5 февруари 2020 г.
Връзката между книгата на очакваните писма и виденията, които видях
Мнозина смятаха, че книгата ми „Очакваните послания“ е тълкуване на видения за знаменията на Часа и че съм използвал видения при писането на тази книга.
Казвам им, че не съм толкова наивен, че да основавам правните си решения на видения. Всеки, който прочете книгата ми, няма да намери в 400-те страници правно решение, което съм включил в книгата си, основано на видения. Всички доказателства, които съм включил в книгата си, са от Корана и Сунната и няма нито едно доказателство, което да съм включил в книгата си, основано на видение, което съм имал.
Истинското начало, когато написах книгата си, беше преди сутрешната молитва на 2 май 2019 г. в джамията, където четях Корана, както обикновено, преди да се проведе сутрешната молитва, затова се спрях на стиховете от сура Ад-Духан, които говорят за стиха за мъчението от дим. Всемогъщият Бог каза: „По-скоро те се съмняват, играят (9) Затова чакайте Деня, когато небето ще извади видим дим, (10) обгръщащ хората. Това е болезнено мъчение. (11) Господи наш, отмахни от нас мъчението! Наистина ние сме вярващи. (12) Как могат да получат напомнянето, когато при тях е дошъл ясен пратеник? (13) После се отвърнаха от него и казаха: „Луд учител.“ (14) „Наистина ще отменим наказанието за малко. Наистина ще се върнеш.“ (15) „В Деня, когато ще ударим с най-големия удар. Наистина ще си отмъстим.“ (16) [Ад-Духан] И така, спрях да чета внезапно, сякаш четях тези стихове за първи път в живота си, заради споменаването на пратеник, описан като „ясен пратеник“, сред стиховете, които говорят за събитията на Ад-Духан и това, което ще се случи в бъдеще. От тази дата започнах да търся и това не беше видение, което бях виждал.
Признавам, че съм имал много видения, чието тълкуване по-късно осъзнах, че ще премина през период на страдание поради реформа във вярата ми, но не знаех естеството на това страдание, докато не започнах да пиша и публикувам книгата си „Очакваните послания“. По това време осъзнах тълкуването на тези видения и тези видения нямаха никаква връзка със съдържанието на книгата ми.
Признавам, че имаше две видения, които бяха основната причина за страданието, до което стигнах сега, и заради тези две видения взех две решения без моята воля или желание, като и двете видения бяха след търсене на напътствие от Бог.
Първото видение беше видение на книгата и стих „Затова чакайте, защото те чакат“ на 17 септември 2019 г. Това видение беше, след като потърсих напътствие от Бог относно това дали ще завърша писането и публикуването на книгата си „Очакваните писма“ или не. Не исках да продължа да пиша и публикувам книгата, знаейки много добре проблемите, които щяха да ме сполетят и които щяха да ме съпътстват през целия ми живот. Тълкуването на видението обаче беше обратното на това, което исках, и затова взех решение да продължа да пиша и публикувам книгата без моето желание и това видение няма нищо общо с никое правно решение, което съм поставил в книгата си.
Книгата Откровение и стихът: „И така, чакайте, защото те чакат.“ 17 септември 2019 г.
Второто видение е видението на шейх Ахмед Ел-Тайеб и книгата с очакваните послания на 13 януари 2020 г. То беше след публикуването и разпространението на моята книга. Възнамерявах да публикувам книгата си само без да я защитавам или дори да я обсъждам, защото знам, че съм влязъл в губеща битка и че в крайна сметка това не е моята битка, а битката на идващ пратеник, когото Всемогъщият Бог ще подкрепи с ясни доказателства. Междувременно нямам чудо, което да докаже това, което е в моята книга. Затова исках да се задоволя с публикуването на книгата си само въз основа на първото видение и без да влизам в юридически битки с учените от Ал-Азхар Ал-Шариф. След като извърших Истихара (молитва за напътствие), имах видение за влизане в тази битка, също без моето желание, и поради това представих книгата си на Ал-Азхар Ал-Шариф за преглед. Това видение също няма нищо общо със съдържанието на моята книга.
Видението на шейх Ахмед Ел-Тайеб и Книгата на очакваните послания на 13 януари 2020 г.
Тези две видения, на които разчитах, за да взема две съдбовни решения, ме накараха да вляза в губеща битка, в която не исках да влизам, и станаха причина да бъда обвинен в отстъпничество и да бъда обиден от хора против волята ми. Тези две видения нямаха нищо общо със съдържанието на книгата ми.
Не знам дали решенията, които взех въз основа на тези две видения, бяха правилни или не. Мога обаче да потвърдя, че виденията, които имах, нямат връзка с нито едно от религиозните постановления, които очертах в книгата си „Очакваните послания“.
Мнозина смятаха, че книгата ми „Очакваните послания“ е тълкуване на видения за знаменията на Часа и че съм използвал видения при писането на тази книга.
