Ал-Азхар забранява книгата „Очакващите послания“ от Тамер Бадр

23 март 2020 г.
Днес, понеделник, 23 март 2020 г., отидох в Ислямския изследователски комплекс след два месеца рецензиране на книгата ми „Очакващите писма“. Бях посрещнат от един от служителите на Ислямския изследователски комплекс, който дори не беше чел книгата ми, и ме информира, че Ал-Азхар Ал-Шариф не е одобрил книгата ми „Очакващите писма“ с окончателно, неподлежащо на обсъждане решение. Той ме помоли да подпиша декларация, че няма да печатам книгата, считано от днес, 23 март 2020 г., и да се задоволя с това, което е било отпечатано и разпространено от книгата преди това. Съгласих се с това решение, както го и очаквах.
Но това, което не очаквах, беше книгата да не бъде обсъдена с мен и че на нея не бяха представени доказателства от Корана и Сунната, и то само на половин страница, в сравнение с книга, пълна с доказателства от Корана и Сунната, на 400 страници.
В допълнение към това, в книгата си не взех предвид никого, който казва, че нашият Учител Мохамед е Печатът на Пратениците сред невежите на което и да е място в книгата ми, както е споменато във втората причина за забраната.
Като цяло, въпреки факта, че книгата ми беше забранена за печат, без да отговори на посоченото в книгата от Корана и Сунната и без да го обсъди с мен, по начин, подобен на добре познатата поговорка „Не обсъждай и не спори, братко мой“, аз приемам решението на Ал-Азхар да спре печатането на книгата ми, без да отговори с доказателства на посоченото в книгата ми. С този отговор обаче станах по-уверен, че съм на правилния път, слава Богу и ако Бог е дал, истината скоро ще бъде разкрита от Бог, независимо дали приживе или след смъртта ми. Ако Бог е дал, скоро ще публикувам отговора на посоченото в причините за забраната на Ал-Азхар за моята книга „Очакваните писма“.
Слава на Аллах, аз успокоих съвестта си и ви информирах за знанието, което придобих чрез доказателствата на Корана и Сунната. Нека грехът на този, който е попречил това знание да достигне до мюсюлманите и който лъже за идващия Пратеник, бъде върху плещите на този, който е попречил на записването на очакваните послания.
Трябва да сравните посоченото в книгата ми с причините за забраната ѝ.
Очакваните послания, които ще намерите в откъсите, които публикувах преди това от книгата „Очакващите послания“

да актуализирам
Изречение, отричащо нещо, което е известно от религията по необходимост
Споменава се във всеки стих от Корана или във всеки хадис на Пророка
Дали това изречение е убедителен отговор на казаното в моята книга и на съдържанието на коранични стихове и пророчески хадиси, които доказват, че пратеници съществуват във всяко време и място и че броят на пратениците не е и няма да свърши?
Знам, че противореча на общото мнение на учените и очаквах отговор от Корана и Сунната. Не е логично отговорът да бъде, че отричам нещо, което е известно от религията по необходимост и че никой не е позволено да го обсъжда или спори.
В книгата си съм предоставил доказателства от Корана и Сунната, така че отговорът на книгата ми трябва да бъде от Корана и Сунната, а не чрез отричане на нещо, което е задължително известно от религията.
Къде е логиката и аргументацията в това изречение?
И ви е дадено само малко знание.
Това, което сме постигнали в знанието, не е целта, която не бива да превишаваме, стига да не сме измислили нещо, което противоречи на Корана и Сунната. 
bg_BGBG