Седмият кръстоносен поход срещу Египет

Причини за Седмата кампания
Преобладаващата идея в Европа от средата на дванадесети век сл. Хр. е била, че докато Египет запазва силата и мощта си, няма начин кръстоносните походи да успеят и да си върнат Йерусалим от мюсюлманите, които успяват да го върнат от кръстоносците за втори път през 642 г. по хиджра / 1244 г. сл. Хр. от ръцете на крал Ал-Салих Айюб. Франките възстановяват цитаделата на Йерусалим след смъртта на крал Ал-Камил през 635 г. по хиджра, което означава, че те нарушават условията на договора и примирието между тях и мюсюлманите, които крал Ал-Камил е подписал с тях през 626 г. по хиджра / 1229 г. сл. Хр. Мюсюлманите я обсаждат и завладяват, и разрушават цитаделата през 637 г. по хиджра / 1240 г. сл. Хр., което означава, че тя е останала в ръцете на кръстоносците около единадесет години, откакто Ал-Камил им предава Йерусалим. Това е причината, довела до Седмия кръстоносен поход, воден от Луи IX срещу Египет, кампания, за която християнският Запад се е подготвил в координация между папа Инокентий IV и френския крал Луи IX, а религиозният съвет в Лион е бил свидетел на призива за нея през 646 г. по хиджра / 1248 г. сл. Хр.

Съюз, който не се състоя
Целта на кампанията не е била само да се отвърне Йерусалим или да се удари в Египет, тъй като той е бил важна военна база и ключ към Йерусалим. Тя е имала за цел и една далечна цел: да се сформира християнско-езически съюз между кръстоносците и монголите, който от една страна да унищожи държавата на Аюбидите в Египет и Леванта, а от друга, да обгради и обгради ислямския свят от изток и запад.
Папският план се основавал на кръстоносните походи, които атакували арабския регион от бреговете на Средиземно море и започнали военната си програма с окупацията на Дамиета, най-важното пристанище в източното Средиземноморие по това време. В същото време монголските сили щяли да настъпят от изток, за да започнат атаката си срещу ислямския регион. Варварските монголски сили успели да нахлуят в източната част на ислямския свят.
Папа Инокентий IV изпратил две посолства до монголите, за да постигне тази цел, но те не били увенчани с успех. Великият хан на монголите имал други идеи. Той изпратил послание до папата, с което го помолил да признае суверенитета му и да обяви подчинението си на него и на кралете на Европа. Той дори го помолил да доведе всички крале на Европа в двора си, за да му отдадат почит, смятайки го за велик хан на татарите и господар на целия свят.
Провалът на проекта за съюз между кръстоносците и монголите не промени нищо. Кръстоносният поход отплава през есента на 646 г. по хиджра / 1248 г. от френското пристанище Марсилия до остров Кипър и остава там за известно време. След това отплава оттам през пролетта на следващата година, 647 г. по хиджра / 1249 г., и след добра подготовка отплава към египетския бряг. Броят на мъжете му достига около петдесет хиляди войници, начело на които са братята на френския крал: Шарл Анжуйски и Робер дьо Арто.

