Мъченик Юсеф Ал-Азма
Той е Юсеф Бей бин Ибрахим бин Абдул Рахман Ал-Азма. Принадлежи към видно дамаско семейство. Загива мъченически по време на сблъсъка с френската армия, дошла да окупира Сирия и Ливан, където е военен министър на арабското правителство в Сирия, водено от крал Фейсал I. Той е първият арабски военен министър, участвал в битка и загинал мъченически в нея.
Неговото възпитание
Мъченикът Юсеф Ал-Азмех е роден през 1301 г. по хиджра / 1884 г. сл. Хр. в квартал Ал-Шагур в Дамаск в голямо и знатно семейство. Когато е на 6 години, баща му умира, затова брат му Азиз се грижи за него.
Ал-Азмех учи в Дамаск във военното училище „Рушдие“ от 1893 г., а след това във Военно-подготвителното училище от 1897 г. През 1900 г. се премества във Военно-военното училище в Истанбул. На следващата година постъпва във Висшето военно училище (Харбия Шахане), което завършва с чин втори лейтенант през 1903 г. Повишен е в чин първи лейтенант през 1905 г., а след това в чин капитан през 1907 г., след като завършва местен щабен курс в Истанбул. В края на 1909 г. е изпратен на учебна мисия в Германия, където учи там във Висшето военно-щабно училище в продължение на две години. След това се завръща в Истанбул и е назначен за военен аташе във Върховния комисар на Османската империя в Кайро.
Ал-Азма участва в Балканската война през 1912 г., а през 1917 г. е назначен за помощник на Енвер паша, генерален инспектор на Османската армия. Към края на Първата световна война работи като началник на щаба на Първи турски корпус, който защитава Дарданелите до края на войната. След примирието Ал-Азма остава в Турция, докато не чува за формирането на арабското правителство в Дамаск. Той подава оставка от поста си в турската армия въпреки брака си с туркиня, с която има единственото си дете, и се присъединява към арабската армия.
Военен министър
След като се присъединява към Арабската армия на Файсал, Ал-Азмех е назначен за офицер за връзка в Бейрут, където за първи път използва шифъра в Арабската правителствена служба. След обявяването на монархията, той е преместен от Бейрут и назначен за началник на щаба на Арабските сили, след като е повишен в чин бригаден генерал. След това, когато на 3 май 1920 г. е сформирано Министерството на отбраната на Хашим ал-Атаси, той е назначен за Министерство на войната, така че се посвещава на организирането му и укрепването на младата Арабска армия. Той дори провежда военен парад в Дамаск, за да повдигне морала в армията и сред населението, но съдбата не му дава време да завърши организирането и укрепването на тази армия.
Неговите качества
Юсеф Ал-Азмех беше човек във всеки смисъл на думата, очевидно горд със себе си и арабската си идентичност и притежаваше много добри качества, за които дори враговете му потвърждаваха. Той беше и военен по природа, вярвайки, че армията има една мисия, а именно да се бие, независимо дали ще спечели или загуби в резултат на тази битка. Той знаеше, че трябва да има решителна битка между сирийците и Франция и не му беше пречено да се бие в нея, защото знаеше предварително, че ще загуби, защото вярваше, че френските войници да тъпчат телата на хората и да превземат разрушените градове е хиляди пъти по-добре и по-почтено от това да отвори портите на страната за френската армия, за да влезе с лекота и да се разхожда по улиците ѝ с арогантност.
Окупацията иска Сирия
Когато френското правителство започна да изпълнява мандата, одобрен от Версайската конференция, съгласно разделенията на споразумението Сайкс-Пико, под формата на пълномащабна военна окупация, Франция сключи примирие с Турция, изпрати многобройни сили на изток и упълномощи генерал Гуро, своя върховен комисар, да изпрати последен ултиматум на крал Фейсал. Принц Фейсал получи ултиматума от генерал Гуро, който вече беше дебаркирал на сирийския бряг, с искане за разпускане на арабската армия, предаване на железопътните линии под френски контрол, забрана за обращение на френски банкноти и други мерки, които биха подкопали независимостта и богатството на страната. Крал Фейсал и неговият кабинет се колебаеха между съгласие и отказ, но повечето от тях се съгласиха да се предадат. Те телеграфираха на генерал Гуро и Фейсал нареди армията да бъде разпусната. Това срещна категорично противопоставяне от военния министър Юсуф ал-Азма, който беше принуден да се съгласи с колегите си от правителството и да се съгласи с това приемане, въпреки постоянното си убеждение, че „армията съществува, за да се бие, дори ако изходът от битката е против нея“.
