Хадис от госпожа Аиша - Бог да е доволен от нея - когато тя каза: Чух Пратеника на Аллах - Бог да го благослови и с мир да го дари - да казва: ((Хората ще бъдат събрани в Деня на възкресението боси, голи и необрязани)) Казах: О, Пратенико на Аллах, ще се гледат ли всички мъже и жени? Той каза: ((О, Аиша, въпросът е по-сериозен от това да ги засяга)), а в друго предание: ((Въпросът е по-сериозен от това да се гледат)), съгласни.
Спомних си този хадис в сън, в който видях събирането в Деня на възкресението.
Всъщност бях във видение, ходейки сред милиони голи хора, мъже и жени, докъдето поглед стига, в сцена, която не мога да опиша, но това, което мога да опиша, е, че атмосферата беше гореща и имаше нещо над нас, което приличаше на нашето слънце, докъдето поглед стига, и всички се опитваха да избягат от топлината му, и никой от мъжете не се интересуваше от голите жени около него поради интензивността на ужаса на сцената около нас, и всички вървяха в една посока към нещо, което приличаше на показ пред Всемогъщия Бог.
До този площад имаше друг площад, на върха на който се извисяваше нещо като хълм. Хората вървяха по него в същата посока, но тези, които вървяха по него, бяха покрити от нещо като облак, който ги засенчваше и ги предпазваше от жегата.
Не всеки в долния двор не може да се изкачи до горния двор, тъй като изкачването до него изисква скрити сили, а никой не може да се изкачи до него. Затова по това време пожелах да се преместя в горния двор и тогава открих скрити сили, които ме изкачваха до него. Обаче бях по краищата му, понякога в жегата, понякога на сянка, а хора вървяха до мен. Исках да ходя сред тях, докато не потъна напълно в сянка, и тогава видението свърши.
Видението свърши и аз съжалявах, че не бях влязъл сред онези, които Бог напълно защитава.
„Повече от десет години минаха, откакто имах това видение, и все още го помня перфектно, и повярвайте ми, въпросът е по-труден, отколкото можете да си представите, относно Деня на възкресението и сцената на събирането. Не знам дали е възможно някой да види видение за Деня на възкресението със собствените си очи или е просто кошмар, но моля Аллах, Всемогъщия, да бъда един от седемте, които Аллах ще осени със Своята сянка в деня, когато няма друга сянка освен Неговата: справедлив имам, млад мъж, израснал в поклонение на Аллах, мъж, чието сърце е привързано към джамиите, двама мъже, които се обичат заради Аллах и се срещат и разделят поради тази причина, мъж, поканен от жена с положение и красота, но казва: „Страхувам се от Аллах“, мъж, който дава милостиня и я крие, така че лявата му ръка да не знае какво харчи дясната му ръка, и мъж, който споменава Аллах насаме и очите му преливат от сълзи.“
Моля ви да се молите аз да бъда един от тях.