на което и да е от Своите творения и никой не може да разкрие това без Неговото разрешение. Вярата, че магията и амулетите имат някаква сила или ефект, е форма на политеизъм и всичко това е осъдително в исляма.
Монотеизъм
И само Бог - Благодарният Той е Този, Който е достоен за поклонение, и това е същността на исляма, към която са призовавали всички пророци и пратеници, изпращани от Бог през вековете. Всемогъщият Бог ни е информирал, че Неговата цел при създаването на човечеството е била да се покланяме единствено на Него, така че същността на исляма е да насочи хората от поклонението на сътворените неща към поклонението на Създателя на всички сътворени неща.
Именно тук ислямът се различава от другите религии. Въпреки че повечето от тях вярват, че има Създател за цялото творение, те рядко се отклоняват от някаква форма на политеизъм (идолопоклонство) в поклонението. Тези религии или призовават своите последователи да се покланят на създания редом с Бога Създател (въпреки че вярват, че тези създания са с по-нисък статус от Него), или искат от своите последователи да считат тези създания за ходатаи между тях и Него.
Следователно, всички Божии пророци и пратеници, от Адам до Мохамед (мир и благословия върху тях), са призовавали хората да се покланят единствено на Бог, без никакъв посредник. Това е вяра в изключителна простота и чистота. Ислямът отхвърля схващането, подкрепяно от образовани антрополози, че човечеството първоначално е било политеистично и постепенно еволюирало към монотеизъм.
Но напротив, мюсюлманите вярват, че човечеството е изпаднало в идолопоклонство през периодите от време между многото Божии пратеници. Много хора са се съпротивлявали на зова на пратениците, докато са били сред тях, и са се покланяли на идоли въпреки изявленията и предупрежденията на пратениците. Затова Бог е заповядал на пратениците, които са дошли след тях, да върнат хората отново към монотеизма.
Бог е създал човешките същества като монотеисти и е внушил в тях вроденото желание да се покланят единствено на Него. Сатана обаче, от своя страна, прави всичко възможно, за да ги отклони от монотеизма и да ги насърчи да се покланят на идоли. Повечето хора са склонни да се покланят на нещо, което виждат или на нещо, което могат да си представят, въпреки инстинктивното си знание, че Създателят на вселената е много по-велик, отколкото могат да си представят. Затова Всемогъщият Бог е изпращал Своите пратеници през цялата човешка история, за да призовават хората да се покланят на Единствения Истински Бог, но изкушенията на Сатана са ги карали многократно да се отклоняват и да се покланят на създадени неща (идоли).
Бог е създал човешките същества, за да се покланят единствено на Него, така че най-големият грях в исляма е да се покланяш на когото и да било освен Него – Всевишния – дори ако поклонникът възнамерява да се доближи до Бог, като се покланя на някой друг освен Него, защото Бог – Богатите Той не се нуждае от посредник или ходатай, защото чува молитвите ни и знае състоянието ни.
Но в същото време, Той не се нуждае от нашето поклонение, а е средство да Му угоди, Слава Нему. Богатите За Неговите слуги, а те са бедни пред Него. Ако всички хора на земята се съберат, за да Му се поклонят, това изобщо няма да Му е от полза и не би добавило нито частица към Неговото велико царство. И обратно, ако всички хора на земята се съберат, за да се откажат от поклонението Му, това няма да намали нищо от Неговото царство, защото Той, слава Нему, е... Ас-Самад - Този, който не се нуждае от никого, и нашето поклонение пред Него е пречистване на душите ни и чрез него постигаме благородната цел, за която сме създадени.
Поклонението в исляма не е просто набор от традиционни религиозни практики. По-скоро концепцията за поклонение обхваща всички аспекти на живота. Смяната на пелените на децата ни, послушанието към родителите ни и събирането на счупено стъкло от тротоара могат да бъдат форми на поклонение, ако намерението зад тях е да се угоди на Всемогъщия Бог. Ако някакъв вид печалба – независимо дали е богатство, работа, престиж или похвала – стане по-важна от това да се угоди на Бога, това е форма на политеизъм.
Унифициране на имена и атрибути
Обединяването на Бог чрез Неговите имена и качества означава, че Той е различен от никое от Неговите творения и никое от Неговите творения не прилича на Него по качествата Му. Няма нищо подобно на Него по никакъв начин и качествата Му не могат да бъдат ограничени до нищо, защото Той е Създателят на всички неща. Всемогъщият Бог казва: „Аллах - няма друг бог освен Него, Вечноживия, Поддържащия [всичкото] съществуване. Нито дрямката Го обзема, нито сънят. Негово е всичко на небесата и всичко на земята. Кой може да се застъпи пред Него, освен с Неговото позволение? Той знае какво е пред тях и какво е зад тях, и те не обхващат нищо от Неговото знание, освен това, което Той пожелае. Неговият курси се простира над небесата и земята и тяхното опазване не Го уморява. И Той е Всевишният, Всевеликият.“ (Сура Ал-Бакара: 255)
Следователно, ислямът е забранил оприличаването на Бог на Неговото творение, а по-скоро Го описваме само с това, с което Той Себе Си е описал в Своята Книга или с това, с което Неговият Пророк (мир и благословия на Аллах да бъде на него) Го е описал в своята Сунна. Има много качества на Бог - Всевишния - които имат еквивалент сред хората, но това е само въпрос на езикова еквивалентност. Неговите качества - Всевишния - са като Неговата Същност и се различават от всичко в нашето въображение. Например, ние описваме Бог със знание, а по същия начин и хората със знание, но Божието знание е напълно различно от познанието на хората. Той, слава Нему, е... Всезнаещият Неговото знание обхваща всичко, без да се влияе от увеличаване или намаляване, и не е нито ограничено, нито придобито. Що се отнася до човешкото знание, то е придобито и ограничено, постоянно се увеличава и намалява и е подложено на забрава и небрежност.
Кълна се - МогъщиятТой има божествена воля и хората също имат воля, но Неговата воля - слава на Него - е винаги ефективна и подобно на Неговото знание, тя обхваща всичко в миналото, настоящето и бъдещето. Но волята на хората е просто намерение и желание, което не може да бъде изпълнено, освен ако Бог не пожелае да бъде изпълнено.
Той не е описан с нито един от атрибутите на Неговото творение, защото техните атрибути са ограничени. Той не може да бъде описан по вид, нито му се приписват слабост или недостатъци. Той, слава Нему, е възвишен над атрибутите на човешката раса и цялото творение. Въпреки това, ние използваме мъжкото местоимение от трето лице, за да се обърнем към Него, в съответствие с езиковата конвенция и липсата на неутрално местоимение в английския език и семитските езици. В Корана Той е споменат и с местоимението от първо лице „ние“ от благоговение и уважение. Това по никакъв начин не предполага множествеността на божественото „аз“, тъй като описването на Бог с атрибутите на създадените същества е форма на политеизъм. По подобен начин описването на създадените същества с Неговите атрибути е възвисяващо. Описването на някой друг освен Него, например като Мъдрият или Силният, е политеизъм. Всемогъщият Бог казва: Благословено да бъде името на твоя Господ, пълно с величие и чест. (Сура Ар-Рахман: 78)
Петте стълба на исляма
Човек трябва да ги изпълнява, защото изоставянето и пренебрегването им е голям грях, тъй като ислямът е основан на тях и човек не може да се счита за мюсюлманин, ако отрича задължението дори на едно от тях, които са следните:
Двете свидетелства: да свидетелстват, че няма друг бог освен Аллах и че Мохамед е Пратеникът на Аллах
Изпълняване на молитвата
Плащане на зекят
Постът през Рамадан
Хадж
Двете свидетелства
Всеки, който иска да приеме исляма, трябва да свидетелства и да каже: Свидетелствам, че няма друг бог освен Аллах и свидетелствам, че Мохамед е Пратеникът на Бога. С това просто и важно свидетелство човек става мюсюлманин. В исляма няма такова нещо като ритуали или церемонии за посвещение.
Значението на това свидетелство може да се обясни чрез анализ на всяка от трите му части: Първата част, „Няма истински бог…“, е отричане на множествеността на боговете,
Това отрича съществуването на каквото и да е истинско божество освен Всемогъщия Бог или на каквото и да е същество, което споделя Неговите атрибути на Господство. Втората част, „...освен Бог“, е потвърждение и доказателство за монотеизъм, защото няма истинско божество освен Бог.
Третата част от изповеданието на вярата, „Мохамед е Пратеник на Бога“, е доказателство за пророчеството на Мохамед (мир и благословия на него) и че той е Печатът на Пророците. Това изисква пълно приемане на това, което той е донесъл в Корана и автентичните хадиси.
Изричайки свидетелството за монотеизма, човек утвърждава монотеизма на Всемогъщия Бог и се отрича от всички лъжливи богове. Той няма съдружник или равен, слава Нему. Бог е обещал - Прощаващият - Като прощава всички грехове на всеки, който искрено каже: „Свидетелствам, че няма друг бог освен Аллах и че Мохамед е Пратеникът на Аллах“, до степен, в която този човек може да бъде възнаграден за добрите дела, които е извършил, преди да приеме исляма.
Изпълняване на молитвата
Всеки мюсюлманин е длъжен да извършва молитвата пет пъти на ден. Те са обърнати към Свещения дом в Мека, първият дом, създаден за човечеството, за да се покланя на единствения Бог. Този дом се нарича Кааба и представлява празна кубообразна структура, разположена в днешното Кралство Саудитска Арабия. Тя е построена от пророка Авраам и сина му Исмаил (мир им), за да се покланят единствено на Бог.
Човек трябва да разбере, че в исляма няма свещени реликви или символи. Ние не се покланяме на Кааба, а се покланяме на Бог, като се обръщаме към нея. Обръщането към нея за молитва е единство за мюсюлманите в молитвата им към Единия Бог. Следователно, всеки, който се покланя на Кааба или на което и да е друго сътворено нещо, се счита за идолопоклонник, тъй като материалите, от които е направена тази къща, не са по-свещени от всеки друг строителен материал.
Мюсюлманите извършват тези молитви ежедневно, за да си напомнят за постоянния си дълг и подчинение на Всемогъщия Бог. Те са пряка връзка между слугата и неговия Господ и възможност да се обърне към Него, да Му се поклони, да Му благодари и да търси напътствие и милост от Него, слава Нему.
Мюсюлманите извършват доброволни молитви в много случаи и те могат да се извършват – в общия им смисъл, молба – по всяко време и на всяко място.
Плащане на зекят
Задължение на всеки мюсюлманин, чието богатство е достигнало определено ниво, е да дава част от него на нуждаещите се всяка година. Това се нарича закят на арабски език и означава „пречистване“, тъй като всичко принадлежи на Бог. Най-милостивият - Парите са доверие при нас. Богатите плащат зекят, за да пречистят душите си и законното богатство, което Бог им е дал, за да намалят стиснатостта и алчността и да засилят състраданието и щедростта сред хората. Това е и средство за директно разпределение на богатството в помощ на бедните и нуждаещите се в обществото. Процентът на тази благотворителност е два процента и половина от натрупаното богатство на човек за цяла година и включва само спестяванията му и няма връзка с доходите му.
Постът през Рамадан
Всеки способен мюсюлманин трябва да пости по време на Рамадан, месец с висок статус, тъй като именно през този месец Коранът е бил разкрит за първи път на пророка Мохамед (мир и благословия на праха му).
Тъй като лунната година е с единадесет дни по-къса от слънчевата, месец Рамадан преминава постепенно през всички сезони. Постенето започва на разсъмване и завършва при залез слънце местно време. През деня постещият трябва да се въздържа от ядене, пиене и полов акт, но може да го прави от залез слънце до разсъмване на следващия ден.
Този ритуал ни учи на самоконтрол и търпение. Той е подобен на молитвата, тъй като и двете са средство за истинско поклонение на Бог, и подобен на зекята по своята цел, тъй като постът пречиства душата на този, който го извършва, а зекятът пречиства богатството му.
Мюсюлманите имат два празника: Ейд ал-Фитр, който отбелязва края на Рамадан, и Ейд ал-Адха, който отбелязва края на Хадж.
Постът ни напомня за тежкото положение на нуждаещите се и ни вдъхновява да благодарим на нашия Господ за най-простите благословии, които приемаме за даденост, като например изпиването на чаша чиста вода или яденето на храна, когато ни се прииска.
Хадж до Свещения дом в Мека
Всеки годен мюсюлманин трябва да извърши хадж в Свещения Божи дом в Мека веднъж в живота си. Ритуалите хадж се извършват веднъж годишно и се посещават от милиони хора от цял свят в поклонение и за да угодят единствено на Бога.
Първият човек, извършил този ритуал, е бил пророкът Авраам (мир нему), а той е възроден от пророка Мохамед (мир и благословия нему). Този ритуал насърчава мюсюлманите да премахнат расовите, икономическите и социалните бариери, които продължават да измъчват техните общества, и ги призовава да проявяват търпение, самоконтрол и страх от Всемогъщия Бог. Поклонниците носят семпло облекло, което заличава класовите и културни различия между тях.
Всяко от тези действия на поклонение съживява спомена за Бога в душите ни и ни напомня, че принадлежим на Бога и при Него ще се върнем.
Това отрицание означава, че няма истински бог, достоен за поклонение, и че никой не споделя с Него качествата на Неговото Господство, и че няма Създател или Самоподдържащ се освен Него самия, без съдружник или равен.
