Когато Негово Преосвещенство шейх Мохамед ибн Салих ал-Утаймин бил попитан: Има ли разлика между Пратеник и Пророк? Той отговорил: Да, учените казват: Пророк е този, на когото Бог е низпослал закон и не му е заповядал да го предаде, а по-скоро той действа според него в собствения си ум, без да е задължен да го предаде.
Пратеник е някой, на когото Бог е низпослал закон и му е заповядал да го предаде и приложи. Всеки Пратеник е Пророк, но не всеки Пророк е Пратеник. Има повече Пророци, отколкото Пратеници. Бог е споменал някои Пратеници в Корана, а други не.

Но аз се отклоних от консенсуса на учените в тази фетва с два стиха от Свещения Коран.

Всемогъщият Бог каза: (Пратеници на блага вест и на предупреждение, така че човечеството да няма спор срещу Аллах след пратениците. И Аллах е Всемогъщ, Мъдър.)
Всемогъщият Бог каза: „Човечеството беше една общност, после Аллах изпрати пророците като благовестители и предупредители, и низпосла с тях Писанието с истината, за да отсъди между хората по онова, по което бяха в разногласие.“
И двата стиха потвърждават, че както пророкът, така и пратеникът предават това, което им е било разкрито според текста на Корана, и няма изключение за никой от тях. Логично ли е нещо, отнасящо се до хората, да бъде разкрито на пратеника или пророка, а той да не го предаде на хората?

И така, противоречах ли на Корана и Сунната или на консенсуса на учените?
Отричам ли по този начин нещо, което е известно в религията по необходимост от Корана и Сунната, или отричам нещо, което е известно в религията по необходимост, основано на фетвите на учените?
Когато фетвите са от по-висок ранг от Корана и Сунната, аз приветствам факта, че от тяхна гледна точка отричам нещо, което е известно от религията по необходимост.