Обсада на Виена
и държавна измяна

Австралийският терорист е написал върху пушката, с която е убил 49 невъоръжени мюсюлмани в джамията: „Виена 1683“. Разбира се, 90% от мюсюлманите, които са прочели тези думи, не са знаели какво означават. Затова нека прочетем темата за „Виена 1683“ и защо този австралийски терорист го е написал на пушката си.

Битката при Виена се е състояла на 20-ти Рамадан 1094 г. по хиджра / 12 септември 1683 г. сл. Хр. След като Османската империя обсажда Виена в продължение на два месеца, битката разбива върховенството на Османската империя в Европа, тъй като полските, германските и австрийските сили, водени от крал Ян III Собиески от Полша, печелят битката над османската армия, водена от великия везир Кара Мустафа, командир на османските сили.

Османците и Виена
Завладяването на Виена отдавна е било мечта на османските султани, предвид стратегическото ѝ значение за контрол на търговските и транспортни пътища в сърцето на Европа. Всеки път османците са се задоволили да се завърнат от стените на Виена, след като са спечелили богатство и може би нови части от Източна или Централна Европа по силата на споразумения с Австрийската империя.
Първата обсада е била по времето на Сюлейман Великолепни, век и половина преди това, след като той е проникнал в Европа след победата си над унгарците в ужасната битка при Мохач. Армиите на Великолепни влизат в Будапеща, столицата на Унгария, на 3 Зу ал-Хиджа 932 г. по хиджра / 10 септември 1526 г. сл. Хр., превръщайки (Мюхрестан) в друга османска провинция и установявайки абсолютен контрол на османците в Централна и Източна Европа.
През 1683 г. турците обсаждат Виена за втори път, но граф Стархамберг успява да отблъсне турците в битка при връх Каленберг. След това, през 1686 г., те си връщат Будапеща от Османската империя, след 145 години османски контрол над Будапеща.

Преди битката
Германия се съревновавала с османците в Унгария и Словакия, а османският велик везир бил зает с идеята да нанесе мощен удар, за да спре намесата на Германия в делата на Унгария. Кара Мустафа паша убедил османския султан Мехмед IV и Императорския диван (Министерски съвет) да обявят война на Германия. Великият везир Ахмед паша Кьопрюлю тръгнал от Одрин и пристигнал в Унгария начело на голяма армия от приблизително 120 000 войници, екипирани с оръдия и боеприпаси, монтирани на 60 000 камили и 10 000 мулета. Той навлязъл в Словакия, разрушавайки всички военни укрепления по пътя си, насочвайки се към замъка Нохзел, разположен северозападно от Будапеща, на около 110 км източно от Виена и на 80 км от Братислава. Германците го укрепили, правейки го изключително укрепен, за да се превърне в една от най-силните крепости в Европа. Османската армия започнала обсадата си на 13 Мухарам 1074 г. по хиджра / 17 август 1663 г. сл. Хр.
Османската обсада на замъка продължила 37 дни, принуждавайки командира на гарнизона на замъка да поиска предаването му. Великият везир се съгласил с това, при условие че гарнизонът напусне замъка без оръжие или боеприпаси. Тази кампания предизвикала огромен шум в Европа, вселявайки страх и паника в сърцата на кралете като цяло. След предаването на този велик замък, около 30 австрийски замъка се предали на османската армия.
Това голямо завоевание доведе до напредването на армиите на Ахмед Кьопрюлу, завладявайки регионите Моравия (в Чехословакия) и Силезия в Централна Европа.

Военен съвет
Великият везир Кара Мустафа паша свиква военен съвет в армията си и обявява, че ще превземе Виена и ще диктува условията си на Германия там. Той казва, че превземането на Янгкале, градът, считан за ключ към Виена и разположен на 80 км източно от Виена на западния бряг на река Раб, няма да подчини Германия и ще ѝ попречи да се намесва в унгарските дела.
Решението на Кара Мустафа паша предизвика объркване и противоречия сред министрите. Министър Ибрахим паша възрази, твърдейки, че желанието на султан Мехмед IV е да превземе Янгкала и да атакува Централна Европа с османските командосни бригади, и че кампанията срещу Виена вероятно ще се проведе следващата година. Кара Мустафа паша отговори, че е трудно за армия да се събере отново с такава гъстота и сила и че този въпрос изисква силен, решителен удар срещу германците, в противен случай войната с тях ще се проточи, особено след като Германия е сключила мирен договор с Франция и е сигурна от западната страна, и че император Леополд се е съгласил с полския крал Собиески да възстанови областта Падоли, и че Венеция трябва да бъде включена в това споразумение и по този начин Русия и останалите европейски страни ще се присъединят към този християнски съюз заедно с Германия. Това изискваше разрушаването му и унищожаването на този зараждащ се съюз през тази година, в противен случай войната ще се проточи за неизвестен период.

