Обобщение на споменатото в главата за Печата на Пророците, а не за Печата на Пратениците

Обобщение на това, което споменах относно невалидността на известното правило: (Всеки пратеник е пророк, но не всеки пророк е пратеник)

Преди всичко бих искал да подчертая, че не исках да пиша книгата „Очакваните послания“ и когато я публикувах, не исках да обсъждам какво има в нея. Исках само да я публикувам. За съжаление, се впускам в битки, дискусии и спорове, в които не исках да влизам, защото знам много добре, че ще вляза в губеща битка. В крайна сметка това не е моята битка, а битката на идващия пратеник, когото хората ще отрекат и ще обвинят в лудост, защото той ще им каже, че е пратеник от Бог. Те няма да му повярват, докато не стане твърде късно и след смъртта на милиони хора в резултат на разпространението на прозрачния дим. С други думи, доказването на истинността на това, което е в моята книга, няма да се случи, докато не се случи катастрофата и по време на ерата на идващия пратеник, когото Всемогъщият Бог ще подкрепи с ясни доказателства.
Важното е, че не исках да влизам в битки с учените от Ал-Азхар Ал-Шариф и да повторя случилото се с моя дядо Шейх Абдул Мутал Ал-Саиди, но за съжаление бивах въвлечен в тази битка. Ще се опитам обаче, доколкото е възможно, да я избегна и да се оттегля от нея, защото това не е моята битка, а битката на идващия пратеник.

Започваме тук с единствения благороден стих, който описва нашия учител Мохамед като Божи Пратеник и Печат на Пророците, а не Печат на Пратениците: „Мохамед не е баща на никой от вашите мъже, но той е Божи Пратеник и Печат на Пророците.“ Чрез този стих всички ние сме съгласни, че нашият учител Мохамед, мир и благословия на него, е Печатът на Пророците и че ислямският закон е окончателният закон до Деня на Страшния съд, така че няма промяна или премахване на него до Деня на Страшния съд. Разногласието между мен и вас обаче е, че нашият учител Мохамед, мир и благословия на него, е и Печатът на Пратениците.
За да разрешим този спор, трябва да знаем доказателствата на мюсюлманските учени, че нашият Учител Мохамед, мир и благословия на него, е печатът на пратениците, а не просто печатът на пророците, както е споменато в Корана и Сунната.
Ибн Катир установява известно правило, широко разпространено сред мюсюлманските учени, а именно: „Всеки пратеник е пророк, но не всеки пророк е пратеник.“ Това се основава на благородния хадис: „Посланието и пророчеството са приключили, така че няма пратеник или пророк след мен.“ Потвърдих, че този хадис не е мутаватир по значение и формулировка и че един от разказвачите на този хадис е класифициран от учените като правдив, но е имал заблуди. Други казват, че той е сред нежелателните хадиси, така че не е валидно да се приема неговият хадис и не е достойно да извеждаме от него опасното убеждение, че Пророкът, мир и благословия на него, е Печатът на Пратениците.
Идваме тук, за да обясним доказателствата за невалидността на известното правило, което учените разпространяват, което се е превърнало в правило, което не може да бъде обсъждано, защото обезсилването на това правило означава обезсилване на убеждението, че нашият Учител Мохамед, мир и благословия на него, е Печатът на Пратениците, както гласи това правило: (Всеки Пратеник е Пророк, но не всеки Пророк е Пратеник).
За да спестя време на тези, които искат обобщение и опровергаване на това правило с един-единствен стих от Свещения Коран, ви напомням за Божиите думи в сура Ал-Хадж: „И не изпратихме преди вас нито пратеник, нито пророк.“ Този стих е ясно доказателство, че има само пророци и има само пратеници и не е условие пратеникът да бъде пророк. Следователно, не е условие Печатът на пророците да бъде едновременно и Печатът на пратениците.
Това резюме е за широката публика или за тези, които не се интересуват от четене на дълги книги или статии, както и за тези, които не са разбрали и обмислили предишния стих, и за учените, които вярват в правилото на Ибн Касир. Те трябва да прочетат това, което следва, за да разберат невалидността на това правило с някои от доказателствата, които споменах в книгата си, но не всички. Който иска повече доказателства, трябва да прочете книгата ми, особено първата и втората глава.
Най-важното нещо, споменато накратко в моята книга, е, че Всемогъщият Бог изпраща само пророци като пророка на Бог Адам и Идрис, които имат закон със себе си, и Той също така изпраща пратеници само като тримата пратеници, споменати в сура Ясин, които не са дошли с книга или закон, и Всемогъщият Бог също изпраща пратеници и пророци като нашия господар Муса, мир нему, и нашия господар Мохамед, нека Бог го благослови и му дари мир.

В тази глава споменах, че пратеник е някой, изпратен при хора, които са в опозиция, а пророк е някой, изпратен при хора, които са в съгласие.

