Тези стихове бяха рецитирани на Научната конференция за чудото на Корана, проведена в Кайро. Когато японският професор Йошихиде Козай чу този стих, той се изправи с удивление и каза: „Науката и учените едва наскоро откриха този удивителен факт, след като мощни сателитни камери заснеха изображения на живо и филми, показващи как се образува звезда от голяма маса гъст, тъмен дим.“

След това той добави, че предишните ни знания преди тези филми и изображения на живо са се основавали на погрешни теории, че небето е мъгливо.

Той каза, че с това сме добавили ново невероятно чудо към чудесата на Корана, потвърждавайки, че този, който е говорил за него, е Бог, който е създал вселената преди милиарди години.

Удивлението на учените на Ислямската младежка конференция, проведена в Рияд през 1979 г., достигна своя връх, когато чуха благородния стих и казаха: Наистина, вселената в началото беше огромен, опушен, газообразен облак, който беше близо един до друг и след това постепенно се превърна в милиони и милиони звезди, които изпълват небето.

Тогава американският професор (Палмър) заяви, че казаното по никакъв начин не може да се припише на човек, починал преди 1400 години, защото не е имал телескопи или космически кораби, които да му помогнат да открие тези факти, така че този, който е казал на Мохамед, трябва да е бил Бог. Професор (Палмър) обяви приемането на исляма в края на конференцията.

Но нека се спрем за момент на думите на Всемогъщия Бог: {Нима невярващите не са размислили, че небесата и земята са едно цяло, а Ние ги разделихме и сътворихме от вода всяко живо същество? Нима тогава няма да повярват?} [Ал-Анбия: 30]. На езика (ратк) е противоположното на (фатк). В речника Ал-Камус Ал-Мухит: Фатка означава да го разделяш. Тези две думи се използват с плат. Когато платът е разкъсан и нишките му са разделени, казваме (фатк ал-савб), а обратното е да се събере и съедини този плат.

В тълкуването на Ибн Катир: „Не са ли видели, че небесата и земята са затворено цяло?“ Тоест, всичко е било свързано едно с друго, прилепнало едно към друго, натрупано едно върху друго в началото.

Така Ибн Катир разбира от стиха, че вселената (небесата и земята) е съставена от плътно опакована материя, подредена една върху друга. Разбира се, това е било така в началото на сътворението. След това Бог раздели небесата и земята и ги раздели.

Ако се замислим върху съдържанието на предишните изследвания, ще видим, че изследователите точно описват това, за което е говорил Ибн Катир! Те казват, че в началото Вселената е била сложна, преплетена тъкан от материя, част от която е била натрупана върху друга. След това, в продължение на милиарди години, нишките на тази тъкан започнали да се разделят.

Удивителното е, че те са фотографирали този процес (т.е. процеса на разкъсване и разделяне на нишките на плата) с помощта на суперкомпютър и са стигнали до почти сигурно заключение, че нишките на космическата тъкан непрекъснато се разделят една от друга, точно както нишките на един плат се разделят в резултат на разкъсването му!

Съвременната наука е доказала, че всеки жив организъм се състои от висок процент вода и ако загуби 25 процента от тази вода, неизбежно ще умре, защото всички химични реакции в клетките на който и да е жив организъм могат да протичат само във водна среда. И така, откъде Мохамед, мир и благословия на праха му, е получил тази медицинска информация?

Съвременната наука е доказала, че небето непрекъснато се разширява. Кой е казал на Мохамед (мир и благословия на праха му) за този факт в онези изостанали епохи? Дали е имал телескопи и спътници? Или това е откровение от Бог, Създателя на тази велика вселена??? Не е ли това убедително доказателство, че този Коран е истината от Бог???