Позицията на Европа
Европейските сили се втурнаха да спасят Виена от падането. Папата обяви кръстоносен поход срещу османците и заповяда на полския крал Собиески да наруши договора си с османците. Той също така заповяда на германските принцове на Саксония и Бавария, най-близките европейски принцове, да се отправят към Виена възможно най-бързо. Събраха се европейски армии от Полша, Германия и Австрия, наброяващи 70 000 войници. Херцогът на Лотарингия остави общото командване на полския крал Ян III Собиески. Приготовленията им бяха завършени в петък, 11 септември, след като прецениха, че падането на Виена е само на няколко дни. Затова европейците решиха да преминат със сила Донския мост, който беше контролиран от османците, независимо от цената, тъй като доставките не можеха да бъдат доставени до Виена без преминаване през този мост.

предателство
Кара Мустафа е разположил голяма османска сила, водена от Мурад Карай, владетеля на Крим, на Донския мост, единственият път, водещ към Виена от запад, за да предотврати настъплението на европейците. Мурад Карай е наредил мостът да бъде взривен, ако е необходимо.
Тук се случи нещо, което никой, нито османците, нито европейците, не очакваше. Мурад Карай извърши голямо предателство към исляма и мюсюлманите, като позволи на европейците да преминат моста без бой. Това се дължеше на омразата и враждебността му към Кара Мустафа. Мустафа паша мразеше Мурад Карай и се отнасяше зле с него. Мурад, от друга страна, вярваше, че провалът на Мустафа паша във Виена ще доведе до падането му от власт и позицията му на лидер. На този предателски лидер никога не му хрумна, че загубата на османците от Виена ще промени хода на световната история. Затова Мурад реши да остане зрител, докато европейските сили преминат моста Доня, за да пробият обсадата, наложена на Виена, без да мръднат пръст. Освен това в османската армия имаше министри и бейове, които не искаха Кара Мустафа паша да бъде завоевателят на Виена, където султан Сюлейман Великолепни се беше провалил.

Решителната битка
В събота, на 20 Рамадан, 1094 г. по хиджра / 12 септември 1683 г. сл. Хр., двете армии се срещат пред стените на Виена. Европейците са щастливи, че са преминали моста Дона, без да пролеят нито капка кръв. Османската армия е в състояние на изумление, виждайки европейците пред себе си след преминаването на моста Дона. Мустафа паша обаче предприема контраатака, с по-голямата част от силите си и части от елитните еничари, за да нахлуе в града. Турските командири възнамеряват да окупират Виена преди пристигането на Йоан III Собиески, но времето изтича. По това време военните инженери подготвят още една голяма и последна експлозия, за да осигурят достъп до града. Докато турците набързо завършват работата си и запечатват тунела, за да направят експлозията по-ефективна, австрийците откриват пещерата следобед. Един от тях влиза в тунела и обезврежда експлозията точно навреме.
Още едно голямо предателство се случи от страна на Оглу Ибрахим, командирът на дясното крило на османската армия, когато той се оттегли от бойното поле. Това оттегляне оказа най-голямо влияние върху поражението на османците. Кара Мустафа успя да се оттегли организирано от бойното поле и на връщане Кара Мустафа екзекутира както Мурад Карай, така и Оглу Ибрахим, но това не му помогна пред султан Мехмед IV, който нареди екзекуцията му.
Около 15 000 османски мъже са убити в боевете, а близо 4000 европейци са убити. Османската армия взема със себе си 81 000 пленници по време на отстъплението и обсадата, която продължава 59 дни, приключва.

Резултати от битката
Османското поражение при стените на Виена е повратна точка в османската и европейската история. С поражението си при Виена Османската империя губи инерцията си за атака и експанзия в Европа. Поражението бележи патова ситуация в османската история. Впоследствие армиите на християнския съюз се насочват към завземане на части от османската територия в Европа през следващите векове.

Защо бяхме страхотни
Книгата (Незабравими дни... Важни страници от ислямската история) от Тамер Бадр