Някой може да попита: „Ако ученията на исляма твърдят, че всички пророци и пратеници са равни, защо двете свидетелства за вяра споменават конкретно пророчеството на Мохамед, а не това на който и да е друг пророк?“ Отговорът е, че основен принцип на религията е, че всеки, който вярва в пророчеството на пророка Мохамед, е вярвал и във всички пророци и пратеници, които са били преди него. Например, ако някой свидетелства, че „няма друг бог освен Аллах и че Моисей е Пратеникът на Бога“, това не означава непременно, че приема пророчеството на пророците и пратениците, които са дошли след него, като Исус или Мохамед (мир им).
Ислямът призовава своите последователи да бъдат целомъдрени и им забранява всякакви сексуални отношения преди брака.
Шестте стълба на вярата
Шестте стълба на вярата са няколко неща, в които един мюсюлманин трябва да е сигурен, за да стане мюсюлманин. Те са:
Вяра в Бог
Вяра в ангели
Вяра в книгите
Вярата в пророците и пратениците
Вярата в Последния ден
Вяра в съдбата
Вяра в Бог
Бог е Един, без съдружник, Той обхваща всички същества и няма никой, който да се сравни с Него. Най-милостивият Този, който заслужава да бъде почитан.
Вяра в ангели
Те са сред творенията на Всемогъщия Бог. Той ги е създал от светлина и им е дал свръхестествена сила, за да изпълняват това, което им е заповядано. Той – Слава Нему – е направил вярата в тях задължителна и ни е обяснил имената и задълженията на някои от тях, като например Гавраил и Михаил, както е споменато в Свещения Коран. Гавраил, например, е специализиран в пренасянето на Божието откровение на Неговите пророци и пратеници.
Вяра в книгите
Мюсюлманите вярват във всички свещени книги, такива каквито са били разкрити на пратениците на Всемогъщия Бог, включително и това, което е споменато в Свещения Коран, както следва:
Бог изпрати писанията на Авраам (мир нему)
Бог разкри Тората на Моисей (мир нему)
Бог изпрати Псалмите на Давид (мир нему)
4. Бог изпрати Евангелието на Исус (мир нему).
Бог разкри Корана на Мохамед (мир и благословия на праха му)
Мюсюлманите не гледат на свещените текстове, разкрити преди Корана – които понастоящем се разпространяват в различни издания и версии – като на точно представяне на оригиналната им форма. Коранът потвърждава, че тези книги са били подложени на изопачаване от техните автори за тяхна светска изгода. Това изопачаване е приело няколко форми, като добавяне, заличаване или промяна на значението или езика. С течение на времето този подход към изопачаването е възприет, оставяйки ни със смесица от оригиналния текст и човешкото тълкуване или изопачаване, на което е бил подложен. Въпреки че мюсюлманите вярват във всички книги, разкрити в оригиналната им форма, последната им инстанция при преценката на различни въпроси и определянето на източниците на напътствие в тях е чрез Благородния Коран и автентичната Сунна на Пророка.
Вярата в пророците и пратениците
Пророците са човешки същества, които са получили Божието откровение и са го предали на своя народ. Бог ги е изпратил, за да върнат хората към монотеизма, да бъдат живи примери сред своя народ, учейки ги на подчинение на Божиите заповеди и насочвайки ги към пътя на спасението. Те са човешки същества, които не притежават нито едно от качествата на Бог, божеството. Следователно е забранено на мюсюлманин да се покланя на някой от тях или да ги приема за посредници между себе си и Бог в своето поклонение. Той не трябва да им се моли или да иска Божията милост чрез тях или чрез тях. Следователно, използването на термина „Мохамед“ (Мохамедите), за да се обозначат мюсюлманите, е обида, на която никога не бива да се разчита. Всеки пророк и пратеник е заявявал ясно, че подобни действия са равносилни на политеизъм и че който ги извърши, е напуснал лоното на исляма.
Мюсюлманите трябва да вярват във всички Божии пророци и пратеници, които Той е изпращал през вековете до всички хора по целия свят. Бог споменава някои от тях в Корана, като например: Адам, Ной, Авраам, Моисей, Исус и Мохамед (мир и благословия на тях).
Всички пророци и пратеници са призовавали към ученията на исляма. Следователно, всеки през цялата история, който е изповядвал монотеизъм, подчинявал се е на волята на Всемогъщия Бог и е следвал откровенията на пророците на своето време, е бил мюсюлманин. Следователно, човек няма право да претендира за авраамично наследство само по произход, а по-скоро чрез придържане към вярата на Авраам (мир нему) в монотеизма и подчинението на Всемогъщия Бог. Всеки, който е последвал Моисей (мир нему), е бил мюсюлманин. По подобен начин, когато Исус (мир нему) е дошъл като пророк с ясни знамения, неговият народ е бил задължен да вярва в него безусловно, ако е искал да бъде считан за мюсюлмани.
Всеки, който отрича пророчеството на Исус (мир нему), е невярващ в исляма. Също така, отричането на пророчеството на който и да е пророк или омразата към него противоречи на исляма, тъй като мюсюлманите трябва да обичат и уважават всички Божии пророци, които са призовавали човечеството да се покланя единствено на Създателя, без съдружник, и всички те са се подчинили на Всемогъщия Бог, което в този смисъл е религията на исляма.
Пророците от Адам до Мохамед (мир и благословия върху тях) са братя по религия, всички призоваващи към едно и също истинско послание. Въпреки че законите им се различавали, за да насочват народа им в тяхното време, същността на техния призив е една, а именно да се покланят единствено на Бог, Създателя, и да отхвърлят всичко останало.
Мохамед (мир и благословия на него) е бил почитан като Печат на Пророците и Пратениците. Това е така, защото Бог е завършил Своя закон и откровение към човечеството в Своята Книга, Корана, и е гарантирал запазването им до Деня на Страшния съд. Втората причина е, че Неговият Пророк Мохамед (мир и благословия на него) е представил пример за подражание през тринадесетте години на своето пророчество и е изяснил ученията на исляма за всички поколения след него. Следователно, той е Печатът на Пророците, както Всемогъщият Бог потвърди в Корана, че няма пророк или пратеник след него, което означава, че неговият закон, който Бог му е разкрил, е за цялото човечество до Деня на Страшния съд. Следователно, за да бъде вашият ислям валиден, трябва да вярвате в Пророка Мохамед (мир и благословия на него) и закона, който той е донесъл, и във всички Божии пророци преди него, които всички са се подчинили на Божията заповед. Въпреки че мюсюлманите вярват във всички пророци (мир и благословия на тях), те следват закона, донесен от Пророка Мохамед (мир и благословия на него), когото Бог е описал, като е казал: „И те изпратихме [о, Мухаммад] само като милост за световете.“ (Сура Ал-Анбия: 107)
Вярата в Последния ден
Мюсюлманинът трябва да има сигурност в Последния ден, възкресението на човечеството и завръщането на душите им в телата им чрез силата на Всемогъщия Аллах. Точно както ни е създал първия път, Той ще ни възкреси, за да застанем пред Него за съд. След този ден няма да има смърт, а само вечност. На този ден всеки човек ще бъде разпитан за това, което е правил на този свят, и в тази страхопочитателна ситуация той ще види подробно последствията от действията си, дори ако те са равни на теглото на атом добро или зло. На този ден няма да има лъжа или измама. По-скоро наградата на послушните е Раят, а наградата на непокорните е Адът. Тези две реалности не са метафори или символи.
Бог описа - Благодарният - Неговият Рай е място на радост и удоволствие, място, пълно с красиви градини, които никога не увяхват, но под които текат реки, така че обитателите му не чувстват нито море, нито студ, нито болест, нито умора, нито зло. Защото Бог - Вярващият То премахва болести от сърцата и телата на своите притежатели и човек получава всичко, което желае. На всеки, който влезе в него, се казва: Това е Раят, който сте наследили заради това, което сте правили. Най-голямата благословия в Рая е за вярващите да видят лицето на Всемогъщия Бог. Доказано е, че самото това да си мюсюлманин не гарантира влизане в Рая, освен ако човек не умре като мюсюлманин и не се подчини на Единствения Бог.
Бог описа Ада като ужасяващо място, което никое човешко сърце не би могло да си представи. Горивото му са хора и камъни. Ангелите му са сурови и силни. Те поставят хората му в него и казват: Тогава ще се каже: „Това е, което ти отричаше.“ (Сура Ал-Мутафифин: 17)
Вярваме, че Всемогъщият Бог е Най-милостивият, Най-милостивият Но все пак тежко наказание За онези, които го заслужават, а Той, слава Нему, е описан като абсолютно справедлив и абсолютно съвършен. В Деня на възкресението всеки човек ще бъде подведен под отговорност за делата си по Неговата справедливост – слава Нему – и човек ще влезе в Рая по Неговата милост – слава Нему – не само чрез делата си.
Вяра в съдбата
Бог е вечен и безкраен, а Неговото знание обхваща цялото Негово творение. Това означава за нас – като преходни създания – че Той, слава Нему, е всеобхватен и знае какво е било, какво е и какво ще бъде, и Той е… Завоевателят Над Неговите слуги и всичко във вселената е по Неговата воля, така че нищо не се случва в Неговото творение, освен под Неговата сила, воля и знание.
Различните Евангелия, които имаме днес, са написани след времето на Исус (мир нему) от други автори, така че Евангелието, за което се говори в Корана, е книгата, разкрита на Исус, сина на Мария (мир нему).
Следното е изявление на пророците и пратениците на Бог, споменати в Корана: Адам, Идрис, Ной, Худ, Салих, Авраам, Лот, Исмаил, Исаак, Яков, Йосиф, Шуайб, Йов, Моисей, Аарон, Езекиил, Давид, Соломон, Илия, Елисей, Йона, Захария, Йоан, Исус и Мохамед (мир им).
Бог вдъхна своя пророк в Корана и каза: „Той ви е предписал религията, която е повелил на Нух, и която сме ти низпослали [о, Мухаммад], и която сме повелили на Ибрахим, Муса и Исус: „Утвърждавайте религията и не се разделяйте в нея!“ Трудно е за политеистите това, към което ги призовавате. Аллах избира за Себе Си, когото пожелае, и напътва към Себе си всеки, който се обърне [към Него].“ (Сура Аш-Шура: 13)
Някои мюсюлмани посочват следните пасажи от Библията като доказателство за пророчеството на пророка Мохамед (мир нему): [Второзаконие 18:15, 18:18; Йоан 1:19-21, 14:16, 14:17, 15:26, 16:7-8, 16:12-13]
Какво е Коранът?
Свещеният КоранНепогрешимото слово на Бог, Коранът, е последното откровение, низпослано от Гавраил (мир нему) до сърцето на нашия пророк Мохамед (Бог да го благослови и с мир да го дари). То е било запомнено и преподавано на неговите сподвижници (Бог да е доволен от всички тях) и ни е било предавано чрез слушане и запаметяване (първични средства) и писмено (вторични средства) през вековете.
Бог е низпослал някои книги на Своите пророци и пратеници (мир им) преди Корана, но с откровението на Корана Той е изяснил Своето послание и го е преразяснил. Това е чудотворна книга в много отношения и Всемогъщият Бог я е запазил в нейната цялост от поквара и загуба до края на времето.
Коранът се счита – не само от мюсюлманите, но и от историците на религиите – за най-автентичния религиозен текст сред световните религии. Нито една от другите свещени книги не е достигнала до нас в оригиналния си език или форма, а някои – като например свитъците на Авраам – изобщо не са достигнали до нас. С течение на времето части от други свещени книги са били пренаписвани до степен, че някои от тях са били премахнати, изкривявайки посланието им. Всемогъщият Бог обаче не е позволил Коранът да бъде осквернен или изопачен, тъй като той е Неговото последно откровение за цялото човечество до Деня на страшния съд.
Бог няма да изпрати пророк след Своя пророк Мохамед (мир и благословия на него) и ако Той, слава Нему, не беше се заел да запази Своята Книга, тя нямаше да достигне до нас в оригиналния си вид, както беше разкрита. Поради тази причина Той не е поверил съхранението ѝ на хората.
Запазването на предишните Му книги не е било от голямо значение, предвид поредицата от Негови пророци и пратеници по онова време, а тези книги не са включвали Неговото законодателство в окончателния му вид. Например, Исус (мир нему) е дошъл с Божието откровение, което е включвало допустимостта на някои неща, които не са били такива преди, но без най-малката промяна в концепцията за монотеизъм и неговата основна същност.
Коранът е сам по себе си чудотворен и това е една от неговите уникални характеристики. Чудото е явление, което противоречи на естествения ред на нещата и ясно показва пряката намеса на Всемогъщия Бог.
Всички пророци и пратеници са дошли с чудеса от Аллах - Всевишния - които ясно демонстрирали истинността на тяхното пророчество. Авраам (мир нему) е бил спасен от огъня и не му е сполетяла никаква вреда, след като е бил хвърлен в него. Муса (мир нему) е ударил морето с жезъла си и то се е разцепило за него по Неговата милост, слава Нему. Исус (мир нему) е докоснал хронично болните и те са били излекувани, а мъртвите - и ги е върнал към живот с позволението на Аллах. Всички тези чудеса са подкрепяли истинността на пророчеството на тези пророци и пратеници, но само техният народ в тези времена е видял тези чудеса.
Това е в контраст с неговото пророчество (мир и благословия на него), което е доказано чрез подобни чудеса. Свещеният Коран обаче остава най-важното от тези чудеса. Всемогъщият Бог предизвика всеки, който се съмнява в автентичността на Корана, да създаде една-единствена сура, подобна на него (заслужава да се отбележи, че най-кратката сура в Корана се състои само от три кратки стиха). Никой не се справи с това предизвикателство, въпреки наличието на мнозина през историята, които искаха да го изопачат и да се отърват от исляма. Това предизвикателство ще остане до Съдния ден.