Съвременната наука е доказала, че слънцето се движи със скорост от 43 200 мили в час и тъй като разстоянието между нас и слънцето е 92 милиона мили, ние го виждаме като неподвижно и неподвижно. Един американски професор бил изумен, когато чул този корански стих, и казал: „Изключително трудно ми е да си представя, че кораничната наука е стигнала до такива научни факти, до които ние успяхме едва наскоро.“

Сега, когато се качите на самолет и той лети и се издига в небето, какво чувствате? Не усещате ли стягане в гърдите си? Кой мислите, че е казал на Мохамед (мир нему) за това преди 1400 години? Притежавал ли е собствен космически кораб, чрез който е успял да открие това физическо явление? Или това е било откровение от Всемогъщия Бог???

И каза Бог: „И украсихме най-близкото небе със светилници.“ Ал-Мулк: 5

Както показват двата благородни стиха, вселената е потопена в мрак, въпреки че сме на бял ден на повърхността на Земята. Учените са наблюдавали Земята и останалите планети от Слънчевата система, осветени на бял ден, докато небесата около тях са потопени в мрак. Кой би предположил по времето на Мохамед (мир нему), че мракът е доминиращото състояние във вселената? И че тези галактики и звезди не са нищо друго освен малки, слаби лампи, които едва могат да разсеят непрогледната тъмнина на вселената около тях, така че изглеждат като декорации и лампи, нищо повече? Когато тези стихове били рецитирани на един американски учен, той бил изумен и възхищението и удивлението му от величието и грандиозността на този Коран се увеличили и той казал за него: „Този Коран не може да бъде нищо друго освен думите на Създателя на тази вселена, Всезнаещия за нейните тайни и тънкости.“

Съвременната наука е доказала съществуването на атмосфера около Земята, която я предпазва от вредните слънчеви лъчи и разрушителните метеорити. Когато тези метеорити докоснат земната атмосфера, те се възпламеняват поради триенето с нея. През нощта те ни изглеждат като малки светещи маси, падащи от небето с голяма скорост, оценена на около 240 километра в секунда. След това бързо угасват и изчезват. Това наричаме метеори. Кой е казал на Мохамед (мир нему), че небето е като покрив, който предпазва Земята от метеорити и вредни слънчеви лъчи? Не е ли това убедително доказателство, че този Коран е от Създателя на тази велика вселена???

И каза Бог: (И Той изсипа в земята непоклатими планини, за да не се разтресе тя заедно с вас.) Лукман: 10

Тъй като земната кора и планините, платата и пустините върху нея са разположени над течните и меки подвижни дълбини, известни като (слой Сима), земната кора и всичко върху нея непрекъснато ще се люлее и движи, а движението ѝ ще доведе до пукнатини и огромни земетресения, които ще унищожат всичко... Но нищо от това не се е случило... И така, каква е причината?

Наскоро стана ясно, че две трети от всяка планина е вкоренена дълбоко в земята, в (слоя Сима), и само една трета от нея се издига над повърхността на земята. Затова Всемогъщият Бог оприличи планините на колчета, които държат палатка за земята, както в предишния стих. Тези стихове бяха рецитирани на Ислямската младежка конференция, проведена в Рияд през 1979 г. Американският професор (Палмър) и японският геолог (Сеардо) бяха изумени и казаха: „Не е разумно по никакъв начин това да е речта на човешко същество, особено след като е казано преди 1400 години, защото ние не сме стигнали до тези научни факти, освен след обширни проучвания с помощта на технологиите на ХХ век, които не са съществували в епоха, в която невежеството и изостаналостта са преобладавали по цялата земя.“ Ученият (Франк Прес), съветник на американския президент (Картър), специализиран в геология и океанография, също присъства на дискусията и каза с удивление: „Мохамед не е могъл да знае тази информация. Този, който му я е предал, трябва да е Създателят на тази вселена, Този, който знае нейните тайни, закони и замисли.“

Всички знаем, че планините са неподвижни, но ако се издигнем над Земята, далеч от нейната гравитация и атмосфера, ще видим как Земята се върти с огромна скорост (160 километра в час). Тогава ще видим планините сякаш се движат като облаци, което означава, че движението им не е присъщо, а е свързано с движението на Земята, точно както облаците, които не се движат сами, а са тласкани от ветровете. Това е доказателство за движението на Земята. Кой е казал на Мохамед (мир нему) за това? Не беше ли Бог??

