На кръстопът съм и имам нужда от вашето мнение.

Когато написах и публикувах книгата си („Очакваните писма“), възнамерявах да не говоря за нея в различните медии, нито да влизам в дискусия или дебат с Ал-Азхар Ал-Шариф. Възнамерявах да я публикувам само в библиотеки и да я обявя на страницата си във Facebook. Досега съм решен да не публикувам видеоклипове или да говоря с различните медии относно това, което е посочено в книгата ми. Много приятели и учени от Ал-Азхар обаче ме посъветваха да представя книгата си на Изследователския комплекс Ал-Азхар, за да получа тяхното одобрение, че книгата ми не противоречи на Корана и Суната. Сега съм изправен пред две възможности:

Първи вариант:
Бих искал да продължа с настоящия си подход да рекламирам книгата си само във Facebook и да продължа да я публикувам в книжарниците. Недостатъкът на този вариант обаче е, че много хора няма да прочетат книгата ми и ще я сметнат за противоречаща на Корана и Суната. Ще продължа да бъда обвиняван в богохулство, заблуда, лудост и други различни обвинения.

Втори вариант:
Ще премина към друг етап на конфронтация, а именно да представя книгата си на Изследователския комплекс Ал-Азхар Ал-Шариф, за да може тя да бъде проучена и в крайна сметка да получа одобрение или отхвърляне на съдържанието ѝ.
Един от недостатъците на тази опция е, че процентът на одобрение на книгата ми от Ал-Азхар изисква чудо. Процентът на одобрение на книгата ми от Ал-Азхар не надвишава 1% и това са причините, които споменах в предишна статия.

Не знам какви ще бъдат последствията, ако съдържанието на книгата ми бъде законно отхвърлено и дали ще продължи да се публикува. Знам обаче, че ако книгата ми бъде одобрена, много хора ще я прочетат, атаките срещу мен ще престанат и книгата вече няма да нарушава законно Корана и Сунната.

Имах трета възможност преди и по време на публикуването на книгата си, която беше да убедя учен от Ал-Азхар в моята книга, за да може той да продължи тази битка, за да убеди хората в моето мнение. В тази опция обаче се провалих. Досега съм общувал с около петима учени от Ал-Азхар. Моят диалог с тях се основаваше на Корана и Сунната, докато техният диалог с мен се основаваше на принципа на Ибн Касир (Всеки пратеник е пророк). Тъй като нашият Учител Мохамед (мир нему) е Печатът на Пророците, той е и Печатът на Пратениците. В резултат на това диалогът завърши с това, че много от тях ме посъветваха да занеса книгата си в Изследователския комплекс Ал-Азхар за обсъждане, тъй като не намерих никакви отговори на въпросите си от тях.
Напълно осъзнавам, че дори да прекарам месеци в опити да убедя който и да е известен религиозен учен в това, което е посочено в моята книга, ако някога стигна до този шейх, няма да мога да го убедя да заяви, че нашият Учител Мохамед, мир и благословия на него, не е Печатът на Пратениците и да обяви противопоставянето си на консенсуса на учените. Следователно, той ще загуби популярността си и ще бъде посрещнат със същите обиди и обвинения, които бяха отправени към мен, когато обявих мнението си.
Сега имам само първия и втория вариант.
Както ви споменах, влязох в губеща битка и знаех това много добре, преди да вляза в нея. Но въпросът е, трябва ли да завърша тази битка сам и да се отправя към Ал-Азхар, което в крайна сметка не е моята битка, а битката на идващия пратеник, когото Всемогъщият Бог ще подкрепи с ясни доказателства, които ще променят вярванията на хората? Или ситуацията трябва да остане такава, каквато е сега, и да се задоволя с публикуването на книгата и обявяването ѝ на страницата си във Facebook?
Няколко пъти съм се молил за Истихара и съм молил Всемогъщия Аллах да ме насочи кой път да избера, но все още не знам кой път да избера. Надяваме се, че ще дадете мнението си и ще отговорите на въпроса: Какво ще се случи, ако Ал-Азхар отхвърли казаното в моята книга, ако избера втория вариант?