Едно от чудесата на Корана е, че неговото красноречие е достигнало върха на литературното съвършенство. Това е най-красноречивата арабска проза, създавана някога. Стилът му е несравним и ненадминат, както и арабският език. Той е достъпен за всички хора на оригиналния си арабски език, който все още се говори от милиони хора по света. Оригиналните текстове на много други свещени книги са били изгубени с течение на времето и са били написани на езици, които вече не са разпространени и използвани в нашата съвременна епоха.
В Корана няма нито една дума, която да е от думите на Пророка Мохамед (мир и благословия на праха му), а по-скоро всички са думи на Всемогъщия Бог. Мохамед (мир и благословия на праха му) е бил неграмотен и е можел нито да чете, нито да пише, но е рецитирал Корана, както му го е предавал Джибрил (мир на праха му), а сподвижниците му са го запомняли директно от него в сърцата си и са го записвали в свитъците си.
Коранът е истинското слово Божие и е единственото слово Божие, което имаме в ръцете си днес. Няма негови копия или други версии. Въпреки публикуването на много преводи на значенията му, те не са толкова прекрасни и красиви, колкото простият му арабски оригинал. Следният пример е сура Ал-Ихлас (№ 112):
В името на Бога, най-милостивия, най-милостивия
„Кажи: „Той е Бог, Единственият. Бог, Вечното убежище. Той не ражда, нито е роден. И няма никой, сравним с Него.“
Коранът се състои от 114 сури (глави) и е една книга, за разлика от различните съвременни версии на Библията. Протестантските християни вярват във версия, съдържаща 66 книги, римокатолиците във версия, съдържаща 72 книги, а в други версии има повече книги.
Пророкът Мохамед (мир нему)
Пророкът, нека Бог го благослови и с мир му дари: Той е Мохамед ибн Абдуллах ибн Абдул Муталиб Ал-Хашеми Ал-Кураши, Той е роден в Мека през 570 г. сл. Хр., от благороден род, който води началото си от двама благородни пророци: Авраам (мир нему) и първородния му син Исмаил (мир нему).
Баща му почина, докато беше в утробата на майка си. Майка му почина. Амина бинт Уахб Той беше на шестдесет години и дядо му се грижеше за него. Абдул Муталиб След това той почина Абдул Муталиб Пророкът, Бог да го благослови и с мир да го дари, беше на осем години, затова чичо му се грижеше за него. Абу Талиб.
Той бил известен със своята честност и надеждност. Не общувал с хората от предислямската епоха, нито се занимавал с тях с забавления и игри, танци и песни, нито пиел алкохол и не го одобрявал.
Той се ожени, нека Бог го благослови и с мир му даде, когато беше на двадесет и пет години. Хадиджа бинт Хувайлид Бог да бъде доволен от нея. Тя беше първата жена, за която се ожени, и всичките му деца бяха от нея. ИбрахимИ не се оженил за никоя друга, докато тя не починала. Пророкът, Бог да го благослови и с мир да го дари, бил изпратен с посланието, когато бил на четиридесет години, а Пророкът обичал да ходи в планина близо до Мека. (Пещерата Хира) За поклонение, тогава откровение слезе при него на това място и ангелът (Джавриил, мир нему) дойде при него от Всемогъщия Бог. Царят му казал: Четеше. Четеше, а Пророкът не можеше нито да чете, нито да пише. Пророкът каза: Аз не съм читател - тоест, не знам как да чета - затова кралят повторил молбата, Той каза: Не съм читател, затова кралят повторил молбата отново и го държал здраво в себе си, докато не се изтощил, Тогава той каза: Прочетете, Той каза: Аз не съм читател Третият път му каза: „Чети в името на твоя Господ, Който е сътворил (1) Той създаде човека от съсирек (2) Чети, твоят Господ е Всещедрият. (3) който е учил с перото (4) Той научи човека на това, което той не знаеше. [139]. (Ал-Алак: 1-5)Той останал в Мека тринадесет години, призовавайки за монотеизъм, отделяйки Всемогъщия Бог за поклонение и отхвърляйки политеизма. След това емигрирал в Медина, а неговите благородни сподвижници емигрирали с него, образувайки най-великото общество, известно на човечеството. Той останал в Медина десет години, предавайки посланието на своя Господ. След това починал, нека Бог го благослови и с мир му дари, на шестдесет и три години.
Неговата Сунна са неговите думи, действия и одобрения. Неговата Сунна, която се предава от него, се нарича Хадис и е записана в известни книги. Тя е като Корана - откровение от Всемогъщия Бог до Неговия Пратеник (Бог да го благослови и с мир да го дари). Тя обаче не е вярно твърдение като Корана. Сунната е откровение от Бог и словесният израз е от Неговия Пратеник (Бог да го благослови и с мир да го дари). Нацията е следвала прецизен метод за нейното запазване и записване.
Неговата Сунна (Бог да го благослови и с мир да го дари) трябва да се следва, както Всемогъщият Бог е заповядал на вярващите в Корана да му се подчиняват (Бог да го благослови и с мир да го дари), казвайки: Покорявайте се на Бог и се покорявайте на Пратеника (Сура Ан-Ниса: 59).
Целта на живота е да се подчиняваме на Всемогъщия Бог и това се постига чрез следване на Сунната на Неговия Пратеник (Бог да го благослови и с мир да го дари), както е казал Всемогъщият Бог: „В Пратеника на Аллах наистина има прекрасен пример за вас, който се надява на Аллах и на Последния ден и често споменава Аллах.“ (Сура Ал-Ахзаб: 21).
Пророкът (мир и благословия на праха му) обяснил на мюсюлманите природата на поклонението. Той винаги поздравявал своите сподвижници, когато ги срещал и когато ги оставял, с покани за мир, което е нещо, препоръчително за всички мюсюлмани. Той починал на 63-годишна възраст (през 632 г. сл. Хр.) и бил погребан в дома си в Медина (Ятриб). В рамките на един век ислямът се разпространил на три континента: от Китай в Азия, до Африка и след това до Испания в Европа.
Нашият Учител Мохамед (мир и благословия на него) е споменат в Стария завет, тъй като Бог е обещал да благослови Исмаил и да създаде велик народ от неговите потомци.
„Що се отнася до Исмаил, чух те за него. Ето, ще го благословя, ще го направя плодовит и ще го умножа твърде много; ще роди дванадесет князе и ще го направя велик народ.“ [136] (Стар Завет, Битие 17:20).
Това е едно от най-силните доказателства, че Исмаил е бил законен син на Авраам, мир нему (Стар Завет, Битие 16:11).
„И ангелът Господен ѝ каза: Ето, ти си бременна и ще родиш син, и ще го наречеш Измаил, защото Господ чу скръбта ти“ [137]. (Стар Завет, Битие 16:3).
„И така, Сара, жената на Авраам, взе Агар, египтянката, слугинята си, след като Авраам беше живял десет години в Ханаанската земя, и я даде на Авраам за жена.“
Едно от доказателствата за неговото пророчество е споменаването на неговото описание и име в Стария завет.
„И книгата ще бъде дадена на един, който не може да чете, и ще му се каже: „Прочети това“, а той ще каже: „Не мога да чета.““ [146] (Стар Завет, Исая 29:12).
Въпреки че мюсюлманите не вярват, че съществуващите Стар и Нов завет са от Бог поради изкривяването в тях, те вярват, че и двата имат правилен източник, а именно Тората и Евангелието (които Бог е разкрил на своите пророци: Моисей и Исус Христос). Следователно, може да има нещо в Стария и Новия завет, което е от Бог. Мюсюлманите вярват, че това пророчество, ако е вярно, говори за пророка Мохамед и е остатък от правилната Тора.
Историята на Адам и Ева в исляма
Всемогъщият Бог разказва историята на Адам и Ева в Корана. Въпреки че споделя много подробности с други свещени книги, той се различава от тях по някои важни детайли.
Всемогъщият Бог ясно заяви на Своите ангели, че ще създаде ново творение на Земята. Той създаде Адам (мир нему) от глина, вдъхна в него от духа Си, научи го на всички имена и създаде жена му Ева от духа Си. Той им позволи да останат в Рая и заповяда на Своите ангели, казвайки: Покланяй се пред Адам (Това е поклонение на уважение, а не поклонение), и Сатана присъстваше сред тях, но той не беше един от тях, а по-скоро беше един от джиновете. Те са създания със свободна воля, които Всемогъщият Бог е създал преди Адам от бездимен огнен пламък.
Когато Бог заповядал на ангелите си и другите създания, които са с тях, да се поклонят пред Адам (мир нему), всички те се подчинили, с изключение на Сатана, който отказал да му се поклони от арогантност, твърдейки, че е по-добър от него, защото е създаден от огън, докато Адам (мир нему) е създаден от глина. Той наистина бил първият, който призовал за расизъм във вселената.
И така, Сатана беше изгонен от милостта на Всемогъщия Бог и той се отрече от него - „Изчислителят“ - Неговото непослушание, но той - проклетият - го помоли да му даде време до Деня на възкресението, за да може да оскверни Адам (мир нему) и неговите потомци, затова каза: „И непременно ще ги подведа и ще събудя в тях лъжливи надежди.“И така, Бог му дари тази почивка като изпитание за човечеството. Той, слава Нему, знае това, което Сатана не знае. Той е едно от Неговите творения, както всички Негови творения, и не може да устои на войната на Всемогъщия Бог. Действията му са подчинени на волята на Всемогъщия Бог и не могат да бъдат отделени от нея. Ако Бог беше пожелал, щеше да премахне Сатана и неговите помощници от живота и те нямаше да могат да оцелеят дори за миг.
В исляма Сатана няма божествени качества. По-скоро ислямът опровергава идеята, че е имало война между Бог и Сатана, която е завършила със завладяването на една трета от небесното войнство от страна на Сатана. Сатана е откровен враг на човечеството, но въпреки това е просто същество, чието съществуване зависи изцяло от Всемогъщия Бог. Въпреки арогантността си и отпадането си от Божията милост, той преследва собствената си цел и предназначение.
Бог е дал на човешките същества свободата да избират между добро и зло и ги е създал, за да разпознаят своя Създател и да се обърнат към Него. Той ги е създал склонни към истината и те са дошли на този свят като чисти мюсюлмани. Но Сатана и неговите войници са ги разубедили от доброто и са им заповядали да вършат зло, стремейки се да заблудят човечеството – техния заклет враг – и да го насочат към злото и идолопоклонството, далеч от монотеизма, праведността и пътя на Всемогъщия Бог. Но Бог – Мъдрецът Той призоваваше човечеството към доброта и го предупреждаваше срещу злото. Чрез борба срещу изкушенията на Сатана, човек достига най-високите нива на чест.
Следва обобщение на изпитанието на Адам и Ева в Рая, където и двамата се радвали на пълна свобода и щастие в Рая и им било позволено да ядат от плодовете му, както желаят, но Бог им забранил да се приближават до едно дърво и ги предупредил, че ако го направят, ще бъдат сред злодеите. Но Сатана ги измамил, като казал, че Бог им е забранил това дърво само защото то ще им донесе безсмъртие или ще ги направи подобни на ангелите. По този начин Сатана ги измамил и те яли от дървото. След това Адам и Ева се засрамили, но искрено се разкаяли пред Бога, затова Бог им простил, защото Той е... Прощаващият, Най-милостивият, Най-милостивият.
Няма съмнение, че ислямът отхвърля концепцията за първородния грях или твърдението, че хората са родени грешни заради греха на Адам (мир нему), така че никоя душа не трябва да носи бремето на друг (защото Бог е Правосъдие), така че всеки човек е отговорен за действията си, тъй като човек се ражда мюсюлманин, свободен от този грях.
Следователно е важно да се отбележи, че ислямът не обвинява Ева, тъй като и двете са имали свободата да избират и двете са яли от дървото, не се подчинявайки на своя Господ. Следователно, ислямът отхвърля идеята жените да бъдат описвани като зли, съблазнителни същества, прокълнати с бремето на менструацията и болката от раждането заради греха на Ева.
След това Бог изпрати Адам и Ева от Рая и ги засели на Земята. Всемогъщият Бог беше казал на ангелите Си преди това, че ще създаде ново творение на Земята и това е мястото, което Той искаше за нас. Всезнаещият, Всеобхватният - Да го обитаваш от началото на сътворението.
Бог е създал джиновете преди Адам и им е дал свобода на избор. Непокорните сред тях се наричат шейтани. Джиновете живеят с нас в този светски живот, където ни виждат, но ние не можем да ги видим, освен ако те не решат да ни се разкрият. Те извършват магия – което е забранено в исляма – с тяхна помощ.
Молитвата в исляма
Молитвата е стълбът на религията, връзката между слугата и неговия Господ и Учител, и тя е разликата между мюсюлманите и неверниците.
Кибла на мюсюлманите е Свещената Кааба.
Молитвата трябва да се извършва навреме.
Бог е наложил на мюсюлманите само пет молитви на ден и нощ и е определил конкретно време за тях: Фаджр, Зухр, Аср, Магриб и Иша.
1- Намерение: Което означава, че той възнамерява в сърцето си да се моли, знаейки, че това е например молитвата Магриб или Иша.
2- Той се изправя да се моли Той казва: [Бог е Велик].
3 – След като каже Такбир, той поставя дясната си ръка върху лявата си на гърдите си и винаги прави това, докато стои прав.
4- Кажете началната молитва: [Слава на Тебе, Боже, и хвала на Тебе, и благословено да бъде Твоето име, и превъзнесено да бъде Твоето величие, и няма друг бог освен Тебе.]
5. Той казва: [Търся убежище при Аллах от проклетия Сатана].
6- Той казва: [В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния].