Съвременните изследвания показват, че всяко море има свои собствени характеристики, които го отличават от другите морета, като например интензивността на солеността, теглото на водата и дори цвета ѝ, който се променя от едно място на друго поради разликите в температурата, дълбочината и други фактори. Още по-странно от това е откритието на тънката бяла линия, която се очертава в резултат на срещата на водите на две морета, и точно това беше споменато в предишните два стиха. Когато този кораничен текст беше обсъден с американския океанограф професор Хил и немския геолог Шрайдер, те отговориха, че тази наука е сто процента божествена и съдържа ясни чудеса и че е невъзможно за един прост, неграмотен човек като Мохамед да е запознат с тази наука в епоха, в която преобладават изостаналост и невежество.

Съвременната наука е доказала, че сензорните частици, отговорни за болката и топлината, се намират само в кожния слой. Въпреки че кожата би изгоряла заедно с мускулите и другите си части, Коранът не ги споменава, защото усещането за болка е уникално за кожния слой. И така, кой е казал на Мохамед тази медицинска информация? Не е ли бил Бог?

Древният човек не е можел да се гмурка на повече от 15 метра, защото не е могъл да остане без дишане повече от две минути и защото вените му щяха да се спукат от водното налягане. След като подводниците станали достъпни през ХХ век, учените открили, че морското дъно е много тъмно. Те също така открили, че всяко дълбоко море има два слоя вода: първият е дълбок и много тъмен и е покрит от силни движещи се вълни, а другият е повърхностен слой, който също е тъмен и е покрит от вълните, които виждаме на повърхността на морето.

Американският учен (Хил) бил изумен от величието на този Коран и удивлението му се увеличило, когато чудото във втората половина на стиха било обсъдено с него ((облаци от тъмнина, един над друг. Когато протегна ръка, едва ги вижда)). Той казал, че такива облаци никога не са били виждани на светлия Арабски полуостров и това метеорологично явление се среща само в Северна Америка, Русия и скандинавските страни близо до полюса и не е било открито по времето на Мохамед, нека Бог го благослови и с мир му дари. Този Коран трябва да е словото Божие.

Най-ниската точка на земната повърхност. Римляните бяха победени в Палестина близо до Мъртво море. Когато този стих беше обсъден с известния геолог Палмър на международната научна конференция, проведена в Рияд през 1979 г., той веднага отрече този въпрос и обяви пред обществеността, че има много места на земната повърхност, които са по-ниски. Учените го помолиха да потвърди информацията си. След като прегледа географските си карти, ученият Палмър беше изненадан от една от картите му, показваща топографията на Палестина. Върху нея беше нарисувана дебела стрелка, сочеща към района на Мъртво море, а на върха ѝ пишеше (най-ниската точка на земната повърхност). Професорът беше изумен и изрази своето възхищение и признателност, като потвърди, че този Коран трябва да е словото на Бог.

Пророкът Мохамед не е бил лекар, нито е бил способен да извърши аутопсия на бременна жена, нито е получавал уроци по анатомия и ембриология. Всъщност тази наука не е била позната преди деветнадесети век. Значението на стиха е напълно ясно и съвременната наука е доказала, че има три мембрани, обграждащи плода, които са: Първа:

Мембраните, обграждащи плода, са съставени от мембраната, която изгражда ендометриума, хорионната мембрана и амниотичната мембрана. Тези три мембрани образуват първия слой тъмен слой, тъй като са прилепнали една към друга.

Второ: Маточната стена, която е втората тъмнина. Трето: Коремната стена, която е третата тъмнина. И така, откъде Мохамед, мир и благословии на праха му, е получил тази медицинска информация?

