Реших да посветя следващата си книга, „Писмата на чакащите“, на моя дядо по майчина линия, шейх Абдул Мутал Ал-Саиди, когото бих искал да е с мен в този момент, за да ме подкрепя.
Шейх Абдел Мутал Ал-Саиди е водил много битки в резултат на своите мнения и усилия и е бил наказван неведнъж, включително през 1937 г., когато ал-Азхаритите се разбунтуват срещу шейха заради неговите мнения. Сформирана е комисия, която да го съди. Шейх Махмуд Шалтут, шейх Ал-Занкалони и други му предлагат да напише меморандум, в който да обяви оттеглянето си от някои от мненията си, а шейх Абдел Мутал се съгласява. Съдебната комисия е съставена от: шейх Мохамед Абдел Латиф Ал-Фахам, заместник-секретар на Ал-Азхар; шейх Абдел Маджид Ал-Лабан, шейх на Факултета по Усул Ал-Дин; и шейх Мамун Ал-Шинауи, шейх на Факултета по Шариат. Съдебната комисия заключава, че шейх Абдел Мутал ще бъде лишен от повишение за пет години и ще бъде преместен от преподавателска дейност във Факултета по арабски език в Общия отдел в Танта.
Шейх Ал-Саиди се отклони от консенсуса на Ал-Азхар по въпроса за убиването на вероотстъпници, казвайки: „Не мога да се съглася с тези закоравели ал-азхарити, защото ще докарам върху Ал-Азхар това, което те му донасят със своята закоравялост.“ Въпреки атаките на шейховете на Ал-Азхар, водени от шейх Иса Манун, Ал-Саиди остана непоколебим в подчертаването на важността на религиозната свобода за всички. Абдел Мутал Ал-Саиди вярваше, че смъртното наказание за вероотстъпник трябва да се налага само на убийствен вероотстъпник или на такъв, който принуждава мюсюлманите да се откажат от религията си. Борбата тук е в защита на свободата. Що се отнася до мирния вероотстъпник, за него няма наказание на този свят, тъй като религиозната свобода е свързана със светско наказание. Ако има светско наказание за вяра, тогава няма религиозна свобода и обратно. Неговата подкрепа за това беше стихът от Свещения Коран: „Няма принуда в религията“.
Моят дядо, шейх Абдул Мутал Ал-Саиди, се сблъска с много проблеми заради религиозните си възгледи и затова той беше най-подходящият човек, на когото видях да посветя книгата си „Очакваните писма“.