7. Рецитирайте сура Ал-Фатиха.
8 – Позволено е да каже „Амин“, след като прочете Ал-Фатиха или я слуша, докато имамът я прочете.
9 – След Ал-Фатиха, в първите два ракята се рецитира друга сура или стихове от сура. Що се отнася до третия и четвъртия ракят, трябва да се рецитира само Ал-Фатиха.
10- След това той казва: „Бог е най-велик“ за поклона.
11 – Покланя се, като навежда гръб към Кибла, с гръб и глава на едно ниво, поставя ръце на коленете си и казва: „Слава на моя Велик Господ.“ Препоръчително е прославата да се повтори три пъти, но е задължително само веднъж.
12. Той се изправя от поклонено положение в изправено положение, казвайки: „Аллах чува онези, които Го хвалят“, след което казва: „Господи наш, хвалата е на Теб.“
13 - След това той се поклони на земята, прославяйки Бога, върху седемте си крайници, които са челото, носа, ръцете, коленете и краката.
14 – Той казва в поклона си: „Слава на моя Господ, Всевишния“ веднъж, тъй като е задължително, и се препоръчва да се повтори три пъти.
15 – След това казва Аллаху Акбар и сяда между двата поклона.
16 – Той казва, докато седи между двете поклони: „Господи мой, прости ми.“ Препоръчително е да го повтори три пъти.
17- След това той отново се покланя, както направи първия път.
18 – След това се изправя от втория поклон в изправено положение, казвайки: „Аллах е най-велик.“
19 – Той изпълнява втория ракят точно както първия, с изключение на това, че чете началната молитва.
20. След втория си поклон във втория ракят, той сяда за първия ташаххуд и казва: [Всички поздрави, молитви и добри неща са на Бог. Мир на теб, о, Пророче, и Божията милост и благословия. Мир на нас и на праведните Божии раби. Свидетелствам, че няма друг бог освен Бог, и свидетелствам, че Мохамед е Негов раб и Пратеник.]
21 – След това той стои прав до края на молитвата си, ако молитвата е от три или четири ракята, с изключение на това, че ограничава четенето си в третия и четвъртия ракят само до Ал-Фатиха.
Ако молитвата е от два раката, като например Фаджр, тогава той трябва да прочете последния ташаххуд, както ще бъде споменато по-късно.
22. След това, в последния ракаат след второто поклонение, той сяда за последния ташаххуд, а описанието му е същото като на първия ташаххуд, с добавяне на молитви към Пророка по следния начин: „О, Боже, благослови Мохамед и семейството на Мохамед, както си благословил Авраам и семейството на Авраам, защото Ти си Хвалемен и Славен. И благослови Мохамед и семейството на Мохамед, както си благословил Авраам и семейството на Авраам, защото Ти си Хвалемен и Славен.“
23- След това се обръща надясно, казвайки: „Мир на теб и Божията милост“, после наляво и същото.
С поздрава за мир мюсюлманинът е завършил молитвата си.
Бог заповяда на мъжете да се молят заедно петте ежедневни молитви и голямата награда за това е спомената.
Бог е отредил петъчната молитва по време на обедната молитва като един от най-великите ритуали на исляма и едно от най-важните му задължения. Мюсюлманите се събират на тази молитва веднъж седмично, слушайки проповеди и напътствия, дадени им от имама на петъчната молитва, а след това се молят на петъчната молитва, която се състои от два ракаата.
Закят
Бог наложи зекят и го направи трети стълб на исляма, и заплаши с тежко наказание онези, които го пренебрегват.
Зекят е финансово задължение, наложено от Аллах на богатите мюсюлмани, което се разпределя на бедните, нуждаещите се и други, които имат право на него. Това облекчава страданията им, без да вреди на богатите. Аллах го е предопределил, за да регулира живота на хората, да постигне по-голяма сигурност и стабилност, социално сближаване и да насърчи икономическото и жизнено развитие. Той също така задълбочава духовните ценности, моралните и образователните ценности в рамките на постоянното движение на индивидите и обществата.
Злато и сребро.
Пари в брой.
Търговски оферти.
Извън земята.
Говеда
Зекят е малка сума пари, която Бог е направил задължителна за мюсюлманите. Тя се дава от богатите за облекчаване на страданията и нуждите на бедните и нуждаещите се, както и за други цели и задачи.
Цели на общностния закят
Зекят има големи цели. Много ислямски текстове посочват целите, задачите и последиците от законодателството за зекят, включително следните:
1. Любовта към парите е човешки инстинкт, който подтиква човек да бъде изключително стремящ се да ги запази и запази. Следователно ислямският закон изисква плащането на зекят, за да се пречисти душата от пороците на скъперничеството и алчността и да се третира любовта към този свят и привързаността към неговите желания. Всемогъщият Бог казва: „Вземайте милостиня от богатството им, за да ги пречистите и осветите по този начин“ (Ат-Тауба: 103).
2. Пречистване на душата на бедния, освобождаване от завист и алчност и предпазване от злоба, омраза и това, което се нарича „класов конфликт“. Това е, когато той вижда загрижеността на богатия човек за него, неговото утешение и протегнатата му ръка за помощ. Тогава сърцето му се успокоява, грешките му се прощават и ентусиазмът и искреността му в желанието за повече пари от богатия човек се увеличават, за да може той да постигне растеж и просперитет в настоящия и бъдещия си живот и препитанието на семейството си.
3. Плащането на зекят постига принципа на сплотеност и хармония, защото човешката душа е естествено склонна да обича онези, които ѝ правят добро. По този начин членовете на мюсюлманската общност живеят любящи и сплотени заедно, като солидна структура, чиито части се поддържат взаимно, а случаите на кражби, грабежи и злоупотреби намаляват.
4. Постига значението на робство, абсолютно подчинение и пълно предаване на Бог, Господаря на световете. Когато богат човек плаща зекят върху богатството си, той прилага Божия закон, изпълнява Неговата заповед и плащайки го, той благодари на благодетеля за тази благословия: „Ако сте благодарни, непременно ще ви увелича.“ (Ибрахим: 7).
5. Изпълнението му постига концепцията за социална сигурност и относителен баланс между обществените сегменти. Чрез разпределянето му на онези, които го заслужават, финансовото богатство не остава натрупано в ръцете на ограничен сегмент от обществото и не е монополизирано от тях. Всемогъщият Бог казва: „За да не бъде то вечно разпределение между богатите сред вас“ (Ал-Хашр: 7).
6- Допринасяне за разпространението и установяването на сигурност, както и укрепване и защита на обществото от престъпления като цяло и финансови престъпления в частност, много от които са причинени от лишаване от пари, въпреки необходимостта от тях. Когато зекят се плаща и дава на бедните и нуждаещите се, те няма да помислят да крадат и да атакуват парите на другите, защото вече не са лишени от пари и нямат нужда да атакуват другите и парите им, и да рискуват живота, свободата и бъдещето си.
7- Икономическите ефекти на Зекята: Той допринася за икономическото развитие и стимулира процеса на производство и инвестиции чрез последователна работа по рециклиране на пари и инвестирането им в изграждане на фабрики, сгради, обработване на земя и обмен на стоки и продукти, а не чрез замразяване или спиране на парите, така че те да не се обезценяват и намаляват поради Зекята в края на годината, ако не се инвестират и развиват. С това последователно инвестиране на парите, от които по-късно ще бъде взет Зекят, Зекят се превръща в основен стълб на стълбовете, задвижващи колелото на икономическото развитие и увеличаването на доходите.
Постене
Бог е наложил на мюсюлманите пост в продължение на един месец годишно, който е благословеният месец Рамадан, и го е направил четвъртият стълб на исляма и неговите велики основи.
Постът е: почитане на Бога чрез въздържание от храна, напитки, полов акт и други неща, които нарушават поста от изгрев до залез слънце.
Бог е позволил на определени групи хора да прекъснат говеенето си по време на Рамадан като облекчение, милост и удобство за тях. Те са следните:
Болен човек, който е пострадал от поста, има право да прекъсне поста и да го навакса след Рамадан.
Ако някой не е в състояние да пости, му е позволено да прекъсне поста и да нахрани по един беден човек за всеки ден.
На пътешественика е позволено да прекъсне поста и да го навакса след Рамадан.
На жените с менструация и родилки е забранено да посте и те трябва да го наваксат след Рамадан.
Бременните и кърмещите жени, ако се страхуват от вреда за себе си или за детето си, прекъсват поста си и наваксват пропуснатия ден.
Мюсюлмански празници
Мюсюлманите празнуват два празника годишно и не е позволено да се отделя друг ден като празник освен тези два. Това са: Ейд ал-Фитр и Ейд ал-Адха.
Курбан Байрам се отличава с това, че е желателно да се заколи жертвеното животно, да се яде от него и да се раздава на роднини и бедни като акт на преданост към Всемогъщия Бог.
Семейство в исляма
Ислямът е силно заинтересован да изгради и укрепи семейството и да го защити от всичко, което би могло да му навреди или да застраши неговата структура.
Ислямът почита жените и ги освобождава от невежеството, което се прилага срещу тях, а също така ги освобождава от това да бъдат евтина стока, без почит или уважение.
Ислямът е дал на жените правото им на наследство чрез справедливо и щедро разпределение.
Той дал на жените свободата да избират съпруг и възложил голяма част от отговорността за отглеждането на деца върху тях.
Задължение е мъжът да се грижи за нея и да харчи за нея.
Той подчертаваше честта и добродетелта да служиш на слаба жена, която няма никого, дори и да не е роднина.
Бракът е една от най-великите взаимоотношения, които ислямът е подчертавал, насърчавал и го е направил Сунната на Пратениците.
Бог е наложил определени права както на съпруга, така и на съпругата и ги е насърчил да правят всичко, което би развило и запазило брачната връзка. Отговорността е и на двете страни.
Ислямът насърчава брачният договор да бъде постоянен и не е позволено в исляма да се определя време за прекратяване на брака.
Ислямът е направил развода допустим като начин за прекратяване на този договор, ако съвместният живот стане невъзможен и всички средства за помирение се провалят, и за да може всеки от тях да замени съпруга/съпругата си с друг, с когото да намерят това, което им е липсвало с първия.
Почитането на родителите и доброто отношение към тях е едно от най-великите праведни дела и Бог го е свързал с поклонението Си и вярата в Неговата Единственост.
Невярващи родители:
Мюсюлманинът трябва да бъде послушен към родителите си, да им се подчинява и да се отнася добре с тях, дори и да са немюсюлмани.
За да ги възпитате добре, научете ги на принципите на религията и ги накарайте да я обичат.
Да харчите за тях.
За да бъдем честни между тях, мъже и жени.
Етика в исляма
Морални принципи, най-великият от които е този, с който Всемогъщият Бог е описал Своя Пророк, нека Бог го благослови и с мир му дари, когато Той, Всевишният, е казал на Своя Пророк:И наистина, вие сте човек с висок морал.(Ал-Калам: 4), а нашият Пророк, нека Бог го благослови и с мир го дари, каза:Бях изпратен само да усъвършенствам добрите нрави.Това ограничение е в неговите думи (Бях изпратен) Ограничено е до вас, че целта на мисията е да усъвършенства добрите нрави и с това прави морала включващ всичко, което включват Шариатът и религията на исляма, и това е видимото, а човек има творение и характер, що се отнася до творението, то е образът на външното, а що се отнася до характера, то е вътрешният образ на душата му, и точно както човек подобрява външния си образ и по същия начин задължението влиза в него, той трябва да подобри вътрешния си образ и това е, в което влиза задължението, свързано с душата и аза, и инстинктите се отклоняват от това, защото това казваме: моралът, към който ислямът призовава, е разнообразен.
Човекът е създаден със своя Господ. Мюсюлманският човек е създаден със своя Господ. Той трябва да има най-висок морал във всичко, което се отнася до душата му. Дали обичането на Всемогъщия Бог, упованието в Него, страхът от Него, интимността с Него, молитвата към Него, смирението пред Него, упованието в Него и добрите мисли за Него са нещо различно от великия морал на поклонението между човека и неговия Всемогъщ Господ?
Човекът е сътворен със своя Господ, което включва неговата искреност към неговия Господ и това, че в сърцето му не трябва да има друго намерение или воля освен Всемогъщия Бог.
За едно, бъдете едно в едно, имам предвид пътя на истината и вярата
Поведението на мюсюлманите към себе си, поведението на мюсюлманите към родителите, семейството и децата им, поведението на мюсюлманите с мюсюлманите, като се отнасят с тях с честност и доверие, и че обичат за тях това, което обичат за себе си, и че наблюдават доверие в тях, и че пазят себе си и тях далеч от всичко, което съдържа шепота на дявола в сърцата, и поради тази причина Всевишният е казал за всичко това:И кажи на Моите раби да казват най-доброто. Сатаната наистина сее раздор между тях.(Ал-Исра: 53) С добри думи и красиви дела моралът не се проваля, освен със срамни думи или срамни дела. Така че, когато думите и делата са добри в отношенията на човек и той обича за хората това, което обича за себе си от доброто, и се превърне в похвален характер, всички качества на истинност, изпълняване на доверие, спазване на обещания и изпълняване на права, така че той е честен и не лъже, че изпълнява доверието и не мами, и че е добър към хората, тъй като ги обича да бъдат разумни, това са видовете похвален морал.
По същия начин, мюсюлманинът трябва да се отнася добре с немюсюлманите. Да бъдеш немюсюлманин не означава, че не споделя религията на мюсюлманите, така че трябва да има добър характер с тях. По-скоро, той трябва да се отнася с тях с добър характер в думите и действията си.
Но Поговорката Всемогъщият Бог е заявил това:И говорете с хората мило.(Ал-Бакара: 83).
