Османска империя
(699 – 1342 г. по Хиджра / 1300 – 1924 г. сл. Хр.)
Османската империя стои гордо в средата на човешката история, носейки знамето на исляма повече от шест века, завладявайки Европа и Азия и създавайки велика ислямска държава. Кръстоносна Европа се страхуваше и ужасяваше от нея векове наред и продължаваше да се готви да я елиминира, чакайки възможност след възможност. Османската империя и нейните лидери обаче им нанасяха удар след удар, докато, когато османците се сринаха, изоставиха истинското ислямско управление и възприеха средствата на властта, кръстоносна Европа се нахвърли върху тях, разкъса ги и разпространи масонството сред младежите и лидерите си, докато Османският халифат не падна и не беше премахнат от ръцете на Мустафа Кемал Ататюрк.
Османската империя е страната с най-много ислямски завоевания след Омеядската империя. Османците подновяват призива си за джихад и завоевания и започват завоевания в Европа и части от Мала Азия. Най-забележителното от тези завоевания е завладяването на Константинопол от султан Мехмед Завоевателя през 857 г. по хиджра / 1453 г. сл. Хр. На Османския халифат се приписва и завладяването на Централна Европа, тъй като османците завладяват Балканите през 756 г. по хиджра / 1355 г. сл. Хр. и всички страни от Централна Европа им се подчиняват една след друга. България е завладяна през 774 г. по хиджра / 1372 г. сл. Хр., Сърбия е завладяна през 788 г. по хиджра / 1386 г. сл. Хр., Босна и Херцеговина през 792 г. по хиджра / 1389 г. сл. Хр., както и Хърватия, Албания, Белград и Унгария. Османските армии, водени от султан Сюлейман Великолепни, достигат стените на Виена и я обсаждат през 936 г. по хиджра / 1529 г. сл. Хр., но не успяват да я завладеят. По същия начин, повече от сто и петдесет години по-късно, османските армии обсаждат Виена през 1094 г. по хиджра / 1683 г. сл. Хр. по време на управлението на султан Мехмед IV.
Повечето от тези земи остават в мюсюлмански ръце и подчинени на Османския халифат през целия му период на власт. Те обаче постепенно започват да се разпадат, когато Османската империя навлиза в период на слабост. Към 1337 г. по хиджра (1918 г. сл. Хр.) Османският халифат не разполага с друга останала територия на европейския континент освен град Истанбул. Продължителното присъствие на тези европейски региони под властта на Османския халифат означава, че цели региони стават с мюсюлманско мнозинство, като Македония, Албания, Босна и Херцеговина, както и големи мюсюлмански общности в България, Румъния и Черна гора.
Приемането на исляма от страна на повечето жители на регионите, контролирани от османците, се дължи на справедливото и равноправно отношение на османците към мюсюлманското население. Слаб, беден селянин можел да се издигне до най-високите и влиятелни позиции в Османската империя, форма на социална справедливост, която била невъзможна в съвременните европейски общества. Сигурността заменила конфликтите и хаоса в тези региони, а Европа се възползвала от щателната организация на османската армия и нейните административни системи, които разчитали предимно на ефективност. Последователите на други религии, като християнството и юдаизма, също се радвали на щедро отношение в регионите, управлявани от османците в продължение на няколко века, чиито последици са ясно видими в начина, по който тези общности запазват своите езици, култури и религии и до днес.

От книгата „Незабравими страни“ от майор Тамер Бадр