Бог каза: „О, хора, ако се съмнявате във възкресението, значи ви сътворихме от пръст, после от капка сперма, после от съсирек, после от буца плът – оформена и неоформена – за да ви разясним.“ (Ал-Хадж: 5)

От предходните благородни стихове става ясно, че сътворението на човека се извършва на етапи, както следва:

1- Прах: Доказателството за това е, че всички минерални и органични елементи, които изграждат човешкото тяло, присъстват в праха и глината. Второто доказателство е, че след смъртта си той ще се превърне в прах, който по никакъв начин не се различава от праха.

2- Сперматозоидът: Именно сперматозоидът прониква през стената на яйцеклетката, в резултат на което се образува оплодената яйцеклетка (сперматозоидите), която стимулира клетъчното делене, каращо сперматозоидите да растат и се размножават, докато се превърнат в пълноценен плод, както е посочено в думите на Всевишния: „Наистина, Ние създадохме човека от смес от капка сперма“ (Ал-Инсан: 2).

3- Пиявицата: След клетъчното делене, което се случва в оплодената яйцеклетка, се образува маса от клетки, която по своята микроскопична форма наподобява зрънце (пиявката), което се отличава с удивителната си способност да се прикрепя към стената на матката, за да получи необходимата храна от кръвоносните съдове, намиращи се в нея.

4- Ембрионът: Клетките на ембриона се създават, за да дадат началото на пъпките на крайниците и различни органи и системи на тялото. Следователно те са съставени от оформени клетки, докато мембраните, обграждащи ембриона (хорионната мембрана и въсините, които по-късно ще се превърнат в слуз), са неоформени клетки. При микроскопско изследване се показва, че плодът в ембрионалния стадий изглежда като парче сдъвкано месо или дъвка с белези от сдъвкани зъби и кътници.

Не потвърждава ли това думите на Всевишния (от буца плът, оформена и неоформена)? Дали Мохамед, мир и благословия на праха му, е имал ехокардиограма, чрез която би могъл да узнае този факт?!

5- Появата на костите: Научно е доказано, че костите започват да се появяват в края на ембрионалния стадий и това е в съответствие с реда, споменат в стиха (И така създадохме ембриона в кости)

6- Покриване на костите с плът: Съвременната ембриология е доказала, че мускулите (плътта) се образуват няколко седмици след костите, а мускулната обвивка е съпроводена от кожната обвивка на плода. Това е напълно в съответствие с думите на Всевишния: „И така, Ние покрихме костите с плът.“

Когато седмата седмица от бременността е към края си, етапите на развитие на плода са завършени и формата му е станала почти като на плод. Нуждае се от известно време, за да порасне и да завърши растежа, дължината и теглото си и да приеме обичайната си форма.

Сега: Възможно ли е Мохамед, мир и благословия на праха му, да предостави тази медицинска информация, докато е живял в епоха на невежество и изостаналост???

Тези велики стихове бяха рецитирани на Седмата конференция за медицинските чудеса на Свещения Коран през 1982 г. Веднага щом тайландският ембриолог (Таджас) чу тези стихове, той веднага заяви без колебание, че няма друг бог освен Аллах и Мохамед е Пратеникът на Аллах. Известният професор (Кийт Мур), старши професор в американски и канадски университети, също присъства на конференцията и каза: „Невъзможно е вашият Пророк сам да е знаел всички тези точни подробности за етапите на създаване и зачеване на плода. Той сигурно е бил във връзка с велик учен, който го е информирал за тези различни науки, а именно Аллах.“ Той обяви приемането на исляма на конференцията, проведена през 1983 г., и записа чудесата на Корана на арабски в известната си университетска книга, която се преподава на студенти по медицина в колежи в Америка и Канада.