А що се отнася до глагол Всемогъщият Бог каза:Аллах не ви забранява да бъдете праведни към онези, които не се бият с вас заради религията ви и не ви прогонват от домовете ви, и да постъпвате справедливо към тях. Наистина, Аллах обича онези, които постъпват справедливо.(Ал-Мумтахана: 8).
Всемогъщият Бог не е забранил доброто поведение, нито милостта към онези, които не се борят с нас заради религията, нито доброто отношение към тях, нито справедливостта. Справедливостта е основата за всички видове отношения с немюсюлманите, включително милостта към тях и доброто говорене за тях. Всичко това се отнася за онези, които не проявяват враждебност към хората на исляма и неговите хора.
Ето как мюсюлманинът и ислямът са създадени във война. Ислямът е първото законодателство, което е въведено във война, като изолира цивилизацията и цивилното население от войната, и е специфично за войната, за да се противопостави на бойците, без да се противопоставя на цивилното население. Пророкът, нека Бог го благослови и с мир му дари, е заповядал възрастните хора, жените и новородените да не бъдат убивани във война. Дори дърветата не трябва да се отсичат и дори разрушаването на домове и събарянето на къщи не е позволено. Това е така, защото цивилните, които не са се сражавали, не са обект на война, а по-скоро войната е срещу бойците. Това е връх на селективността във войната. Войната в исляма, във всичките ѝ форми, не означава да се жъне всичко зелено и сухо и да се събират хора в името на победата. По-скоро във войната ислямът се грижи да избира кой атакува и кой убива в нея.
Моралът, в кратко определение, както е ценен от исляма, е способността да се приведат инстинктите и техните характеристики в съответствие с повелята на Всемогъщия Създател. Човекът с добър морал е този, който говори и върши добри дела, а инстинктите и навиците силно влияят на морала.
Грехове и покаяние
Грехът е съзнателно и умишлено неподчинение на Всемогъщия Бог. Въпреки че всяко неподчинение на Божия закон се счита за грях срещу Него, най-големият от тях е присъединяването към Него, Всемогъщия. Всемогъщият Бог е забранил няколко неща, които вредят на индивида или обществото, като например: убийство, нападение, кражба, измама, лихварство (бел. 19), прелюбодеяние, магия (бел. 16), консумация на упойващи вещества, ядене на свинско месо и употреба на наркотици.
Ислямът отхвърля доктрината за първородния грях, несправедливата доктрина, тъй като тя твърди, че никоя душа не трябва да носи бремето на друга, защото Бог - Всемогъщият - Милостив и справедливИ всеки от нас е отговорен и задължен пред Всевиждащият Що се отнася до действията му обаче, ако единият подбуди друг да извърши грях, и двамата ще бъдат наказани, първият заслужава наказание за непослушанието си, а вторият - за подбудителството си.
Слава на Бога, слава на Него. Най-милостивият, Най-опрощаващият...и всичките му действия се въртят около абсолютното знание и абсолютната справедливост. Мюсюлманите не вярват, че Исус, синът на Мария (мир нему), е трябвало да умре, за да изкупи греховете на човечеството, защото Бог е... Най-милостивият Той прощава на когото пожелае и тази вяра е отричане на Божията сила и абсолютна справедливост, която е пълна с милост.
Бог ни обеща - Респондентът - Като прощаваме греховете си, ако се покаем и се обърнем към Него с искрено покаяние. Това е пътят към спасението на човек чрез Неговата милост, слава Нему. Затова човек трябва да се стреми да се придържа към него, а условията му са следните:
Признаване на вина и разкаяние за извършването му
Обръщане към Бога и молба за Неговата прошка.
Реши да не се връщаш към греха отново.
Правене на всичко възможно, за да се премахне вредата, ако грехът е свързан с правата на хората.
Но завръщането на човек към греха не означава, че предишното му покаяние няма да бъде прието. Необходимо е искреното му намерение в сърцето да не се връща отново. Вратата на покаянието е винаги отворена – и сама по себе си е акт на поклонение – и човек не знае какво ще му се случи утре, а неговият Господ – Прощаващият Той е доволен от покаянието на сина на Адам към Него, търсещ Неговата прошка, и никой не прощава грехове освен Него. Следователно е политеизъм да се търси Неговата прошка от някой друг освен Него или чрез някой друг освен Него, Всевишния.
Позицията на исляма по отношение на расизма
Расизмът е изкуствен източник на елемента произход и потекло, а расизмът е дискриминация между хората въз основа на тяхната раса, произход, цвят на кожата, държава и т.н. и третирането им на тази основа.
Расист е човек, който предпочита своята раса пред други човешки раси и е предубеден към нея. Първият човек, който призова за това, беше Сатана, нека проклятието на Бог да е върху него, когато каза: „Аз съм по-добър от него. Ти ме създаде от огън, а него от глина.“ (Сад: 76)
Човешките общества са познавали различни видове социална стратификация, като например класата на принцовете, класата на войниците, класата на земеделците и класата на робите. Това е довело до много несправедливост, поробване, потисничество, подчинение и ерозия на правата на хората. Ислямът обаче изобщо не признава това, а по-скоро приравнява правата между богатите и бедните, благородните и нисшите.
Основата и произходът на неравенството и диференциацията между хората в исляма са споменати в Свещения Коран в сура Ал-Худжурат, където Всемогъщият Бог казва: „О, хора, наистина Ние ви създадохме от мъж и жена и ви направихме народи и племена, за да се познавате. Наистина, най-благородният от вас пред Аллах е най-праведният от вас. Аллах е всезнаещ, сведущ.“ (Ал-Худжурат: 13). И думите на Пратеника, нека Бог го благослови и с мир да го дари: „О, хора, наистина вашият Господ е един и наистина вашият баща е един. Наистина няма превъзходство на арабин над неарабин, нито на неарабин над арабин, нито на червен над черен, нито на черен над червен, освен чрез благочестие…“
Как ислямът се е справял с расизма?
Ислямът се противопоставя на расизма и предлага практически решения, модели, планове и визия за неговото елиминиране, от които светът сега отчаяно се нуждае да се възползва. Това са най-важните направления, по които ислямът е работил, за да елиминира расизма и да изгради състрадателно, кооперативно и подкрепящо общество.
Първо: Промяна на мисленето и изграждане на осведоменост
Коранът многократно подчертава, че всички хора са потомци на един и същ произход, и призивът се повтаря в Свещения Коран: „О, синове на Адам“, „О, хора“. Първата сура в реда на Корана е „Ал-Фатиха“, която започва с „Слава на Аллах, Господа на световете“, а последната сура е „Кажи: „Търся убежище при Господа на хората.“
Подчертавайки, че разликата между хората в този свят се дължи единствено на психологическите, моралните, духовните и практическите усилия, които те полагат в полза на хората, и че полът, цветът на кожата или расата нямат никаква роля при определянето на статуса на хората.
Опознаването е целта на различията в творението, както е казал Всемогъщият Бог: „О, хора, Ние ви създадохме от мъж и жена и ви направихме народи и племена, за да се опознаете. Най-благородният от вас пред Аллах е най-праведният от вас. Аллах е Всезнаещ, Сведущ.“ (Ал-Худжурат: 13)
Второ: Признаване и прилагане на правата
Ислямът не се е ограничил само до говорене за равенство и всеобщо братство, а е установил закони и законодателство, които защитават човешкото достойнство и запазват правата на слабите. Той е направил закят задължителен, за да се защитят правата на бедните, нуждаещите се и нуждаещите се. Препоръчвал е грижа за сираците, за да не се чувстват лишени и несправедливи. Той е уважавал статута на жените, повишавал е техния статус и е възстановявал достойнството им. Когато ислямът е дошъл, той е изложил план за премахване на източниците на робство, като променя начина, по който хората ги възприемат, като се отнася добре с тях, като се възползва от тях и като защитава правата им. Той е отворил вратата към освобождението и го е насърчавал, като е направил много изкупления отправна точка за освобождаването на роби. Дори се съобщава, че Ибн Омар е освобождавал роби, които са се молили. Един от тях се е преструвал, че се моли, за да получи свободата си. Когато му е казано: „Те ви мамят“, той е казал: „Който ни мамят в името на Аллах, ние ще бъдем измамени от него.“
Пророкът, мир и благословия на праха му, оженил Зайд ибн Харита - който не бил от благороден произход - за Зейнаб бинт Джахш, потомка на благороден произход. След това го приписал на себе си и го осиновил, отбелязвайки нова ера в отношението към човешките същества. Миналото му робство не му попречило да бъде командир на мюсюлманската армия в битката при Мута, точно както младата възраст на сина му Усама не му попречила, по заповед на Пратеника на Аллах, мир и благословия на праха му, да командва армията, която включвала най-видните сподвижници.
Ето го Билал ибн Рабах, нека Бог да е доволен от него, който беше чернокож роб, заемал най-високата позиция в сърцата на сподвижниците и сърцата на нацията.
Трето: Защита на правата на човека
Не е достатъчно само да се декларират права; трябва да има органи, които да ги защитават, прилагат и да наблюдават евентуални нарушения.
Може би най-старата конституция в света е Мединската харта, която създава единно общество, в което всички са равни, основано на принципите на гражданство и единство в многообразието. Хартата гарантира, че немюсюлманите ще живеят в мир и сигурност със своите мюсюлмански братя.
Когато един евреин бил несправедливо обвинен в кражба, Коранът бил низпослан, за да се обяви неговата невинност и да се откаже от приятелство с предатели. Всемогъщият Бог казал: „Наистина, Ние низпослахме на теб, [о, Мухаммад], Книгата с истината, за да отсъждаш между хората според това, което Аллах ти е показал. И не бъди застъпник на измамниците.“ (Ан-Ниса: 105)
Ислямът отхвърля всички форми на дискриминация между хората, както е обяснено в сура Ал-Худжурат. Няма място за подигравки, клевети, намеци или клевети. Всемогъщият Бог казва: „О, вие, които вярвате, нека един народ не се подиграва на друг народ, може би те са по-добри от тях; нито нека жените се подиграват на други жени, може би те са по-добри от тях. И не се обиждайте един друг, и не се наричайте един друг с [обидни] прякори. Окаяно е името на неподчинението след вярата. А който не се покае - те са угнетителите.“ (Ал-Худжурат: 11)
И когато Абу Зар ал-Гифари обидил Билал и му се подиграл за майка му, казвайки: „О, сине на черна жена“, Пророкът, мир и благословия на праха му, му казал гневно: „Синът на бяла жена няма превъзходство над сина на черна жена.“
Пророкът, мир и благословия на праха му, каза по време на прощално поклонение и подчерта, че всички хора са братя и че техният Господ и баща са едно. Той, мир и благословия на праха му, каза: „О, хора, вашият Господ е един и вашият баща е един. Няма превъзходство на арабин над неарабин, нито на неарабин над арабин, нито на червенокож над чернокож, нито на чернокож над червенокож, освен чрез благочестие.“ (Разказани от Ахмад и Ал-Байхаки)
Този хадис демонстрира велик принцип на исляма, който е справедливост между хората, а не дискриминация между тях въз основа на раса, външен вид, цвят на кожата или държава. Аллах, Всевишният, казва: (О, хора, наистина ви създадохме от мъж и жена и ви направихме народи и племена, за да се познавате. Наистина, най-благородният от вас пред Аллах е най-праведният от вас. Наистина Аллах е Всезнаещ, Сведомен.) Критериите за разграничаване между хората са благочестие, вяра, добри дела, висок морал и добро отношение към хората. Хадисът ясно показва, че човечеството има един Господ и произходът им е един, а именно Адам, бащата на човечеството, мир нему. Следователно никой не трябва да бъде по-висш от друг и никой арабин не трябва да предпочита себе си пред неарабин (т.е. този, който не говори арабски), нито неарабин пред арабин. Нито червеното, нито черното могат да надделеят над червеното, освен чрез благочестие и вяра. В този хадис е призив към хората да се откажат от гордостта си с бащите, родовете, генеалогиите и страните си и да изоставят фанатизма си заради тях, защото те няма да им бъдат от полза с нищо.
Ислямски шериат
Ислямското право черпи своите постановления от Свещения Коран и Суната на Пророка Мохамед (мир и благословия на праха му). Суната, подобно на Корана, е откровение от Всемогъщия Бог. Шариатът обхваща всички аспекти на живота и изяснява връзката между слугата и неговия Господар, както и между слугите един друг. Бог ни е заповядал да правим определени неща и ни е забранил да правим други, и само Той има право да... Всезнаещата справедливост - Правото да се разрешава и забранява, но обществото може да приема някои закони за подобряване на живота (като например законите за движение по пътищата), стига те да не противоречат на Шариата, както ни е напътил Бог. Ръководството - Към някои действия, без да ги налагаме, и към други, без да ги забраняваме, и всички те са включени в постановленията на Шариата. Ако добавим към това и въпросите, които постановленията на Шариата позволяват, това води до пет основни правила, чрез които може да се класифицира всяко човешко действие:
задължението
Препоръчано
Допустимо
Мразеният
Харам
Ислямският закон произлиза от Всемогъщия Бог и ние следваме неговите постановления в съответствие с Неговата заповед. В същото време обаче ислямът ни призовава да разберем мъдростта зад тези постановления. Трябва да ги следваме, дори и да не разбираме напълно причината за тях. Познаването на мъдростта зад тях е допълнителен бонус. Например, Бог е забранил консумацията на свинско месо и ние се въздържаме от консумацията му поради тази причина, а не защото науката е доказала, че причинява определени заболявания, или защото е и най-малко полезният вид месо. Свинското месо би останало забранено в исляма, дори ако специалистите са успели да го отгледат и генетично модифицират, за да бъде питателна и без болести храна. (Няма обаче вина за мюсюлманина, че го яде, за да запази живота си, ако няма друг избор.)