Подготовка и оборудване
Ал-Салих Айюб научил за новината за тази кампания, докато бил в Леванта. Той чул за кръстоносните сили, събиращи се в Кипър, и за подготовката им да нахлуят и превземат Египет. Въпреки болестта си се завърнал в Египет и започнал да урежда военните си дела.
Когато Ал-Салих Айюб научил, че град Дамиета ще бъде предпочитаният маршрут на кръстоносците за нахлуване в Египет, той разположил армиите си на лагер южно от него в град „Ашмум Танах“, който сега се нарича „Ашмун ал-Руман“ в Северен Египет. Той заповядал градът да бъде укрепен и изпратил армия към него, водена от принц Фахр ал-Дин Юсуф, като му заповядал да разположи лагер на западния му бряг, за да предотврати слизането на врага на брега. Той разположил лагер там срещу града, а Нил бил между него и него.
Флотът на кръстоносците достига египетските води край Дамиета на 20-ти Сафар 647 г. по хиджра / юни 1249 г. сл. Хр. На следващия ден кръстоносците акостират на западния бряг на Нил. Избухват схватки между тях и мюсюлманите, след което принц Фахр ал-Дин и неговите сили, натоварени със защитата на града, се оттеглят в лагера на султана в Ашмум Танах.
Когато жителите на Дамиета видели гарнизона да се оттегля, те избягали в страх и паника, оставяйки моста, който свързвал западния бряг с Дамиета, непокътнат. Кръстоносците го прекосили и лесно окупирали града. Така Дамиета паднала в ръцете на силите на Седмия кръстоносен поход без бой.
Ал-Салих Айюб приел новината за падането на Дамиета със смесица от болка и гняв. Той наредил преместването на редица бягащи рицари и порицал принц Фахр ал-Дин за неговата небрежност и слабост. Той бил принуден да премести лагера си в град Мансура. Военни кораби били разположени на Нил към града, а групи муджахидини, избягали от Леванта и ислямския Магреб, се стичали към града.
Въпросът се ограничаваше до нападения, организирани от мюсюлмански федаини срещу лагера на кръстоносците, и отвличане на всеки, до когото можеха да се докопат. Те измисляха методи за това, които предизвикваха удивление и възхищение. Един такъв пример беше мюсюлмански муджахид, който издълба зелена диня, пъхна главата си вътре и след това се гмурна във водата, докато не се приближи до лагера на кръстоносците. Някои от бойците го помислиха за диня, плаваща във водата, но когато той слязъл да я вземе, мюсюлманските федаини го грабнали и го довели като пленник. Шествията на пленниците кръстоносци се умножили по улиците на Кайро по начин, който увеличил ентусиазма на хората и повдигнал морала на бойците до небето.
Междувременно египетският флот обсажда експедиционните сили и прерязва снабдителните им линии при Дамиета. Тази ситуация продължава шест месеца след пристигането на експедицията, като Луи IX очаква пристигането на брат си, граф дьо Поатие, в Дамиета. Когато пристига, кралят свиква военен съвет, за да изготви план за атака, и те решават да тръгнат към Кайро. Техните сили напускат Дамиета в събота, 12 Шабан 647 г. по хиджра / 20 ноември 1249 г. сл. Хр., а корабите им плават редом с тях по ръкава на Нил. Гарнизон на кръстоносците остава в Дамиета.

