Падането на Севиля

Историята винаги се повтаря с нас и за съжаление ние сме нация, която не чете историята, за да се възползва от нея, и в крайна сметка изпадаме в същите грешки като тези, които са били преди нас. Тези, които не помнят миналото, са обречени да го повтарят и за съжаление ние повтаряме грешките от миналото и се съюзяваме с враговете си, за да се унищожим взаимно.

Това е историята на падането на Севиля, която е повтарящ се пример за падането на останалите андалусийски градове и, за съжаление, е повтарящ се пример за нашата настояща реалност.

Падането на Кордоба, най-голямата крепост на исляма в Андалусия през 633 г. по хиджра / 1236 г. сл. Хр., е началото на края на пълния крах на Андалусия. След падането на Алмохадите жителите на Севиля осъзнават, че се нуждаят от външна защита, след като не успяват да разчитат на себе си. Те отправят своята вярност към принц Абу Закария ал-Хафси, принцът на Хафсидите в Тунис, който блести след падането на Алмохадите. Изпратените от принца на Хафсидите в Севиля обаче малтретират народа и показват корупция, така че жителите на Севиля са принудени да ги изгонят и започват да разчитат на себе си. Те анулират унизителен договор, сключен между тях и християнския крал на Кастилия Фердинанд III, и убиват Ибн ал-Джад, автора на проекта на гореспоменатия договор и поддръжника на политиката за унижаване на християните.
Това беше предвестник на началото на края за Севиля, но те бяха загубили външна ислямска подкрепа и, нарушавайки договора, обявиха война на Кастилия, за която обстоятелствата им не бяха подходящи.
Годината 644 г. по хиджра / 1246 г. сл. Хр. е свидетел на началото на християнското движение срещу Севиля. Кръстоносците превземат гарнизона на Севиля през тази година с помощта на Ибн ал-Ахмар, крал на Гранада, в съответствие с договора му с Фердинанд, според който Фердинанд отстъпва Аргона и продава ал-Хаджар, крепостта Джабир и земите на Франтира. Той признава послушанието си към краля на Кастилия и обещава да му плаща годишен данък от 150 000 мараведи, испанската валута, и да му помага във войните му срещу мюсюлманските му врагове!!!
През следващата година, 645 г. по хиджра / 1247 г. сл. Хр., християнските армии отново напредват към Севиля и успяват да превземат десетки ислямски градове благодарение на намесата на Ибн ал-Ахмар. Севиля е обсадена и заобиколена от всички страни от християнски батальони и от батальона, воден от мюсюлманина Ибн ал-Ахмар, като всички участват в разселването на населението и потушаването на призива към исляма там. Може би наличието на ислямско бойно знаме, което обсадените мюсюлмани могат да видят, е най-тежкият удар, който плачещите очи и сърца на доблестните жители на Севиля получават!!
Достопочтените жители на Севиля устояха непоколебимо около година, отблъсквайки християнската обсада, подкрепена от Ибн ал-Ахмар. Те успяха да нападнат християните от засада повече от веднъж и да ги победят повече от веднъж.
Докато бяха под обсада, те се опитаха да потърсят помощ от Мароко, но без резултат. Междувременно помощите продължиха да достигат до християните, докато не успяха да предотвратят доставките до обсадените в Севиля мюсюлмани. Запасите от храна свършиха и призракът на глада започна да се промъква в изтощения град!!
И това беше Божията воля и мюсюлманите от Севиля напуснаха града си според условията на договора през 647 г. по хиджра / 1248 г. сл. Хр. Те си тръгнаха, бягайки към други ислямски испански градове, които скоро паднаха!!

От книгата „Незабравими страни“ от майор Тамер Бадр