Султан Мурад II

Той е султан Мурад II, аскетичният султан, който потушава вътрешния бунт и побеждава кръстоносната коалиция в битката при Варна. Той е единственият султан, който абдикира два пъти от сина си, за да се посвети на поклонението пред Всемогъщия Бог.

Неговото възпитание
Султан Мурад II е роден през 806 г. по хиджра / 1404 г. сл. Хр. и е израснал в османско семейство, което е внушило на синовете си любов към знанието и джихада в името на Аллах. Султан Мурад II е отгледан в добро ислямско общество, което го е квалифицирало да поеме султаната на осемнадесетгодишна възраст. Той е бил известен на всички свои поданици със своята набожност, справедливост и състрадание. Той е бил любител на джихада в името на Аллах и на призоваването на хората към исляма в цяла Европа.

Превземане на Султаната и елиминиране на вътрешните бунтове
Султан Мурад II поема управлението на държавата след смъртта на баща си, Мехмед Челеби, през 824 г. по хиджра / 1421 г. сл. Хр. Султан Мурад успява да потуши вътрешните бунтове, започнати от чичо му Мустафа, които са подкрепяни от враговете на Османската империя. Византийският император Мануил II стои зад интригите, заговорите и проблемите, на които е изложен султан Мурад. Той подкрепя чичото на султан Мурад с помощ, докато Мустафа не успява да обсади град Галиполи, опитвайки се да го отнеме от султана и да го направи своя база. Султан Мурад обаче арестува чичо си и го предава на бесилката. Въпреки това император Мануил II продължава да крои заговори срещу султана и подкрепя брат си Мурад II, поставяйки го за командващ сила, която превзема град Никея в Анатолия. Мурад тръгва срещу него и успява да елиминира силите му, принуждавайки противника си да се предаде и след това е убит. Тогава султан Мурад решил да даде на императора практически урок, затова бързо окупирал Солун, нападнал го и го нахлул със сила през март 1431 г. / 833 г. по хиджра, като градът станал неразделна част от Османската империя.
Султан Мурад II нанасял тежки удари на бунтовническите движения на Балканите и се стремил да засили османското владичество в тези земи. Османската армия се насочила на север, за да подчини областта Влахия и ѝ наложила годишен данък. Новият сръбски крал Стефан Лазар бил принуден да се подчини на османците и да влезе под тяхна власт, подновявайки лоялността си към султана. Османската армия се насочила на юг, където затвърдила основите на османското владичество в Гърция. Султанът скоро продължил мисионерския си джихад и премахнал пречките както в Албания, така и в Унгария.

Неговите завоевания
По време на управлението на Мурад II, османците завладяват Албания през 834 г. по хиджра / 1431 г. сл. Хр., съсредоточавайки атаките си върху южната част на страната. Османците водят ожесточена борба в Северна Албания, където северните албанци побеждават две османски армии в Албанските планини. Те също така побеждават две последователни османски кампании, водени от самия султан Мурад. Османците претърпяват тежки загуби по време на отстъплението. Християнските държави подкрепят албанците срещу османците, особено венецианското правителство, което е осъзнавало опасността, породена от османското завладяване на този важен регион с неговите плажове и морски пристанища, свързващи Венеция със Средиземноморския басейн и външния свят. Османците също така са били наясно, че османците могат да задържат венецианските кораби в затвореното Адриатическо море. По този начин султан Мурад II не е свидетел на стабилно османско управление в Албания.
Що се отнася до унгарския фронт, Мурад II успява през 842 г. по хиджра / 1438 г. сл. Хр., побеждавайки унгарците, пленявайки 70 000 техни войници и завземайки няколко позиции. След това той напредва, за да завладее Белград, сръбската столица, но опитът му се проваля. Скоро се сформира голям кръстоносен съюз, благословен от папата, чиято цел е напълно да прогони османците от Европа. Съюзът включва папството, Унгария, Полша, Сърбия, Влахия, Генуа, Венеция, Византийската империя и Бургундийското херцогство. Германски и чешки войски също се присъединяват към съюза. Командването на кръстоносните сили е поверено на способния унгарски командир Ян Хуняди. Хуняди повежда сухопътните сили на кръстоносците и марширува на юг, преминавайки Дунав и нанасяйки две тежки поражения на османците през 846 г. по хиджра / 1442 г. Османците са принудени да търсят мир. През юли 848 г. по хиджра / 1444 г. сл. Хр. в Шчечин е сключен десетгодишен мирен договор, в който той отстъпва Сърбия и признава Георги Бранкович за неин княз. Султан Мурад също отстъпва Влахия (Румъния) на Унгария и откупва зет си Махмуд Челеби, който е главнокомандващ на османските армии, за 60 000 дуката. Този договор е написан на османски и унгарски език. Ладислав, крал на Унгария, се заклева върху Библията, а султан Мурад се заклева върху Корана да изпълнява почтено и вярно условията на договора.

