„Няма никакъв разрив между говоренето за исляма и гражданската държава, нито за исляма и гражданството, нито за исляма и свободата на мнение и убеждения. Тези, които предполагат разрив между исляма и всички тези съвременни идеи, самите те не разбират истината на исляма, нито пък четат историята на Пророка, мир и благословия върху него, и неговите благородни сподвижници, нека Бог да е доволен от тях, по правилен или справедлив начин. Ето защо държавата в исляма има своите отличителни характеристики, точно както системата на управление в исляма има свои собствени основи на служене на Бог, справедливост, консултации и техните задължения, равенство, подчинение на тези, които са на власт, задължение да съветва тези, които са на власт, отговорност на владетеля или пастира и неговото подчинение на надзора на съдебната власт и нацията, политическо единство на нацията, гарантиране на права и задължения и свобода. Тези основи представляват ядрото на ислямската система и основите, които най-много изразяват нейната уникалност.“

От книгата „Характеристиките на пастира и стадото“ от Тамер Бадр