Свещеният Коран и Сунната на Пророка (с.а.с.) са двата източника на ислямското законодателство. Проявление на политеизъм е за учените да разрешават това, което Бог е забранил, или да забраняват това, което е разрешил. Той, слава Нему, има правото да разрешава и да забранява и само Той притежава мъдростта и силата в отвъдния живот да възнаграждава добродетелите и да наказва угнетителите.
Начисляването на лихва върху заеми първоначално е било забранено в юдаизма, християнството и исляма. От Средновековието обаче европейските християни постепенно са променили тази забрана до степен, че дори „ислямските“ страни са одобрили тази срамна намеса в Божия закон.
Етикет на облеклото в исляма
Ислямът призовава за скромност и се стреми да ограничи пороците и неморалността в обществото. Носенето на скромно облекло е един от начините за постигане на това, тъй като ислямът е установил стандарти както за мъжете, така и за жените.
Повечето западни страни са въвели закони за тази цел, изискващи от мъжете да покриват гениталиите си, а от жените - гърдите си. Ако това минимално изискване не се спазва, най-голямото обвинение е нарушаване на обществения морал. Разликата в това, което се изисква от половете, се дължи на разликата във физическия им състав.
Ислямът е наложил минимално ниво на облекло, но е по-консервативен както за мъжете, така и за жените. Мъжете и жените носят семпло и скромно облекло. Мъжете са длъжни винаги да покриват телата си с широки дрехи, които покриват областта между пъповете и коленете им. Те не трябва да носят къси бански костюми на публични места. Жените са длъжни да покриват телата си с широки дрехи, които скриват детайлите на телата им от хората.
Мъдростта зад тези постановления е да се намали сексуалната възбуда между мъжете и жените и да се избягва потапянето на обществото в нея, доколкото е възможно. Спазването на тези постановления е акт на послушание към Всемогъщия Бог, тъй като ислямът забранява всякаква физическа възбуда или изкушение, освен в рамките на брака.
Някои западни наблюдатели обаче предполагат, че покриването на жените изразява тяхната малоценност спрямо мъжете. Това е далеч от истината, защото ако една жена се придържа към тези правила в облеклото си, тя ще наложи уважението си на другите, а придържайки се към добродетелта на целомъдрието, ще отхвърли сексуалното си робство. Нейното послание към обществото, когато носи забрадката, е: „Уважавайте ме такава, каквато съм, защото не съм обект на сексуално удоволствие.“
Ислямът ни учи, че последствията от нескромността засягат не само индивида, но и обществото, което позволява на мъжете и жените да общуват без ограничения и не предотвратява изкушението между тях. Това са тежки последици, които не могат да бъдат пренебрегнати. Не е освобождение да се превръщат жените в обекти на сексуално удоволствие за мъжете. Това е форма на човешка деградация, която ислямът отхвърля, защото освобождението на жените идва чрез признаването на техните лични характеристики, а не на техните физически качества. Следователно, ислямът вижда онези освободени жени от Запада, които винаги са загрижени за външния си вид, формата и младостта си за удоволствие на другите, като попаднали в капана на робството.
Жените в исляма
Мъжете и жените са равни в очите на Бог. Те ще бъдат държани отговорни за действията си пред Него и всеки ще получи наградата си в отвъдния живот за вярата и добрите си дела.
Ислямът насърчава брака, който е легитимно споразумение и свещена връзка. Той разглежда всяка жена, независимо дали е омъжена или неомъжена, като независим индивид със същото право като мъжа да притежава собственост, да печели и да харчи. Съпругът ѝ няма право на нейното богатство след брак или развод. Тя също така има правото да избира за кого да се омъжи. От уважение към рода си, тя не е длъжна да се приписва на семейството на съпруга си. Тя може да поиска развод, ако не вижда полза от продължаването на тази брачна връзка.
Всеки мъж и жена, от икономическа гледна точка, е независим правен субект и всеки има право да притежава собственост, да се занимава с търговия, да наследява, да получава образование и да кандидатства за работа, стига това да не нарушава никой от принципите на ислямското право.
Търсенето на знания е дълг за всеки мюсюлманин, мъж и жена, а ислямските знания са най-важната от тези области. Различни професии трябва да бъдат достъпни в обществото и за двата пола. Например, обществото се нуждае от лекари, учители, съветници и социални работници, в допълнение към много други важни професии. Винаги, когато едно общество страда от недостиг на квалифициран персонал, е задължение на жените или мъжете да придобият експертиза в тези области, за да отговорят на нуждите на мюсюлманската общност, като същевременно се придържат към ислямските принципи.
Ислямът насърчава жените да търсят религиозни знания и да полагат усилия в рамките на ислямските учения, за да задоволят интелектуалното си любопитство, тъй като отказът на правото на някого да получава знания противоречи на ученията на исляма.
Мъжът е отговорен за осигуряването на прехраната на семейството си, за защитата му и за осигуряването на основните му нужди, като храна, облекло и подслон за съпругата, децата и роднините от женски пол, ако е необходимо. Жената не е основно отговорна за това, дори и да е омъжена. Пророкът (мир и благословия на праха му) е казал: „Най-съвършените от вярващите във вярата са тези с най-добър характер, а най-добрите от вас са тези, които са най-добри към жените си.“
мъжки шовинизъм
Много хора възприемат исляма като религия, която прославя мъжете и омаловажава жените. За да докажат това, те цитират положението на жените в някои „ислямски“ страни. Те обаче погрешно отъждествяват културата на тези народи с чистите учения на исляма, които те възприемат. Жалко е, че тези отвратителни практики срещу жените продължават да съществуват в много култури по света. Жените в много развиващи се страни живеят ужасяващ живот, доминирани от мъже, които им отказват много основни човешки права. Това не се ограничава само до ислямските страни; ислямът е религия, която осъжда несправедливостта.
Несправедливо е да се обвиняват тези културни практики въз основа на религиозните вярвания на техния народ, докато ученията на тази религия не призовават за подобно поведение. Ислямът забранява потискането на жените и ясно заявява, че както мъжете, така и жените трябва да бъдат уважавани еднакво.
Една от тези отвратителни практики е така нареченото „убийство на честта“, при което мъж убива роднина от женски пол, защото се чувства засрамен и унижен от поведението ѝ. Въпреки че тази практика е изключително рядка, тя все още се практикува от определени групи в Индийския субконтинент, Близкия изток и другаде. Тя не е характерна само за мюсюлманите и „ислямските“ страни. В исляма това е пълноправно убийство, тъй като не е позволено човек да убива някого в контекста на така наречените убийства на честта. Расизмът, дискриминацията въз основа на пола и всички форми на фанатизъм или предразсъдъци са забранени в исляма.
От друга страна, принудителните бракове, за съжаление, се практикуват в много традиционни общества, друга практика, забранена от исляма. Когато някои бащи принуждавали дъщерите си да се омъжат по времето на Пророка (мир и благословия на праха му) и след това му се оплаквали, той анулирал браковете им или им дал възможност да ги прекратят, дори ако вече са били омъжени. Това създало ясен прецедент за ислямското право относно свободата на избор в брака, слагайки край на тази потисническа практика. За съжаление обаче тя все още се практикува в много части на нашия свят днес, включително в редица „мюсюлмански“ страни. Въпреки че тази практика е криминализирана от закона в почти всички страни, много жени в традиционните общества или не знаят правата си, или се страхуват да ги изискват. Всички тези практики нарушават ислямското право и е отговорност на мюсюлманите да ги изкоренят от своите общества.
Няма съмнение, че ислямът е толерантен към културното многообразие. Той не вярва в премахването на начина на живот на различните народи, нито принуждава хората да се откажат от културната си идентичност, когато я приемат. Когато обаче тези културни практики на някои хора противоречат на ислямските закони или ги лишават от присъщите им и неотменими права, дадени им от Бог, като например правото на избор, изоставянето на тези практики се превръща в религиозен дълг.
Терминът „ислямска“ държава, за съжаление, не означава непременно, че правителството или народът на тази държава следва ислямския закон.
Ислямът и науката
Ислямът беше катализаторът за спасяването на арабите от състоянието на объркване, в което живееха, и за превръщането им в качествен скок, носещ най-великото послание, известно на човечеството; вечното послание на исляма, което дойде с всеобхватна визия за правилен и достоен живот в светлината на ислямската визия за човека, вселената и живота. Това доведе до гигантската ислямска цивилизация, изградена върху здрави основи, създаваща различни проявления на човешкия напредък в различни области на живота. По този начин съществуват основите, върху които е изградена ислямската цивилизация, точно както съществуват проявления, които говорят от нейно име и отразяват голямото ѝ въздействие. Основите на ислямската цивилизация Съществуват редица основи, върху които е изградена ислямската цивилизация, включително: Свещеният Коран, който се счита за основно вдъхновение за ислямската цивилизация, тъй като всяка наука произлиза от Корана; Благородната пророческа Сунна, която играе подробна роля в повечето аспекти на живота; Вярата във Всемогъщия Бог и различните въпроси, произтичащи от нея, свързани с доброто мюсюлманско поведение и дисциплина в живота; и поредица от науки, които се сляха в служба на Свещения Коран и Пророческата Сунна, която е пълна с хиляди заглавия. Великата етична система, донесена от исляма, която беше основна причина за неговото разпространение и пристигане в различни части на Европа. Поредицата от велики принципи, произтичащи от посланието на исляма, като принципите на свобода, равенство и консултации, и уникалните и прекрасни поведенчески модели, свързани с тях, чиито ефекти все още присъстват в човешкия ум. Аспекти на арабско-ислямската цивилизация. Споменаването на арабите във връзка с ислямската цивилизация не е чудно. Свещеният Коран беше низпослан на арабски език и арабската нация беше удостоена с честта да носи посланието на исляма на света. Ислямската цивилизация беше израз на великия отклик на арабите и тяхното носене на вечното послание на исляма и това е чест за тях. Сред проявленията на арабско-ислямската цивилизация: Създаването на административни офиси, които включват ведомости за заплати, списъци с работници, различни субсидии, приходи и разходи и други подобни. Езикът на административните служби е унифициран по време на управлението на халиф Абд ал-Малик ибн Марван, когато става арабски, след като е бил език на регионите. Сечене на монети: Това заменя персийските и римските валути, които са сечени по време на управлението на халиф Умар ибн ал-Хатаб. По време на управлението на Абд ал-Малик ибн Марван е създаден монетен двор, а мюсюлманите имат единна валута през 76-ти век по хиджра. Появата на подходяща съдебна система: Съдебната власт е повишена от губернатора и е разширена, за да включва съдия, специализиран в съдебната система. Съветът по жалбите: Съветът по жалбите има върховна власт над тази на съдията и има за цел да ограничи прегрешенията на силните, губернаторите, принцовете и други висши служители. Системата „Хисба“: Известна като мандат за насърчаване на добродетелта и забрана на порока, ролята на „Хисба“ е да следи обществения морал и да гарантира, че търговците спазват цените и теглата на пазарите. Пощенската система: Тя постепенно се развива чрез използването на коне, мулета, кораби, пощальони, пощенски гълъби и други средства. Светофари: Това се постига чрез палене на огньове по крайбрежието, тъй като морето е добре познат морски транспортен център. Ислямският флот: Първият ислямски флот е създаден по време на управлението на Усман ибн Афан от Муавия ибн Аби Суфян. След това той се развива в корабостроителен център в Левант, в резултат на което Средиземно море попада под арабски контрол. Писане и кодификация на науките: Първите, които се отличават в тази област, са книжниците на откровението, които запомнят Свещения Коран наизуст, така че Свещеният Коран се запомня както наизуст, така и наизуст. Процесът на съставяне на Свещения Коран е пионерски процес, основан на прецизна научна методология, воден от Абдулах ибн Абас (Аллах да е доволен от него), който се стреми към максимална степен на точност, основана на: комбиниране на написаното в редове с това, което е запомнено в сърцата, както и неприемане на каквато и да е писмена или запомнена част от Свещения Коран, освен със свидетелските показания на двама свидетели, след мъченическата смърт на голям брой запаметяващи Корана в битката при Ямама. След това идва етапът на преписване на Свещения Коран по време на управлението на Усман ибн Афан, на фона на несъгласието сред неарабите относно рецитирането на Свещения Коран и потенциалните сътресения, които биха могли да произтекат от това. Усман (Аллах да е доволен от него) сформира комитет за преписване на Свещения Коран в седем екземпляра, които са разпространени в ислямските региони. Кодифициране на Пророческата Сунна: При кодифицирането на Пророческата Сунна е следвана максимална степен на точност, дотолкова, че арабската нация е наречена нация на веригата на предаване, визирайки непрекъснатата верига на предаване в разказа на Благородния Хадис. Възходът на математиката: Мюсюлманите са се отличавали в математиката, а Ал-Хорезми е изобретателят на алгебрата. Мюсюлманите също са се отличавали в аналитичната геометрия и са проправили пътя за висшето и диференциалното смятане в математиката. Сред мюсюлманските математици са Ал-Хорезми, Ал-Буруми и други, повечето от чиито произведения са преведени на чужди езици. Развитие в медицината: Много арабски лекари са се отличавали в медицината, като Ал-Рази, Ибн Сина и други. Арабите не са били доволни от това, което другите народи са имали в областта на медицината, а по-скоро са я усъвършенствали и са я допълвали значително. Развитие в географията: Много арабски мюсюлмани са се отличавали в тази област, като Ал-Идриси, Ал-Бакри, Ибн Батута, Ибн Джубайр и други. Ислямска архитектура: Арабската креативност се изразява в изграждането на джамии и училища. Дългът и отговорността на мюсюлманите към тяхната цивилизация Както забелязваме, мюсюлманите, чрез своя велик ислям, са били източник на цивилизационно и човешко сияние по целия свят, тъй като светлината на тяхната цивилизация е била пренесена в науката. Това се дължи на тяхното разбиране на великото послание на исляма и разбирането им за голямата роля, която им е била отредена. Те са спазвали заповедите на своя Господ и истински са изпълнявали посланието му. Книгите им са били превеждани на други езици и са преподавани в училищата на други народи. Когато компасът на нацията се е отклонил като цяло, арабите и тяхната цивилизация са упаднали. Днес, насред големия научен прогрес, има дълг и отговорност на всеки да се издигне отново, всеки в своята работна позиция и област на специализация, започвайки с образованието, неговите системи и средства, преминавайки през епохата и различните ѝ технологии и завършвайки с медиите и тяхната велика роля. Нашата нация, чрез своя ислям и автентичността на своя арабизъм, е силна. Ние сме нация, чийто гръбнак и достойнство не могат да бъдат изправени, освен чрез това, което Бог им е дал достойнство, чрез Корана и благородната пророческа Сунна.