Учените казват: Купестите облаци започват с няколко клетки, подобни на пухчета памук, избутвани от вятъра, за да се слеят заедно, образувайки гигантски облак като планина, достигащ височина от 14 500 метра. Горната част на облака е изключително студена в сравнение с основата му. Поради тази температурна разлика се създават вихри, водещи до образуването на градушки в горната част на облака с форма на планина. Тези вихри причиняват и електрически разряди, които освобождават ослепителни искри, каращи пилотите в небето временно да ослепеят. Точно това е описано в стиха. Може ли Мохамед (мир нему) сам да е предоставил такава точна информация?

В стиха се има предвид, че Хората от Пещерата са прекарали в пещерата си 300 слънчеви години и 309 лунни години. Математиците са потвърдили, че слънчевата година е по-дълга от лунната с 11 дни. Ако умножим 11-те дни по 300 години, резултатът е 3300. Разделянето на това число на броя на дните в годината (365) ни дава 9 години. Възможно ли е нашият учител Мохамед, мир и благословия на праха му, да знае продължителността на престоя на Хората от Пещерата според лунния и слънчевия календар???

Съвременната наука е доказала, че мухите притежават секрети, които трансформират уловеното от тях в вещества, напълно различни от първоначално уловените. Следователно, ние не можем наистина да познаем веществото, което са уловили, и по този начин никога не можем да извлечем това вещество от тях. Кой е казал това на Мохамед? Не е ли Всемогъщият Бог, Който знае тънкостите на всеки въпрос, Който му го е казал?

Коранската статистика и числов баланс: Това е равномерният баланс между съвместими и несъвместими думи и предвидената съгласуваност между стиховете, и с тази числова симетрия и цифрово повторение, присъстващи в нея, тя е привличаща вниманието и призовава за размисъл върху нейните стихове, и е един от видовете чудеса, свързани с красноречието и реториката на Свещения Коран, тъй като съдържа редовна числова връзка в заповедите и забраните и включва числа и статистика, чиято красота и тайни могат да бъдат разкрити само от умелия гмуркач в морето на науките на Книгата на Аллах, и затова Аллах ни е заповядал да размишляваме върху Неговата Книга, както е казал Всевишният: {Нима не размишляват те върху Корана?} (Сура Ан-Ниса, стих: 82).

