Един от честите коментари и съобщения, които получавам

Посланието и пророчеството са прекъснати, така че няма пратеник или пророк след мен, но благата вест, видението на мюсюлманина, са част от частите на пророчеството.
Разказвач: Анас бин Малик | Разказвач: Ал-Суюти | Източник: Al-Jami` Al-Saghir
Страница или номер: 1994 | Обобщение на решението на учения по хадисите: Автентично

Предполага се, че трябва да отговоря на този коментар, който авторът му смята, че съм игнорирал в книгата си „Очакваните послания“, в която споменах, че има идващ пратеник, сякаш съм достатъчно глупав да публикувам книга от 400 страници и да не спомена хадис като този, който той ми донесе, сякаш ми донесе убедителен аргумент, който опровергава посоченото в книгата ми.

И за да ви изясня мащаба на страданието, през което преминах, докато пишех книгата си, за да разследвам всяко малко нещо, което ми пречеше по време на изследванията ми в тази книга, ще отговоря на този въпрос само с това, което е посочено в книгата ми, и за да осъзнаете, че няма да мога да отговоря на всеки въпрос, отправен към мен чрез коментар или съобщение, както ви казах, няма да мога да съкратя 400 страници за всеки приятел, който не иска да прочете книгата и не иска да търси истината.

Що се отнася до отговора на този въпрос, споменах го във втора глава („Печатът на пророците, а не Печатът на пратениците“) от страница 48 до страница 54 (7 страници, които не могат да бъдат обобщени в коментар във Facebook). Отне ми много дни да проуча и разследвам този хадис, защото той е единственият аргумент, на който юристите се позовават, за да докажат, че Пророкът, нека Бог го благослови и с мир го дари, е не само Печатът на пророците, както е споменато в Свещения Коран, но и добавят към него, че той е Печатът на пратениците.

Отговорих на въпроса за автентичността на този хадис по следния начин:

 Каква е автентичността на хадиса: „Посланието и пророчеството са прекъснати; няма пратеник, нито пророк след мен...“?

Тези, които вярват в принципа, че няма пратеник след нашия Пророк Мохамед (мир и благословии на него), се придържат към хадис, който гласи, че няма пратеник след него, както Имам Ахмад е включил в своя Муснад, както са направили и ат-Тирмизи и ал-Хаким. Ал-Хасан ибн Мухаммад ал-За'фарани ни е казал, Афан ибн Муслим ни е казал, Абд ал-Уахид, тоест ибн Зияд, ни е казал, ал-Мухтар ибн Фулфул ни е казал, Анас ибн Малик (Аллах да е доволен от него) ни е казал: Пратеникът на Аллах (мир и благословии на него) е казал: „Посланието и пророчеството са приключили, така че няма пратеник или пророк след мен.“ Той е казал: „Това беше трудно за хората.“ Той е казал: „Но има добри вести.“ Те са казали: „Какво е добра вест?“ Той е казал: „Сънят на мюсюлманина, който е част от пророчеството.“ Ал-Тирмизи е казал: „Има предания по тази тема от Абу Хурайра, Хухайфа ибн Асид, Ибн Абас, Ум Курз и Абу Асид. Той е казал: Това е добър, достоверен и рядък хадис от тази верига от предания от ал-Мухтар ибн Фулфул.“
Проверих разказвачите на този хадис, за да потвърдя неговата автентичност и открих, че всички те са надеждни, с изключение на (Ал-Мухтар бин Фалфел) ( ), тъй като повече от един от имамите го потвърдиха, като например Ахмад бин Ханбал, Абу Хатим Ал-Рази, Ахмад бин Салех Ал-Аджли, Ал-Мавсили, Ал-Захаби и Ал-Насаи. Абу Давуд каза за него: (Няма нищо нередно в него), а Абу Бакр Ал-Баззар каза за него: (Той е надежден в хадисите и те приеха неговия хадис).
Абу ал-Фадл ал-Сулеймани го споменава сред известните със странните си разкази, а Ибн Хаджар ал-Аскалани обобщава ситуацията му в книгата „Такриб ал-Тахдиб“ (6524) и казва: (Той е честен, но има някои грешки).
Абу Хатим бин Хиббан Ал-Бусти го споменава в „Ал-Тикат“ (5/429) и казва: (Той прави много грешки).
В книгата „Тахдиб ал-Тахдиб“ от Ибн Хаджар ал-Аскалани, част 10, той казва за ал-Мухтар бин Фалфел: (Казах: Останалата част от речта му съдържа много грешки и той е споменат в следа, която ал-Бухари е спрял в свидетелствата от авторитета на Анас, а Ибн Аби Шейба го е свързал с авторитета на Хафс бин Гият, по негов авторитет. Попитах... за свидетелствата на робите и той каза, че са допустими. Ал-Сулеймани говори за него и го причисли към разказвачите на странни неща от авторитета на Анас, заедно с Ибан бин Аби Айяш и други. Абу Бакр ал-Баззаз каза, че хадисът му е достоверен и те приеха хадиса му.)

