Загубената битка
Оценявам отговора, който дадохте на много хора, които завиждат на вярата си, когато внезапно им се каже от човек като мен, че нашият Учител Мохамед (мир и благословия да бъде на него) е само Печатът на Пророците, а не Печатът на Пратениците. Няма нито един от нас, който да не е израснал до улица, наречена „Печатът на Пратениците“, да не е учил в училище, наречено „Печатът на Пратениците“, или да не е купувал лекарства от аптека, наречена „Печатът на Пратениците“. Това вярване, дълбоко вкоренено в сърцата и умовете на всеки от нас, откакто сме родени мюсюлмани, е трудно за човек като мен да промени само с една книга. Това вярване е разпространено сред мюсюлманите от векове и се е превърнало в шестия стълб на исляма, който никой не е позволено да поставя под въпрос. В противен случай той се счита за вероотстъпник, който трябва да бъде наказан за отричането на това вярване, както се случва с мен сега.
Знаех, докато пишех книгата си („Очакваните писма“), че ще вляза в губеща битка, чийто изход е известен от Свещения Коран. Затова спирах няколко пъти, докато пишех тази книга, и се колебаех много дали да я завърша, защото бях сигурен в изхода на тази битка, от която нямаше да получа нищо друго освен още обиди и обвинения, без които можех да се справя.
Както ви казах, тази битка не е моя битка, а битката на идващ пратеник, независимо дали се появи в наше време, във времето на нашите деца или във времето на нашите внуци. Той ще бъде обвинен в лудост и една от основните причини, поради които ще бъде обвиняван от мюсюлманите, е, че ще им казва, че е пратеник от Аллах, Всевишния, докато не се върнат към истинския ислям, в противен случай мъчението от дима ще ги покрие. И въпреки факта, че този пратеник ще има ясни доказателства, с които Аллах, Всевишният, ще го подкрепи в призива му, хората ще се отвърнат от него и ще го обвинят в лудост, защото имат вековно убеждение, че Аллах, Всевишният, няма да изпрати нов пратеник със същия закон като нашия Учител Мохамед, мир и благословия на него.
Този идващ Пратеник ще бъде победоносен и мюсюлманите ще повярват в него, след като претърпят болезнени мъки и смъртта на милиони мюсюлмани в резултат на Знамението на чистия дим, което ще изпълни небесата на Земята.
Всичките ми опити да предупредя мюсюлманите за предстоящата скръб ще се провалят с гръм и трясък, тъй като Свещеният Коран заявява, че хората няма да повярват на идващия Пратеник и че хората ще му повярват, след като е твърде късно.
По-скоро те се съмняват и си играят. (9) Чакайте Деня, когато небето ще изкара видим дим, (10) обгръщащ хората. Това е болезнено наказание. (11) Господи наш, отмахни от нас наказанието! Ние наистина сме вярващи. (12) Как ще получат напомнянето, след като при тях дойде ясен Пратеник? (13) После се отвърнаха от него и казаха: „Луд учител.“ (14) Наистина ще отмахнем наказанието за малко. Наистина вие [сега] вярвате.“ Ще се върнем (15) в Деня, когато ще поразим с най-големия удар. Наистина ще си отмъстим. (16) [Ад-Духан]
Знам много добре, че влязох в губеща битка, но влязох в нея, за да бъде съвестта ми спокойна и да постигна знанията, които постигнах, за да не ме питат хората в Съдния ден: „Защо не ни информира и не ни предупреди?“ и да бъда сред обитателите на Ада.
Слава Богу, след публикуването на тази книга, няма да изпитвам никакви угризения, дори ако резултатът е загуба на тази битка и загуба на цялата ми репутация. Един ден хората ще узнаят истината и ще осъзнаят, че съм бил прав, но едва след появата на следващия Пратеник и ще бъде твърде късно.
Тълкуването на видението на Дева Мария, мир ѝ, се изпълнява на място, след като са изминали около пет месеца от това видение.