Когато професор Абдул Раззак Нуфал подготвял книгата си („Ислямът е религия и свят“), публикувана през 1959 г., той открил, че думата „свят“ се повтаря в Свещения Коран толкова често, колкото и думата „отвъдният живот“ се повтаря точно толкова, колкото и думата „отвъдният живот“. А когато подготвял книгата си („Светът на джиновете и ангелите“), публикувана през 1968 г., открил, че дяволите се повтарят в Корана точно толкова често, колкото и ангелите.
Професорът казва: (Не знаех, че хармонията и балансът обхващат всичко, споменато в Свещения Коран. Всеки път, когато изследвах дадена тема, откривах нещо удивително и какво удивително нещо... числена симетрия... числено повторение... или пропорция и баланс във всички теми, които бяха обект на изследване... идентични, подобни, противоречиви или взаимосвързани теми...).
В първата част на тази книга авторът е записал броя на срещанията на някои думи в Свещения Коран:
- Светът 115 пъти, отвъдният живот 115 пъти.
- Сатана 88 пъти, ангели 88 пъти, с производни.
Смърт 145 пъти, думата живот и нейните производни във връзка с нормалния живот на човешкото същество 145 пъти.
Зрение и прозрение 148 пъти, сърце и душа 148 пъти.
50 пъти повече полза, 50 пъти повече корупция.
40 пъти горещо, 40 пъти студено.
Думата „Баас“, означаваща възкресение на мъртвите, и нейните производни и синоними, се споменава 45 пъти, а „Сират“ се споменава 45 пъти.
- Добри дела и техните производни 167 пъти, лоши дела и техните производни 167 пъти.
Ад 26 пъти, наказание 26 пъти.
- Блудство 24 пъти, гняв 24 пъти.
- Идоли 5 пъти, вино 5 пъти, прасета 5 пъти.
Отбелязва се, че думата „вино“ е била спомената отново при описанието на виното на Рая, в което няма духове, в думите на Всемогъщия: „И реки от вино, наслада за тези, които пият.“ Следователно, тя не е включена в броя пъти, в които е било споменато виното на този свят.
- Проституция 5 пъти, завист 5 пъти.
- 5 пъти морбили, 5 пъти мъчение.
5 пъти ужас, 5 пъти разочарование.
- Проклинам 41 пъти, мразя 41 пъти.
- Мръсотията 10 пъти, мръсотията 10 пъти.
- Бедствие 13 пъти, спокойствие 13 пъти.
- Чистота 31 пъти, искреност 31 пъти.
- Вяра и нейните производни 811 пъти, знание и неговите производни, и познание и неговите производни 811 пъти.
Думата „хора“, „човек“, „хора“, „хора“ и „хора“ е спомената 368 пъти. Думата „пратеник“ и нейните производни са споменати 368 пъти.
Думата „хора“ и нейните производни и синоними са споменати 368 пъти. Думите „ризк“, „пари“ и „деца“ и техните производни са споменати 368 пъти, което е сборът от човешкото удоволствие.
Племената 5 пъти, учениците 5 пъти, монасите и свещениците 5 пъти.
Ал-Фуркан 7 пъти, Бани Адам 7 пъти.
- Царство 4 пъти, Свети Дух 4 пъти.
- Мохамед 4 пъти, Сирадж 4 пъти.
- Поклон 13 пъти, Хадж 13 пъти и спокойствие 13 пъти.
Думата „Коран“ и нейните производни са споменати 70 пъти, думата „откровение“ и нейните производни са споменати 70 пъти по отношение на Божието откровение към Неговите раби и пратеници, думата „ислям“ и нейните производни са споменати 70 пъти.
Отбелязва се, че броят пъти, в които се споменава откровението тук, не включва стиховете за откровение към мравките или на земята, нито откровението на пратениците към хората, нито откровението на дяволите.
Думата „онзи ден“ е използвана 70 пъти, отнасяща се до Деня на възкресението.
- Посланието на Бог и Неговите послания 10 пъти, Сура и Сури 10 пъти.
Думата „неверие“ е спомената 25 пъти, а думата „вяра“ е спомената 25 пъти.
Вярата и нейните производни са споменати 811 пъти, неверието, заблудата и техните производни са споменати 697 пъти, а разликата между двете числа е 114, което е същото число като главите на Свещения Коран, които наброяват 114.
- Ар-Рахман 57 пъти, Ар-Рахим 114 пъти, т.е. два пъти повече пъти, отколкото е споменат Ар-Рахман, и двете са сред красивите имена на Бог.
