Живея на първия етаж на шестетажна сграда. В мазето имаше малък гараж, който преди по-малко от година беше превърнат в малка джамия от около 40 квадратни метра. Партерният етаж ме дели от джамията.
Видях, че малката джамия под къщата ми е превърната в голяма джамия, която обхваща цялата площ на земята под сградата, в която живеех, и включва и партера над джамията. Видях стълбище, свързващо двата етажа, които джамията включваше, и видях, че джамията сега има голям михраб, а до джамията и в съседство с нея имаше широко минаре, високо колкото сградата, в която живеех. Когато влязох в джамията за сутрешната молитва, бях изненадан да открия голям брой поклонници, което беше необичайно, затова се помолих два ракаата и срещнах един старец, който се молеше с мен в джамията. Попитах го каква е тази голяма промяна, която се е случила с джамията по отношение на увеличаването на броя на поклонниците и увеличаването на площта на джамията, сякаш бях скочил с период от време в бъдещето и не знам какво се е случило през този период, в който са настъпили тези промени. Той ми каза: Йерусалим е освободен. Попитах го: „Участвал ли съм в освобождението на Йерусалим?“ Той каза: „Да.“