Мюсюлманите не промениха реалността на поражението си от ръцете на татарите, докато не се появи някой, който извика красивия вик: „О, исляме!“ Всемогъщият Бог дари Кутуз, нека Бог се смили над него, с тези думи, за да обобщи целия му живот и да насочи вниманието на неговите праведни воини и онези, които ги следваха в праведност, към единственото знаме, под което нацията винаги е стояла, постигайки победа.
Но без значение колко много някой лидер се опитва да мотивира народа си с нещо различно от исляма, ние никога няма да успеем. Всемогъщият Аллах отказва да ни даде победа, освен ако не се придържаме към Него външно и вътрешно. Външният ни вид е мюсюлмански, но вътрешният ни вид е мюсюлмански. Политиката ни е мюсюлманска. Икономиката ни е мюсюлманска. Медиите ни са мюсюлмански. Съдебната ни система е мюсюлманска. Армията ни е мюсюлманска. Това е ясно ето така. Без прикриване, укриване, страх или ужас. Няма от какво да се срамуваме.
Единственият начин да се възстанови загубеното достойнство на нацията и окупираната ѝ земя е чрез джихад и ние нямаме друг начин. Пратеникът на Аллах, нека Бог го благослови и с мир да го дари, е казал истината, когато е казал: „Ако се занимавате с ина сделки, късате опашки на крави, задоволявате се със земеделие и изоставите джихад, Аллах ще ви наложи унижение, което нищо няма да премахне, докато не се върнете към религията си.“ Пратеникът на Аллах, нека Бог го благослови и с мир да го дари, е казал истината.

От книгата „Незабравими страни“ от Тамер Бадр