Най-странният случай, с който съм се сблъсквал досега с приятели във Facebook, е следният:
През декември 2018 г., след като броят на виденията, които видях, се увеличи и по това време не намерих никого, който да ги тълкува, тъй като повечето хора в списъка ми с приятели бяха революционери, а по това време бях разочарован и изпълнен със съмнения относно достоверността на тези видения, реших да се присъединя към редица групи, специализирани в тълкуването на видения за знаците на Часа, и изпращах покани за приятелство до тези, които открих да тълкуват видения в тези групи.
Сред тези, на които изпратих покана за приятелство, беше и една сестра от една от тези групи. Прочетох неин коментар, в който тя тълкува сън.
Малко по-късно бях изненадан, когато тя ми изпрати лично съобщение и ми зададе порой от въпроси за мен. Тя ми каза: „Видях те в две видения преди месец“ и ми разказа за двете видения.
В началото не ѝ повярвах и си помислих, че е от разузнаването, но ѝ повярвах, след като видях двете видения в група за видения отдавна, преди да ѝ изпратя покана за приятелство на 1 декември 2018 г. Освен това научих, че брат ѝ е един от мъчениците на революцията.
Двете видения ме показаха в описанието, което имах по време на революцията през 2011 г., когато бях на 37 години и майор, назначен във Военновъздушните сили. Официалната ми униформа по това време беше небесносиня, но когато сестрата публикува двете видения, тя си помисли, че тази униформа е за полицаи, докато не ме опозна и беше изненадана, че видението ѝ се сбъдна отчасти, когато ме опозна. Надяваме се, че ще разтълкувате останалите части от него.
Сестрата казва в публикацията, която е публикувала във Facebook в една от групите за тълкуване на видения за знаците на Часа, месец преди да ме срещне:

На 11 ноември 2018 г. се помолих на сутрешната молитва и тогава видях видение, че седя на стол, седя достойно и чета книга с жълти страници и кафява корица. Бях погълнат от четенето, когато един мъж застана отдясно ми и сложи пръсти на мястото, където четях, блокирайки редовете, така че не можех да дочета. Затова преместих ръката му и се опитах да дочета, но не можах, сякаш буквите се бяха разпаднали или бях забравил да чета и ми се зави свят. Погледнах мъжа и видях млад мъж на около тридесет години, облечен във военен костюм с ранг на полицейски майор. Цветът му беше сив, клонящ към син, тялото му беше перфектно, а гърбът му - прав, косата му беше черна, после стана бордо, очите му бяха черни, а лицето му не беше напълно кръгло, тъй като имаше лека издатина под бузите му. Гледаше ме внимателно и дълбоко, а устата му ми се усмихваше, така че зъбите му изглеждаха хармонични, без криви, с цвят на слонова кост и разрез, който привлече вниманието ми, че е мръсен. Сякаш четката не го беше докосвала с дни и се беше натрупал зъбен камък, гледката ме накара да се почувствам зле и си казах, че искам да го почисти, защото го е обезобразило. Той отвори уста и започнахме да говорим. Той седна на земята пред мен, но аз не се съгласих с това, затова му посочих високо място, на което да седне. Той каза: „Няма проблем.“ Обърнах се наляво и видях майка му да седи до мен. Кълна се в Този, който е въздигнал небесата без стълбове, никога не съм виждал по-красиво лице от това през живота си. Тя беше изключително красива жена, въпреки че беше на над шестдесет години. Лицето ѝ беше като идеално кръгла луна. Бузите ѝ изригваха в червено. Очите ѝ бяха лешникови, клонящи към зелено. Имаше розови устни и лъскави зъби, които ми се усмихваха, а аз ѝ се усмихнах. Казах ѝ: „Каква е тази красота? Кълна се, че не съм лицемерна. Толкова си красива.“ Казах: „Каквото Бог пожелае, Бог да благослови.“ Продължих да повтарям това, докато не се събудих от съня си и не почувствах странно чувство на утеха, а сърцето ми се зарадва.
Странното във видението е, че чертите на младия мъж и майка му все още са запечатани в съзнанието ми, сякаш образът им е бил запечатан в мен. Спомням си всеки детайл и ако рисувах добре, щях да ги нарисувам перфектно.

Второто видение дойде две седмици по-късно в средата на ноември, две седмици преди да ме срещнете. Тя казва: „Бях в къщата си и чух един мъж да вика на хората, учейки ги на добродетел, морал и придържане към принципи и добри ценности. Но си казах: „Защо вика така? Иска ми се да понижи гласа си.“ Разбрах, че е майор. Когато командирите му разбраха за него, го уволниха. Бързо слязох долу, за да видя какво се е случило с него. Намерих го да стои край пътя, напълно гол. Но Бог ме опази да не видя интимните му части, затова бързо го покрих със завеса, която беше до него. Беше направена от обилна материя и беше кафява с красиви бели райета. Всеки път, когато падаше от раменете му, аз се уверявах, че я покривам отново.“ Видението свърши.

Сестра ми ме помоли да публикувам двете видения.