Пророк е някой, който е получил откровение с нов закон или правило, или за да допълни предишен закон, или да отмени някои от неговите разпоредби. Примери за това са Соломон и Давид, мир им. Те са били пророци, които са управлявали според Тората, и законът на Мойсей не е бил заменен по тяхно време.
Всемогъщият Аллах е казал: „Човечеството беше една общност, след което Аллах изпрати пророците като благовестители и предупредители, и низпосла с тях Писанието с истината, за да отсъди между хората по онова, по което бяха в разногласие.“ Тук ролята на пророците е да бъдат благовестители и предупредители, като същевременно им е низпослан закон, т.е. как да се молят и да постят, какво е забранено и други закони.
Що се отнася до пратениците, някои от тях са натоварени със задачата да учат вярващите на Книгата и мъдростта и да тълкуват небесните писания, някои предупреждават за предстоящо мъчение, а трети съчетават и двете задачи. Пратениците не носят нов закон.
Всемогъщият Аллах каза: „Господи наш, и изпрати им пратеник измежду самите тях, който ще им чете Твоите знамения и ще ги учи на Книгата и на мъдростта, и ще ги пречисти.“ Тук ролята на Пратеника е да учи на Книгата и това е, което споменах в отделна глава в моята книга, че има Пратеник, чиято роля ще бъде да тълкува двусмислените стихове от Корана и тези, чиито тълкувания се различават сред мюсюлманските учени, в съответствие с думите на Всемогъщия Аллах: „Нима очакват нещо друго освен тълкуването му? В Деня, когато дойде тълкуването му.“ [Коран 13:19], „После наистина при Нас е обяснението му.“ [Коран 13:19] и „И непременно ще узнаете вестта за него след време.“
Всемогъщият Бог каза: „Пратеници на блага вест и на предупреждение, така че човечеството да няма възражение срещу Аллах след пратениците.“ И Всемогъщият Бог каза: „И никога не наказваме, докато не изпратим пратеник.“ Тук пратениците са носители на блага вест и предупредители, но най-важната им мисия е да предупреждават, преди да се случи знак за наказание в този свят, каквато е била мисията на Нух, Салих и Муса, например.
Пратеникът Пророк е този, когото Бог избира за две неща: да предаде конкретно послание на невярващ или нехайен народ, а другото нещо е да предаде божествен закон, който онези, които вярват в него, да следват. Пример за това е нашият господар Муса, мир нему, който беше пратеник на нашия Господ, Всевишния, при фараона, за да изпрати с него децата на Израел и да ги изведе от Египет. Тук нашият господар Муса, мир нему, беше само пратеник и пророчеството все още не беше дошло до него. След това дойде вторият етап, представен от пророчеството. Всевишният, Всевишният, обеща на Муса в определеното време и му изпрати Тората, която е законът на децата на Израел. Тук нашият Господ, Всевишният, му възложи мисията да предаде този закон на децата на Израел. Оттогава нашият господар Муса, мир нему, стана пророк. Доказателство за това са думите на Всевишния: „И споменете в Книгата Муса. Наистина той беше избран и беше пратеник и пророк.“ Обърнете внимание тук, скъпи читателю, че той е бил пратеник първо, когато е отишъл при фараона, а след това е станал пророк, когато е напуснал Египет. Когато Всемогъщият Бог му е разкрил Тората.
По същия начин, Господарят на пратениците е бил изпратен от Бог с послание и закон, послание за неверниците и закон за онези от тях, които са го последвали от световете. Следователно, нашият Господар (Мохамед) е бил Пратеник и Пророк.
Стихът в Корана, който най-ясно обяснява разликата между пророк и пратеник, е това, което Всемогъщият Бог казва: „И [споменете], когато Бог взе завет от пророците: „Каквото и да съм ви дал от Писанието и мъдростта, и след това при вас дойде пратеник, потвърждаващ онова, което е у вас, трябва да му вярвате и да го подкрепяте.“ В този стих пратеникът дойде, потвърждавайки и следвайки книгите и законите, които пророците донесоха, и не донесе нов закон, освен в случая на пратеник или пророк, в който случай той щеше да има закон със себе си.
В книгата си съм споменал подробно, че пророчеството е най-почетната позиция и най-висшата степен на послание, защото пророчеството включва предаване на нов закон, добавяне към предишен закон или заличаване на част от постановленията на предишен закон. Пример за това е Божият пророк Исус, мир нему, тъй като той вярваше в Тората, която беше разкрита на Муса, мир нему, и я следваше, и не ѝ противоречи, освен в няколко неща. Всемогъщият Бог каза: „И последвахме по стъпките им Исус, сина на Мария, потвърждавайки онова, което беше преди него от Тората. И му дадохме Евангелието, в което имаше напътствие и светлина, и потвърждавайки онова, което беше преди него от Тората, и напътствие, и поука за праведните.“ [Ал-Маида]. И Всемогъщият Бог каза: {И потвърждавайки онова, което беше преди мен от Тората, и за да ви позволя част от това, което ви беше забранено} [Ал-Имран]. И така, пророкът носи със себе си закон, докато само пратеникът не носи закон.