Подготовка за съпротива
Докато арабската армия, разположена на границата, се оттегляше, разпусната по заповед на крал Фейсал, френската армия настъпваше по заповед на генерал Гуро. Когато генерал Гуро беше попитан по въпроса, той отговори, че телеграмата на Фейсал, с която се приемат условията на ултиматума, е достигнала до него след изтичането на 24-часовия период. Така кралят и правителството установиха, че вече няма място за приемане на тези нови условия и те бяха отхвърлени. Националистическите сили започнаха да призовават хората да отидат в Майсалун, за да отблъснат врага. Фейсал отново се обърна към сирийските националисти с призив да сформират гражданска армия, която да замени разпуснатата армия в защита на страната. Голяма тълпа се втурна там, въоръжена със стари пушки, пистолети, мечове и дори прашки, за да се присъедини към остатъците от армията, която Ал-Азма се опита да сглоби, преди да изпълни заповедта за разпускането ѝ, издадена по-рано в отговор на ултиматума. Юсуф Ал-Азма напредна, водейки дезорганизираната тълпа от доброволци, заедно с малък брой офицери и войници. Той и неговият помощник тръгнали към кралския дворец, за да поискат разрешение от крал Фейсал да отидат на фронта.
Нямаше друга алтернатива, освен да се води неравна битка между френската армия, екипирана с най-новите съвременни оръжия и наброяваща 9000 войници, водена от генерал Губе, внук на един от водачите на кръстоносците, дошли да нахлуят в страната ни по време на Втория кръстоносен поход през 1147 г. сл. Хр., и 8000 войници, поне половината от които доброволци, въоръжени с остарели оръжия и без танкове, самолети или тежка техника, водени от Юсуф ал-Азма.
Битката при Майсалун
На 23 юли 1920 г. Ал-Азма поема командването на армията в Майсалун. Той се среща с офицерите, които не са изпълнили заповедта си за демобилизация, и ги информира, че войната е неизбежна. Той нарежда на всички сили да бъдат готови да отблъснат атакуващия враг. Той устно представя на командирите си своя отбранително-настъпателен план, който се състои в организиране на отбранителна линия в центъра на фронта от двете страни на пътя (сърцето), като леки части се разполагат отдясно и отляво на фронта, за да защитават фланговете (дясното и лявото крило), в допълнение към поставянето на местно произведени мини по пътищата, водещи към района...
Ал-Азма зае позиции в командния център на фронта, на най-високия хълм с изглед към целия фронт. След като извърши сутрешната молитва на 24-ти, той започна да се готви за битката, която продължи от зори до обяд.
В девет часа битката започна, когато френската артилерия започна да преодолява арабската артилерия, а френските танкове започнаха да напредват към арабската фронтова линия в сърцето на отбраната. Ал-Азма разчиташе на заровените мини, за да спре настъплението на тези танкове, но мините не си свършиха работата и нямаха никакъв ефект, затова той се втурна да ги търси и установи, че жиците им са прерязани!
Французите успяха да постигнат несправедлива победа благодарение на големия си брой и мощно въоръжение, и въпреки храбростта на муджахидините в защита на арабското достойнство.
Неговото мъченичество
По време на битката, след като боеприпасите свършили, Ал-Азма слязъл от позицията си отстрани на пътя, където имало бързострелно арабско оръдие. Той заповядал на сержант Садин Ал-Мадфа да стреля по настъпващите танкове. Един от артилеристите стрелял с оръдието си по Ал-Азма и той паднал като мъченик. Той и сержантът на оръдието, който бил до него, предали чистите си души в 10:30 ч. на 24 юли 1920 г. Ал-Азма бил мъченик в битката при Ал-Карама, чийто изход бил очакван. Той се сражавал в защита на военната си чест и честта на страната си. Животът му и животът на държавата, която защитавал, приключили.
Битката приключва след мъченическата смърт на 400 арабски войници, в сравнение с 42 загинали французи и 154 ранени.
Ал-Азма е погребан на мястото, където е бил мъченически убит, а гробът му в Майсалун и до днес се е превърнал в безсмъртен символ на националната жертва, като всяка година от цяла Сирия се носят венци.
Когато французите установили контрол, генерал Гуро пристигнал в Дамаск в началото на август 1920 г. сл. Хр. / 1338 г. по хиджра. Първото нещо, което направил след пристигането си, било да отиде до гробницата на героя Саладин ал-Аюби и да се обърне към него със сарказъм и злорадство: „О, Саладин, ти ни каза по време на кръстоносните походи, че си напуснал Изтока и няма да се върнеш там, а ето ни отново. Стани и ни виж в Сирия!“

От книгата „Незабравими лидери“ от майор Тамер Бадр