Ранговете и нивата на разказвачите, както е посочено в Такриб ал-Тахдиб от Ибн Хаджар ал-Аскалани, са следните:

1- Сподвижниците: Заявявам това изрично в тяхна чест.
2 - Този, който е подчертавал похвалата си, било чрез действие: като най-доверен от хората, или чрез повторение на описанието устно: като доверен, надежден, или по значение: като надежден, запаметяващ.
3 - Някой, който е описан като надежден, умел, надежден или справедлив.
4- Този, който е малко под третата степен, и това се обозначава с: истинен, или няма нищо нередно с него, или няма нищо нередно с него.
5 - Този, който е малко под четири години, и това се отнася за истинен човек със слаба памет или истинен човек, който прави грешки, има илюзии, прави грешки или се променя по-късно. Това включва и някой, обвинен в някакъв вид нововъведение, като шиизъм, предопределение, идолопоклонство, ирджа или клевета, с пояснение на проповедника и други.
6- Този, който има само малко хадис и няма доказателства, че неговият хадис трябва да бъде изоставен поради тази причина, и това е показано от формулировката: приемлив, когато се следва, в противен случай хадисът е слаб.
7 - Този, за когото е разказано от повече от едно лице и не е документиран, и за когото се използва думата: скрит или неизвестен.
8- Ако в него няма документация от надежден източник и в него се изразява слабост, дори и да не е обяснена, и това е обозначено с думата: слаб.
9 - Той не е бил разказван от повече от един човек, не му се е вярвало и е наричан с думата: неизвестен.
10 - Този, който изобщо не е надежден и въпреки това е отслабен от недостатък, и това се обозначава с: изоставен, или изоставен хадис, или слаб хадис, или паднал.
11 - Кой беше обвинен в лъжа.
12- Кой го нарече лъжа и измислица.

Ал-Мухтар ибн Фалфел се счита за един от петите класи разказвачи на пророческите хадиси, който включва по-младите последователи. Неговият статус сред хората на хадисите и учените, занимаващи се с критика и удостоверяване на автентичността, както и в книгите на биографичната наука, се счита за надежден, но има някои грешки.

Ибн Хаджар казва във Фатх ал-Бари (1/384): „Що се отнася до грешките, понякога разказвачът прави много, а понякога малко. Когато е описан като допускащ много грешки, той трябва да провери какво е разказал. Ако установи, че е разказано от него или от някой друг от разказ, различен от този, описан като допускащ грешки, тогава е известно, че се разчита на оригиналния хадис, а не на тази конкретна верига от разкази. Ако се открие само чрез неговата верига от разкази, тогава това е недостатък, който изисква колебание при преценката относно автентичността на това, което е от този характер, и няма нищо подобно в Сахих, хвала на Аллах.“ А когато е описан като имащ малко грешки, както се казва: „Той има слаба памет, първите му грешки са негови недостатъци“ или „Той има странни неща“ и други подобни изрази: тогава решението за него е като решението за предишния.“
Шейх Ал-Албани, който е потвърдил автентичността на хадиса на Ал-Мухтар бин Фалфел, е казал в „Даиф Сунан Аби Давуд“ (2/272) в биографията на разказвача: „Ал-Хафиз е казал: (Той е надежден, но има някои грешки). Аз казах: Така че хадисът на някой като него може да се счита за добър, ако не му противоречи.“
Шейх Ал-Албани казва в „Ас-Силсилах Ас-Сахихах“ (6/216): „Предаден е единствено от Имран бин Уяйна и има някои критики към паметта му. Ал-Хафиз посочва това, като казва: (Той е надежден, но има някои грешки); така че удостоверяването на автентичността на неговия хадис не е приемливо и е достатъчно той да го подобри, ако не му противоречи.“

С изключение на споменатия хадис, в който има спор („Няма пратеник след мен“), предаден от Ал-Мухтар бин Фалфел, той е предаден от група сподвижници относно изключението на пророчеството без изпращане на хадиси за сънища. Този хадис е мутаватир и има няколко аспекта и формулировки, които не включват фразата („Няма пратеник след мен“), включително следните предания:

1 - Имам Ал-Бухари, Бог да се смили над него, включено в неговия Сахих, от предаването на Абу Хурайра, Бог да е доволен от него, който е казал: Чух Пратеника на Аллах, Бог да го благослови и с мир да го дари, да казва: „От пророчеството не остава нищо друго освен блага вест.“ Те казаха: „Какво е блага вест?“ Той каза: „Благ сън.“
Бог да се смили над него, той включи в „Ал-Муата“ глава с текста: „Когато завършише обедната молитва, той казваше: „Някой от вас видя ли сън снощи? ...?“ И казваше: „След мен от пророчеството няма да остане нищо освен праведния сън.“
Предадено е от Имам Ахмад в неговия Муснад, Абу Дауд и Ал-Хаким в неговия Мустадрак, всички от Малик.
2. Имам Ахмад включва в своя Муснад, а Имам Муслим в своя Сахих хадис от Ибн Абас, Аллах да е доволен от него, който казва: Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, повдигна завесата, докато хората стояха в редици зад Абу Бакр, и каза: „О, хора, от благата вест за пророчеството остава само праведното видение, което мюсюлманинът вижда или което е видяно за него…“
В разказ от Муслим, в който се казва (Пратеникът на Аллах, нека Бог го благослови и с мир го дари, е свалил завесата), докато главата му е била превързана по време на болестта, от която е починал, и е казал: „О, Боже, предадох ли посланието?“ три пъти. От благата вест за пророчеството остава само видението, което праведният раб вижда или което е видяно за него...“
Предаден е от Абд ал-Раззак в неговия Мусаннаф, Ибн Аби Шайба, Абу Дауд, ал-Насаи, ал-Дарими, Ибн Маджа, Ибн Хузайма, Ибн Хибан и ал-Байхаки.
3 - Имам Ахмад, нека Бог се смили над него, е включен в неговия Муснад, а синът му Абдуллах е включен в Заваид ал-Муснад, според Аиша, нека Бог да е доволен от нея, че Пророкът, нека Бог го благослови и с мир му дари, е казал: „Нищо няма да остане от пророчеството след мен, освен благи вести.“ Те казаха: „Какво са благи вести?“ Той каза: „Благ сън, който човек види или който е видян за него.“
4- Имам Ахмад е включил в своя Муснад, а Ал-Табарани го е включил от името на Абу Ал-Тайиб (Аллах да е доволен от него), който е казал: Пратеникът на Аллах (мир и благословии на него) е казал: „Няма друго пророчество след мен, освен благата вест.“ Беше казано: „Какво са благите вести, о, Пратенико на Аллах?“ Той е казал: „Благ сън“ или е казал: „Праведен сън.“
5 - Ал-Табарани и Ал-Баззар предават от Хухайфа ибн Асид (Аллах да е доволен от него), който е казал: Пратеникът на Аллах (мир и благословия нему) е казал: „Аз си отидох и няма друго пророчество след мен, освен блага вест.“ Беше казано: „Какво е блага вест?“ Той отговори: „Праведният сън, който праведникът вижда или който е видян за него.“
6 - Имам Ахмад, Ал-Дарими и Ибн Маджа предават от Ум Курз Ал-Каабия, нека Бог да е доволен от нея, че Пророкът, нека Бог го благослови и с мир го дари, е казал: „Благата вест си отиде, но добрите вести останаха.“
7 - Имам Малик предава в Ал-Муата от Зейд ибн Аслам, от Ата ибн Ясар (Аллах да е доволен от него), че Пратеникът на Аллах (мир и благословии на него) е казал: „Нищо от пророчеството няма да остане след мен, освен благата вест.“ Те казаха: „Какво са благите вести, о, Пратенико на Аллах?“ Той каза: „Праведният сън, който праведник види или който е видян за него, е една част от четиридесет и шест части от пророчеството.“ Това е мурсал хадис с надеждна верига на предаване.
Освен това, хадисите, които обсъждат сънищата, които са част от пророчеството, се различават значително по формулировка. Някои разкази определят сънищата като една от двадесет и петте части на пророчеството, докато други ги определят като една от седемдесет и шест части. Има много хадиси и различни числа между двата разказа. Когато разгледаме хадисите, които обсъждат сънищата, откриваме разлики в числата. Например, някои разкази гласят: „Добрият сън на праведен човек е една от четиридесет и шестте части на пророчеството“ [Бухари: 6983]. Друг разказ гласи: „Праведният сън е една от седемдесет части на пророчеството“ [Муслим: 2265]. Друг разказ гласи: „Сънят на мюсюлманина е една от четиридесет и петте части на пророчеството“ [Муслим: 2263]. Има много други разкази, които споменават различни числа за тази част от пророчеството.