Тук стигаме до известното правило (че всеки пратеник е пророк, но не всеки пророк е пратеник), което е мнението на мнозинството учени. Това правило не е от стиховете на Свещения Коран, нито от думите на Пророка (мир и благословия на него), и не е предадено от никой от сподвижниците на Пророка (мир и благословия на него) или от някой от неговите праведни последователи, доколкото ни е известно. Това правило също така изисква запечатването на всички видове послания, които Аллах, Всевишният, изпраща към творението, независимо дали са от ангели, ветрове, облаци и т.н. Нашият господар Михаил е пратеник, назначен да насочва дъжда, а Ангелът на смъртта е пратеник, назначен да взема душите на хората. Има пратеници от ангелите, наречени Благородни Летописци, чиято работа е да съхраняват и записват делата на слугите, независимо дали са добри или лоши. Има много други ангели-пратеници като Мункар и Накир, които са назначени да съдят гроба. Ако приемем, че нашият учител Мохамед (мир и благословия да бъде върху него) е едновременно Печатът на Пророците и Пратениците, тогава няма пратеник от Аллах, Всевишния, който да взема душите на хората например и така нататък от пратениците на Аллах, Всевишния.
Пратениците на Всемогъщия Бог включват няколко създания, както е казал Всемогъщият Бог: „И им дайте пример: сподвижниците на града, когато дойдоха при него пратениците (13) И изпратихме при тях двама, но те ги отрекоха, и ги подкрепихме с трети, и те казаха: „Наистина ние сме пратеници при вас.“ (14) Тук Всемогъщият Бог изпрати трима пратеници измежду хората, така че те не бяха пророци и не дойдоха със закон, а по-скоро бяха само пратеници, за да предадат конкретно послание на своя народ. Има и други пратеници, които не са пророци, и Всемогъщият Бог не ги спомена в Своята Книга, както Той, Всевишният, каза: „И пратеници, за които сме ви споменавали преди, и пратеници, за които не сме ви споменавали.“
Всемогъщият Бог каза: „Аллах избира пратеници измежду ангелите и измежду хората.“ Този стих съдържа доказателства за съществуването на пратеници измежду ангелите, точно както има пратеници измежду хората.
И също така думите на Всевишния: „О, група джинове и хора, не дойдоха ли при вас пратеници измежду вас, които ви рецитираха Моите стихове и ви предупреждаваха за срещата на този ваш Ден?“ Думата „измежду вас“ показва изпращането на пратеници от джиновете, точно както бяха изпращани пратеници измежду хората.
Знаейки, че изборът за пророчество е ограничен само до хора, един пророк никога не може да бъде ангел, а само човек. Дори джиновете нямат пророци, а само пратеници. Това е така, защото Шариатът, който Аллах, Всемогъщият, разкрива на човечеството, е както за човечеството, така и за джиновете. Следователно, и двамата трябва да вярват в него. Следователно, ще намерите джиновете или вярващи, или невярващи. Техните религии са същите като тези на хората; те нямат нови религии. Доказателството за това е, че са вярвали в нашия Учител Мохамед, мир и благословия на него, и са следвали посланието му, след като са чули Корана. Следователно, пророчеството е въпрос, специфичен само за хората, и се среща само в един от тях: този, на когото Аллах, Всемогъщият, дарява Шариат или който идва да подкрепи Шариата на онези, които са били преди него. Това е още едно доказателство, че пророчеството е най-благородният и най-висок ранг на пророчеството, а не обратното, както вярват повечето хора и учени.
Вярата във валидността на известното правило (че всеки пратеник е пророк, но не всеки пророк е пратеник) противоречи на посоченото в Корана и Суната. Това е наследено и неправилно правило. Това правило е установено само за да докаже, че нашият учител Мохамед е Печатът на Пратениците, а не Печатът на Пророците, както е посочено в Корана и Суната. Не е позволено да се казва, че това правило е специфично само за хората, тъй като Всемогъщият Бог не е посочил думата Пратеник само за хората, а по-скоро тази дума включва пратеник от хората, като например пратеник от ангелите и пратеник от джиновете.
Продължаващата вяра в този принцип ще ни доведе до отричане на идващия пратеник, който ще ни предупреди за мъчението от дим. Следователно, повечето хора ще го обвинят в лудост, в резултат на вярата в този лъжлив принцип, който противоречи на стиховете от Свещения Коран. Надяваме се, че ще размислите върху казаното в тази статия, а който иска повече доказателства, трябва да прочете моята книга „Очакваните послания“ за тези, които искат да достигнат до истината.

Забележка

Тази статия е в отговор на коментар от един ред от няколко приятели, когато ме попитаха какво казах за (всеки пратеник е пророк, но не всеки пророк е пратеник)? За да им отговоря в коментар, няма да мога да обобщя цялата тази статия в един коментар, за да им обясня моята гледна точка, и накрая намирам някой да ме обвинява, че избягвам отговора. Това е отговорът на толкова кратък коментар. Отне ми три часа, за да обобщя какво е включено в малка част от книгата ми и затова получавам много запитвания, а отговорът ми на тях е, че отговорът на въпроса е дълъг и ми е трудно да го обобщя.
Надявам се, че ще оцените обстоятелствата ми и че не искам да влизам в битка, която не е моята битка. Също така, не мога да обобщавам книга от 400 страници за всеки питащ, освен ако отговорът не е кратък и аз мога да му отговоря.