Абдикация на султаната
Когато Мурад приключил със сключването на примирието с европейските си врагове, той се завърнал в Анатолия. Той бил шокиран от смъртта на сина си, принц Алаа, и скръбта му се засилила. Той се отказал от света и кралството и абдикирал от султаната в полза на сина си Мехмед II, който тогава бил на четиринадесет години. Поради младата му възраст баща му го обградил с някои от мъжете от неговата държава, които били мъдри и замислени. След това той отишъл в Магнезия в Мала Азия, за да прекара остатъка от живота си в изолация и спокойствие, посвещавайки се в това уединение на поклонението пред Бога и съзерцавайки Неговото царство, след като се успокоил, че в регионите на неговата държава са установени сигурност и мир. Султанът не се радвал дълго на това уединение и поклонение, тъй като кардинал Чезарини и някои от неговите помощници призовавали за нарушаване на договорите с османците и прогонването им от Европа, особено след като султан Мурад бил оставил османския трон на младия си син, който нямал никакъв опит или опасност от него. Папа Евгений IV бил убеден в тази сатанинска идея и поискал от християните да нарушат договора и да нападнат мюсюлманите. Той обяснил на християните, че договорът, сключен с мюсюлманите, е невалиден, защото е проведен без разрешението на папата, наместника на Христос на земята. Кардинал Чезарини бил много активен, винаги в движение, никога не се уморявал да работи, стремейки се да елиминира османците. Затова той посещавал християнските крале и техните водачи и ги подбуждал да нарушат договора с мюсюлманите. Убеждавал всеки, който му възразявал, да наруши договора и му казвал: „В името на папата той ги освобождава от отговорност за нарушаването му и благославя войниците и оръжията им. Те трябва да следват неговия път, защото това е пътят на славата и спасението. Който след това има съвест, която противоречи на него и се страхува от греха, ще носи неговото бреме и грях.“

Кръстоносците нарушават завета
Кръстоносците нарушили своите завети, мобилизирали армии за борба с мюсюлманите и обсадили българския град Варна, разположен на брега на Черно море, който бил освободен от мюсюлманите. Нарушаването на завети е обща характеристика на враговете на тази религия и затова Всемогъщият Аллах задължил мюсюлманите да се бият с тях. Той казва: „Но ако нарушат клетвите си след завета си и нападнат вашата религия, тогава се бийте с водачите на неверието. Наистина, за тях няма клетви. Може би ще се престанат.“ [Ат-Тауба: 12]. Те не зачитат завети или споразумения, какъвто винаги е бил техният характер. Те не се колебаят да атакуват всеки народ, всеки човек, в когото видят слабост, убивайки и изклавайки.“

Връщане към джихада
Когато християните започнали да настъпват към Османската империя и мюсюлманите в Одрин чули за движението и настъплението на кръстоносците, те били обзети от страх и ужас. Държавниците изпратили вест до султан Мурад, призовавайки го да дойде и да се изправи срещу тази заплаха. Султанът муджахид излезе от уединението си, за да поведе османските армии срещу кръстоносната заплаха. Мурад успял да преговаря с генуезкия флот за транспортиране на четиридесет хиляди души от османската армия от Азия до Европа, под погледа и вниманието на кръстоносния флот, в замяна на един динар на войник.
Султан Мурад ускорил похода си и пристигнал във Варна в същия ден като кръстоносците. На следващия ден избухнала ожесточена битка между християнската и мюсюлманската армия. Султан Мурад набил нарушения от враговете си договор на върха на копие, за да направи тях и цялото небе и земя свидетели на тяхното предателство и агресия и да засили ентусиазма на войниците си. Двете страни се сражавали и между тях се разиграла ужасна битка, в която победата почти била за християните поради религиозния им плам и прекомерния им ентусиазъм. Тази защита и прекомерният ентусиазъм обаче се сблъскали с джихадисткия дух на османците. Крал Ладислав, нарушителят на завета, се срещнал лице в лице със султан Мурад, пазителя на завета, и те се сбили. Ужасна битка се разиграла между тях на 28-ми Раджаб 848 г. по хиджра / 10 ноември 1444 г. Мюсюлманският султан успял да убие християнския унгарски крал. Той го изненадал със силен удар от копието си, който го накарал да падне от коня си. Някои от муджахидините се втурнали, отсекли главата му и я набили на копие, прославяйки и ликувайки. Един от муджахидините извикал на врага: „О, неверници, това е главата на вашия цар.“ Тази сцена оказала силно въздействие върху християнските тълпи и те били обзети от страх и паника. Мюсюлманите предприели силна атака срещу тях, разпръснали ги и ги победили в ужасно поражение. Християните обърнали гръб, отблъсквайки се един друг. Султан Мурад не преследвал врага си и се задоволил с... Това е степента на победата и тя е велика победа.
Тази битка премахна Унгария от списъка на страните, способни да започнат офанзивни военни операции срещу османците за поне десет години.