Отбелязва се, че споменаването на Всемилостивия като описание на Пратеника, нека Бог го благослови и с мир да го дари, не е включено в преброяването тук, както Всемогъщият Бог казва: „Несъмнено при вас дойде Пратеник измежду вас самите. Тежко за него е това, което вие страдате; Той се грижи за вас, а към вярващите е добър и милостив.“
Нечестивите 3 пъти, праведните 6 пъти.
В Корана се споменава, че броят на небесата е 7, и това се повтаря седем пъти. Сътворението на небесата и земята за шест дни се споменава 7 пъти, а представянето на творението на техния Господ се споменава 7 пъти.
Спътниците на Огъня са 19 ангела, а броят на буквите в Басмала е 19.
Думите на молитвата се повтарят 99 пъти, броят на красивите имена на Бог.
След като изследователят публикува първата част на тази книга, той не спря да следва числовите съвпадения в Свещения Коран. Вместо това, той продължи изследването и записването на наблюденията и публикува втората част, която включва следните резултати:
Сатаната е споменат в Свещения Коран 11 пъти, а заповедта за търсене на убежище е повторена 11 пъти.
- Магия и нейните производни 60 пъти, фитна и нейните производни 60 пъти.
- Нещастие и неговите производни 75 пъти, благодарност и неговите производни 75 пъти.
Разходи и техните производни 73 пъти, удовлетворение и неговите производни 73 пъти.
Скъперничество и неговите производни 12 пъти, съжаление и неговите производни 12 пъти, алчност и неговите производни 12 пъти, неблагодарност и неговите производни 12 пъти.
- Екстравагантност 23 пъти, бързина 23 пъти.
- Принуда 10 пъти, принуда 10 пъти, тирания 10 пъти.
- Чудо 27 пъти, арогантност 27 пъти.
- Предателство 16 пъти, злоба 16 пъти.
- Ал-Кафирун 154 пъти, Огън и Горене 154 пъти.
- Изгубените 17 пъти, мъртвите 17 пъти.
Мюсюлмани 41 пъти, джихад 41 пъти.
- Религия 92 пъти, поклон 92 пъти.
Прочетете сура Ал-Салихат 62 пъти.
Молитвата и мястото на молитвата 68 пъти, спасението 68 пъти, ангелите 68 пъти, Корана 68 пъти.
Закят 32 пъти, благословии 32 пъти.
Пост 14 пъти, търпение 14 пъти и степени 14 пъти.
Производни на разума 49 пъти, светлината и нейните производни 49 пъти.
- Езикът 25 пъти, проповедта 25 пъти.
Мир на праха ви 50 пъти, добри дела 50 пъти.
Война 6 пъти, затворници 6 пъти, въпреки че не се събират в един стих или дори в една сура.
Думата „те казаха“ е изречена 332 пъти и включва всичко, което е било казано от сътворението на ангели, джинове и хора в този и отвъдния свят. Думата „казват“ е изречена 332 пъти и е заповед от Бог към цялото творение да говори.
- Пророчеството е повторено 80 пъти, а Сунната 16 пъти, което означава, че пророчеството е повторено пет пъти повече от Сунната.
- Сунна 16 пъти, на глас 16 пъти.
- Гласовото рецитиране се повтаря 16 пъти, а тихото рецитиране се повтаря 32 пъти, което означава, че гласовото рецитиране се повтаря половината от тихото рецитиране.
Авторът казва в края на тази част:
(Това числово равенство в темите, включени във втората част, в допълнение към равенството в темите, обяснени по-рано в първата част, са просто примери и доказателства... изрази и индикации. Темите с подобни числа или пропорционални числа все още са отвъд преброяването и отвъд способността за разбиране.)
Така изследователят продължил изследванията си, докато не публикувал третата част на тази книга, в която записал следната информация:
Милост 79 пъти, Напътствие 79 пъти.
Любов 83 пъти, послушание 83 пъти.
- 20 пъти праведност, 20 пъти награда.
- Кунут 13 пъти, поклон 13 пъти.
Желание 8 пъти, страх 8 пъти.
- Кажете го на глас 16 пъти, публично 16 пъти.
-Изкушение 22 пъти, грешка и грях 22 пъти.
- Непристойност 24 пъти, прегрешение 24 пъти, грях 48 пъти.
- Кажи „малко“ 75 пъти, „благодари“ 75 пъти.