Ислям и джихад
Джихад означава борба срещу себе си, за да се въздържа от грехове, борбата на майката да понесе болката от бременността, усърдието на ученика в обучението му, борбата за защита на богатството, честта и религията си, дори постоянството в актове на поклонение, като пост и молитва навреме, се счита за вид джихад.
Откриваме, че смисълът на джихада не е, както някои го разбират, убиването на невинни и мирни немюсюлмани.
Ислямът цени живота. Не е позволено да се воюва с мирни хора и цивилни. Имуществото, децата и жените трябва да бъдат защитени дори по време на войни. Също така не е позволено да се осакатяват или осакатяват мъртвите, тъй като това не е част от ислямската етика.
Пророкът, нека Бог го благослови и с мир го дари, е бил на терен, насочвайки мюсюлманите към върховната концепция за джихад, установявайки неговите цели и обобщавайки неговите правила и контрол чрез следното:
Първо: Разширяване на обхвата на концепцията за джихад
В Пророческата сунна откриваме акцент върху широките и разнообразни значения на джихад, така че концепцията да не се ограничава до образа на конфронтация с врага на бойното поле. Въпреки че това е по-широката сфера, към която се отнася значението на джихад, и това е предназначеното значение в повечето текстове, споменати в тази глава, Пророческата сунна ни информира за други концепции за джихад, които служат като въведение, чрез което може да се стигне до този образ.
Сред тях е: Джихад срещу себе си в послушание на Аллах. Ал-Бухари включва в своя Сахих глава, озаглавена „Този, който се бори срещу себе си в послушание на Аллах“, и включва хадиса на Фадала ибн Убайд (Аллах да е доволен от него), който казва: Чух Пратеника на Аллах (с.а.с.) да казва: „Този, който се бори, е този, който се бори срещу себе си.“ По-скоро той смята борбата срещу себе си в послушание и въздържането му от непослушание за джихад, защото в склонността си към мързел в послушание и желание за непослушание, то в действителност се счита за враг на човека. Следователно Пророкът (с.а.с.) смята противопоставянето на това аз за джихад поради трудността при преодоляване на желанията. Всъщност това може да е по-трудно от преодоляването на врага на бойното поле. Всъщност, джихадът срещу самия себе си е основата на джихада срещу врага и човек не може да го постигне без първо джихад срещу самия себе си.
Сред тях са: говоренето на истината, повеляването на доброто и забраняването на злото, особено ако това се прави пред някой, чиято власт е страхопочитание сред онези, които са на власт, както в хадиса на Абу Саид ал-Худри (Аллах да е доволен от него), който е казал: Пратеникът на Аллах (мир и благословии на Аллах да бъдат на него) е казал: „Най-великата форма на джихад е слово за справедливост пред тираничен владетел.“ Предадено от ат-Тирмизи в неговия Сунан. В ал-Муджам ал-Авсат, от името на Ибн Абас, който е казал: Пратеникът на Аллах (мир и благословии на Аллах да бъдат на него) е казал: „Господарят на мъчениците в Деня на възкресението ще бъде Хамза ибн Абд ал-Мутталиб, а човек, който се изправи срещу тираничен владетел, забранявайки му и заповядвайки му, бива убит.“ Това е така, защото който е твърде слаб, за да каже истината, да подкрепи потиснат човек, да установи право или да забрани зло, е още по-слаб в други въпроси. Мюсюлманите са станали слаби в този вид джихад, било от желание за светска изгода, било от страх от вреда, която ще ги сполети. А Аллах е Този, Когото се търси помощ.
Приетият хадж е една от формите на джихад за мюсюлманските жени, както Пророкът (мир и благословии на Аллах да бъдат върху него) го е направил форма на джихад за мюсюлманските жени, както е в хадиса на нашата майка Аиша (Аллах да е доволен от нея), която е казала: „О, Пратенико на Аллах, ние смятаме джихад за най-доброто дело. Не трябва ли да се занимаваме с джихад?“ Той е казал: „Не, но най-добрият джихад е приетият хадж.“ Разказано от Ал-Бухари в неговия Сахих. Това е така, защото приетият хадж изисква борба срещу себе си и Сатаната, понасяне на различни трудности и жертване на богатството и тялото в името на него.
Така Пророкът, нека Бог го благослови и с мир го дари, е нарекъл служенето на родителите и стремежа да се осигури прехрана за себе си и семейството си джихад по пътя на Аллах, което прави понятието за джихад много по-широко от това, което съществува в менталния образ на някои. Всъщност, в споменатото, в общ смисъл, можем да включим всичко, което има значението на изрично посочените общностни задължения, които постигат достатъчност за този народ във военните, индустриалните, технологичните и други аспекти на културния ренесанс на мюсюлманите, стига целта да е постигане на приемственост на Божията религия на земята, тогава това е включено в джихад по пътя на Аллах.
Второ: Разширяване на инструментите и средствата на джихад.
От гореизложеното ни стана ясно, че понятието за джихад по пътя на Аллах е широко и обхваща много аспекти на доброто. Остава да се изясни широкото понятие за инструментите и средствата, чрез които се постига джихад по пътя на Аллах, така че никой да не си мисли, че ако не е в състояние да извърши джихад физически, тогава не е изпълнил дълга си. По-скоро инструментите на джихада са толкова широки, колкото и самото понятие за джихад. Това са степени, по които мюсюлманинът се придвижва от една степен на друга, според обстоятелствата и условията, както е в хадиса на Абдулах ибн Масуд, че Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Няма пророк, когото Аллах да е изпратил при народ преди мен, освен ако не е имал ученици и сподвижници от своя народ, които са приемали неговата Сунна и са следвали неговите заповеди. След тях ще дойдат наследници, които ще казват това, което не правят, и ще правят това, което не им е заповядано. Така че, който се бори с тях с ръка, е вярващ, който се бори с тях с езика си, е вярващ, и който се бори с тях със сърцето си, е вярващ, а отвъд това няма и синапено зрънце вяра.“ Разказано от Муслим в неговия Сахих.
В коментара си за Муслим, Ал-Науауи казва: „Има различно мнение относно гореспоменатите (ученици). Ал-Ажари и други казват: Те са искрените и избрани от пророците, а искрените са тези, които са пречистени от всеки недостатък.“ Други казват: „Техните поддръжници.“ Казано е още: „Муджахидините“. Казано е още: „Онези, които са годни за халифата след тях.“ (Ал-Хулуф) с дама върху ха' е множествено число на хулуф със сукун върху лам и това е този, който е несъгласен със злото. Що се отнася до с фатха върху лам, това е този, който е несъгласен с доброто. Това е най-известното мнение.“
Доказателството в хадиса за това, с което се занимаваме, са онези рангове и инструменти, които Пророкът, Бог да го благослови и с мир да го дари, е посочил, и че чрез тях джихадът се постига според способностите и възможностите, както е в неговите думи: „И така, който се бори срещу тях с ръка, е вярващ, и който се бори срещу тях с езика си, е вярващ, и който се бори срещу тях със сърцето си, е вярващ, а отвъд това няма и синапено зрънце вяра.“
Първото нещо, което се постига чрез това, е: джихад с ръка за всеки, който е способен измежду онези, които имат сила или авторитет, или с език за всеки, който е способен измежду хората с мнение, мисъл и медии, което днес се е превърнало в едно от най-широките полета и инструменти на джихад с език, а именно чрез обяснение на истината, която Аллах иска от творението, и защита на окончателните и ясни принципи на религията и така нататък, докато въпросът не приключи с отричане в сърцето, когато има пълна неспособност. Тази степен на отричане не отпада, когато няма способност да се направи това, което е било преди нея; защото всеки може да го направи и това е доказателство за това, което е останало от вярата в сърцето на слугата!!
Сред нещата, в които Пророкът, Бог да го благослови и с мир дари, е подчертавал широтата на инструментите и средствата за джихад, е споменатото в Ал-Муснад от Анас, който е казал: Пратеникът на Аллах, Бог да го благослови и с мир дари, е казал: „Бийте се срещу политеистите с богатството си, живота си и езиците си.“ Веригата на предаване на тази информация е автентична според критериите на мюсюлманите.
Трето: Целите на бойните действия в исляма:
Пророкът (мир и благословия на праха му) дойде, за да поправи концепцията за войната в живота на арабското общество, която се основаваше на племенни нападения, извършвани сред тях на предислямски основи. Той установи война, чиято най-голяма цел беше да се издигне единствено словото на Аллах. Той премахна от сърцата им всички предислямски цели за отмъщение, хвалба, подкрепа на братовчеди, заграбване на богатство и притежаване и унижаване на роби. Тези цели вече нямаха стойност в пророческата логика, извлечена от небесното откровение. Той им каза, както в хадиса на Абу Муса ал-Ашари (нека Аллах е доволен от него), че един бедуин дошъл при Пророка (мир и благословия на праха му) и казал: О, Пратенико на Аллах, човек се бие за плячка, човек се бие, за да бъде запомнен, и човек се бие, за да бъде видян, така че кой се бие в името на Аллах? Пратеникът на Аллах (мир и благословия на праха му) каза: „Който се бие, за да бъде словото на Аллах върховно, тогава той се бие в името на Аллах.“ Разказано от Муслим в неговия Сахих.
Тази цел се постига чрез призоваване на хората към исляма и премахване на пречките пред този справедлив призив, така че хората да могат да чуят за исляма и да научат за него. Тогава те имат избор да го приемат и да влязат в него или да живеят в сянката му в мир. Ако обаче изберат да попречат на хората да призовават към исляма, тогава няма друга алтернатива, освен да се борят с тях, както казва ал-Навауи, нека Бог се смили над него, в „Раудат ал-Талибин“: „Джихадът е принудителен призив, така че трябва да се изпълнява колкото е възможно повече, докато не остане никой освен мюсюлманин или мирен човек.“
В исляма бойните действия не са предписани за изкореняване на неверниците от земята, тъй като това би противоречило на вселенската воля на Бог. Следователно, ислямът не позволява убиването на някой, който е описан като неверник в абсолютни термини. По-скоро човекът трябва да е боец, агресор и поддръжник на мюсюлманите. Ибн Таймия казва: „Казването на Пророка, мир и благословия на него: „Беше ми заповядано да се бия с хората, докато не засвидетелстват, че няма друг бог освен Бог и че аз съм Пратеникът на Бог. Ако направят това, тогава кръвта и имуществото им са защитени от мен, освен по законна причина, и тяхната равносметка е с Бог.“ Това е споменаване на целта, за която е позволено да се бия с тях, така че ако го направят, бойът с тях е забранен. Значението е: Не ми беше заповядано да се бия, освен за тази цел. Това не означава, че ми беше заповядано да се бия с всички за тази цел, тъй като това противоречи на текста и консенсуса. Той никога не е правил това, по-скоро практиката му е била, че който е сключил мир с него, не се е биел с него.“
Следователно, концепцията за джихад, според пророческата логика, е интегрирана система от правила, учения, възвишени цели и разнообразни инструменти и средства според обстоятелствата и условията. Това не е импровизиран процес, подвластен на капризи и политика, а по-скоро е добре установен Шариат и установено задължение. В чистата пророческа Сунна е най-висшето приложение на джихада с неговата всеобхватна концепция, широки инструменти и дълбоки цели. Никой джихадистки опит не може да даде плод, освен ако не е ръководен от праведното пророческо приложение на това велико задължение.
