Един ден Омар ибн ал-Хатаб, нека Бог да е доволен от него, се обърнал към хората и ги посъветвал да не преувеличават със зестрите на жените. Той им обяснил, че ако преувеличаването със зестрите беше чест в този свят или в отвъдния, Пратеникът, нека Бог го благослови и с мир да го дари, щеше да го направи. Той обаче, нека Бог го благослови и с мир да го дари, не дал никоя от жените си, нито взел нищо за дъщерите си, освен малка сума.
Една от жените се изправи и смело каза: „О, Омар, Аллах ни дава и ни лишава. Не казва ли Всемогъщият Аллах: (И ако си дал на някого от тях голяма сума, не отнемай нищо от нея)? Голямата сума пари си е голяма сума пари.“ Омар осъзна правилността на думите на жената и красотата на нейния характер, цитирайки благородния стих, затова промени решението си и каза: „Жената беше права, а Омар грешеше.“

Въпросът тук
Има ли жена, която е по-наясно с религията от Омар?
Дали жената е твърдяла, че нашият господар Омар не разбира нищо от религия, защото не е била съгласна с него само по този въпрос?
Дали нашият господар Омар е бил непогрешим и е знаел всичко за религията, така че никой не е имал право да му противоречи по който и да е религиозен въпрос, за който е разказвал на хората?

Същата ситуация важи и за нарушаването от моя страна на консенсуса на учените.

Всички учени, включително Ибн Касир, Ал-Шаарауи и други, се радват на моето уважение и признателност. Моите знания не струват и парче комар в сравнение с техните знания.

Също така, всички тези учени, включително и аз, са подчинени на думите на Всемогъщия Бог: „И от знанието ви е дадено само малко.“

В крайна сметка, аз съм като жена, която не е била съгласна с мнението на нашия господар Омар по един въпрос, но не е била несъгласна с него по всичките му мнения.

Също така, всички учени, включително Ибн Катир и други, имат малко знания в сравнение със знанията на нашия учител Омар, така че те не са непогрешими.

Само защото не съм съгласен с консенсуса на учените по един въпрос, не означава, че не съм съгласен с тях по всички техни мнения и усилия, нито пък означава, че знам повече от тях.
Ще продължа да се съгласявам с консенсуса на учените относно цялото знание, което са представили, стига то да не противоречи на Корана и Сунната.
Моля, спрете повтарящите се коментари, че твърдя, че съм по-знаещ от Ибн Касир и кой сте вие, че да противоречите на консенсуса на учените, както и други повтарящи се обвинения. Надяваме се, че няма да объркате нещата и ще спрете подозрението, което ме преследва от девет години досега.