Казвам им, че не съм толкова наивен, че да основавам правните си решения на видения. Всеки, който прочете книгата ми, няма да намери в 400-те страници правно решение, което съм включил в книгата си, основано на видения. Всички доказателства, които съм включил в книгата си, са от Корана и Сунната и няма нито едно доказателство, което да съм включил в книгата си, основано на видение, което съм имал.
Истинското начало, когато написах книгата си, беше преди сутрешната молитва на 2 май 2019 г. в джамията, където четях Корана, както обикновено, преди да се проведе сутрешната молитва, затова се спрях на стиховете от сура Ад-Духан, които говорят за стиха за мъчението от дим. Всемогъщият Бог каза: „По-скоро те се съмняват, играят (9) Затова чакайте Деня, когато небето ще извади видим дим, (10) обгръщащ хората. Това е болезнено мъчение. (11) Господи наш, отмахни от нас мъчението! Наистина ние сме вярващи. (12) Как могат да получат напомнянето, когато при тях е дошъл ясен пратеник? (13) После се отвърнаха от него и казаха: „Луд учител.“ (14) „Наистина ще отменим наказанието за малко. Наистина ще се върнеш.“ (15) „В Деня, когато ще ударим с най-големия удар. Наистина ще си отмъстим.“ (16) [Ад-Духан] И така, спрях да чета внезапно, сякаш четях тези стихове за първи път в живота си, заради споменаването на пратеник, описан като „ясен пратеник“, сред стиховете, които говорят за събитията на Ад-Духан и това, което ще се случи в бъдеще. От тази дата започнах да търся и това не беше видение, което бях виждал.
Признавам, че съм имал много видения, чието тълкуване по-късно осъзнах, че ще премина през период на страдание поради реформа във вярата ми, но не знаех естеството на това страдание, докато не започнах да пиша и публикувам книгата си „Очакваните послания“. По това време осъзнах тълкуването на тези видения и тези видения нямаха никаква връзка със съдържанието на книгата ми.
Признавам, че имаше две видения, които бяха основната причина за страданието, до което стигнах сега, и заради тези две видения взех две решения без моята воля или желание, като и двете видения бяха след търсене на напътствие от Бог.
Първото видение беше видение на книгата и стих „Затова чакайте, защото те чакат“ на 17 септември 2019 г. Това видение беше, след като потърсих напътствие от Бог относно това дали ще завърша писането и публикуването на книгата си „Очакваните писма“ или не. Не исках да продължа да пиша и публикувам книгата, знаейки много добре проблемите, които щяха да ме сполетят и които щяха да ме съпътстват през целия ми живот. Тълкуването на видението обаче беше обратното на това, което исках, и затова взех решение да продължа да пиша и публикувам книгата без моето желание и това видение няма нищо общо с никое правно решение, което съм поставил в книгата си.
Книгата Откровение и стихът: „И така, чакайте, защото те чакат.“ 17 септември 2019 г.
Второто видение е видението на шейх Ахмед Ел-Тайеб и книгата с очакваните послания на 13 януари 2020 г. То беше след публикуването и разпространението на моята книга. Възнамерявах да публикувам книгата си само без да я защитавам или дори да я обсъждам, защото знам, че съм влязъл в губеща битка и че в крайна сметка това не е моята битка, а битката на идващ пратеник, когото Всемогъщият Бог ще подкрепи с ясни доказателства. Междувременно нямам чудо, което да докаже това, което е в моята книга. Затова исках да се задоволя с публикуването на книгата си само въз основа на първото видение и без да влизам в юридически битки с учените от Ал-Азхар Ал-Шариф. След като извърших Истихара (молитва за напътствие), имах видение за влизане в тази битка, също без моето желание, и поради това представих книгата си на Ал-Азхар Ал-Шариф за преглед. Това видение също няма нищо общо със съдържанието на моята книга.
Видението на шейх Ахмед Ел-Тайеб и Книгата на очакваните послания на 13 януари 2020 г.
Тези две видения, на които разчитах, за да взема две съдбовни решения, ме накараха да вляза в губеща битка, в която не исках да влизам, и станаха причина да бъда обвинен в отстъпничество и да бъда обиден от хора против волята ми. Тези две видения нямаха нищо общо със съдържанието на книгата ми.
Не знам дали решенията, които взех въз основа на тези две видения, бяха правилни или не. Мога обаче да потвърдя, че виденията, които имах, нямат връзка с нито едно от религиозните постановления, които очертах в книгата си „Очакваните послания“.
BG 
AR 
EN 
FR 
ES 
PT 
DE 
IT 
PL 
SV 
NB 
FI 
NL 
DA 
CS 
SK 
ET 
LV 
LT 
RU 
BE 
UK 
HU 
RO 
SR 
HR 
BS 
SQ 
EL 
TR 
HE 
ZH 
JA 
KO 
ID 
MS 
VI 
TL 
TH 
MY 
KM 
HI 
UR 
BN 
FA 
PS 
KK 
UZ 
HY 
KA 
TA 
NE 
SI 
SW 
AM