Това е тълкуването на съня ми за това, че не позволих на книгата да бъде отпечатана и раздадена като благотворителност.

Двете видения, които ми разказаха за отказа на Ал-Азхар да приеме книгата „Очакваните писма“ и дарението на книгата, се сбъднаха.

Не публикувах първото видение изцяло по онова време, тъй като не споменах в него, че видях, че публикувах книгата в PDF формат, след като Ал-Азхар отхвърли книгата ми.

Първото видение, което беше изрично видение за отхвърлянето на моята книга „Очакваните писма“ от Ал-Азхар, беше на 22 февруари 2020 г.
Докато преглеждах страниците във Facebook на мобилния си телефон, спрях на видеоклип от предаването на Омар Адиб, в който той показваше снимка на корицата на моята книга. Критикува я и казваше на зрителите, че не всеки, който пише книга, трябва да бъде прочетен. Това беше много кратка новина, която беше показал в предаването си, затова отидох при жена ми Нахал в стаята на дъщерите ми Джуди и Мериам, за да ѝ покажа да гледа този клип.
Сцената ме отведе в Ислямския изследователски комплекс, свързан с Ал-Азхар, където служителят ме информира, че Ал-Азхар е отхвърлил книгата ми („Очакваните послания“) и ме е посъветвал да спра да я печатам, като ми е дал документ за подпис. Бях разстроен и написах на този документ („Тежестта на този, който отрича Махди, ще бъде на твоите плещи“) и публикувах книгата си в PDF формат.
Сцената ме отведе до мястото, където седях с един от приятелите ми, който четеше книгата ми, Хани Саид, и той започна да ме утешава за случилото се. До мен имаше количка с боб, затова си купих пържени картофи от нея, поставени в прозрачен найлонов плик. Започнах да ям пържените картофи сам, без приятеля ми, тъй като ядях първия пакет пържени картофи в същия найлонов плик с картофите, докато не спрях да ям найлоновия плик и ядох само пържените картофи, докато не се нахраних, преди да довърша с половината от първия пакет. Реших да си взема останалото вкъщи.


Второто видение беше на 7 март 2020 г., два дни след излизането на второто издание на книгата ми, на 5 март 2020 г.
Рибата в него символизираше моята книга и аз я дадох за благотворителност в края на видението, след като второто издание на книгата беше публикувано.
Визия за продажба на сурова риба и след това даряването ѝ като благотворителност на 7 март 2020 г.
Видях, че в супермаркета продавам стоки, състоящи се от всякакви видове сурова риба, знаейки, че супермаркетът продава и други неща освен риба. След това сложих още едно количество сурова риба, за да се продаде с останалата риба, която притежавам, сякаш собственикът на супермаркета беше посредник между мен и купувача.
Тогава се случи нещо, което не помня добре, свързано с книгата ми „Писмата на чакащите“. Собственикът на супермаркета изпрати всичките ми рибни запаси у дома, затова реших да ги раздам като благотворителност.


Двете видения се сбъднаха на 23 март 2020 г., когато отидох в Ислямския изследователски комплекс и служителят в изследователския отдел ме информира, че Ал-Азхар е отхвърлил книгата ми и е забранил отпечатването ѝ.


В съответствие с двете виждания и без колебание, аз се предложих да публикувам книгата в PDF формат един ден след отказа на Ал-Азхар и без да чакам второто издание да се разпродаде. Това беше на 24 март 2020 г.


Забележка
Виденията нямат нищо общо с това, което се съдържа в книгата, а по-скоро с това, че ви насочвам да публикувате или подарите книгата, или да я представите на Ал-Азхар, или да ме информирате за отказа на Ал-Азхар. Виденията нямат нищо общо със съдържанието на книгата.
Видението, което ме накара да завърша писането и публикуването на книгата си „Очакваните писма“, беше видението за книгата и стиха „Така че чакайте, те са очаквани“ на 17 септември 2019 г. Това видение беше преди да завърша писането на книгата и публикуването ѝ в средата на декември 2019 г.


(((((Виденията нямат никаква връзка със съдържанието на книгата отвътре))))