Ислямът и тероризмът
Най-високите нива на проституция в света:
1. Тайланд (будизъм)
2- Дания (християнска)
3 - Италиански (християнски)
4. Немски (християнски)
5. Френски (християнски)
6- Норвегия (християнска)
7- Белгия (християнска)
8. Испански (християнство)
9. Обединено кралство (християнско)
10 - Финландия (християнска)
Най-висок процент на кражби в света:
1 - Дания и Финландия (християнски)
2- Зимбабве (християнски)
3- Австралия (християнска)
4- Канада (християнска)
5- Нова Зеландия (християнска)
6- Индия (индуизъм)
7 - Англия и Уелс (християнски)
8 - Съединени щати (християнски)
9 - Швеция (християнска)
10 - Южна Африка (християнска)
Най-висок процент на алкохолна зависимост в света:
1) Молдова (християнска)
2) Беларуски (християнин)
3) Литва (християнска)
4) Русия (християнска)
5) Чехия (християнска)
6) Украински (християнски)
7) Андора (християнска)
8) Румъния (християнска)
9) Сръбски (християнски)
10) Австралия (християнска)
Най-висок процент на убийства в света:
1- Хондурас (християнски)
2- Венецуела (християнска)
3- Белиз (християнство)
4 - Ел Салвадор (християнин)
5 - Гватемала (християнска)
6- Южна Африка (християнска)
7. Сейнт Китс и Невис (християнски)
8- Бахами (християнски)
9 - Лесото (християнски)
10 - Ямайка (християнска)
Най-опасните банди в света:
1. Якудза (нерелигиозни)
2 - Агбейрос (християнин)
3 - Уа Синг (християнски)
4 - Ямайка Бос (Крисчън)
5 - Primero (християнски)
6. Арийско братство (християнско)
Най-големите наркобанди в света:
1 – Пабло Ескобар – Колумбия (християнски)
2 – Амадо Карийо – Колумбия (християнин)
3 - Карлос Ледер Герман (християнин)
4 – Гризелда Бланко – Колумбия (Кристиян)
5 – Хоакин Гузман – Мексико (християнин)
6 – Рафаел Каро – Мексико (Кристиян)
След това казват, че ислямът е причината за насилието и тероризма по света и искат да повярваме в това.
Кой започна Първата световна война?
Те не са мюсюлмани..
Кой започна Втората световна война?
Те не са мюсюлмани..
Кой е убил около 20 милиона австралийски аборигени?
Те не са мюсюлмани..
Кой хвърли ядрените бомби върху Хирошима и Нагасаки в Япония?
Те не са мюсюлмани..
Кой е убил около 100 милиона индианци в Южна Америка?
Те не са мюсюлмани..
Кой е убил около 50 милиона индианци в Северна Америка?
Те не са мюсюлмани..
Кой отвлече повече от 180 милиона африканци като роби от Африка, 881% от които загинаха и бяха хвърлени в океаните?
Те не са мюсюлмани..
Първо, трябва да дефинираме тероризма или да разберем какво е тероризъм за немюсюлманите.
Ако немюсюлманин извърши терористичен акт, това е престъпление. Ако обаче го извърши мюсюлманин, това е тероризъм.
Трябва да спрем да се занимаваме с двойни стандарти.
Тогава можеш да схванеш смисъла на това, което казвам.
Карта на разпространението на мюсюлманите по света
Историята на разпространението на исляма обхваща приблизително 1442 години. Мюсюлманските завоевания след смъртта на пророка Мохамед доведоха до появата на Ислямския халифат, който пое мисията да разпространява исляма в обширна географска област чрез ислямски завоевания. Обръщането към исляма беше насърчено от мисионерска дейност, особено тази, предприета от имами, които се смесиха с местното население, за да разпространяват религиозни учения. Този ранен халифат, съчетан с ислямската икономика и търговия, ислямския златен век и ерата на ислямските завоевания, доведе до разпространението на исляма отвъд Мека към Индийския, Атлантическия и Тихия океан, създавайки ислямския свят. Търговията изигра значителна роля в разпространението на исляма в много части на света, особено чрез индийските търговци в Югоизточна Азия.
Бързият възход на ислямските империи и династии, като Омеядите, Абасидите, Фатимидите, Мамелюците, Селджуците и Аюбидите, са сред най-големите и най-могъщите в света. Аджурският и Адалският султанат, богатите кралства Мали в Северна Африка, Делхи, Деканският и Бенгалският султанат, империите на Моголите и Дурани, Кралството Майсур и Низамът Хайдерабад в Индийския субконтинент, Газневидите, Гуридите, Саманидите, Тимуридите и Сефевидите в Персия и Османската империя в Анатолия, променят дълбоко хода на историята. Народите на ислямския свят създават много сложни центрове на култура и образование с широкообхватни търговски мрежи, а изследователи, учени, ловци, математици, лекари и философи допринасят за ислямския златен век. Тимуридският ренесанс и ислямската експанзия в Южна и Източна Азия насърчават космополитните и еклектични ислямски култури в Индийския субконтинент, Малайзия, Индонезия и Китай.
До 2016 г. в света е имало 1,6 милиарда мюсюлмани, като един на всеки четирима души е мюсюлманин, което прави исляма втората по големина религия. От бебетата, родени между 2010 и 2015 г., 31% са били мюсюлмани, а ислямът в момента е най-бързо развиващата се основна религия в света.
Ислямът е втората по големина религия в света. Според проучване от 2023 г. мюсюлманите са 2 милиарда, което представлява приблизително 251% от световното население. Повечето мюсюлмани са или сунити (80-90%, приблизително 1,5 милиарда души), или шиити (10-20%, приблизително 170-340 милиона души). Ислямът е доминиращата религия в Централна Азия, Индонезия, Близкия изток, Южна Азия, Северна Африка, Сахел и някои други части на Азия. Разнообразният Азиатско-тихоокеански регион има най-голямото мюсюлманско население в света, превъзхождащо Близкия изток и Северна Африка.
Приблизително 311 милиона мюсюлмани са от южноазиатски произход, което прави Южна Азия регионът с най-голямото мюсюлманско население в света. В този регион мюсюлманите са втората по големина група след индуистите, като мюсюлманите са мнозинство в Пакистан и Бангладеш, но не и в Индия.
Различните афро-азиатски (включително арабски, берберски), турски и персийско-говорящи страни в региона на Близкия изток и Северна Африка (МЕНА), където ислямът е доминиращата религия във всички страни с изключение на Израел, имат около 231 TP3T от общото мюсюлманско население.
Страната с най-голямо мюсюлманско население е Индонезия в Югоизточна Азия, където само по себе си живеят 131 333 мюсюлмани в света. Мюсюлманите в Югоизточна Азия съставляват третото по големина мюсюлманско население в света. В Малайския архипелаг мюсюлманите са мнозинство във всяка страна с изключение на Сингапур, Филипините и Източен Тимор.
Приблизително 15% мюсюлмани живеят в Субсахарска Африка, а големи мюсюлмански общности има в Северна и Южна Америка, Кавказ, Китай, Европа, Филипините и Русия.
Западна Европа е дом на много мюсюлмански имигрантски общности, където ислямът е втората по големина религия след християнството, представляваща 61% от общото население или приблизително 24 милиона души. Обръщане към исляма и мюсюлмански имигрантски общности се срещат в почти всяка част на света.
Междурелигиозен диалог
Да, ислямът е достъпен за всеки. Всяко дете се ражда с правилната си природа, почитайки Бог без никакъв посредник. (мюсюлманин)... той се покланя на Бог директно, без намесата на родители, училище или какъвто и да е религиозен авторитет, до пубертета, когато става отговорен и отчетен за действията си. В този момент той или приема Христос за посредник между себе си и Бог и става християнин, или приема Буда за посредник и става будист, или Кришна за посредник и става индуист, или приема Мохамед за посредник и напълно се отклонява от исляма, или остава в религията фитра, покланяйки се единствено на Бог. Последователят на посланието на Мохамед, мир и благословия върху него, което е донесъл от своя Господ, е истинската религия, която е в съответствие със здравата човешка природа. Всичко различно от това е отклонение, дори ако приема Мохамед за посредник между човека и Бог.
Ако хората се замислят дълбоко, щяха да открият, че всички проблеми и различия между религиозните секти и самите религии се дължат на посредниците, които хората използват между себе си и своя Създател. Например, католическите секти, протестантските секти и други, както и индуистките секти, се различават по начина на общуване със Създателя, а не по концепцията за съществуването на Създателя. Ако всички те се покланяха директно на Бога, щяха да бъдат обединени.
Например, по времето на пророка Авраам (мир нему), който се е покланял единствено на Създателя, е следвал религията на исляма, която е истинската религия. Обаче, който е приемал свещеник или светец за заместител на Бог, е следвал лъжата. Последователите на Авраам (мир нему) са били задължени да се покланят единствено на Бог и да свидетелстват, че няма друг бог освен Бог и че Авраам е Пратеникът на Бог. Бог е изпратил Моисей (мир нему), за да потвърди посланието на Авраам. Последователите на Авраам (мир нему) са били задължени да приемат новия пророк и да свидетелстват, че няма друг бог освен Бог и че Моисей и Авраам са пратеници на Бог. Например, който се е покланял на телето по това време, е следвал лъжата.
Когато Исус Христос, мир нему, дошъл, за да потвърди посланието на Моисей, мир нему, от последователите на Моисей се изисквало да вярват в Христос и да Го следват, да свидетелстват, че няма друг бог освен Бога и че Христос, Моисей и Авраам са пратеници на Бога. Който вярва в Троицата и се покланя на Христос и неговата майка, праведната Мария, греши.
Когато Мохамед, мир и благословия върху него, дошъл, за да потвърди посланието на пророците, които са го предшествали, от последователите на Исус и Муса се изисквало да приемат новия пророк и да свидетелстват, че няма друг бог освен Аллах и че Мохамед, Исус, Муса и Авраам са пратеници на Бога. Всеки, който се покланя на Мохамед, търси застъпничество от него или го моли за помощ, следва лъжата.
Ислямът утвърждава принципите на божествените религии, които са го предшествали и са се разпростирали до неговото време, донесени от пратениците, подходящи за тяхното време. С промяната на нуждите се появява нова фаза на религията, която е съгласна в произхода си и се различава в шариата си, като постепенно се адаптира към променящите се нужди. По-късната религия утвърждава фундаменталния принцип на по-ранната религия за монотеизма. Като възприеме пътя на диалога, вярващият схваща истината за единствения източник на посланието на Създателя.
Междурелигиозният диалог трябва да започне от тази основна концепция, за да се подчертае концепцията за една истинска религия и невалидността на всичко останало.
Диалогът има екзистенциални и религиозни основи и принципи, които изискват хората да ги уважават и да надграждат върху тях, за да общуват с другите. Целта на този диалог е да се елиминира фанатизмът и предразсъдъците, които са просто проекции на слепи, племенни принадлежности, които стоят между хората и истинския, чист монотеизъм и водят до конфликт и разрушение, каквато е и настоящата ни реалност.
Как човек приема исляма?
Приемането на исляма не изисква никакви сложни ритуали. Всеки, който иска да приеме исляма, трябва да произнесе двете свидетелства на вярата, казвайки: „Свидетелствам, че няма друг бог освен Аллах; и свидетелствам, че Мохамед е Пратеникът на Аллах.“ Той трябва да го каже искрено, с увереност и със знание за значението му. Трябва да го каже, без да посочва конкретно място за произнасяне или да изисква от учен да го произнесе пред него. Само с произнасянето му човек става мюсюлманин, със същите права като мюсюлманите, и същите задължения и задължения като мюсюлманите.
Абдестът не е задължителен за всеки, който иска да приеме исляма, но е едно от препоръчителните неща, за които някои учени са казали, че са препоръчителни.
След като рецитира двете свидетелства за вяра, той е длъжен да изпълни ислямските ритуали, които включват извършване на петте ежедневни молитви, постене по време на Рамадан, плащане на зекят, ако богатството му достигне минималния размер, и извършване на хадж в Свещения дом на Бог, ако е в състояние. Той трябва да изучи религиозните въпроси, които подкрепят тези ритуали, като например условията за валидност на молитвата, нейните стълбове, нещата, които обезсилват поста и т.н.
Той трябва да внимава да си намери добра компания, която ще му помогне да върши добри дела и да остане непоколебим в религията, и трябва да стои далеч от всяка среда, която би могла да го отклони от истината.
Ръководство за избрани уебсайтове, представящи исляма на езиците по света
Ето колекция от полезни уебсайтове и връзки, които да запознаят немюсюлманите с исляма, на различни езици:
- **Уебсайт с въпроси и отговори за исляма (за немюсюлмани)**
[https://islamqa.info/ar/]
(Съдържа подробни отговори на въпроси за исляма, които не са мюсюлмани)
- **Уебсайтът „Покана към немюсюлманите“ (портал за запознаване с исляма)**
[https://www.islamland.com/ara]
(Предлага опростени статии и видеоклипове за исляма)
- **Уебсайтът на Свещения Коран с превод и тълкуване**
[https://quran.com]
(Полезно за тези, които искат да четат Корана с ясен превод)
- **Уебсайт на IslamHouse (на стотици езици)**
[https://www.islamhouse.com]
(Съдържа брошури, видеоклипове и аудио клипове за немюсюлмани)
- **Уебсайтът WhyIslam**
[https://www.whyislam.org/ar/]
(Предоставя информация за исляма по съвременен начин)
- **Уебсайт за ислямска покана**
[https://www.islamic-invitation.com]
(Съдържа различни пропагандни материали)
Каналът на Закир Наик (на английски и арабски)
[/www.youtube.com/user/DrZakirchannel]
**Съвети при използване на тези сайтове**
- Ако един немюсюлманин е **рационален**, може да посети сайтове като **WhyIslam**.
- Ако търсите **сравнение между религиите**, можете да видите полезните видеа на **Закир Найк**.
- Ако се интересувате от четене на Корана, quran.com е най-добрият уебсайт.
Чувствайте се свободни да се свържете с нас
Изпратете ни, ако имате други въпроси и ние ще ви отговорим възможно най-скоро, ако е рекъл Бог.
BG 
AR 
EN 
FR 
ES 
PT 
DE 
IT 
PL 
SV 
NB 
FI 
NL 
DA 
CS 
SK 
ET 
LV 
LT 
RU 
BE 
UK 
HU 
RO 
SR 
HR 
BS 
SQ 
EL 
TR 
HE 
ZH 
JA 
KO 
HI 
UR 
FA 
PS 
UZ 
HY 
KA 
BN 
ID 
MS 
VI 
TL 
TH 
MY 
KM 
TA 
NE 
SI 
SW 
AM