От книгата ми „Страни, които никога не забравят“ цитирам този пасаж, който се надявам да прочетете внимателно.

Завещанията на основателя на Османската империя Осман бин Ертугрул до сина му

... Завоевателят Осман умира през 726 г. по хиджра / 1325 г. сл. Хр. и поверява на сина си Орхан да управлява след него. Животът на Осман е борба и зов в името на Бога. Религиозните учени обграждат принца и наблюдават административното планиране и правното прилагане в емирството. Историята е запазила за нас завещанието на Осман към сина му Орхан, докато е на смъртно легло. Това завещание има цивилизационно значение и правна методология, която Османската държава следва по-късно. Осман казал в завещанието си: „Сине мой, пази се да не се занимаваш с нещо, което Бог, Господът на световете, не е заповядал. Ако се сблъскаш с дилема в управлението, потърси съвета на религиозните учени като убежище. Сине мой, почитай онези, които ти се подчиняват, бъди щедър към войниците и не позволявай на Сатаната да те заблуждава с войниците и парите ти. Пази се да се отклониш от хората на Шариата. Сине мой, ти знаеш, че нашата цел е да угодим на Бог, Господа на световете, и че чрез джихад светлината на нашата религия ще се разпространи до всички хоризонти, така че да се случи благоволението на Всемогъщия Бог. Сине мой, ние не сме сред онези, които... Те водят войни от желание за власт или за контрол над отделни хора. Ние живеем и умираме чрез исляма и това, сине мой, не е нещо, което ти заслужаваш.“
В книгата („Политическа история на възвишената Османска държава“) ще намерите друга версия на завещанието: „Знай, сине мой, че разпространението на исляма, насочването на хората към него и защитата на честта и богатството на мюсюлманите е поверено на твоята врата и Всемогъщият Бог ще те пита за това.“
В книгата („Трагедията на османците“) откриваме и други фрази от завещанието на Осман към сина му Орхан, в които се казва: „Сине мой, премествам се при моя Господ и се гордея с теб, защото ще бъдеш справедлив към хората, стремейки се по пътя на Аллах, за да разпространяваш религията на исляма. Сине мой, поверявам те на учените на народа, грижете се за тях редовно, уважавайте ги повече и следвайте съветите им, защото те заповядват само добро. Сине мой, пази се да не правиш нещо, което не е угодно на Всемогъщия Бог, и ако нещо ти е трудно, попитай учените на Шариата, защото те ще те насочат към доброто. Знай, сине мой, че единственият ни път в този свят е пътят на Аллах и че единствената ни цел е да разпространяваме религията на Аллах и че ние не търсим слава или света.“
В (Илюстрираната османска история) има и други фрази от завещанието на Усман, които гласят: „Моето завещание към моите синове и приятели, увековечете възвишеността на благородната ислямска религия, като продължите джихада по пътя на Аллах. Дръжте високо почетното знаме на исляма с най-съвършения джихад. Винаги служете на исляма, защото Всемогъщият Аллах е използвал слаб слуга като мен, за да завладява страни. Вървете със словото на монотеизма до най-далечните земи с вашия джихад по пътя на Аллах. Който от моя род се отклони от истината и справедливостта, ще бъде лишен от застъпничеството на Най-великия Пратеник в Деня на Страшния съд. Сине мой, няма никой на този свят, чиято шия да не се подчини на смъртта. Краят ми наближи по заповед на Всемогъщия Аллах. Предавам ти това състояние и те поверявам на Всемогъщия Господ. Бъди справедлив във всичките си дела.“
Тази заповед е метод, следван от османците. Те обръщат внимание на науката и научните институции, армията и военните институции, учените и уважението към тях, джихада, който донася завоевания до най-отдалечените краища на мюсюлманската армия, както и на емирствата и цивилизацията.
Чрез това завещание можем да извлечем стълбовете, правилата и основите, върху които е била създадена Османската империя.

Майор Тамер Бадр