9 май 2020 г.
Езан в Малта
Стара поговорка за някой, който говори, дава съвети или прави предложение, но не намира кой да го изслуша. Произходът на поговорката датира от няколко истории.

Първата история, която е най-точната, гласи, че поговорката е арабска и е разпространена в Тунис, Ливан и Египет. Малта някога е била остров, населен от арабски мюсюлмани, тъй като ислямското завладяване на Малта започва през 827 г. сл. Хр. При мюсюлманските Аглабиди, по време на управлението на крал Абу Абдула Мохамед ибн ал-Аглаб, осмият крал на Аглабидите, през 870 г. сл. Хр., мюсюлманите поемат пълен контрол над малтийските острови, а християните там започват да плащат почит на управляващата власт в замяна на свобода на религията. Доклад, написан през 1240 г. сл. Хр. от Гилиберто Абата, представляващ крал Фридрих II от Сицилия, посочва, че 1119 семейства са обитавали островите Малта и Хауда, включително 836 мюсюлмански семейства, 250 християнски семейства и 33 еврейски семейства. С нормандските завоевания арабският елемент остава доминиращ като култура, език и религия в продължение на 150 години, до 13 век сл. Хр. След този период християнството се разпространява из малтийските острови, принуждавайки обърналите се в исляма да се откажат от вярата си, особено ако настояват да останат за постоянно в малтийските си градове и села. Следователно, връщайки се към популярната поговорка „Той вика езан в Малта“, тази поговорка е станала разпространена в арабските и мюсюлманските страни, изразявайки удивление и смайване от този човек, който вика езан сред християнското население на Малта, което е станало изцяло християнско.

Втората история разказва, че поговорката датира от периода на британската окупация на Египет, когато един беден млад мъж трудно си намирал работа след завършване на образованието си, което причинявало мъка на семейството му. Колко голяма била тяхната надежда в нашия Господ и в Него да ги избави от цикъла на бедността. След като се отчаял да си намери работа, той научил, че който атакува окупацията, е заточен на остров Малта в Средиземно море и на семейството му се изплаща месечна заплата от тридесет паунда по време на отсъствието му. Той не излъгал за новината и наистина, след поредица от ожесточени атаки срещу британската окупация, успял да постигне това, което искал, като бил заточен на остров Малта с гарантирана пенсия за семейството си, което ги извадило от блатото на бедността. Но както се казва: „О, каква радост не трая дълго.“ След няколко месеца и след разследвания от окупационните сили, те открили, че младият мъж няма забележителна политическа дейност в изгнание, което ги накарало да издадат решение да го върнат в Египет. След завръщането му месечната заплата била спряна от семейството. Когато след завръщането му хората го попитали какво правеше там? Той казал: „Проповядвах езан в Малта!! По онова време се знаеше, че в Малта няма нито една джамия, докато не се отправи призив за молитва... докато църквите са разпределени според броя на дните в годината, а Малта дори включва най-големите църкви в света...“

Третата история: Разказва се, че преди много време един от шейховете на Магреб бил принуден от нужда да търси препитание на остров Малта на средиземноморския бряг срещу Либия. Когато дошло времето за молитва, той започнал да произнася езан в страна, посещавана от туристи от всички краища на света. Тяхното осъзнаване продължило само няколко секунди, но никой не му обърнал внимание. След езана си той започнал да прави икамата за молитва, но никой не се наредил зад него, затова се помолил сам. По-късно осъзнал, че няма полза от езана му, затова продължил да се моли, когато дошло времето, докато не заминал за страната си.

Четвъртата история: В нея се казва, че поговорката е египетска и че Малта е била отдалечен остров, разположен изолирано в Средиземно море преди развитието на средствата за комуникация, което е накарало хората да твърдят, че жителите му не са чували призива за молитва, идващ от Египет, и не са знаели значението на арабските му думи. Следователно описанието се отнася за всеки, който извършва подобно действие, като губи усилия и време напразно.

Последното ми тълкуване на съня се отнася за този пример. В съня слушах ухото си и никой не можеше да ме чуе, докато един мъж не дойде при мен и не каза: „Хората няма да се събудят.“
Това се отнася за книгата ми „Писмата на чакащите“, която издадох за всички в PDF формат. За съжаление, много малко хора са я прочели, а останалите са или скептични относно съдържанието ѝ, или не искат да я четат. Дори мнозинството от тези, които са чели книгата, се срамуват да кажат, че са я чели, за да не ги обиди или осмее някой.
Затова ти казах, че се чувствам сякаш съм в Малта.