Видях Йерусалим, който беше във формата на голям кръгъл футболен стадион, покрит отстрани и голяма част от покрива, като стадионите от Световната купа, а мюсюлманската армия го обсаждаше от всички страни в подготовка за освобождението му. Бях с армията и когато се изкачихме по стените на стадиона, скандирахме „Бог е велик“, докато не стигнахме до върха на стадиона от краищата. Имаше голяма съпротива от страна на врага, разположен в средата на стадиона, до степен, че група от армията се оттегли, но аз ги насърчавах да останат непоколебими и скандирах „Бог е велик“, така че тази група напредна. След това стадионът започна да се върти около себе си бавно, в посока обратна на часовниковата стрелка, след което няколко мюсюлмани останаха, напредвайки, за да влязат в стадиона, но много мюсюлмани се оттеглиха и започнаха да се спускат отстрани на стадиона. С нарастването на въртенето на стадиона около себе си, мюсюлманите, които се бяха оттеглили от джихада, отлетяха и падаха от увеличената скорост на въртене на стадиона около себе си. Бях в средата на стадиона отвътре, който е джамията Ал-Акса, с мюсюлманите, които останаха непоколебими в джихада, докато не завършихме освобождението ѝ и нямаше никой друг. Стадионът все още се въртеше около себе си, но с бавна скорост. Искахме да се молим, но стрелката на компаса не беше фиксирана, докато не определихме посоката на Кибла, така че се оказа, че можехме да се молим във всяка посока, която искаме, сякаш сме вътре в Свещената Кааба, където е позволено да се молим във всяка посока, която искаме.