Сънувах, че съм се върнал в армията и работя във военен лагер в Южен Синай. Бях тъжен за загубата на Тиран и Санафир от Египет и открих складове за гориво на двата острова. Бях тъжен и за вътрешните боеве между армията и някои от жителите на Синай, но в съня ми дойде телефонно обаждане, което ми казваше, че тези боеве имат мъдрост от Всемогъщия Бог, така че броят на египетските сили в Синай да се увеличи, за да могат да напреднат и да освободят Палестина.
Войниците, които бяха с мен във военния лагер, се качиха в бронирано военно превозно средство с колела. Седнах на предната седалка, шофьорът беше отляво, един войник отдясно и останалите войници зад мен. Получихме заповеди да настъпим, за да освободим Палестина. Бронираното превозно средство се движеше от Южен Синай към Палестина и аз виках „Бог е велик“, за да мотивирам войниците зад мен. Те обаче ми се подиграваха, тъй като не можеха да повярват, че ще освободим Палестина и си помислиха, че е шега. Затова отново извиках „Бог е велик“, а войниците зад мен повториха „Бог е велик“ със спокоен глас, само за да ме похвалят. След това прекосихме граничната ивица между Египет и окупирана Палестина и открихме следи от битки и унищожаване на военно оборудване. Тогава войниците осъзнаха, че въпросът е сериозен. Чух един от войниците зад мен да вика с голям ентусиазъм „Няма друг бог освен Бога“. Бях щастлив от това и видението приключи.