Смъртта на крал Ал-Салих
Докато кръстоносната кампания е в разгара си, крал Ас-Салих Айюб умира в нощта на петнадесети Шаабан през 647 г. по хиджра / 22 ноември 1249 г. сл. Хр. Съпругата му, Шаджарат ал-Дур, поема държавните дела, след като скрива новината за смъртта му, опасявайки се от разрив сред мюсюлманите. В същото време тя изпраща послание до доведения си син и наследник Туран Шах, призовавайки го да напусне Хисн Кайфа, близо до иракската граница, и да побърза да се върне в Египет, за да се възкачи на трона, наследявайки баща си.
Новината за смъртта на крал Ас-Салих Айюб достигнала до кръстоносците и те започнали да се придвижват. Те напуснали Дамиета и тръгнали на юг по източния бряг на Нил до ръкава Дамиета, като корабите им се движели редом с тях в Нил, докато стигнали до морето или канала Ашмум, известен днес като „Малкото море“. Отдясно им бил ръкавът на Нил, а пред тях – каналът Ашмум, който ги отделял от мюсюлманските лагери, разположени близо до град Мансура.
За да продължат похода, кръстоносците трябвало да преминат през ръкава Дамиета или канала Ашмум. Луи IX избира канала и го прекосява с помощта на няколко предатели. Мюсюлманите не знаят, че кръстоносците са щурмували лагера им. Паника се разпространява сред египетските войници и кръстоносците, водени от Робер Артоа, щурмуват една от портите на Мансура. Те успяват да влязат в града и започват да избиват египтяни наляво и надясно, докато авангардът им не достига до портите на самия султански дворец. Те се разпръскват по уличките на града, където хората започват да хвърлят камъни, тухли и стрели по тях.
Докато били в това състояние, мислейки, че победата е в техни ръце, реалност, а не илюзия, и душите им били успокоени от този успех и триумф, мамелюците Бахри, водени от „Байбарс ал-Бундукдари“, нападнали кръстоносците, докато те били в екстаз и арогантност, на 4-ти Зул-Кида 647 г. по хиджра / 8-ми февруари 1250 г. сл. Хр. Победата им се превърнала в поражение и мамелюците ги избили многократно, докато почти не ги унищожили, включително и самия граф Артоа.
В деня след битката при Мансура, принц Фарис ал-Дин Актай, главнокомандващият на египетската армия, провел военен съвет, на който показал на офицерите си палтото на граф Артоа, вярвайки, че е на краля. Той обявил, че смъртта на краля изисква незабавна атака срещу кръстоносците, като оправдал това с думите: „Народ без крал е тяло без глава и от него няма опасност.“ Затова той обявил, че ще атакува кръстоносната армия без колебание.
На разсъмване в петък, 8-ми Зу ал-Кида 647 г. по хиджра / 11 февруари 1250 г. сл. Хр., египетската армия започва атаката си срещу франкския лагер, но крал Луи успява да удържи позициите си, след като понася тежки загуби. Така приключва Втората битка при Мансура. Това е битката, след която кръстоносците осъзнават, че не могат да останат на позициите си и че трябва да се оттеглят в Дамиета, преди да е станало твърде късно.
Туран Шах и неговият план
Не минаха много дни след тази битка, когато Туран Шах пристигна на 23-ти Зул-Ки'да 647 г. по хиджра / 27 февруари 1250 г. сл. Хр. Той пое командването на армията и започна да подготвя план, за да принуди крал Луи IX да се предаде, като отреже френската линия за отстъпление. Той заповяда няколко демонтирани кораба да бъдат транспортирани на камили и разтоварени зад линиите на кръстоносците в Нил.
По този начин египетските флоти успяват да атакуват корабите на кръстоносците, натоварени с провизии и храна, да ги завземат и да пленяват тези на борда. Това води до влошаване на положението на французите, като в лагера им настъпва глад, а сред войниците се разпространяват болести и епидемии. Тогава Луи IX иска примирие и предаване на Дамиета в замяна на превземането от кръстоносците на Йерусалим и някои от крайбрежните земи на Леванта. Египтяните отказват това и настояват за продължаване на джихада.
Кръстоносците нямали друг избор, освен да се оттеглят в Дамиета под прикритието на тъмнината. Кралят заповядал да премахнат моста на канала Ашмум, но те прибързали и забравили да го прережат. Египтяните го прекосили веднага в сряда, 3-ти Мухаррам, 648 г. по хиджра / април 1250 г. сл. Хр. Те преследвали кръстоносците и ги преследвали до Фараскур, обсаждайки ги от всички страни и атакувайки ги като гръм. Убили повече от десет хиляди от тях и пленили десетки хиляди. Сред пленниците бил самият крал Луи IX, който бил заловен в село „Миня Абдула“ северно от град Мансура. Той бил преместен в дома на съдия Фахр ал-Дин ибн Лукман, където останал затворник. На крал Луи IX били наложени сурови условия, за да се откупи от плен, включително да се откупи с осемстотин хиляди златни динара, половината от които да плати незабавно, а другата половина в бъдеще като обезщетение за щетите, които е нанесъл на Египет. Туран Шах трябвало да държи кръстоносците в плен, докато… Останалата част от откупа била платена, заедно с освобождаването на мюсюлманските пленници, предаването на Дамиета на мюсюлманите, десетгодишно примирие между двете страни и обещание да не се връщат отново в Египет. Половината откуп е събрана с мъка и крал Луи IX е освободен и му е позволено да напусне Египет. Той пътува до Акра и след това се завръща в страната си.

Историкът на кръстоносците Матю Парис изразява степента на болката, изпитана от кръстоносците след поражението им в Египет, като казва: „Уви, цялата християнска армия беше разкъсана на парчета в Египет! Тя се състоеше от френските благородници, рицарите хоспиталиери, тевтонците от Света Мария и рицарите от Свети Лазар.“

Седмият кръстоносен поход е последният голям кръстоносен поход срещу Египет и кръстоносците така и не успяват да си върнат Йерусалим. Тази победа проправя пътя за мамелюците Бахри, които смело се съпротивляват на кръстоносния поход, да установят своята държава върху руините на държавата Аюбиди в Египет. Едва месец след тази победа мамелюците убиват Туран Шах и назначават Шаджар ал-Дур за султанка на Египет. Това бележи зората на ерата на мамелюшките султани в Египет и Леванта.

Защо бяхме страхотни

Книгата (Незабравими държави) от главата за Аюбидската държава, написана от Тамер Бадр