Видях Махди и група хора под един от новите мостове. Не можех да кажа къде точно е. Беше празен площад под моста без джамия. Когато под моста беше извикана молитвата, Махди се поколеба да бъде имамът за тази молитва, но пристъпи напред и стана имам. Той знаеше, че е Махди, но не каза на никого с него и запази тази тайна за себе си.
В първия ракаат Ал-Махди рецитира Ал-Фатиха, след това последните два стиха от сура Ал-Бакара: „Пратеникът повярва в това, което му беше низпослано от неговия Господ, и вярващите. Всички те повярваха в Аллах и в Неговите ангели, и в Неговите книги, и в Неговите пратеници. Ние не правим разлика между никой от Неговите пратеници и те казват: „Чуваме и се покоряваме. Твоята прошка, Господи наш, и при Теб е крайната дестинация.“ (285) Аллах не натоварва душа, освен с това, което е в нейните възможности. Тя ще има каквото е спечелила и ще си навлече каквото е извършила. Господи наш, никоя душа не ще бъде наказана за греховете си. Скарай ни, Господи наш, ако забравим или сгрешим, и не ни налагай бреме, подобно на това, което си наложил на онези преди нас. Господи наш, и не ни налагай бреме, което не можем да понесем. Прости ни и ни прости, и се смили над нас. Ти си нашият Покровител, затова ни дари победа над невярващите хора.“ (286)
По време на молитвата на Махди се появили много войници и обградили Махди и поклонниците с него. Те знаели, че Махди е сред молещите се, но не знаели точно кой е Махди. Искали да знаят кой е Махди, а Махди не искал да се обяви, нито на поклонниците с него, нито на войниците, които го обграждали, и на тези с него.
Войниците претърсили богомолците и ги тероризирали. Група богомолци се уплашили от действията на войниците и напуснали мястото по време на молитвата. Около половината или по-малко от богомолците останали с Махди в молитвата. Докато Махди седял в първия ташаххуд, един офицер протегнал ръка, за да се ръкува с първия ред богомолци и те се ръкували. Той направил това, за да разберат кой е Махди. След това дошъл при Махди и протегнал ръка, за да се ръкува с него по време на първия ташаххуд. Махди протегнал ръка и я стиснал, колебаейки се дали да се ръкува с някого, докато се моли. Офицерът обаче не го познал и Махди завършил молитвата си. Тогава офицерът казал на войниците с него: „Искам имената на всички тези богомолци, след като приключат с молитвата.“ Махди се страхувал, че ще го познаят.