Не забравяйте връзката между малцината и благодарността, както казва Всемогъщият Бог: „И малцина от Моите раби са благодарни.“
– 14 пъти оран, 14 пъти засаждам, 14 пъти плод давам, 14 пъти давам.
Растения 26 пъти, дървета 26 пъти.
- Сперма 12 пъти, глина 12 пъти, мизерия 12 пъти.
- Ал-Албаб 16 пъти, Ал-Афида 16 пъти.
- Интензивност 102 пъти, търпение 102 пъти.
- Наградата е 117 пъти, прошката е 234 пъти, което е двойно повече от посоченото в наградата.
Тук забелязваме хубава индикация за широтата на Божията прошка, тъй като Той споменава наградата в Свещената Си Книга много пъти, но споменава знанието повече пъти, точно двойно повече пъти, отколкото споменава наградата.
Съдба 28 пъти, никога 28 пъти, сигурност 28 пъти.
- Хора, ангели и светове 382 пъти, стихът и стиховете 382 пъти.
Заблудата и нейните производни са споменати 191 пъти, а стиховете 380 пъти, т.е. два пъти повече от заблудата.
- Ихсан, добри дела и техните производни 382, стихове 382 пъти.
Коранът 68 пъти, ясни доказателства, обяснения, напътствия и изцеления 68 пъти.
- Мохамед 4 пъти, Шариат 4 пъти.
Думата „месец“ се споменава 12 пъти, броят на месеците в годината.
Думите „ден“ и „ден“ се споменават в единствено число 365 пъти, броят на дните в годината.
- Кажете „дни“ и „два дни“ в множествено и двойствено число 30 пъти, броят на дните в месеца.
- Наградата е 108 пъти, действието е 108 пъти.
- Отговорност 29 пъти, справедливост и равенство 29 пъти.
Сега, след това кратко представяне на трите части на книгата, се връщам към благородния кораничен стих, с който изследователят започва всяка част от тази книга, а именно думите на Всевишния:
„Този Коран не би могъл да бъде сътворен от друг освен от Аллах, но той е потвърждение на това, което е било преди него, и подробно обяснение на Писанието – в което няма съмнение – от Господа на световете. Или казват: „Той го е сътворил?“ Кажи: „Тогава сътворете сура, подобна на нея, и призовете когото можете освен Аллах, ако говорите истината.““
Трябва да се спрем, за да се замислим върху тази хармония и баланс... Дали е съвпадение? Спонтанен инцидент? Или случайно събитие?
Здравият разум и научната логика отхвърлят подобни оправдания, които вече нямат никаква тежест в днешната наука. Ако въпросът се ограничаваше до хармония от две или няколко думи, човек би си помислил, че това е просто неволно съгласие... Тъй като обаче хармонията и съгласуваността достигат това широко ниво и далечни размери, тогава няма съмнение, че това е нещо, което се желае, и че се цели баланс.
„Аллах е, Който низпосла Книгата с истина и Везните.“ „Няма нищо друго освен нейните хранилища при Нас. И Ние не я низпославаме, освен според известна мярка.“
Числовото чудо на Свещения Коран не спира до това ниво на броене на думи, а по-скоро отива отвъд него до по-дълбоко и по-прецизно ниво, което са буквите, и това е, което професор Рашад Халифа е направил.
Първият стих в Корана е: (В името на Аллах, Всемилостивия, Всемилостивия). Той има 19 букви. Думата „Име“ се появява в Корана 19 пъти, а думата „Аллах“ се появява 2698 пъти, т.е. (19 x 142), т.е. кратни на числото 19. Думата „Всемилостивият“ се появява 57 пъти, т.е. (19 x 3), т.е. кратни на числото 19. Думата „Всемилостивият“ се появява 114 пъти, т.е. (19 x 6), което е кратно на числото 19.
Сура Ал-Бакара започва с трите букви: А, Л, М. Тези букви се повтарят в сурата с по-висока честота от останалите букви, като най-често се повтаря Алиф, следвана от Лам и накрая Мим.
По същия начин в сура Ал Имран (А. Л. М.), сура Ал А'раф (А. Л. М. С.), сура Ар Ра'д (А. Л. М. Р.), сура Каф и всички останали сури, които започват с несвързаните букви, с изключение на сура Йа Сийн, където Йа и Сийн се срещат в тази сура на по-ниска честота, отколкото във всички меккански и медински сури на Корана. Следователно, Йа е преди Сийн, в обратен ред на буквите в азбуката.