Завладяването на Италия

Мюсюлманите са нахлули в град Цезар два пъти и за съжаление в ислямските източници има малко информация за тези и други подобни нашествия. Това е така, защото повечето от тези нашествия са били извършени от доброволци муджахидини, независими от властта на халифата. Това е оставило мюсюлманските историци в неведение за повечето от тези героични дела и завоевания. По-голямата част от информацията за тези нашествия е извлечена от европейски източници.

Същността на този велик епос е, че доброволните муджахидини решили, след като се консултирали помежду си, да нахлуят в град Рим. Те представили идеята на правителството на Сицилия и неговия губернатор Ал-Фадл ибн Джа`фар Ал-Хамадани. Той от своя страна отнесъл въпроса до тогавашния аглабидски принц Абу ал-Абас Мухаммад ибн ал-Аглаб. Той харесал идеята и предоставил на муджахидините количество оборудване, провизии и хора. Военноморската кампания започнала през 231 г. по хиджра / 846 г. сл. Хр. към бреговете на Италия, докато достигнала устието на река Тивере, където Рим се намира в края на тази река. По това време стените на град Рим не обхващали целия стар град. По-скоро религиозният район, който съдържал известните църкви на Петър и Павел, както и голяма група храмове, светилища и древни гробници, бил извън стените. Той бил оставен неохраняван, тъй като християните смятали, че е свято място, защитено от небето. Муджахидините атакували този район и завзели всичките му съкровища, които били неописуеми. След това обсадили града на Цезарите и градът бил на ръба на падането. Папа Сергий бил ужасен. Римският папа по това време бил предупреден за всеобхватна атака и изпратил сигнали за бедствие до кралете и принцовете на Европа. Франкският император по това време, Луи II, поел инициативата и изпратил голяма кампания от своите войници, за да спаси Рим и неговите църкви. Поради разногласията, възникнали сред самите водачи на мюсюлманската кампания, мюсюлманите вдигнали обсадата и се върнали в Сицилия, натоварени с плячка и пленници.

Този смел опит на мюсюлманските муджахидини разкри слабостта и крехкостта на отбраната на град Рим, който някога е бил столица на древния свят и център на световното християнство. Мюсюлманите решили да опитат отново, докато се появи възможност. Това се случило през 256 г. по хиджра / 870 г. сл. Хр., със силната подкрепа на тогавашния аглабидски принц Мохамед ибн Ахмад ибн ал-Аглаб. Този принц успял година по-рано да завладее остров Малта, през 255 г. по хиджра / 869 г. сл. Хр. Амбициите му се увеличили, за да постигне честта да завладее Рим. Всъщност флотите на муджахидините се срещнали с флотите на аглабидите и продължили по същия маршрут като при предишната кампания, докато стигнали до устието на река Тивер. Римският папа по това време, Лъв IV, след като си взел поука от предишното нашествие, побързал и поискал от флотите на Генуа и Неапол да отблъснат мюсюлманската военноморска кампания срещу Рим. Близо до водите на пристанището Остия избухва огромна морска битка между двете страни, в която мюсюлманите почти смазват християнските флоти. Ако не е била силна морска буря, ударила Остия, боевете щяха да спрат.

Тази мощна буря не възпира мюсюлманите и въпреки тежките им загуби в резултат на бурята, те настояват да продължат нашествието и обсаждат града с изключителна сила, докато той не е на ръба на падането. Това подтиква папа Йоан VIII, който наследява Лъв IV, починал от мъка заради бедствията за християнството, да се подчини на условията на мюсюлманите и да им плаща годишен данък от двадесет и пет хиляди мискала сребро. Това има тежко въздействие върху християнските народи като цяло и върху Европа в частност, тъй като как би могъл папата да плаща данък на мюсюлманите? Но това е установената историческа истина, която е извън съмнение. Това е нещо, на което враговете са били свидетели и е записано в книгите им, въпреки че ги срамува и натъжава. Това е и една от сцените на гордост, достойнство и героизъм в миналото, за които мюсюлманите сега трябва да се учат и да се възползват от тях.

Защо бяхме страхотни
Книгата (Незабравими страни) от Тамер Бадр