Връщане към изолация и преданост
Султан Мурад не изоставил аскетизма си в този свят и в царството, затова отстъпил трона на сина си Мохамед и се върнал в уединението си в Магнезия, подобно на победоносен лъв, завръщащ се в леговището си.
Историята ни е споменавала група царе и владетели, които са абдикирали от троновете си и са се откъснали от народа и блясъка на кралството, за да се уединят, и че някои от тези царе са се завърнали на трона, но не сме споменали никой от тях, който е абдикирал от трона два пъти, освен султан Мурад. Той едва е стигнал до изолацията си в Мала Азия, когато еничарите в Одрин се разбунтували, бунтували, бунтували, разбунтували и корумпирали. Султан Мехмед II бил млад мъж на последните години и някои от мъжете в държавата се опасявали, че въпросът ще ескалира, опасността ще се увеличи, злото ще се влоши и последствията ще бъдат лоши, затова изпратили при султан Мурад молба сам да поеме отговорност за въпроса. Султан Мурад дошъл и завзел юздите на властта, а еничарите му се подчинили. Той изпратил сина си Мохамед в Магнезия за неин управител в Анатолия. Султан Мурад II останал на османския трон до последния ден от живота си, който прекарал в завоевания и завоевания.

Мурад II и любовта му към поети, учени и благотворителност
Мохамед Харб казва: „Въпреки че Мурад II е бил човек с малко стихотворения и имаме само малка част от неговата поезия, той е оказал голямо влияние върху литературата и поезията, което не може да се отрече, заради благословията, която е давал на поетите, които е канил на съвета си два дни в седмицата, за да кажат каквото имат да кажат, и да обсъждат подробностите от разговорите и клюките между тях и султана, който ги е одобрявал или не, е избирал или отхвърлял. Той често е задоволявал нуждите на нуждаещите се сред тях, като е давал благословии или им е намирал професия, която да им осигурява препитание, докато се освободят от житейските тревоги и се отдадат на писането на поезия. Неговата епоха е дала много поети.“
Мурад II превърнал кралския дворец в своеобразна научна академия и дори наел поети, които да го придружават в борбите му. Едно от стихотворенията му било: „Елате, нека си спомним за Бога, защото не сме вечни на този свят“.
Той беше знаещ, мъдър, справедлив и смел султан. Всяка година изпращаше три хиляди и петстотин динара от собствените си пари на жителите на Двете свети джамии и Йерусалим. Грижеше се за знанието, учените, шейховете и праведниците. Проправяше пътищата за кралства, осигуряваше пътищата, установяваше закона и религията и унижаваше неверниците и атеистите. Юсеф Асааф каза за него: „Той беше благочестив и праведен, силен герой, обичащ добротата, склонен към състрадание и доброжелателност.“
Султан Мурад построил джамии, училища, дворци и мостове, включително джамията в Одрин с трите ѝ балкона. До тази джамия той построил училище и хоспис, където били хранени бедните и нуждаещите се.

Неговата смърт и завещание
Султанът починал в двореца Одрин на 16 Мухарам 855 г. по хиджра (18 февруари 1451 г. сл. Хр.) на 47-годишна възраст. В съответствие с волята му, нека Бог се смили над него, той бил погребан до джамията Мурадие в Бурса. Той поискал да не се строи нищо върху гроба му, да се изградят места отстрани на гроба му, където хората, които го учат наизуст, да могат да седят и да рецитират Свещения Коран, и да бъде погребан в петък. Волята му била изпълнена.

Когато бяхме страхотни
От книгата „Незабравими лидери“ от Тамер Бадр