В отговор на благородния хадис, в който Пророкът, мир и благословия на праха му, е казал: „Няма пратеник след мен“, се обръщаме към мнението на учените по терминология. Те разделят мутаватир хадиса на: вербален мутаватир, който е този, чиято формулировка е мутаватир, и семантичен мутаватир, който е този, чието значение е мутаватир.

1- Вербална честота: това, което се повтаря във формулировка и значение.

Пример: „Който умишлено лъже за мен, нека седне в Ада.“ Разказано от ал-Бухари (107), Муслим (3), Абу Давуд (3651), ал-Тирмизи (2661), Ибн Маджа (30, 37) и Ахмад (2/159). Този хадис е разказан от повече от седемдесет и двама сподвижници, а от тях голяма група, която не може да бъде преброена.

2- Семантична честота: Това е когато разказвачите са се съгласили с общо значение, но формулировката на хадиса се е различавала.

Пример: Хадисът за застъпничество, чието значение е същото, но формулировката е различна, и същото важи и за хадисите за избърсване на чорапите.

Сега, ела с мен, братко мюсюлмански, докато прилагаме това правило към хадисите за виденията, които споменахме по-рано, за да определим дали има вербална и семантична последователност в тези хадиси или не. И до каква степен фразата „Няма пратеник след мен“ е вярна по отношение на останалите хадиси?

1. Всички тези хадиси имат морална верига на предаване и са съгласни, че виденията са част от пророчеството, което доказва тяхната автентичност без никакво съмнение.
2 - В повечето от тези хадиси често се среща формулировката, че от пророчеството няма да остане нищо освен благата вест, и това също показва неговата автентичност.
3 - Хадисите за виденията се различават по отношение на броя на частите на пророчеството, но всички те са единодушни, че виденията са част от пророчеството и това е вярно и няма съмнение в това. Разликата обаче е в определянето на тази част до конкретна степен и тази разлика е неефективна и не ни засяга тук. Дали видението е част от седемдесет части на пророчеството или от четиридесет и шест части на пророчеството, няма да ни е от полза. Известно е, че ако хадисите се различават по формулировка и някои от тях превъзхождат други, но всички са съгласни по съдържание, тогава те се считат за мутаватир по значение, а не по думи.
4. В предишните хадиси има словесно повторение, че Пророкът, мир и благословия на него, е единственият печат на пророците, и това е в съответствие с изричен текст в Свещения Коран, така че няма място за който и да е мюсюлманин да спори по този въпрос.
5. Няма вербално или семантично повторение във фразата (Няма пратеник след мен), спомената в единствения хадис, цитиран от онези, които вярват, че Пророкът, мир и благословия на него, е Печатът на Пратениците. Тази фраза е допълнение към споменатото в другите хадиси и следователно не е вербално или семантично повтаряща се, както четете в предишните хадиси. Заслужава ли тази фраза - която не е вербално или семантично повтаряща се и противоречи на множество текстове в Корана и Сунната, както споменахме по-рано - да излезем от нея с опасното убеждение, че Пророкът, мир и благословия на него, е Печатът на Пратениците? Осъзнават ли учените степента на опасността от тази фетва, основана на един-единствен хадис, чиито разказвачи се съмняват, и чрез която тя ще причини голяма скръб за нашите потомци, ако Всемогъщият Бог им изпрати пратеник в края на времето, за да ги предупреди за тежко наказание?
6- Както споменах по-рано, веригата на предаване на гореспоменатия хадис, който съдържа фразата „Няма пратеник след мен“, включва (Ал-Мухтар бин Фалфул), за когото Ибн Хаджар Ал-Аскалани е казал, че е правдив, но има някои грешки, а Абу Ал-Фадл Ал-Сулеймани го е споменал сред онези, известни с неговите нежелателни хадиси, а Абу Хатим Ал-Басти го е споменал и е казал: „Той прави много грешки. И така, как можем да изградим голяма фетва, основана само на този хадис, която казва, че Пророкът ﷺ е Печатът на Пратениците...?! Ще понесат ли днешните мюсюлмански учени бремето на мюсюлманите, които ще лъжат за идващия пратеник, заради настояването си за тяхната фетва, след като истината им е станала ясна...? И ще се застъпят ли за тях фетвите на предишни учени, които цитират своите фетви и продължават да ги повтарят без да ги разследват до ден днешен?“

Край на цитата
Надявам се да ме извините, че след това няма да отговоря на вашите запитвания относно това, което книгата обхваща, защото всеки отговор ще отнеме много време, а отговорите на всички ваши въпроси са в книгата за тези, които искат да достигнат до истината.