Много хора са изненадани, че някой като мен, с вярата в джихад и този начин на мислене, е продължил в армията, докато не е достигнал чин майор. На тях казвам:
1. Не бях достатъчно глупав да кажа на армейското ръководство, преди да се присъединя към армията или след като станах офицер, че се опитвам да водя джихад в Чечня, Босна или други ислямски страни, но това убеждение остана вътре в мен и не го разкрих на никого, за да не бъда обвинен в екстремизъм.
2- Книгите за ислямските завоевания, които написах преди революцията, не бяха известни на армията и тяхното писане и публикуване бяха тайни, без да споменавам в книгите си, че съм офицер. Също така съкратих името си от Тамер Мохамед Самир Мохамед Бадр на Тамер Бадр само за да не могат да стигнат до мен.
3- Възможно е разузнаването да ме е поставило в черния списък, защото съм извършвал задължителните молитви в джамията или защото със съпругата ми отказахме тя да си свали хиджаба, за да можем да пътуваме като военен аташе. Затова очаквах, че армията няма да ме остави на мира, докато не достигна чин бригаден генерал. Предсрочното ми уволнение от армията беше очаквано за мен, когато достигна чин капитан, независимо дали съм го поискал или не.
4- Когато се присъединих към армията, го направих, когато бях млад и имах цел, която беше да бъда мъченически загинал във война, която смятах, че е близо до нас и ционистката организация. Затова избрах да бъда в пехотата, за да бъда начело на тази война. Когато останах в армията и видях състоянието, до което бяхме стигнали, добавих към тази цел, която беше да достигна ранг, който ще ми позволи да променя настоящата ситуация, ако не постигна мъченичество във война.
5. По време на революцията от 25 януари имах надежда за промяна, но тя бързо угасна. Ето защо винаги участвах тайно в милионните маршове. Бог знае дали съм бил наблюдаван или не, докато не обявих, че се присъединявам към революцията по време на събитията с Мохамед Махмуд. Тогава станах като отворена книга за разузнавателните служби и те знаеха всичко за мен от детството ми до наши дни.
6- След 30 юни нямах никакво съмнение, че няма да мога да продължа в армията, затова поисках ранно пенсиониране. Въпреки любовта ми към армията, не можех да продължа при тези обстоятелства.
7. Някои хора често питат: „Има ли офицери като мен в армията?“ Аз им казвам: „Познавам много офицери, които са много по-добри от мен, които са възпитани и религиозно отдадени. Някои от тях са били изкушавани и са се променили, докато други остават непоколебими в принципите си. Разбира се, тези, които остават непоколебими в принципите си, не са в състояние да изразят това по причини, които споменах по-рано.“
8- Когато някой ме пита дали съжалявам, че съм се присъединил към Военния колеж от самото начало, му казвам, че не съжалявам. В армията научих неща, които не бих научил никъде другаде.
9. Когато някой ме пита дали съжалявам, че поисках да напусна армията, му казвам, че не съжалявам. Присъединих се към армията с конкретна цел. Ако тази цел се използва за лична изгода или други цели, тогава нямам нужда да продължавам да служа в армията.
10- В крайна сметка, не мразя армията, но мразя да я използвам и експлоатирам за лични интереси и цели.

Тамер Бадр