Днес посетих Ислямския изследователски комплекс и шейха на Ал-Азхар Ал-Шариф и им връчих екземпляри от книгата си „Очакваните писма“. Към книгата ми е приложено писмо до шейха на Ал-Азхар Ал-Шариф, което гласи следното:

До Негово Преосвещенство Великия Имам, професор д-р Ахмед Ел-Тайеб, шейх на джамията Ал-Азхар
Поздрави
Сега ви представям едно голямо научно и религиозно начинание и лично усилие, което засяга всички мюсюлмани на Изток и Запад по света. Това е моята книга („Очакваните писма“), която се надявам да прочетете и изучите много внимателно и да не правите предварителни преценки за нея, преди да я прочетете и вземете решение за нея.
Тази книга ми причини много проблеми заради усилията ми с многобройните доказателства от Корана и Сунната, че нашият Учител Мохамед, мир и благословия върху него, не е печатът на пратениците, а по-скоро, че нашият Учител Мохамед, мир и благословия върху него, е само печатът на пророците и че ислямският шариат е окончателният шариат, в съответствие с думите на Всемогъщия Бог: „Мохамед не е баща на никой от вашите мъже, но той е Пратеникът на Бога и печатът на пророците. И Аллах знае всичко“ (40).
Ибн Катир е установил известно правило, широко разпространено сред мюсюлманските учени, а именно: „Всеки пратеник е пророк“. Това се основава на хадиса: „Посланието и пророчеството са приключили, така че няма пратеник или пророк след мен“. В моята книга доказах, че този хадис не е мутаватир (последователен) по значение или формулировка и не е автентичен. Един от разказвачите на този хадис е Ал-Мухтар ибн Фалфул, който е класифициран от някои видни учени като правдив, но е имал заблуди. Други казват, че той е един от нежелателните разказвачи, така че неговият хадис не трябва да бъде приет и не е достойно да се прави опасен извод от него, че Пророкът (мир и благословии на Аллах да бъдат на него) е Печатът на Пратениците. В моята книга обясних разликата между пророк и пратеник и че не е условие всеки пратеник да е пророк, както е казал Всемогъщият Аллах: „И не изпратихме преди вас нито пратеник, нито пророк.“ Този стих е ясно доказателство, че има само пророци и само пратеници и не е условие един пратеник да бъде пророк. Следователно, не е необходимо Печатът на Пророците да бъде едновременно Печатът на Пратениците.
Благородният стих: „Как ще получат напомнянето, след като при тях е дошъл ясен Пратеник?“ (13) После се отвърнаха от него и казаха: „Луд учител.“ (14)“ [Ад-Духан] пояснява, че очакваме появата на нов Пратеник, чиято мисия няма да бъде да замени религията на исляма с друга религия, а по-скоро да предупреди хората за мъчението на Дима, който ще причини смъртта на милиони хора, както обясних в книгата си с много доказателства, включително думите на Всевишния: „И никога не наказваме, докато не изпратим Пратеник.“ И въпреки факта, че този Пратеник ще бъде ясен, хората ще го обвинят в лудост и една от основните причини за това обвинение е, че той ще каже, че е Пратеник от Всемогъщия Бог, и е естествено, че ако този Пратеник се появи в нашата настояща епоха или в ерата на нашите деца или внуци, мюсюлманите ще го обвинят в лудост поради убеждението, което е здраво вкоренено в умовете им от векове, че нашият Учител Мохамед, мир и благословия на него, е Печатът на Пратениците, а не просто Печатът на Пророците, както е споменато в Корана и Сунната.
Милиони мюсюлмани ще умрат, отричайки Пратеника на Аллах, Всемогъщия, и в резултат на това ще понесат много тежко бреме в Деня на Страшния съд. Най-голямото бреме обаче ще бъде понесено от онези, които издават фетви и внушават на хората вярата, без никакви доказателства в Корана или Сунната, че нашият Учител Мохамед, мир и благословия на него, е Печатът на Пратениците. В резултат на това грехът на онези, които обвиняват този Пратеник, ще бъде поставен върху скалата на греховете на този, който издава такава фетва, дори ако той бъде погребан в гроба си след стотици години.
Надявам се, че ще прегледате тази фетва, преди да я предадете на нашите деца и внуци и преди да е станало твърде късно. Чрез проучванията ми, докато пишех книгата, стигнах до заключението, че ние, и Бог знае най-добре, сме на прага на появата на нов пратеник, който ще предупреди хората за първия основен знак на Часа, който е наказанието на чистия дим. Надяваме се, че ще изучите внимателно тази книга, без да си поставяте предварителни представи за нея. И отворете вратата за независими разсъждения относно казаното в моята книга и не я затваряйте, защото затварянето ѝ ще доведе до голямо бедствие, на което ние или нашите деца и внуци ще станем свидетели.
Моля ви да имате предвид нашите деца и внуци, когато решавате дали моята книга („Очакваните писма“) е в съответствие с Корана и Суната. Що се отнася до консенсуса на учените, признавам, че моята книга противоречи на консенсуса на мюсюлманските учени поради тяхната вяра в управлението на Ибн Касир. Не ви моля да обезсилите консенсуса на мюсюлманските учени, но ви моля да поставите моя иджтихад редом с иджтихада на други мюсюлмански учени и моето мнение да бъде включено сред правните мнения, признати от Ал-Азхар аш-Шариф, за да не затваряме вратата за никой пратеник, когото Всемогъщият Аллах ще ни изпрати в бъдеще, както е посочено в Корана и Суната.
Молим Всемогъщия Бог да ни покаже истината като истина и да ни даде способността да я следваме, а лъжата като лъжа и да ни даде способността да я избягваме. Той е способен на всичко и цялата хвала принадлежи на Аллах, Господаря на световете.
Автор на книгата „Очакваните послания“
Тамер Мохамед Самир Мохамед Бадр